Вчера, ни се наложи да потърсим педиатъра си защото малката през нощта много кашля. Но за късмет се оказа, че е болна, все пак и лекарите са хора и те се разболяват. Изслуша ме и ни  прати в един МЦ за да ни прегледа нейна колежка. Обади им се лично, преди да тръгнем за да е сигурна, а и ние, че ще има кой да ни прегледа. До тук всичко върви добре. НО! Отидохме във въпросният МД "Детско здраве", на регистратурата знаеха, че ще отидем и ни казаха пред кой кабинет да отидем. Зачакахме. На вратата на кабинета се пъчеше надпис "Ние посрещаме пациенти, но изпращаме приятели" хареса ми. Имаше две деца преди нас. Чакахме малко повече от час, но не съм и очаквала да стане по бързо. Ето, че дойде и нашият ред. Докторката ни спря на вратата на кабинета с въпроса "Вие за какво сте?" и за заобяснявах това което и на регистратурата, че сме пациента на еди кой си доктор, но тя е болна и ни е пратила при нея да ни прегледат, тя дори не ме изслуша до край, каза ми "Аз не съм поемала ангажимент, няма да ви прегледам! Отидете при друг" аз пак се опитах да обясня, но тя се прибра в кабинета си. Разплаках се от безсилие и унижение. Не съм отишла там самосиндикално, на фона на това, че имам много по удобни като местоположение болници, и по близки до вкъщи и с по ниски цени на прегледите и манипулациите, отидох при тях с препоръка от техен колега, от човек с който работят от 10 години, очаквайки професионализъм. Тръгнах си. Казах им, че аз повече няма да ги посетя. Все пак не съм отишла да прося и искам милостиня, отидох  за помощ, професионална, платена, за дете на 1 г и 5 месеца! Въпросната "лекарка" е Албена  Бъчварова. Арогантна и надменна. Остави ни да чакаме пред кабинета й, въпреки, че когато влязох и проведох първият си разговор с момичетата на рецепция тя беше там и чу всичко, чу ги как ни пратиха пред нейния кабинет, чу  и кой ни праща, и въпреки това не каза нищо. Защо, още е загадка за мен. Остави ни да чакаме, аз с трите деца  и още три деца с техните майки и бащи в една чакалня 3*3! Загубих ценно време в чакане, похабих сума нерви. Както й да е, вече е зад гърба ми. Детето беше прегледано от много мила и компетентна лекарка в друга болница и днес е по-добре. Споделих, не ми олекна, оскърблението, унижението и безсилиато което изпитах в този момент ще ги помня дълго!

Последна редакция: пт, 05 апр 2013, 17:41 от Presi