Най шокиращото нещо което сте виждали в държавата в която сте

Мен ме шокират още дебелите хора, то не са дебели, а огромни. Най-ужасния ми спомен е за 250 кг мъж, които естествено не може да ходи, седи в количка, която не го побира, между седалката и дръжката на количката паласките му излизат , беше неестествено огромен, никъде другаде не съм виждала такива хора. Не мога да не включа голите деца посред зима и 5-6 годишните в колички, сгънати и изкривени горките  

Изненадах се много първия път, когато ме срещна хазяина в магазина и запо4на да ми лепи едни целувки   Вече знам че такава била традицията.

Но наистина изпаднах в шок, когато в събота сутрин-8ч. на прозореца на спалнята ни(на 3тия етаж и то откъм двора) се появи първо стълба и после мъж.Никой не ни беше казвал за миенето на прозорците от вън и то не от нас самите.А съседката го беше пуснала през нейния двор в нашия.Сега вече му знам графика и си го очаквам.

Приятно шокирана съм от усмихнатите и ведри хора, от чистите улици и градинки(в това число и от начина на почистване на есенните листа или пък на шахтите). И последното в по-личен план приятно изумление беше как в 03ч. докато ми правеха запис на тоновете на плода в болницата ни предложиха чай или кафе.

децата на двама лекари, на 9 и 11 год. В къщата им- как да е. Но след целодневно обикаляне из NYC, какт се прибрахме и се качиха с маратонките си в леглото. Не стига това, ами се преместиха и на моето .
Освен това докато чакахме на опашка на Бродуей, най-небъзмутимо буквално се РАЗХОЖДАХА по краката на хората.
Изобщо по мое мнение, възпитанието на децата по американски е много изкривено.

Не бих казала шокиращи,а по скоро направили ми вЧепетление
1.Тясните улички
2.Колко крадлива нация са(в положителният смисъл)-като влезеш в музейте и галериите се разбира защо( без лоши чувства)

Ами за шокирането...още с мъжа ми сме подложени на шокова терапия ,не престават да ме изумяват тия хора!:crazy:
1. Пристигаме късно вечерта за първи път тук. На сутринта първото нещо ,което виждаме отваряйки щорите бяха две момичете, които разкарваха тлъстите си ,угоени котки на каишки!
2.Новородените деца на разходка в големите търговски центрове и другите мааалко по-големи търкалящи се по земята!   
3.Хигиената-страхотна,нямам думи. Мъжът ми се прибира от тренировка /спортист е/ и се чуди да се смее ли да плаче ли. Ами момчетата в общата баня не използват джапанки. Е, някои не използват и банята след тренировка,ама си слагат любимия парфюм, все пак после отиваме на кафе или да хапнем.
4. Дебилското им спокойствие!

Да ви кажа ,че и той ги шокира:

1. Багажа му е винаги "подреден",т.е слага си маратонките за тренировка в отделна торбичка,хавлията в друга,джапанките в трета, екипа в четвърта и т.н. За тази негова подреденост още му се подиграват. Все пак не си пъха всичко накуп в сака.
2. На закуска изял лимончето на чая си с кората и ги ошокил набързо за добро утро,още не могат да повярват,че това е полезно.

И в мене обратната дискриминация предизвиква подобни чувства 

нито културата, нито на4ина на живот успяха да ме шокират толкова, колкото разделение на хората тук по паспорти.
толкова голяма разлика има между тези, които имат британски, американски или някои други "силни страни"... на една и съща работа , понякога и с по-ниска квалификация, един англи4анин ще взима примерно 15 000 диархама. всеки друг "простосмъртен" най-много 5 000
да не говорим за привилегии с визи....

Много ми е забавно като я чета тази тема. Мисля си колко сме обременени с глупости (като българи) и колко ни се усложнява животът от това:
- сакън да не настинем, а за децата да не говорим
- сакън да не се разболеем от лоша (каквото и да значи това) хигена
- панически страх от хора с течащи носове
- непрекъснато мислим как изглеждаме - свръхконцентрация във външните белези (дебелина, цвят на кожата и тн)
И други такива работи, свързани се с физиката и физическото здраве. Сега, след като се прибрахме започнахи повечко да чета и в другите форуми. Огромен процент от темите, свързани с гледането на децата, са точно за това - физическото здраве с всичките му аспекти (хранене, болести, спане). С него всичко се обяснява. За него всичко се прави, само и само да е непоклатимо.
Слушам ги понякога и свекър ми, и свекърва ми: "Какво толкова има в гледането на деца?! Просто трябва да мислиш да са нахранени, облечени, наспани и за лекарствата"  
Май наистина ни е трудно да превъзмогнем това.  

Ленилаф, много ми хареса как си го казала   

ПоларФокс, това с обувките в леглото и аз съм го виждала неведнъж, но като се замисля как всеки път, когато мъжът ми се прибере от Вашингтон, подметките му са по-чисти от домашните пантофи ...   Скоро си мислех, че това за обувките ни е останало от село. Като са влизат хората в обора, логично, че след това няма да нахълтат с нааканите обувки в къщата си.   Да, де, ама сега все се чудя, защо просто не инвестираме уилията по непрестанното обуване и събуване, просто в почистване не само на дома си, но и на прилежащата му територия на тротоара и на улицата. По-лесно би било, вместо непрекъснато да виждаме акита и бактерии по подметките си  

А мен пък в Хърватска ме беше шокирало това, че никой не спира на аварийни отстрани на шосето, а точно в средата на платното, върху осевата линия, която го разделя. Толкова ми беше странно, но като се замислих е доста по-хитро. "Изяждаш" два пъти по-малко площ от улицата и не блокираш движението толкова. Другото беше, че трамваите се движат в двата края на улицата, а колите - между тях. И това ми се струва много по-хитро и безопасно за пешеходците   Всъщност, те май двете неща са свързани, но и на улиците без трамваи си се спира по средата.

G&J и блажка, ще ми го разясните ли това за политическата коректност, че не зацепих 

Ох, не се спомням вече точно най-шокиращото, но за мен си беше един шок да открия, че в Барселона има много жилища със стаи без прозорци.
И то по няколко такива стаи. А ако има прозорец, гледа към някакво патио, което си е жив кладенец. Има хора, които си живеят цял живот без естествена светлина с включена лампа, ама мен ме тресна яко клаустрофобията - много гъсто застрояване и липса на слънце в един иначе много слънчев град.
После вдянах, че това е строителството от годините на най-масов приток на население от вътрешността на страната към големите градове през франкизма и че е предназначено за хора, които са били без особени изисквания, били са съгласни на каквото и да било, само да е апартамент. Чудя се дали нещо подобно не са изпитвали и нашите дядовци, като се влизали гордо за пръв път в панелка...

По същата логика, мъжът ми като дойде за пръв път в София, възкликна колко много свободно разстояние има между блоковете и как може да седи така неоползотворено

Аз лично имам предимно предвид узаконеното неравенство на основа цвят на кожата в определени ситуации. Има случаи, когато какво можеш, знаеш, и как се представяш, нямат значение, защото кожата ти е бяла. Не ми изглежда много демократично. Не съм била лично потърпевша, но бях свидетел как приятел американец не можеше да започне работа във фирмата, която го хареса, защото щеше да се наруши пропорцията между бели и тъмнокожи, а това е подсъдимо. Та в крайна сметка пак започна там, но като служител-консултант от фирмата на негов черен познат. В университетите това също се усеща, дори в един щат имаше съдебен процес за дискриминация при приема на бели. Мисля, че делото беше спечелено. Не съм се подписвала никога под протестни петиции, че еди кой си магазин уволнил черна жена, защото акцентът в случая е бил само върху това, че е черна. Йавно това са разни местни явления и си имат основанието, щом са ги измислили, но ... вътрешното ми чувство за честност нещо не се съгласява.

Ох, момичета не знам да се смея ли, да плача ли. Явно е голям шок.

Ами мен ме шокира най - много това, че в автобуса половината бяха войничета /младежи и девойки/ с едни "оръдия", в моите очи, автомати, по-големи от тях. Чисти, спрернати, девойките нагласени / правех сравнение с БГ войничетата и техните "въшкарки", както е родния жаргон/... ей така седят си, бъбрят, смеят си се...., а аз се притеснавам накой да не натисне нещо по-погрешка и да си отида млада зелена... В магазините, по улиците, навсякъде - същото
Дори веднъж в една обществена тоалетна видях две войнички да влизат във възтесните кабинки заедно с същите огромните оръжия. Не можело да си оставиш оръжието, дори и за минута,дори и на майка си, да отидеш до WC-то.....
После свикнах...