От ЗД ми казаха, че днес не могат да изведат децата от там. Тоест могат, но могат да ги поставят под 48 часова полицейска закрила, след което трябва да ги върнат в семейството, докато не излезе решението на агенцията. Момичетата бяха категорични, че децата не могат да живеят в тази среда. Според тях и бабата е в неадекватно състояние. След празниците ще задействат нещата. Питаха ме и ме помолиха да се съглася да съдействам и да свидетелствам, ако е нужно. Според тях децата, доколкото успяха да ги видят, са попили доста от налудничавите маниери на възрастните. Не коментираха нищо друго пред мен, не е етично. Изкоментираха само една сцена: Полицаите взеха да се закачат с малкия, както ние възрастните правим с малки деца, след 2-3 изречения му казаха "Хайде разбойник, отивай да играеш", при което баткото зверски дръпна малкото, а то за малко да си разбие главата в ръба на стената зад тях... Казаха, че явно в къщи така "внимателно" се отнасят с тях по принцип.
Естествено, че ще съдействам. Говорих с полицаите по моите неща как да действам и те ми обясниха, че трябва да пусна отделен сигнал в районното. Двата сигнали щели да се движат паралелно. Казаха, че по принцип могат да съдействат за изгонването на двете кукувици. Говорихме и за това, че аз искам това да стане, след като децата са иззети от тях.
Грях ми на душата, но майката е пълно куку. Бабата е изперкала покрай всичко това, но все още има акъл. Единственото ми желание е да изведат децата от там, след което аз ще се оправя с тях.
Но... положението наистина е много сериозно. От ЗД, както и полицаите бяха много шокирани от случващото се.