Как заспиват вашите деца? При вас ли спят или в самостоятелна стая?

Значи не съм те разбрала, за което много,.. ама много се извинявам
Права си - хората трябва да спят така, както им е удобно, а не да се съобразяват с едно или друго мнение във форум Ако това е така, няма проблем, но все си мисля, че тук се разискват случаи, когато на хората /майки и татковци/ не им е удобно и, въпреки това продължават да го правят... Но това какво мисля или не мисля, какво смятам или не смятам за редно няма никакво значение, така, че ...сладки сънища на всички

Останах с впечатлението, че ще си ЗА строгите методи - определено не съм те разбрала.
Иначе това - ще ви пиша утре, щото още не сте достатъчно активни - малко детинско ми звучи лично на мен. Ти родител ли си? Аз имах много теории за гледане на деца преди да родя, но истината е, че децата са толкова различни, че няма как да ги вместиш в изкуствени граници.
Но и да не ни просветлиш по въпроса, не се притеснявай. Не знам до колко си запознат с развитието на темите, но повечето потребители не искат да им се дава акъл, а само да споделят как е при тях ситуацията и да прочетат как е при другите.
Нищо лично 

Като майка на две деца мога да кажа - важното е децата да заспят и да спят спокойно през нощта.
А пък кой къде спи - все ще го измислим.

Аз бих казала - важното е децата да заспят и майката да спи спокойно през нощта

Детинско - не. По скоро иронично. Въпреки това и желанието да се включвам по - често, понякога ми се налага да си върша и личната работа.

Дали съм родител или не няма голямо значение, но за протокола ще ти споделя, че съм.

Детската психика и детската психология са изключително сложни неща, които продължават да се изучават и до днес.

Родителите правят изключително големи грешки, като смятат, че строгостта и нормите в първоначална възраст са полезни за изграждането на личността. Много от тях смятат за грешно детето да се учи да получава това, което иска, защото така ставало това или онова.

Честа практика е, а повярвайте ми като казвам честа не си чеша пръстите, да се слагат новородени бебета и малки деца в самостоятелна стая, за да бъдат самостоятелни, и за да се изграждат в живота като личности.

Първо нека да започна с първата грешка на родителите, а това е КОНФОРМИЗМА! Света се гради на конформизъм, защото човешките същества не са чак толкова интелигентна форма на живот. Приличат ли хората поне мъъъъничко на овцете? Приличат ли на стадо овце? О, да, приличат.

Един родител прави това, което прави, защото някога е чул, че така се прави или, че така е редно да се прави или, че е записано в някаква измислена книга, която строго трябва да се следва, без значение какви са нужните на едно дете и ЕВЕНТУАЛНО, ако те са по - различни да му се обясни с цялото игнориране на този свят, че това не е правилно и, че то трябва да живее в този мислен и затворен куб, който създава конформизма.

Още тук се губи нишката на човешките ценности, на човешкия морал и на човешките интуиции. Не сте ли виждали родители, които гледат детето си... сякаш в някакъв калъп от норми и правила, които сляпо спазват и се стремят да не ги нарушат? Не ви ли се е случвало да видите родители, които си оставят детето да плаче или да виждате безобразното спокойствие и липса на притеснение в тях, ако то се дере със всичка сила? Не ви ли се е случвало да видите липсата на реакция и трепет в родителя, ако детето му не спира да плаче? Не ви ли се е случвало да видите родители, които сякаш... Не ги е грижа за тяхното дете. Сякаш не го обичат и за тях е просто животно, което трябва да отгледат до 18 години и да се чувстват, че мисията в живота им е изпълнена...

За съжаление тези родители са много, дори са повечето родители като цяло.


Оставянето на детето в самостоятелна стая и привикването му в такава.

Почти нито един родител не знае какво всъщност се случва с развитието на малките бебенца. Дори малко доктори знаят за развитието и живота на едно дете посредством докосването по главата.

Докосването и галенето на детето по главата стимулира негово развитие и неговия растеж непрекъснато. Научно доказано е, че, ако едно дете никога не бъде докосвано, въпреки всички грижи (хранене, изхождане, любов, обличане, преспиване и т.н.), то никога няма да оцелее и ще загуби живота си. Защо е по скоро хипотеза. Невроните в мозъка се стимулират от докосващата детето ръка посредством отговор от кората на мозъка, която възприема докосването и разпознава човешката длан.

Ако едно дете се роди с перфектно зрение и се затвори в тъмна стая за 4-5 години, когато излезне от нея ще е сляпо до края на живота си, защото за развитието на зрението също е необходимо обработване на информация, която постъпва през очите.

Оставянето на малко дете в самостоятелна стая е малоумно и изключително идиотско. Повечето родители го правят, за да им е удобно и, за да се чувстват по - свободни, други го правят заради конформизма, но и в двата варианта постъпката е деградирала.

Какво се случва когато едно дете се остави в самостоятелна стая. То започва да плаче със всичка сила, защото или нещо го боли или има силна нужда от майка си, понеже изпитва страх или силни емоции, но пък простакелите, които наричат себе си майка, решават, че трябва да го калят, че трябва да е самичко, защото така е правилно или защото така е по - удобно, плачейки и обвинявайки себе си, че не са добри родители, НО МИСЛЕЙКИ СИ ПОДСЪЗНАТЕЛНО, че всъщност именно това ще ги направи добри родители - ГРЕШКА! Наистина сте кофти родители, при това  МНОГО КОФТИ РОДИТЕЛИ!

Защо детето да спира след 10-15 или 20 мин? Родителите си мислят, че спира да плаче, защото се е успокоило - ГРЕШКА! Детето спира да плаче в момента, в който мозъкът му блокира (буквално) и се самоизключва, за да заспи. Във всички тези 10-15 или 20 мин детето е научило своя урок, а той е пределно ясен - Самичък съм и този от който имам най - голяма нужда не е до мен.

Следват още няколко вечери, урока става все по - затвърден, докато детето не осъзнае, че дори да има нужда от някой, той няма да се отзове.

Плюсовете са, че детето свиква да спи самостоятелно и на родителя му е добре, а минусите са безкрайно много.

Ще започна с това, че до 3 годишна възраст децата не развиват дълготрайната памет, за да запомнят какво се е случвало, но до тези 3 години децата имат така наречената емоционална памет.

Емоционалната памет за сметка на дълготрайната (която все някога може да се изгуби) се помни цял живот в спомените на човека. Децата нямат никаква представа какво точно се е случвало на 1, 2, 3, 5, 10 месеца или на 1 - 2 години, но всичко което се е случило през това време и всички емоции, които са изпитали са дълбоко запаметени и дълбоко закоренени в спомените му. Силна болка на която никой не е обърнал внимание, липсата на най - важния човек до него, в момент, когато детето се нуждае и ВСИЧКО, което се е случвало с него през този период от време.

Именно за това деца, които са осиновени, дори като бебета, се чувстват излишни и отхвърляни през целия си живот.

Случайно да сте забелязали, че повечето деца се разебават на 10-12 години? Съвсем случайно да сте забелязали, че повечето деца са някакви лекета, боклуци и всичко друго, но не и нормални деца? Такива, които пушат, пият и се друсат? Такива, които се напушват? Такива, които са в постоянна депресия? Или такива, които се самоубиват? Това са по - голямата част от децата са съжаление, защото това е наложения стандарт на възпитание и гледане от масите хора и от обществата, предавано от човек на човек.

Емоционалната памет е едно от най - важните неща в детската психика и тя може да се отрази ПАГУБНО за едно дете! Именно тя може да създаде психични проблеми, психични разстройства, най - често дълбока депресия, която е напълно възможно да завърши със самоубийство.

Стинахме до това, че детето е свикнало да спи само и родителите са щастливи от получения резултат.  Това беше плюс. Детето се развива самостоятелно - това е плюс само за родители, които вярват в него, но всъщост е един ОГРОМЕН минус!

Такива деца след като порастнат, започват да отбягват родителите си (като това дори може да не се забелязва, но всъщност е наистина така), защото подсъзнателно знаят, че нямат нужда от тях. Започват да живеят свой собствен живот, А СПОДЕЛЯНЕТО С РОДИТЕЛИТЕ става НЕПОСИЛНА задача.

Детето започват да прави неща на своя глава, вижда какво правят приятелите му и хубаво или лошо започва да го прави и то, без да има нуждата да попита родителите си за което.
Ако има някакъв ПРИМЕРНО полов проблем го крие, защото не се чувства сигурен да го сподели с тях, а това може да бъде много опасно. Същото се случва с глупостите, които върши навън.

Родителя за него става робота, който трябва да му даде пари за училище, изпере дрехите и нахрани вечерта. НЕ и човека на който може да сподели, НЕ и човека на когото може да се довери!

Да не казвам, че подобни ситуации създават енграми  за цял живот, които кой знае как може да се проявят занапред в живота.

Енграмите са косвени и странични спомени от определени ситуации, но е сложно за обяснение като цяло. Неща, които се скриват в едно "шкафче" и излизат в подобни ситуации от живота.

Оставянето в самостоятелна стая е идиотско, защото малките бебета не могат да се завъртат и съвсем случайно може да се случи да се обърнат по гръб и, ако случайно повърне ще се задави и има голямо вероятност да се задуши. Децата дори и бебета сънуват и се будят от кошмари, в които, ако видят празна тъмна стая се плащат още повече (нещо, което реално се отразява на развитието им), внезапна болка, внезапно задушаване и КУП други неща, които изискват детето да е възможно най - близо до родителя, за да може да реагира максимално бързо в подобни ситуации.

Мога да пиша с часове по темата, но времето не ми го позволява, за което се извинявам.

Поздрави,
Мизантропус.

Синът ми е на почти 2г.От година т.е. откакто навърши годинка спи при мен
Преди това спеше в креватчето си,но пак в нашата стая.Общо взето след 9-ия месец(като започнаха да го тормозят зъбите) стана по-неспокоен и се стигна до преместване при мама Но и преди това,въпреки що годе спокойния му сън го приспивах на ръце и пак си бешенеобходимо да е при нас!Сега вече се приспиваме с галене по главата-вече повече от година

JohnnieWalker, много интересно и в голяма степен се припокрива с мнението ми по въпроса, би ли дал източник?

 

Защо оставам с впечатление, че за авторът оставянето на детето в самостоятелна стая е равнозначно на оставянето му само или на не-обръщане на внимание (оставяне да плаче, пренебрегване и т.н.). Нима е трудно родителите да се отзоват на нуждите му, преминавайки 2-3 м. разстояние, вместо да слагат новороденото в собственото си легло, където буквално застрашават живота му? Нима е трудно да общуваш с детето си, ако не съобразяваш нуждите му с твоите, а не обратно (надали това да спиш с детето на семейната спалня е за удобството на детето)? Нима майката на едно новородено не трябва да напуска спалнята, докато бебето е малко и спи многократно през деня, понеже излизането й от стаята може да се приеме като изоставяне?
Това дали някой е леке зависи от много неща. И това дали някой е добър или лош родител се определя също от много неща. Най-вече от личния пример. А самостоятелността на децата и спокойствието им няма много общо със споделянето и с близостта. Двете неща не е редно да се бъркат. Двама души могат да общуват достатъчно добре и да са достатъчно близки и без да споделят едно легло.

И най-голямата грешка на един родител е да се опитва да (си) поставя категоризации добър/лош, както и да следва разни чути или четени неща, вместо да се води от родителските си инстинкти и от индивидуалните особености на собственото си дете.

Джони Уокър,
не знам къде живееш, но за щастие България все още е доста примитивна (в случая в добрия смисъл) страна. Тук сравнително малко деца спят в отделни стаи и растат без постоянното физическо присъствие на майката в първите година-две.
Ще го забележиш и във форума, ако не те мързи да четеш - всъщност, то се забелязва и в тази тема. Даже преди години имаше една анкета за съвместното спане с няколко хиляди отговора, в която резултатите ме изненадаха мнооого приятно.
Има места на света обаче, където 100% от децата на средна и по-висока класа са изолирани от родителите си от деня на раждането - и резултатите, поне според мен, не са никак добри.

Аз също бих се радвала на източници и малко повече конкретика в това, което пишеш, защото то не е ново, но без фактологична подкрепа не би имало никаква тежест пред твърдоглавите потребителки.


Азаф, по този въпрос поне, слава богу, има ясни, еднозначни и многократно проверени данни. Освен ако родителят не е пиян или дрогиран, той не би могъл да застраши живота на детето си поради това, че спи до него. Проста биология. Обратното, има немалък риск за бебетата, които спят отделно (СВДС неслучайно е формулиран и изучен в САЩ след Втората световна война), докато почти няма документирани случаи на обратното.
Всъщност не знам защо го пиша, като е разисквано многократно.

Това, което е написал Джони Уокър напълно съответства с моите възприятия. Но пък никой не може да убеди другия в своята правота, както и не е нужно между другото.

Параход, дори и в трезво състояние не можеш да си контролираш движенията в съня и е възможно да легнеш върху бебето и да го задушиш.
А и общото спално бельо далеч не е най-хигиеничното нещо, дори и да го сменяш максимално често.
Както и да е. Не искам да споря. Всеки избира най-добрия начин за своите деца.
За моите деца и за самата мен е било по-удобно да спим през няколко метра разстояние и не ми е пречило да ставам отвреме-навреме, но аз написах, че моите деца винаги са имали спокоен, дълбок и продължителен сън. Ако бяха неспокойни и плачеха, можеше ситуацията да е различна.
Просто уточних, че контакта с бебето, гушкането, допира на родителя и т.н. не зависят от начина на спане, а от родителския подход (имам познати, които са спяли с детето си до 6-ти клас, но не съм виждала да гушнат детето си, да го приласкаят или да му кажат мила дума).

Не е нужно да се сипят обидни думи срещу хората с различно мислене.

Хм, помня, че в някоя от темите за кърменето имаше една майка, която нарочно кърмела нощем на дървен стол, за да НЕ заспи и да стане после и да остави бебето в неговото креватче.
Аз пък реших, че на такива мъки няма да се подлагам и си взех бебето при мен.
И оттогава така...

Мисля, че инстинктивно пазиш бебето и вероятността за това е нищожна. Аз поне никога не съм бутала, притискала и т.н. никое от децата ми, когато са спали при мен.


Най-вероятно, просто физически не се издържа да ставаш по 5-6 пъти нощем.
Просто е добре майките да знаят, че има различни деца и няма универсални правила. Защото аз, четейки тук из темите как децата спят в стаите си от раждането и гледайки как моето дете не е способно на това, истински се бях стресирала, че правя нещо грешно и съм се тормозила много по този въпрос. Докато в един момент просто приех, че са си такива децата. Те сега спят сами в стаята си само, защото вече са достатъчно големи и са двама. И пак малкият често идва да плаче, че кака му не му дава ръчичка и не може да заспи. Очевидно имат нужда да усещат друг човек до себе си.

Уважавам мнението ти и подхода към възпитанието на собствените ти деца, но тези двете не са верни. Хеле второто - колонизирането на бебешкия организъм с майчината и изобщо семейната микрофлора е жизненоважно за бъдещото му здраве и имунитет. Още в болницата отделянето от майката и поставянето в (опити за) стерилна среда водят до сума проблеми (който не си е донесъл млечница или резистентен щам от родилното, да си мръдне лявото ухо на 30 градуса).
Първото пък е доказано, че се случва многократно по-рядко от инцидентите с бебета, които спят в отделно легло. Fairy е налучкала вярно причината.
Но се отплеснахме.

Всеки сам решава как да отглежда децата си

Не бих нарекла нещо "идиотско" само защото се различава от моите възгледи.
Уважавам решенията на хората .

Авторът от къде го копна това?