Психически, физически и индиректен тормоз

Станах да ям? Не може ли? Хич не е заигравка...

Още от първи клас е започнало казваш,дай пример,какви обиди,за външност ли,за какво?Защо вашите не те преместиха?

Прави ми впечатление, че авторът на темата използва много обидни думи, когато разказва за трети лица. Как да му повярвам, че не ги ползва и срещу онези, които обвинява в тормоз?
Седми клас е много трудна възраст. Децата са трудни, материалът е много и за капак имат и НВО, което родители и учители го правят световен проблем и децата се невротизират.
Не мога да дам съвет, защото не съм убедена в разказаното.

А аз мога-темата да се заключи  , защото:
1.Не е сигурно, че е достоверна.А , ако е такава , то липсва основна информация.
2.Предвид т.1 съветите са безполезни.

п.п.Лиляна, нищо против твоя пост

темата отдавна не е за конкретния повод, а се разкриха някои особености на "българския национален лов и риболов". От цялата работа разбрах, че децата са лоши, защото родителите са лоши, учителите трябва да се грижат за преподаването на материала, и понеже учениците и родителите са лоши, на учителите не им е работа да се занимават с конфликти между учениците, и щом някой е обект на тормоз, значи си го е заслужил. На база тук изказани мнения и наблюденията си, и каквото изобщо имам като данни, като цяло много учители изобщо не са обучени и не знаят как да се справят с конфликти между децата, а се кара по най-малкото съпротивление по метода на трите маймуни - не чух, не видях, не знам. Вече се чудя дали хората не могат или не искат или и двете наведнъж. Виждам конформизъм, не активност.

Ми то ние сме си у нас в България и както всички знаем спасението на давещите се е дело на
самите давещи се.
Насилие в училищата винаги е имало и чак когато се стигне до крайност, като убитото момиче в Пловдив например, се действа на принципа "след дъжд качулка", което също е много характерно за нашите географски ширини.

Не гледам изобщо на темата като на конкретен нечий личен проблем и аз. Писах го още в първия си пост тук.

Четох, четох темата и хем не исках да се включвам, хем ми стана много мъчно за авторката.
Аз съм минала през същото, но по мое време като че ли не бяха чаааак толкова жестоки. Като чета подобни теми, се улавям, че съм благодарна, че съм завършила гимназия преди 10 години - ако действието се развиваше в наши дни, можеше и да не изляза жива от училище.
Вярно е, че бях пълна отличничка, но никога не съм била зубър. В онези години просто наистина имах отлична памет и ми стигаше да внимавам в час, за да си науча урока - у дома съм отделяла не повече от час, час и половина за учене (и то основно когато предстоеше контролна). Да де, ама проблемът идваше не само от добрите ми оценки, а и от домашното ми възпитание -в моето семейство думичките "моля", "благодаря" и "заповядай" са част от активния речник, докато сред съучениците ми бяха повод за подигравка.  Бях решила, че да отговарям на тормоза наистина не е в природата ми, но като не ги отразявах, се озлобяваха още повече.  Спъване, бутане, подигравки, изолация... Да има дни, в които, тръгвайки си от училище, да те е страх от това, че на следващия ден трябва пак да се върнеш там. Познато ми е - знаех, че няма да ми направят нищо чисто физически, но постоянните подигравки и различните форми на тормоз са голям стрес и потискат детето наистина много. Особено когато няма идея какво е направило, за да ги заслужи.
Онова, което ме спаси е, че тогава нямаше форми на виртуален тормоз, освен това не беше целият клас, а няколко души, така че стиснах зъби и в гимназията беше по-различно. Още първите месеци 3 момичета се пробваха да се правят на кучките от американските филми, но не им мина номерът и мнозинството като че ли тушира опитите им да са особено интересни. Нататък не съм имала проблеми.

Съжалявам за дългото писание, просто исках да кажа, че това с крушката и опашката невинаги е вярно (те и жертвите на изнасилвания си го просят, нали  ). Аз моите насилници не съм ги провокирала нито вербално, нито физически и от позицията на времето мога да кажа, че се дразнеха, защото бях по-умна от тях. Но не бих им направила кефа да се правя на глупачка и да се принизявам до тяхното ниво, само и само да са доволни и да ме оставят намира. И това чувство на "превъзходство" (кавичките не са случайни, не се хващайте за думата) тогава го нямах - бях си тихо и възпитано дете от добро семейство, което изкарва отлични оценки, без да прекарва часове над учебниците. Наистина не знам защо, но явно този типаж по някаква причина е призван да обира цялата детска злоба - и въобще не ми говорете за вина. 

Пропусна само последната част от спектакъла - "ше се измирише, бе, братчет"! Кой го помни вече момичето от Пловдив? Никой! Нищо ново не е научено.

Много ши е любимо това сравнение с изнасилването. Изнасилване обаче не ства постоянно от всички и в продължение на седем години, нали?
И аз съм учила с умни ученици и имам сега такива, не съм забелязала насилие заради това, че някой ученик е по-умен.
Ако все пак всички са толкова прости, че да нападат едно нормално и умно дете, то тогава преместването е задължително заради пагубното влияние на средата. Съмнявам се дълбоко обаче случаят да е такъв.

Да, за външност - какви гадни дрехи съм имала, как може да нося евтини дрехи, била съм грозна, ей такива...
Като участвам в някакви състезания и олимпиади, след като ми съобщят резултата - тая е много тъпа, за да има толкова точки, тая е преписвала, тя има 57 точки, а аз 35, не е възможно тая тъпата да има толкова, ама какво от това, аз съм по-умна от нея...

Именно защото сте учили с умни съученици. Преди две години исках от родителите ми да ме преместят, те обаче - не им обръщай внимание, не ги ли виждаш какви са прости, ще ги изтраеш някак още две години...

Коя  смяна си на училище?

Втория срок - първа.

Учителите в България сякаш живеят в паралелна реалност(като политиците).