Искам просто да с оплача тук в форума.Пред близките ми се правя на приятно разсеяна,но не е съвсем така.Дете с един родител съм.Майка ми да е жива и здрава ме изгледа сама.Известно време живях с втори баща,който така и не почувствах като "татко" и който отдавна напусна живота ни.Липсата на баща винаги ме е комплексирала.Преди 2 седмици беше сватбата ми.Родителите разбира се бяха на видно място в съвета.После на посрещането в ресторанта.Разбира се имаше кофти въпроси от гостите на младоженеца "Баща ти къде е?".Отговарях,че са разведени,а всъщност истината е брутална.Когато съм се явила на белия свят не е искал да ме признае за своя дъщеря.Майка е доказала бащинството му.Виждали сме се много пъти понеже живеем на една ограда с близки негови роднини,но никога не е изявил желание да се запознае с мен.Скоро от общи познати във Фейсбук 
видях профила му и така ми идеше да го насоля
Как може да има такива хора???
видях профила му и така ми идеше да го насоля Как може да има такива хора???
