За петата ракия или колко е хубав животът... един разказ на Георги Бърдаров

  • 12 637
  • 52
  •   1
Отговори
27 май 2013, 00:54 ч.
  • Мнения: 1
За петата ракия или колко е хубав животът..... Прочетете и няма да съжалявате! Винаги съм си мислила, че такива емоции и чувства не могат да се опишат с думи, но явно съм се бъркала.....

http://www.public-republic.com/magazine/2013/05/105589.php

# 1 27 май 2013, 01:40 ч.
  • София
  • Мнения: 11 732
Прочетох....не съжалявам...хубаво е....носталгия отвсякъде...мъчно ми е...тъжно е.  Дали е хубав живота...не зная, сигурно е такъв, но не можем да го видим,... тук не можем... в градовете в големите градове  не можем да го усетим. Мащерка, дъхава баница, Родопи, които са като "полегнала жена" /Хайтов/ и чучулиги. Прекрасен разказ.

# 2 27 май 2013, 02:57 ч.
  • Мнения: 3 242
На мен явно чуството ми за носталгия е ампутирано  Mr. Green Хубаво като на разказ, но нещо не ми грабна вниманието и четох по диагонал...

# 3 27 май 2013, 06:36 ч.
  • Мнения: 945
Хареса ми Peace
Наскоро гледах филма "Писмо до Америка", разказа ми напомня за него.

# 4 27 май 2013, 06:43 ч.
  • София
  • Мнения: 16 208
Мен пък разказът ме грабна (аз налетях на него във Фейсбук), особено съвместното съществуване на религиите в храма и гробищата...  bouquet  bouquet  bouquet за автора. //иначе не пия ракия Laughing Laughing Laughing, за мен ракията също е метафора за "разтапянето" на сърцето//. Аз не усетих носталгия и според мен не това е основната идея .

# 5 27 май 2013, 06:54 ч.
  • Мнения: 429
Хубав разказ но си казвам честно че не ме развълнува. Прочетох го днес след като десетки от контактите ми във фейсбук бяха коментирали по него.
 
Признавам си че го отворих още при първия споделил го във фейсбук мой контакт само защото коментарът беше много силен. Зачетох го но никак не ме грабна. Реших че съм уморена и си го оставих за следващ момент.

Прочетох го днес и не съжалявам но честно казано ми се вижда много напудрен. Нещо не е съвсем както трябва. Не мога да конкретизирам какво точно. Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах  момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.

Цитат на: Sharky* в пн, 27 май 2013, 06:43
Мен пък разказът ме грабна (аз налетях на него във Фейсбук), особено съвместното съществуване на религиите в храма и гробищата... 

Е те точно това за мен е много фалшиво. Някаква художествена измислица си мисля че е. И точно това ми се стува че пресилва разказа.  Confused


Ще следя темата с интерес.

П.П. Извинете че не ползвам запетая но не ми работи клавишът.

# 6 27 май 2013, 08:42 ч.
  • София
  • Мнения: 16 208
Ами в мен самата има омешани три религии Simple Smile и също толкова етноса...аз лично много добре знам колко фалшиво е противопоставянето на религии, отделно го виждам на живо колко братски си живеят мюсюлмани и христиани в Родопите (а и в Добруджа).

На мен ми е напудрено всичко, което гледам по телевизията (але пък по бТВ).

# 7 27 май 2013, 09:06 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
четох го преди време и ми хареса. Обаче така съм изкукала покрай седмокласното кандидатстване, че първата ми мисъл беше "а дали става за преразказ? Твърде е дълго, макар да има отчетливи моменти и стилът да е лек".  Crazy

# 8 27 май 2013, 09:54 ч.
  • Мнения: 4 785
Много ми хареса!

И ми стана носталгично за къщата на мъжа ми в Балкана - на бабата и дядото, възрожденска, реставрирана. Село с 5 човека (бабата не я броим, тя е отказала да си смени софийския адрес, но ако я броим - 6). Има толкова истории и толкова малко хора, запустели къщи, сякаш лека-полека селото си отива. Пътят е стръмен, лош, труден, но не ни се слиза от там.

Напомни ми този разказ за Дъбравата и дано скоро да отидем (често ходим от цялото им семейство, не ги забравяме  Hug)

# 9 27 май 2013, 10:19 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Да, определено ми хареса. И ме върна в Родопите няколко години назад във времето, когато с приятели бяхме в едно село почти на гъцката граница. С няколко жители само. Със старите къщи с каменни плочи и тихите позамрели улички. Но все още живо и сплотено. С една вяра, с добри думи и едно много важно нещо позабравено вече:човещината......


Ето и изглед към две - три от къщите, едната от които е обитаема. Там живее една жена...



http://www.prikachi.com/images/954/6155954u.jpg

Последна редакция: пн, 27 май 2013, 10:26 от Марѝ

# 10 27 май 2013, 11:37 ч.
  • Мнения: 1 959
Разказът като литературно произведение не намирам, че е на ниво Хайтов,
каквито коментари срещнах из нета.. Емигрантското писмо ми се видя много не на място.

Мен ме докосна поради собствените ми лични преживявания.
Ходихме в Родопите като студенти на експедиции. Стигали сме до границата
и най-затънтените кътчета, точно така си беше-Боже, хора!
А тамошните хора, които са си баш помаци-то ще те посрещнат, ракиите, гозбите..
Бях млада, влюбена, невинна, а на сегашния си живот бих се изсмяла.
Това беше преди 20 години. Дразня се май, сега сякаш има някаква мода да се 'преоткриват' Родопите.
Пък то, нищо ниво от десетилетия, току станат хляб за поредната сензация в БТВ или фейсбук..

# 11 27 май 2013, 11:49 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Хареса ми.

# 12 27 май 2013, 11:53 ч.
  • Мнения: 11 747
И аз го намирам за малко захаросан, но все пак ми допадна и също го споделих във Фейсбук. Вчера го четох и много ми се прииска да си налея една ракия..., за която може да се напише трактат. А не ми е сега монентът.  Simple Smile И да, темата вече се преексплоатира.

# 13 27 май 2013, 12:14 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 768
Цитат на: zlatnata tolumba в пн, 27 май 2013, 11:37

Това беше преди 20 години. Дразня се май, сега сякаш има някаква мода да се 'преоткриват' Родопите.
Пък то, нищо ниво от десетилетия,

От година май е така в тези села. отдавна няма хора в тях.
лошото е, че и другите натам отиват. Нашето от 1000 и повече жители през 80-те вече са не повече от 350.

# 14 27 май 2013, 12:59 ч.
  • София
  • Мнения: 16 208
А защо да е лошо? Децата ни са граждани на света, защо трябва да стоят бедни и безработни по селата?

# 15 27 май 2013, 13:26 ч.
  • Мнения: X
Цитат
Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах  момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.
Защото трябва да се усети на живо.
Прочетено, колкото и да е вълнуващо, изобщо не е същото.
Точно вчера, връщайки се от поредния тортен семинар, направихме една гоооляма обиколка из Родопите.Виждайки всичко наяве.....  на моменти направо ти спира дъха от красота.

# 16 27 май 2013, 13:50 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 768
Цитат на: Sharky* в пн, 27 май 2013, 12:59
А защо да е лошо? Децата ни са граждани на света, защо трябва да стоят бедни и безработни по селата?
Разбира се, че не трябва да стоят и да умират от глад.
Лошо е, че селата не мърдат в развитието , а все затъват ли, затъват и хората избягаха от там.

# 17 27 май 2013, 13:57 ч.
  • Мнения: 3 242
Цитат на: Katarin   X. в пн, 27 май 2013, 13:26
Цитат
Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах  момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.
Защото трябва да се усети на живо.
Прочетено, колкото и да е вълнуващо, изобщо не е същото.
Точно вчера, връщайки се от поредния тортен семинар, направихме една гоооляма обиколка из Родопите.Виждайки всичко наяве.....  на моменти направо ти спира дъха от красота.

.


Красотата е на всякъде по света Simple Smile защо трябва да се ограничаваме само с родопите ?

# 18 27 май 2013, 14:00 ч.
  • Мнения: 429
Цитат на: Katarin   X. в пн, 27 май 2013, 13:26
Цитат
Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах  момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.
Защото трябва да се усети на живо.
Прочетено, колкото и да е вълнуващо, изобщо не е същото.
Точно вчера, връщайки се от поредния тортен семинар, направихме една гоооляма обиколка из Родопите.Виждайки всичко наяве.....  на моменти направо ти спира дъха от красота.


Родопите на живо съм виждала през моите си очи десетки пъти и съм усещала с всяка клетка на тялото си и не само тях а цяла България. Сега съм далече от България и усещам света и навсякъде където кракът ми стъпва по същия моя си начин - доста често болезнено. Примерно последно но за втори път видях Куба преди 2 месеца. Без ракия  или пък ром Wink онези хора (също жители на края на света) спят в руини и мизерия но се събуждат облени в топлия изгрев над океана и са точно толкова човечни и усмихнати колкото и родопска прегърбена стара женица.

# 19 27 май 2013, 14:14 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Дали им криле , да отлетят,
но другото не дали за да се
върнат. Банално и глупаво.

# 20 27 май 2013, 14:32 ч.
  • София
  • Мнения: 12 357
Коментарите ви ме успокояват, че не съм тотално асоциална. Не ми харесва този разказ от никаква гледна точка.

# 21 27 май 2013, 15:23 ч.
  • Мнения: 58
Хареса ми, въпреки че не го дочетох. Цялата обстановка изглеждаше толкова реално, че усетих мириса на мащерка, жуженето на насекомите и жаркото слънце. Heart Eyes Ех, да се изгубя и аз така из забравените от Бога места, с дни... само с една раница и един фотоапарат. Heart Eyes

Последна редакция: пн, 27 май 2013, 15:31 от Katrine

# 22 27 май 2013, 15:30 ч.
  • София
  • Мнения: 16 208
То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа. Явно за част от нас нагласата е била припомняне на преживяното: "Цялата обстановка изглеждаше толкова реално, че усетих мириса на мащерка, жуженето на насекомите и жаркото слънце", а на други -  не е докоснало нищо...

# 23 27 май 2013, 15:36 ч.
  • Мнения: 58
Цитат на: Sharky* в пн, 27 май 2013, 15:30
То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа. Явно за част от нас нагласата е била припомняне на преживяното: "Цялата обстановка изглеждаше толкова реално, че усетих мириса на мащерка, жуженето на насекомите и жаркото слънце", а на други -  не е докоснало нищо...
Така е.

# 24 27 май 2013, 15:36 ч.
  • Мнения: 267
Прочетох с интерес разказа.Прочетох с интерес и горните коментари, някои от които ми помогнаха да облека в думи  чувството, което разказът породи в мен.
А именно, чувство за нещо

банално,
евтино,
фалшиво,
напудрено,
претенциозно...

Пишейки горното се замислих и
колко е лесно да произнесеш присъда, да отречеш постижение, да омаловажиш нещо, за което някой е дал всичко от себе си.

Независимо от това- разказът не ми харесва.

# 25 27 май 2013, 15:38 ч.
  • Мнения: 11 145
Цитат на: Sharky* в пн, 27 май 2013, 15:30
То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа.
Точно така е - някои само като чуят "ракия" и вече са изпълнени с аристократична погнуса и предразсъдъци. Честно казано, по отношение на повечето вайръл съдържание във фейсбук (а и тук) и аз съм така. Или пък така -  Sick. Понякога - несправедливо, но това е положението. Повечето пъти циркулират пълни боклуци.
Но - този текст е красота сред боклуците. Много добър, макар и неравномерно написан (има много силни моменти и по-слаби моменти, то кое ли произведение не е така). Всъщност аз плача редовно и на книги, и на филми, и на събития от живота, така че не съм критерий по отношение на емоцията. Но пък като професионална оценка - съм. Друга тема. Между другото, алкохол почти не пия (за ракия мога да направя изключение колкото и за уиски), а авторът на разказа не е писател, ами университетски преподавател по география в СУ.

Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.

# 26 27 май 2013, 15:55 ч.
  • София
  • Мнения: 1 340
Цитат на: Параход в пн, 27 май 2013, 15:38
Цитат на: Sharky* в пн, 27 май 2013, 15:30
То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа.
Точно така е - някои само като чуят "ракия" и вече са изпълнени с аристократична погнуса и предразсъдъци. Честно казано, по отношение на повечето вайръл съдържание във фейсбук (а и тук) и аз съм така. Или пък така -  Sick. Понякога - несправедливо, но това е положението. Повечето пъти циркулират пълни боклуци.
Но - този текст е красота сред боклуците. Много добър, макар и неравномерно написан (има много силни моменти и по-слаби моменти, то кое ли произведение не е така). Всъщност аз плача редовно и на книги, и на филми, и на събития от живота, така че не съм критерий по отношение на емоцията. Но пък като професионална оценка - съм. Друга тема. Между другото, алкохол почти не пия (за ракия мога да направя изключение колкото и за уиски), а авторът на разказа не е писател, ами университетски преподавател по география в СУ.

Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.

Скрит текст:
Благодаря ти!!! Познавам Бранимир и ситуацията от миналата година и от тази история наистина ми потекоха сълзи, като знам какво е било.

# 27 27 май 2013, 16:00 ч.
  • София
  • Мнения: 12 357
Цитат на: Параход в пн, 27 май 2013, 15:38


Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.
И аз благодаря, това вече е готино. Другото не е от погнуса, заради ракията или селото, напротив, обичам и ракия, и село, просто ми е изкуствено.

# 28 27 май 2013, 16:03 ч.
  • София
  • Мнения: 16 208
На мен и това ми хареса... newsm78 newsm78 newsm78 много съм всеядна, май???

# 29 30 май 2013, 10:51 ч.
  • Мнения: 41
Може би, поради факта, че детството ми беше ''селско'', както и, че чувствата на поетапно опиянение не са ми чужди, разказа ме впечатли много:crazy: Party
Иначе, не пия ракия, нито съм ходила в родопите...(въпреки че след разказа вече не съм сигурна - пила ли съм ракия, ''ходила ли съм на края на света'' Blush...Simple Smile

# 30 30 май 2013, 11:12 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 768

Цитат на: Параход в пн, 27 май 2013, 15:38


Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.
Посмях се добре.

# 31 30 май 2013, 12:24 ч.
  • София
  • Мнения: 1 340
Аз най-накрая успях да го изчета.
Обаче едно нещо не разбрах аз... кое най-вече трябва да ме впечатли - всичко е факт. Няма нищо, което да не се знае за този край. Някакси това прескачане на темите - за края на Света, за изоставените къщи, за ракиите, за религиите... Не остави у мен някакво трайно впечатление от написаното.

# 32 30 май 2013, 13:11 ч.
  • Мнения: 373
Хареса ми. Интересно е написан, с много чувство.
На пътепис прилича написан с повечко емоция.
Повечето села в България събуждат такива чувства.
Пълни с живот преди, безлюдни сега.



# 33 30 май 2013, 17:58 ч.
  • тук и там
  • Мнения: 11 623
Хареса ми.Докосна ме.Трогна ме.Благодаря,че сподели!

# 34 31 май 2013, 00:40 ч.
  • Мнения: 1
Цитат на: Kaisia в чт, 30 май 2013, 17:58
Хареса ми.Докосна ме.Трогна ме.Благодаря,че сподели!

Емоциите и при мен са същите! Дори и да са малко преувеличени и измислени нещата, най-малкото, на което мога да се възхитя, е на дар словото, което притежава автора. Пак заповядай! Simple Smile

# 35 31 май 2013, 00:59 ч.
  • Vienna
  • Мнения: 519
На мен също много ми хареса. Има какво да се нау4и от разказа... Докосна ме и мен, ех тази носталгия ...

# 36 31 май 2013, 03:54 ч.
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Цитат на: violenzaa в чт, 30 май 2013, 12:24
Аз най-накрая успях да го изчета.
Обаче едно нещо не разбрах аз... кое най-вече трябва да ме впечатли - всичко е факт. Няма нищо, което да не се знае за този край. Някакси това прескачане на темите - за края на Света, за изоставените къщи, за ракиите, за религиите... Не остави у мен някакво трайно впечатление от написаното.

Ох, слава Богу. Вече си мислех, че съм единственият човек, на когото този текст се струва банален, хаотичен и леко скучен.  Laughing
Макар, че в крайна сметка какво значение има, след като толкова хора го харесаха.

# 37 31 май 2013, 07:25 ч.
  • Мнения: X
Животът не е хубав - на края на света, след петата ракия. Колкото и да се превъзнасят гражданята, минали транзит и за малко.

# 38 31 май 2013, 07:43 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: don domat в чт, 30 май 2013, 11:12

Цитат на: Параход в пн, 27 май 2013, 15:38


Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.
Посмях се добре.

много забавно, благодаря  Laughing

за петата ракия ми хареса много  Simple Smile. онзи ден в самолета ни дадоха '24 часа' и беше публикувано и там, но и преди това го бях чела.

# 39 31 май 2013, 08:23 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: Жаве в пт, 31 май 2013, 07:25
Животът не е хубав - на края на света, след петата ракия. Колкото и да се превъзнасят гражданята, минали транзит и за малко.

Точно! Бъркат туризма с емиграцията.

# 40 31 май 2013, 09:47 ч.
  • Мнения: 98
Цитат на: liana_2 в пн, 27 май 2013, 15:36

банално,
евтино,
фалшиво,
напудрено,
претенциозно...


 Peace

# 41 31 май 2013, 10:11 ч.
  • Мнения: 15 960
И на мен много ми хареса. Въпреки че не бих живяла там, ми напомни за едно любимо село от детството ми, което също така опустява... Sad

# 42 31 май 2013, 10:16 ч.
  • Мнения: 6 998
Цитат на: Saule в пт, 31 май 2013, 03:54
Ох, слава Богу. Вече си мислех, че съм единственият човек, на когото този текст се струва банален, хаотичен и леко скучен.  Laughing
Макар, че в крайна сметка какво значение има, след като толкова хора го харесаха.
Не сте единствените. Само като видях вайръл любителски разказ и въздъхнах тежко. След като обаче го споделиха и хора с добър литературен вкус, реших да се прежаля. Ама напразно. Simple Smile Има добри попадения тук-там, но като цяло ми беше скучен, а на момента с писмото от чужбина - твърде патетичен.  Rolling Eyes

# 43 31 май 2013, 10:23 ч.
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Авторът се е постарал, но...
Темата за опустелите планински села, пасторалните картини и братуващи християни и мюсюлмани успяха да се клишират преди още някой да е написал нещо смислено по тях. По балкантуристки някак се изтъркаха "мистичните" Родопи, меките им гънки и къщите с каменни покриви. След толкова обтекаеми думи всеки ред по темата изглежда скучен като очерк. За жалост.

Сръчни пера има, няма зорки очи. Четем света си с лафове от туристическа брошурка.

# 44 31 май 2013, 11:33 ч.
  • София
  • Мнения: 1 223
Прочетох го, но не ме грабна.

Неприятно впечатление ми направи още в началото, с това изречение:

Цитат
Говорихме си за живота със събрали мъдростта на вековете старици посред мегданите на села, излезли сякаш от разказите на Радичков и Пелин

Да се цитира псевдоним на класик, използвайки само част от него, за мен е кощунство!  
Звучи ми даже по-зле от "Рамбо Силек" и на "Кирилиметоди" брат му, понеже е написано от "учен" човек ...

Да си призная, че и за Радичков се позачудих - дали не го е объркал автора с другия Йордан /Йовков/ или може би Хайтов?
Но по тази точка съм по-благосклонна да приема, че след 5 ракии по пладне, Верблюди навсякъде може да срещнеш. То и собствената ти баба, мисля би изглеждала като една реална абстракция.

А най ме втрещи писмото, написано на български от някой си Саид - беглец, невъзвращенец и следователно враг народен. Как изобщо е стигнало до родния дом, през далечната 1967 г., ми е непонятно - Верблюдска му работа!



# 45 14 юни 2013, 09:17 ч.
  • София
  • Мнения: 1 340
Извинявайте, но аз направо се втрещих. И най-вече се втрещих от това, че не съм го забелязала... Възможно ли е наистина някой да напише Пелин и да се подразбира Елин Пелин  Shocked Shocked Shocked

# 46 14 юни 2013, 10:06 ч.
  • Мнения: 6 365
Цитат на: Бoяна в пн, 27 май 2013, 14:32
Коментарите ви ме успокояват, че не съм тотално асоциална. Не ми харесва този разказ от никаква гледна точка.

Може ли да го обсъдим пак, на пет ракии (малки, все пак не съм опитен алкохолик като авторите)-
но алкохолът води лесно до онзи златен момент, в който хората виждат едно и също нещо.

# 47 14 юни 2013, 10:14 ч.
  • Мнения: 15 960
Цитат на: violenzaa в пт, 14 юни 2013, 09:17
Извинявайте, но аз направо се втрещих. И най-вече се втрещих от това, че не съм го забелязала... Възможно ли е наистина някой да напише Пелин и да се подразбира Елин Пелин  Shocked Shocked Shocked

Възможно е даже и да го наричат Пелинко.

http://knigi-news.com/?in=knigipod&in2=5&stat=1079&cur=0&kniz=1

# 48 14 юни 2013, 13:14 ч.
  • София
  • Мнения: 12 357
Цитат на: Mamacita Bandida в пт, 14 юни 2013, 10:06
Цитат на: Бoяна в пн, 27 май 2013, 14:32
Коментарите ви ме успокояват, че не съм тотално асоциална. Не ми харесва този разказ от никаква гледна точка.

Може ли да го обсъдим пак, на пет ракии (малки, все пак не съм опитен алкохолик като авторите)-
но алкохолът води лесно до онзи златен момент, в който хората виждат едно и също нещо.
Или не виждат нищо, което е по- добрия вариант.

# 49 14 юни 2013, 13:21 ч.
  • Мнения: 6 365
Говорим за качествена ракия, не за метанол.

Ако не виждаш нищо- много лош знак Simple Smile

# 50 14 юни 2013, 13:22 ч.
  • София
  • Мнения: 12 357
Цитат на: Mamacita Bandida в пт, 14 юни 2013, 13:21
Говорим за качествена ракия, не за метанол.

Ако не виждаш нищо- много лош знак Simple Smile
Joy Така е, но метафорично да не виждаш, означава да не ти дреме за нищо, това не е лошо от време на време.

# 51 14 юни 2013, 13:41 ч.
  • Мнения: 337
Ето и реакцията на местните хора относно разказа  Wink
http://bnt.bg/bg/productions/75/edition/32524/bnt_taksi_12_uni_2013

# 52 14 юни 2013, 15:23 ч.
  • Мнения: 11 747
Трябва да го намерят и да го накажат!    Joy

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата