Отговори
# 15
  • Мнения: X
Цитат
Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах  момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.
Защото трябва да се усети на живо.
Прочетено, колкото и да е вълнуващо, изобщо не е същото.
Точно вчера, връщайки се от поредния тортен семинар, направихме една гоооляма обиколка из Родопите.Виждайки всичко наяве.....  на моменти направо ти спира дъха от красота.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 2 768
А защо да е лошо? Децата ни са граждани на света, защо трябва да стоят бедни и безработни по селата?
Разбира се, че не трябва да стоят и да умират от глад.
Лошо е, че селата не мърдат в развитието , а все затъват ли, затъват и хората избягаха от там.

# 17
  • Мнения: 3 242
Цитат
Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах  момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.
Защото трябва да се усети на живо.
Прочетено, колкото и да е вълнуващо, изобщо не е същото.
Точно вчера, връщайки се от поредния тортен семинар, направихме една гоооляма обиколка из Родопите.Виждайки всичко наяве.....  на моменти направо ти спира дъха от красота.

.


Красотата е на всякъде по света Simple Smile защо трябва да се ограничаваме само с родопите ?

# 18
  • Мнения: 429
Цитат
Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах  момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.
Защото трябва да се усети на живо.
Прочетено, колкото и да е вълнуващо, изобщо не е същото.
Точно вчера, връщайки се от поредния тортен семинар, направихме една гоооляма обиколка из Родопите.Виждайки всичко наяве.....  на моменти направо ти спира дъха от красота.


Родопите на живо съм виждала през моите си очи десетки пъти и съм усещала с всяка клетка на тялото си и не само тях а цяла България. Сега съм далече от България и усещам света и навсякъде където кракът ми стъпва по същия моя си начин - доста често болезнено. Примерно последно но за втори път видях Куба преди 2 месеца. Без ракия  или пък ром Wink онези хора (също жители на края на света) спят в руини и мизерия но се събуждат облени в топлия изгрев над океана и са точно толкова човечни и усмихнати колкото и родопска прегърбена стара женица.

# 19
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Дали им криле , да отлетят,
но другото не дали за да се
върнат. Банално и глупаво.

# 20
  • София
  • Мнения: 12 356
Коментарите ви ме успокояват, че не съм тотално асоциална. Не ми харесва този разказ от никаква гледна точка.

# 21
  • Мнения: 58
Хареса ми, въпреки че не го дочетох. Цялата обстановка изглеждаше толкова реално, че усетих мириса на мащерка, жуженето на насекомите и жаркото слънце. Heart Eyes Ех, да се изгубя и аз така из забравените от Бога места, с дни... само с една раница и един фотоапарат. Heart Eyes

Последна редакция: пн, 27 май 2013, 15:31 от Katrine

# 22
  • София
  • Мнения: 16 208
То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа. Явно за част от нас нагласата е била припомняне на преживяното: "Цялата обстановка изглеждаше толкова реално, че усетих мириса на мащерка, жуженето на насекомите и жаркото слънце", а на други -  не е докоснало нищо...

# 23
  • Мнения: 58
То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа. Явно за част от нас нагласата е била припомняне на преживяното: "Цялата обстановка изглеждаше толкова реално, че усетих мириса на мащерка, жуженето на насекомите и жаркото слънце", а на други -  не е докоснало нищо...
Така е.

# 24
  • Мнения: 267
Прочетох с интерес разказа.Прочетох с интерес и горните коментари, някои от които ми помогнаха да облека в думи  чувството, което разказът породи в мен.
А именно, чувство за нещо

банално,
евтино,
фалшиво,
напудрено,
претенциозно...

Пишейки горното се замислих и
колко е лесно да произнесеш присъда, да отречеш постижение, да омаловажиш нещо, за което някой е дал всичко от себе си.

Независимо от това- разказът не ми харесва.

# 25
  • Мнения: 11 144
То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа.
Точно така е - някои само като чуят "ракия" и вече са изпълнени с аристократична погнуса и предразсъдъци. Честно казано, по отношение на повечето вайръл съдържание във фейсбук (а и тук) и аз съм така. Или пък така -  Sick. Понякога - несправедливо, но това е положението. Повечето пъти циркулират пълни боклуци.
Но - този текст е красота сред боклуците. Много добър, макар и неравномерно написан (има много силни моменти и по-слаби моменти, то кое ли произведение не е така). Всъщност аз плача редовно и на книги, и на филми, и на събития от живота, така че не съм критерий по отношение на емоцията. Но пък като професионална оценка - съм. Друга тема. Между другото, алкохол почти не пия (за ракия мога да направя изключение колкото и за уиски), а авторът на разказа не е писател, ами университетски преподавател по география в СУ.

Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 340
То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа.
Точно така е - някои само като чуят "ракия" и вече са изпълнени с аристократична погнуса и предразсъдъци. Честно казано, по отношение на повечето вайръл съдържание във фейсбук (а и тук) и аз съм така. Или пък така -  Sick. Понякога - несправедливо, но това е положението. Повечето пъти циркулират пълни боклуци.
Но - този текст е красота сред боклуците. Много добър, макар и неравномерно написан (има много силни моменти и по-слаби моменти, то кое ли произведение не е така). Всъщност аз плача редовно и на книги, и на филми, и на събития от живота, така че не съм критерий по отношение на емоцията. Но пък като професионална оценка - съм. Друга тема. Между другото, алкохол почти не пия (за ракия мога да направя изключение колкото и за уиски), а авторът на разказа не е писател, ами университетски преподавател по география в СУ.

Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.

Скрит текст:
Благодаря ти!!! Познавам Бранимир и ситуацията от миналата година и от тази история наистина ми потекоха сълзи, като знам какво е било.

# 27
  • София
  • Мнения: 12 356


Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.
И аз благодаря, това вече е готино. Другото не е от погнуса, заради ракията или селото, напротив, обичам и ракия, и село, просто ми е изкуствено.

# 28
  • София
  • Мнения: 16 208
На мен и това ми хареса... newsm78 newsm78 newsm78 много съм всеядна, май???

# 29
  • Мнения: 41
Може би, поради факта, че детството ми беше ''селско'', както и, че чувствата на поетапно опиянение не са ми чужди, разказа ме впечатли много:crazy: Party
Иначе, не пия ракия, нито съм ходила в родопите...(въпреки че след разказа вече не съм сигурна - пила ли съм ракия, ''ходила ли съм на края на света'' Blush...Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт