Заздравява ли детето семейната връзка?

Нищо не заздравява, но дава тема за разговор и дейности за един добър период от време

Не, напротив - обратното

Хахаха, нали...))))
Жената е твърде заета да се занимава с децата и не успява да види какви ги върши мъжа и. ) 

ако правилно съм прочела първия пост, става въпрос не просто за раждане на дете, а за раждане на второ дете. В този смисъл не, второто дете няма да заздрави една разклатена връзка. Една от най-големите грешки е да се мисли, че раждането на второ дете ще  върне "всичко е любов".

Ние у дома и двамата  сме луди.  Детето, завалийчето  и  то  полудя покрай нас
Сега -сериозно.Обичахме  се  преди  нейната  поява, обичаме  се и  сега, макар и открай време   отношенията  ни  да предизвикват  недоумение  у близките ни-заяждаме се  един с друг, мерим  си  остроумията, дразним се, караме  се, гледаме се  лошо  и  в следващият  момент , незнайно  как,  вече сме  един до друг, той е прехвърлил ръка през рамото  ми  и се хилим за нещо.
Когато  тя  се появи, минахме  един период, в който  бях недоспала, сърдита  и в който  непрекъснато   дуднех  за раздяла / още  дудна, като ме хванат  бесните, но той вече ми е свикнал/.
Той обаче  пое  с желание  своята  част от грижите  за  дребното / имам  трогателни снимки  от периода  на  коликите  как той  дреме, скапан  от  умора, а тя-човече педя  и  половина,  спи  успокоена  върху  голия му корем/ и това ме накара  да го погледна с други очи  на фона  на  десетките  безхаберници, които  познавам и  за  които  децата  са си  изцяло задължение  на  майката.
Въпреки  всички  негови недостатъци, оценявам  както   грижата и  любовта му към нас, така и  факта,  че е  страхотен татко.
Въпреки всички мои  недостатъци, той  ме  намира  за  отлична майка  на   най-важното  същество в живота му.
И да,  тази наша обща  огромна любов  към  детето ни, ни  сближава и  сплотява. И на този  етап, даже  и  вече/ след десет  години  заедно/, да го  обичам   като брат, нежели като  мъж,  не  може   такава причина  да ме накара  да лиша  детето  си  от него. Пък нямало пеперуди в стомаха ми, голям праз. Пък че не съм  го ревнувала  от години, много важно. А аз самата  нямам  очи за  друг, без да  претендирам, че съм влюбена  в мъжа ми, защото не съм.
Отношенията  ни  са  напълно  удовлетворяващи  за мен. За него-не знам  със сигурност. Макар че не всичко  е  цветя  и  рози, си давам  сметка, че в момента изживявам  едни от най- щастливите  години  в  живота  си, защото  точно днес и  точно сега  имам всичко, което  ми е нужно.
Постът ми се получи  сладникав, не исках да  звучи така, но това  е  истината.
Та, след това словоизлияние, моето мнение- детето  сплотява  хората,  които:
1. Имат   основа  за надграждане.
2. Са  създали  детето  си  с ясното  съзнание, че го искат не за да ги сплоти, а  за да  го  обичат, независимо  от всички трудности, свързани   с появата му;
3.Имат достатъчно   зрялост, за  да се справят  със  сътресенията.
4. Имат достатъчно  капацитет  заедно и поотделно,  та  да  се  грижат пълноценно  за  него, без някой от тях  да се чувства непрекъснато  прецакан  и "вързан".

Аз бих останала в една връзка заради детето. Съвсем сериозно го казвам, ако мъжът е добър към мен, отговорен към дома и безценен за детето си - няма да мога - само защото искам да си начеша нагона примерно - да разваля всичко.
Бронте много ми хареса, звучи напълно откровено и истинско. Доста по-приемливо от това да се обясняв как след 20г  брак пеперудите са още по-силни примерно...
Аз вярвам, че само любовта към собственото дете не се променя.  Всички останали чувства  търпят развитие, появяват се, изчезват, появяват се пак, макар с друга сила или в друг вид и така, важното е човек да намери мир вътре в себе си по неговия си начин.

  И аз това се чудя. Детето наистина е промяна, но чак пък да е толкова драматично лишение от собственото ти аз?
 На нас не ни е попречило с нищо

Появата на първо дете във връзката може да промени драстично всичко. Свидетел съм как много искащи деца и уж грижовни хора, след появата на детето не можеш да ги познаеш - егоистични и дистанцирани. И обратното - уж по-неузрели, стават отговорни и грижовни родители. А отношението към детето и ангажимента много се отразява и на отношенията между двамата родители. До появата на детето всеки си гледа кефа малко или много, отговорността е друга; с човека си, защото ти е кеф и си затвяраш очите за някои неща. След появата на детето се изисква да се вложи целият вътрешен ресурс и някои не издържат на изпитанието. Ако мога да кажа - като родител можеш да видиш човека в нова светлина и тази светлина може да те стопли, но може и да ти попари представите.

Yulichka, малко страшно прозвуча 

Така е. Но е адски права..

Като се заметат под килима проблемите и родителите се фокусират върху детето, грижите и плановете за него. Докато го изгледат и изучат това дете толкова са свикнали с положението на съквартиранти, че няма за кога да се развеждат. За съжаление познавам такива двойки

Разбира се че заздравява. Колкото повече деца в едно семейство, толкова повече съпрузите си стават "рода".
Друг е въпроса, че връзки и с рода също се късат, макар че "кръвта на вода не става" дет се вика...
Има ли дете, колкото щеш да късаш, никога не си докрай скъсал...

Че кое е толкова тъжнои стресиращото? Много ясно, че детето променя всичко и обръща живота ни наопаки. Не всеки е готов за такива промени, затова логично се проявяват и сем.проблеми в началото на периода. При нас беше обратното – заради детето много бързо си преглътнахме егоизма и дребнавостите в отношенията. При други – става обратното. Не че не ми липсва свободата и безгрижието и не отчитам, че детето е причината - но това е доста незначително на фона на любовта към него.

   Детето сближава, а не раздалечава.

Ако имахме сериозни пукнатини в отношенията не мисля, че бих предприела стъпката дете, защото смятам, че ще стане още по-лошо и ще страда най-вече детето.

Обичате ли се много, държите ли се един за друг, децата само могат да направят семейството още по-сплотено и обичащо се. Така че там колкото повече деца е възможно, толкова по-добре, аз на 3 се надявам  или поне на 2 

Т.е. теорията ми е, че децата засилват отношенията - ако са кофти, ще ги доскофтят, ако са прекрасни, ще станат още повече  Двупосочно е.