самотен наранен
- Публикувана: 21 юни 2013, 20:59 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2013, 08:55 ч.
за-самотните-бащи-
Разбирам те напълно!
Преди 6 мес. бях на твоето положение ... не ми се правеше нищо, бях дори отчаян. Сега се чувствам мноооого по добре и си правя планове за бъдещето. Времето лекува, стискай зъби. Сега ти е тежко, след няколко месеца всичко ще си дойде на място. Грижи се за децата (ако не се лъжа са останали при теб). Ти си им нужен, трябва да си им опора в тези тежки и за тях дни. Трябва да си силен за да вземат и те пример от теб. А друга жена ... все някой ден ще срещнеш
Преди 6 мес. бях на твоето положение ... не ми се правеше нищо, бях дори отчаян. Сега се чувствам мноооого по добре и си правя планове за бъдещето. Времето лекува, стискай зъби. Сега ти е тежко, след няколко месеца всичко ще си дойде на място. Грижи се за децата (ако не се лъжа са останали при теб). Ти си им нужен, трябва да си им опора в тези тежки и за тях дни. Трябва да си силен за да вземат и те пример от теб. А друга жена ... все някой ден ще срещнеш
Чисто добронамерено ще напиша първо да не пускаш нова тема и нова тема и.. с едно и също съдържание Най-малкото ще се размият отговорите.
Сега на казуса - не знам какво е довело до тази раздяла. Все още ми е трудно да си представя майка да си остави 6 месечно бебе, но хора всякакви. Предполагам каквото и да се напише в момента ще ти звучи доста лаишки. Аз също не вярвам, че болката някога ще отмине. Сигурно отминава, щом хората казват, но не се знае кога. Може би също е вярно, че ако ти самият искаш да не мислиш, то няма да мислиш и няма да боли.
Но единственото с което съм съгласна, е че в момента двете дечица имат нужда от теб като родител. Майка - баща - баба - дядо за едното в момента си все още целия свят. Кураж и късмет
Най-малкото ще се размият отговорите.Сега на казуса - не знам какво е довело до тази раздяла. Все още ми е трудно да си представя майка да си остави 6 месечно бебе, но хора всякакви. Предполагам каквото и да се напише в момента ще ти звучи доста лаишки. Аз също не вярвам, че болката някога ще отмине. Сигурно отминава, щом хората казват, но не се знае кога. Може би също е вярно, че ако ти самият искаш да не мислиш, то няма да мислиш и няма да боли.
Но единственото с което съм съгласна, е че в момента двете дечица имат нужда от теб като родител. Майка - баща - баба - дядо за едното в момента си все още целия свят. Кураж
и късмет 
Наистина ми е непонятно, честно казано, жалко, че има и такива елементи 
Не видях къде пише, че едното дете е бебе на 6 месеца, но карай....
Странно изглежда жена да зареже толкова малко дете, но пък не е ясно от какво е избягала така панически...
На мен така ми изглежда, сякаш е хукнала да си спасява живота, изоставяйки всичко и всички. Не знаем другата гледна точка, да не забравяме.
Странно изглежда жена да зареже толкова малко дете, но пък не е ясно от какво е избягала така панически...
На мен така ми изглежда, сякаш е хукнала да си спасява живота, изоставяйки всичко и всички. Не знаем другата гледна точка, да не забравяме.
unadaptable в темата за представяне е написал
здравейте дами * аз съм самотен родител от два месеца нали казвате че мъжете са виновни за раздялата имам две деца едното е 6 месеца а другото е 6 години отказа се че има такива жени които не мислат за децата си
Странно изглежда жена да зареже толкова малко дете, но пък не е ясно от какво е избягала така панически... На мен така ми изглежда, сякаш е хукнала да си спасява живота, изоставяйки всичко и всички...
На мен така ми изглежда, сякаш е хукнала да си спасява живота, изоставяйки всичко и всички...
Възможно ли е да е някакво депресивно състояние, бягство от реалността? 
Иначе има за жалост и такива жени.
Миналото лято в `Татковци` имаше тема как една майка и съпруга, си оставя двете деца/но по-големи/ и мъжа си, и хуква да `търси любовта`нейде с някакъв доста по-млад....Човекът не знаеше какво да прави, искаше да си я върне...
Странно изглежда жена да зареже толкова малко дете, но пък не е ясно от какво е избягала така панически... На мен така ми изглежда, сякаш е хукнала да си спасява живота, изоставяйки всичко и всички...
На мен така ми изглежда, сякаш е хукнала да си спасява живота, изоставяйки всичко и всички... Възможно ли е да е някакво депресивно състояние, бягство от реалността? Иначе има за жалост и такива жени.
Миналото лято в `Татковци` имаше тема как една майка и съпруга, си оставя двете деца/но по-големи/ и мъжа си, и хуква да `търси любовта`нейде с някакъв доста по-млад....Човекът не знаеше какво да прави, искаше да си я върне...
Благодаря за пояснението и аз видях как се е представил, но и там нямаше нищо, което да ни ориентира поне малко дали не става въпрос за някаква следродилна депресия или е просто лекомислена жена, побягнала от струпалите се отговорности. Все пак има и по-голямо дете, значи не е съвсем"новачка", дето е мислила, че детето е кукла, с която да си поиграеш и като ти омръзне да зарежеш в ъгъла...нещо трябва да е станало....
Помня и аз онази тема за жената, зарязала двете си деца, но тогава бяхме наясно горе-долу за мотивите й, сега не знаем може ли да се даде съвет на този мъж или само е имал нужда да го каже и да прочете някоя окуражителна дума.
Не видях къде пише, че едното дете е бебе на 6 месеца, но карай....
Странно изглежда жена да зареже толкова малко дете, но пък не е ясно от какво е избягала така панически... На мен така ми изглежда, сякаш е хукнала да си спасява живота, изоставяйки всичко и всички. Не знаем другата гледна точка, да не забравяме.
Странно изглежда жена да зареже толкова малко дете, но пък не е ясно от какво е избягала така панически...
На мен така ми изглежда, сякаш е хукнала да си спасява живота, изоставяйки всичко и всички. Не знаем другата гледна точка, да не забравяме.А винаги има и друга гледна точка
