За майките и техните татуси

Офф тая тема е изключително предразполагаща за скандали.
Някакви лели ми казват,че няма добра татуирана майка,че да се татуираш е селско и дрън-дрън....
Нито ще ви убедя,че татуизма е изкуство,нито пък вие ще ме убедите,че щом съм татуирана,никаква майка не съм...Краси,ако искаш ела у нас да видиш как си гледам момчетата,и тогава ела и кажи,че не съм добра татуирана майка....

И кое му е лошото да си татуираш Апостола?! 
Мисля, че някои хора прекаляват вече...селско било...

Аз мисля, че затова е пусната.  Ако кажем, че не стават за родители, авторката ще си махне ли татуса? Или защото лелите смятат, че не е гот.

Не съм казвала, че е селско, а "селяндурско".  
Защо да прекалявам? Това си е лично мое мнение, който иска и котва на челото да си драсне, негов проблем.  
Както споменах- и аз имам татус.  


А кой става за родител и кой не- татуировките не са мерител.

Даже никаква връзка не намирам .

...както и към писане на една камара глупости. Като гледам някои вече са започнали с умозаключенията. Аз моите татуси в ежедневието си ги крия под костюм. Така всички ме смятат за сериозна, умна, добър професионалист и отлична майка, но само ако знаеха каква съм всъщност

Много глупости прочетох ... и ми стана жал за тези , които са ги написали . Колко тъпо , тесногръдо и не знам какво още да кажа ... 
Първо аз моите татуировки ги направих доста след като вече бях станала родител . В 95% от случаите си ги виждам само аз . Възможностите ми - интелектуални , финансови и позицията ми на работното място са доста сериозни бих казала ... И някак си ми е смешно някоя стринка ,  пушеща цигари по детските площадки , която няма и пет лева в джоба , нито пък е чувала нещо по различно от творчеството на Преслава да ми казва какви родители били хората с татуировки . защото това , че тя няма такава някак си я издига в собствените и очи ...
Нашият финансов директор има татуировки . Юриста ни също . баси тъпаците ... 

Има едни жени от по-старото поколение, с татуриани инициали по ръцете в онзи синьо-зелен цвят и адски некадърно направени. Те или са циганки, или са били в затвора, или най-малкото са глупави да се загрозят по толкова тъп начин. Една от последните познавам донякъде, и това, което знам за нея е именно, че е пълен провал като майка.
Тези новите татуировки са съвсем друго нещо, макар че и при тях можеш да се ориентираш кой колко го слуша главата. Първо от самото изображение, второ от местоположението му.
Имам един съгражданин например, който си е татуирал половината лице. Изобщо не си личи какъв е татуса, само в първия момент си мислиш, че е обезобразен от някаква злополука. За такъв човек не бих разсъждавала какъв баща е, а що за олигофрен е примерно.
Сега някоя майка, ако я видя на родителска среща с разголени татуирани цици да речем, също бих се замислила над възпитателните и функции.

Аз лично ценя добре направените татуировки и ги разглеждам като произведение на изкуството. Чисто естетически. Виждала съм и някои много несполучливо осъществени идеи или татуси на крайно неподходящи места, които дори и да са направени добре, буквално стават зян заради лоша форма на тялото в тази област.
Затова лично аз не бих рискувала или бих се доверила на някой, който няма да ме орезили. Макар че като цяло съм толкова бяла и несъвършена, че кусур ти ми е и един татус да си кльофна на шкембака примерно. 
Харесвам татуировки само на тела със загар и добре оформени мускули, иначе гледките са плачевни.

Имам татус и планирам да се увеличат.Мъжът ми има няколко. Още е рано да се съди за родителските ни способности, но със сигурност поне не сме селяни, садисти, наркомани, алкохолици, бивши затворници 
Имаше наскоро подобна тема.Та да кажа пак-един от мениджърите на моя мъж е да кажем..доста заможен  Американец е, доста дебеличък. Има 3 или 4 дъщери, загубих им бройката. Този човек е нашарен целия, изключително интелигентен, мил човек.Седяла съм на една маса с него, не спря да говори за децата си, да разказва смешни истории.Както и за съпругата си, с която 2 пъти са си подновявали клетвите. Тя е нашарена също. 
Селско, простовато и тъпо за мен е да съдиш за един човек, по наличие на татус. Дори вида на татуса не е показател за човека отсреща.
Имам приятелка с надписи по кокалчетата на пръстите, по дланите, по китките, червена паяжина на лакътя, две на раменете, една на плешката, една на врата отзад, на кръста, под пъпа и на краката 3.
Тя е едно от най-деликатните същества, които познавам, мога да я определя като принцеса-розово, обувки, котенца, кученца, любов и вечен мир.  По надписите на пръстите може би някой би решил, че е склонна към суицид, паяжината на лакътя би означавала, че е убила евреин или е лежала в затвора поради расистките си възгледи, за корейските надписи може нещо друго да си измислим. 
Нито едно не е вярно,естествено.

За поколението на майка ми, на 60 е, татуировката е символ именно на онова, което описва Бутински, както пък за моята баба беше и дългата коса и обецата на мъжкото ухо.
Дори леките жени не се татуираха. Правеха го само лежалите в Сливенския затвор.
Е, нормално е за по-възрастните и най-стилната татуировка да бъде символ на пропадналата жена.
Няма какво да им се сърдите.
В Клюкарника се обсъждаше мъжката мода и мнозина, прочетох, неодобряват женския елемент в нея, а за децата ни след години ще бъде закостеняла.

Всяка намеса по тялото говори за нещо и носи някакво послание за света и за личността на онзи, който я е направил. Важна е границата. Защото жената с топките в тялото не се наемам да я коментирам като родител, но виж, като човек с проблеми отма и без свян я категоризирам.

Всичко идва от закостенялото мислене.Едното няма връзка с другото.Имам доста познати с татуси и това не им пречи да са добри родители.Аз лично нямам татус поради това, че съм голямо бъзе и не търпя на грам болка.Ако не бях такава бъзла досега да съм се нарисувала хиляда пъти.

http://www.forbes.com/sites/rachelhennessey/2013/02/27/having-a-tattoo-and-a-job/

За мен определени професии изключват наличието на видима татуировка. Явно мнението ми се споделя (според статията по-горе). Поне на този етап. Особено ако професията е свързана с взаимодействие с хора. Колкото и да сте модерни и широко скроени, ако външния ви вид създава проблем на бизнеса, какво ще направите?

Не харесвам татуировки, но не намирам връзка между татуирана майка и стил на отглеждане на децата и. Пък в интерес на истината не ме интересува. Само веднъж си позволих да се възмутя на една моя роднина, че проби на сина си дупки на ушите на седем! месеца, но след това размислих, и си казах-защо пък ме бъркат чуждите деца?  Като те разбират красотата по този начин, щом им е важно, защо аз трябва да ги възпитавам на естетика-просто имаме различни разбирания какво ни харесва...

Тази тема е пусната с цел скандали. То си личи по отговорите на авторката, която уж иска мнения, а се изказва доста предубедено.
На мен са ми противни татуировките. Не ги възприемам, ако ще и велик художник да ги е правил. Самият акт и последствията са ми неприемливи, неприятни, грозни, долни. Това обаче не означава, че ме е грижа другите какво ще правят с кожата си. Да се драскат колкото искат. В моите очи, те са глупави.
Не правя връзка и с родителството. Няма значение колко лабилен си, ако си се нарисувал и ако гледаш дете. Децата се гледат, а как се възпитават - тяхна си работа.