По отношение на паячета и всякакви буболечки - два пъти в годината минавам с черен Райт по всички ъгли, ниши, чупки и въобще места, където си правят къщички. После е важно да се проветри добре.
- Публикувана: 13 юли 2013, 12:37 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2013, 16:12 ч.
Въпрос към семействата, живеещи в къщи
Абе не знам какво става, ама тази година у нас е напаст от нощни пеперуди - по няколко всяка вечер - тъмни и големи 
А относно паячетата - ами всяка седмица чистя паяжини. В хола имам огромен черен скрин, черна маса и черни кожени канапета - през ден /трябва /се чисти от прах, защото побелява. Е, писна ми...
А относно паячетата - ами всяка седмица чистя паяжини. В хола имам огромен черен скрин, черна маса и черни кожени канапета - през ден /трябва /се чисти от прах, защото побелява. Е, писна ми...
От какво ви е страх?
В блока по-самостоятелно ли ви е?
В блока по-самостоятелно ли ви е?
От какво ви е страх?
В блока по-самостоятелно ли ви е?
В блока по-самостоятелно ли ви е?
От какво ви е страх?
В блока по-самостоятелно ли ви е?
В блока по-самостоятелно ли ви е?
Каква топка пък сега? У нас, за да стигне топката в основната дворна част - то децата трябва да са яки спортисти, защото ще трябва да прехвърлят триетажната къща. Отпред имам само някакви цветя. Назад е основния двор.
Странно ми е да се вземе куче, за да бъде просто въжена аларма 
Все пак това са социални животни и имат нужна от пълноценен контакт с хората. Белите, които правят идват от липсата на възпитание - просто стопаните не се занимават с животинката, а очакват, че тя чете мисли и ще разбере сама, кое трябва и кое не трябва да прави.
"Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от самото начало и така до последния им дъх. Може би защото още от самото начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна."
Пабло Пикасо
............
Моето наблюдение е, че проблемите с кучетата се появяват тогава, когато хората си взимат породи, за които не знаят нищо и съответно нямат възможност да полагат съответните грижи. Това не е добре нито в апартамент, нито в къща с двор. Големите породи винаги ще правят "проблеми" в двора, защото искат много движение и отделено време. Кучетата не са виновни, това им е в природата.
Все пак това са социални животни и имат нужна от пълноценен контакт с хората. Белите, които правят идват от липсата на възпитание - просто стопаните не се занимават с животинката, а очакват, че тя чете мисли и ще разбере сама, кое трябва и кое не трябва да прави.
"Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от самото начало и така до последния им дъх. Може би защото още от самото начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна."
Пабло Пикасо
............
Моето наблюдение е, че проблемите с кучетата се появяват тогава, когато хората си взимат породи, за които не знаят нищо и съответно нямат възможност да полагат съответните грижи. Това не е добре нито в апартамент, нито в къща с двор. Големите породи винаги ще правят "проблеми" в двора, защото искат много движение и отделено време. Кучетата не са виновни, това им е в природата.
Точно това щях да кажа. Ако кучето и след едногодишна възраст ръфа разни неща и прави бели,за мен е просто липса на възпитание и говори, че с кучето не е работено. За тези които не знаят, кучето е много по-голяма грижа от едно дете. Трябва непрестанен контакт.То ще разбира всяка ваша дума,стига да му отделите нужното време.Ще се научи какво не харесвате да прави и то няма да го прави.Защо казвам че изисква повече от дете? Защото детето ви един ден ще порастне,кучето също. Но детето ви, ще достигне възраст в която сам/а ще отвори хладилника и ще се наяде,а кучето до края на живота си ще зависи от вас за всички свои нужди. Ето защо изборът е много сериозен. За мен, кучето е човек,който просто не може да говори като мен.Нашето куче не е вързано,разхожда се по двора,чистя му изпражненията,също както съм мила и нааканато дупе на сина ми. Кучето вечер е прибрано в къщата,но в стаите не влиза. Прекалено ценно ми е за да го оставя да го отровят,а желаещи има.
Дворната врата я заключваме,защото и при нас все се намъкваха разни които дори не познаваме,да видят до къде сме стигнали с шпакловките и т.н. От както кучето започнахме да го водим с нас ,проверяваме по 100 пъти вратата,за да няма нахапани,или поне съборени. 80 кг. сме все пак. Друг е въпроса че разни откачалки си позволяват да си промушват ръцете през оградата,за да го погалят... с какъв акъл,не знам...
Паяците ги оправям с прахосмукачката, няма вероятност да излязат обратно защото,контейнера ми е прозрачен и винаги се уверявам, че са станали на дроб-сърма
За мен къщата е един малък рай. Не ме е страх.дори когато съм сама,имам много хубав италиански тиган ... който иска да влиза ..
Не ме е страх.дори когато съм сама,имам много хубав италиански тиган ... който иска да влиза ..
напомни ми на анимацията "Рапунцел и разбойникът", която гледаме упорито всяка вечер
Не ме е страх.дори когато съм сама,имам много хубав италиански тиган ... който иска да влиза ..
напомни ми на анимацията "Рапунцел и разбойникът", която гледаме упорито всяка вечер
Ми аз съм руса, с дълга до кръста коса,ако я пусна още малко,след няколко години може и да го докарам на визия
Само трябва да се контролирам да не се влюбвам в тоз дето ще влезе
Само да кажа, че с къща се свиква и отвиква по отношение на шумовете. От 3 години съм в апартамент, дай Боже не още много Днес съм си в къщата на родителите ми - доста голяма, от всякъде се чуват шумове, дворът и той е голям не може да се види целият, но пък е отключено отвсякъде. Днес, както си цъках по лаптопа усетих, че има някой в къщи и понеже вече съм привикнала на зключения апартамент, направо си ме хвана шубе. Брат ми беше, винаги сме си нахлували така, но ето на - отвикнала съм явно.
Днес съм си в къщата на родителите ми - доста голяма, от всякъде се чуват шумове, дворът и той е голям не може да се види целият, но пък е отключено отвсякъде. Днес, както си цъках по лаптопа усетих, че има някой в къщи и понеже вече съм привикнала на зключения апартамент, направо си ме хвана шубе. Брат ми беше, винаги сме си нахлували така, но ето на - отвикнала съм явно.
Ааа никакви такива,първо с тигана,после гледам кой е 
Ние пък как си изкарахме акълите една вечер,имаме метална платформа от тези дето се карат коли с тях,и явно като се е нагряла от слънцето и вечер като изстива се чува едно пукане. И лежим си вече в леглото и се чува едно "дум". Обаче никой не се сеща че е от платформата. ММ се показа на прозореца и гледа,комшията и той чул, и той на неговия прозорец, и вика на ММ:
-Кво хврляш бе,кво тропаш?
Моя му вика:
-Нищо бе,аз мисля че ти хвърляш нещо!
Ама звука наистина беше като от хвърлен камък.После се сетихме от какво е като издумка втори път
Ние пък как си изкарахме акълите една вечер,имаме метална платформа от тези дето се карат коли с тях,и явно като се е нагряла от слънцето и вечер като изстива се чува едно пукане. И лежим си вече в леглото и се чува едно "дум". Обаче никой не се сеща че е от платформата. ММ се показа на прозореца и гледа,комшията и той чул, и той на неговия прозорец, и вика на ММ:
-Кво хврляш бе,кво тропаш?
Моя му вика:
-Нищо бе,аз мисля че ти хвърляш нещо!
Ама звука наистина беше като от хвърлен камък.После се сетихме от какво е като издумка втори път
X
Реклама