Професия: играч

Че е пич, пич е.
Но май не си наясно какво се е случило с Митко в последните 6 дни, за да кажеш, че е невротичен. Аз ще се опитам да го опиша накратко.

Качваш се на самолета и отиваш на майната си. Там времето е райско и всички си прекарват страхотно. Но ти - не. Ти си на работа. Твоите мисли са за това как да преодолееш часовата разлика, за да може да си физически, психически и емоционално на 100%, когато седнеш да играеш. Защото 986 от най-елитните твои колеги залагат $10 000, че ще те надвият.
Играеш срещу тях в продължение на 3 дни по 12 часа на ден и още дори не знаеш, дали равносметката на усилията ти няма да е с отрицателен знак отпред.
Не си там за медали и не са те изпратили от комитета по култура и спорт на техни разноски. Определено на летището в София нямаше хора с цветя и сълзи в очите когато излиташе. Защото според повечето сънародници ти си: "Пропаднал комарджия и е само въпрос на време да изгубиш всичко което имаш и нещата да си дойдат на мястото". (Незнам защо когато завършат изречението винаги се усмихват, а уж дават съвет защото "ти мислят доброто".
Покер маратонът продължава в ден четвърти. Който е от вече по-кратките за теб 10-11 часови работни дни. Влязъл си в парите и вече знаеш, че ако остискаш още малко ще си покриеш разходите за турнира, самолетните билети и хотела. Останали сте 15% от започналите турнира. На масата ти има все повече познати лица. Такива с които си играл на други турнири, такива, които често си гледал по телевизията и тук-таме някой, чиято книга си чел за да подобриш играта си.
Минава ден четвърти и започваш ден пети с най-много чипове в турнира. Вече повече хора започват да те забелязват. Близки и приятели се изреждат да ти кажат, че си най-добрият и НЯМА начин да не станеш първи. Сякаш не ти стига другото напрежение, борбата с безсънието, заради адреналиновият ръш от онази последната ръка за деня, ами сега трябва да мислиш и за това да не ги разочароваш.
Още в началото на деня губиш половината от чиповете си и с тях част от увереността, че този път ще постигнеш мечтата си. Онази "посредствената" - да станеш първият българин спечелил главно събитие от Европейският Покер Тур. Някак си намираш сили и избутваш деня. Стигаш до заветната финална маса, но си на дъното в класирането. Седми от осем.
Навсякъде има камери, прожектори. Докато си се опитвал да спиш последната нощ приятелите ти са сърфирали из световната мрежа за да открият каквато и да е полезна информация и направят дисекция на всеки един от седемте ти противника. Да смелят информацията, за да извлекат изводи за предполагаемите силни и слаби страни от играта на опонентите ти и да ти я изплюят на закуска. И без това не си гладен... Мислиш само за турнира.

Следващите 10 часа прекарваш играейки в светлините на прожекторите. Много е лесно. Правиш прости изчисления с най-много 45-50 неизвестни, докато се опитваш да си хладнокръвен, безизразен като статуя и да не те трогва фактът, че една грешка може да ти струва $500.000.
През това време се опитваш да интерпретираш тайминга на един от противниците ти, който последният път когато блъфираше взе решението си сякаш няколко секунди по-бързо от обичайното за него. Но ти хвана блъфа му. А той е добър играч. И може би знае, че ти си забелязъл това. И сега го прави нарочно, за да си помислиш, че отново блъфира... Няма значение и без това не си сигурен, че реакцията му е по-бърза от обичайната. Не си го засичал по часовник.
От седми по чипове ставаш 6-ти, 5-ти стискаш зъби, правиш няколко блестящи отигравания и едно много спорно, за което се опитваш да не мислиш и веднага да забравиш, защото е намалило шансовете ти за победа с 40%, 4-ти, 3-ти, 2-ри.. вече си толкова наблизо! Оставате един срещу един (в покера се нарича "хедс-ъп".

Единствено трябва да преодолееш разликата от чипове, която е три към едно в полза на опонента ти а той горкият е някакъв професионалист, чиято основна игра е турнирен хедс-ъп и има изиграни двадесет хиляди хедс-ъп турнира за последните 4 години, всеки от които с вход между $200 и $5000.
ПЕЧЕЛИШ! Сбъднал си своята мечта. Станал си първи. Почват да хвърчат конфети, започват да те снимат, всички са в еуфория. Осъзнаваш, че след като си отнел мечтата на младото и житейски неопитно момче (също като теб), с което последните 3-4 часа "си играехте на карти". Както през октомври миналата година друг спря твоята.
Сега е време, само за 30 секунди да забравиш, че си безчувствена статуя и машина за изчисления на вероятности и да се превърнеш в лъчезарен човек с благородно излъчване за да дадеш интервю за няколко телевизии на език който няма нищо общо с майчиният ти.
А, щях да забравя - БЪДИ ЕСТЕСТВЕН! Все едно, че тези неща ти се случват всеки вторник. Нали не искаш да изглеждаш като невротик?
И понеже в началото споменах, че описанието ще е кратко, позволявам си да продължа...

Надявам се сте наясно, че това което съм написал до тук е плод на фантазията ми. Всичко без числата. Просто нямам достатъчно въображение за да си измислям числа. Ако можех щях да стана политик а не покер играч. И все пак мисля че разказът ми е много близо до реалността. Разказът ми от тук нататък е чиста спекулация за хора, чиито мнения, настроения и отношение, колкото и да се опитвам да разбера - не мога.
И разбра Някой, че друг Някой, за който до одеве не беше чувал изобщо - значи съвсем същия като него - демек Никой, спечелил милиони от игра на карти.
И си каза този Някой: "Че къф' е тоя бе, тоя е Никой, същия като мене и аз мога!" И изгуби Някой две заплати и пак се замисли. Нали в това му е силата! И си каза: "Аз дето съм по-умен и по читав - изгубих. Значи това е игра на късмет!" Поуспокои се малко, пък после пак го застърга: "А защо бог му е дал повече късмет отколкото на мен? Бог дал, бог взел. Откъдето дошло там отишло. Ще ги изгуби! Сигурно е!" Завъртя се Някой, усмихна се и заспа.

И за друго също искам да кажа. Защо всичко, което се пише е свързано с парите? Нито аз нито някой от вас може да вземе нещо от тези пари на момчето. А и да може, защо да ги вземаме, с какво сме ги заслужили? Защо вместо това не вземем нещо друго от него? От което има за всички и после ще остане още.
Коя статия повече ви харесва?
 "Българин спечели два милиона на карти" или "Постоянството и упоритостта на младеж донесоха световна титла за България и една сбъдната мечта".
Да, знам че второто по-трудно се продава. Не съм кретен. Също така знам, че инвестираното време и интелектуален труд на Митко за да усъвършенства играта си се равнява на поне едно висше и половина (заслужени, не като 80% от тези, които се раздават в родината ни).
Някой може да се успокои, Някой е от 20-те процента.
И май разказът стана малко тъжен, затова да приключвам. Повода е радостен. Митака е много голям! Евала Митак! Раздай ни малко от стремежа си да преследваме мечтите си, правейки това което обичаме, правейки го по най-добрият начин, на който сме способни.