Здравейте, бъдещи мами,
Да отворя тази тема ме провокираха всички събития, които ме споходиха през последните два месеца. Историята накратко е следната:
На 34 г. съм, имам заченато и родено по естествен път момиченце, вече на цели 9 години. Със съпруга в последните година -две искахме и второ дете, но не мога да кажа, че сме работили целенасочено по въпроса. Забременяла съм на 04.05.2013, а на разбрах за това на 29.05.2013 и само няколко дни по-късно се започна ходене по мъките.
Първо четирима лекари не успяха да видят сърдечни пулсации в 6 г.с. и бързаха да ме изпратят за кюретаж. Накрая се намери лекар, който видя, че има ембрионче и то е живо, но пък видя и огромен кръвоизлив - масивно отлепяне. Предписа ми Дуфастон и ме подреди вкъщи да лежа и да не мърдам - и така цял месец. Притеснително беше и това, ч в началото на бременността 3-4 г.с. получих бъбречна криза, предписаха ми антибиотик, но единственото което ми помагаше бяха горещи компреси на кръста /което вероятно ми е докарало кръвоизлива/.
Така до 12 г.с. когато вече се записах на ЖК и пуснахме изследвания. Бебчо изоставаше с няколко дни, но докторката каза, че това в никакъв случай не е притеснително.
Около средата на юли направих ранен БХС, резултатите от който ми съобщиха едва на 08/08/2013 - рискът да родя бебе със синдром на Даун бе изчислен на 1:100.
Силно се разтревожих, също се и ядосах, че са ми казали за този резултат чак през август, при положение, че е било готов почти веднага.
Защурахме се да търсим специалист, който да извърши амниоцентеза, като единствен метод за потвърждаване или отхвърляне на съмненията. Междувременно от ЖК настояваха да направя и късен БХС, въпреки че аз бях 100 % решена да направя амнио.
Този път резултатите дойдоха бързо, но за сметка на това бяха още по-отчайващи - рискът вече беше 1:5. По принцип съм мъжко момиче, държа се и не емоционирам излишно, но тези новини почти ме сринаха психически.
Още на следващия ден бях вече в Сф за амниоцентеза при Д-р Мазнейкова - прекрасен професионалист - манипулацията приключи изключително бързо и безболезнено. Може и да си внушавам, но от разговора с нея усетих, че тя също е в известна степен скептично настроена относно щастливия край на моята бременност.
Вероятно на нея дължа това, че резултатите излязоха буквално за два дни - току -що ми ги съобщиха - няма данни за тризомия
)
Та вече облекчена - реших да Ви споделя опита си, а и мнението си - за мен БХС е напълно излишна и недостоверна процедура, която освен да ме докара до прединфарктно състояние, друго по отношение на мен не постигна! Мнението ми е, че мамите, които искат да бъдат спокойни за бъдещите си бебчета, по-добре да се подложат директно на хорион биопсия или амниоцентеза. Още повече, че за жалост познавам и майки, чиито резултати от БХС бяха идеални, но въпреки това родиха бебче със синдром на Даун и още по-зле - със синдром на Патау....
Та така - аз съм категорично против БХС!!!
Да отворя тази тема ме провокираха всички събития, които ме споходиха през последните два месеца. Историята накратко е следната:
На 34 г. съм, имам заченато и родено по естествен път момиченце, вече на цели 9 години. Със съпруга в последните година -две искахме и второ дете, но не мога да кажа, че сме работили целенасочено по въпроса. Забременяла съм на 04.05.2013, а на разбрах за това на 29.05.2013 и само няколко дни по-късно се започна ходене по мъките.
Първо четирима лекари не успяха да видят сърдечни пулсации в 6 г.с. и бързаха да ме изпратят за кюретаж. Накрая се намери лекар, който видя, че има ембрионче и то е живо, но пък видя и огромен кръвоизлив - масивно отлепяне. Предписа ми Дуфастон и ме подреди вкъщи да лежа и да не мърдам - и така цял месец. Притеснително беше и това, ч в началото на бременността 3-4 г.с. получих бъбречна криза, предписаха ми антибиотик, но единственото което ми помагаше бяха горещи компреси на кръста /което вероятно ми е докарало кръвоизлива/.
Така до 12 г.с. когато вече се записах на ЖК и пуснахме изследвания. Бебчо изоставаше с няколко дни, но докторката каза, че това в никакъв случай не е притеснително.
Около средата на юли направих ранен БХС, резултатите от който ми съобщиха едва на 08/08/2013 - рискът да родя бебе със синдром на Даун бе изчислен на 1:100.
Силно се разтревожих, също се и ядосах, че са ми казали за този резултат чак през август, при положение, че е било готов почти веднага.
Защурахме се да търсим специалист, който да извърши амниоцентеза, като единствен метод за потвърждаване или отхвърляне на съмненията. Междувременно от ЖК настояваха да направя и късен БХС, въпреки че аз бях 100 % решена да направя амнио.
Този път резултатите дойдоха бързо, но за сметка на това бяха още по-отчайващи - рискът вече беше 1:5. По принцип съм мъжко момиче, държа се и не емоционирам излишно, но тези новини почти ме сринаха психически.
Още на следващия ден бях вече в Сф за амниоцентеза при Д-р Мазнейкова - прекрасен професионалист - манипулацията приключи изключително бързо и безболезнено. Може и да си внушавам, но от разговора с нея усетих, че тя също е в известна степен скептично настроена относно щастливия край на моята бременност.
Вероятно на нея дължа това, че резултатите излязоха буквално за два дни - току -що ми ги съобщиха - няма данни за тризомия
)Та вече облекчена - реших да Ви споделя опита си, а и мнението си - за мен БХС е напълно излишна и недостоверна процедура, която освен да ме докара до прединфарктно състояние, друго по отношение на мен не постигна! Мнението ми е, че мамите, които искат да бъдат спокойни за бъдещите си бебчета, по-добре да се подложат директно на хорион биопсия или амниоцентеза. Още повече, че за жалост познавам и майки, чиито резултати от БХС бяха идеални, но въпреки това родиха бебче със синдром на Даун и още по-зле - със синдром на Патау....
Та така - аз съм категорично против БХС!!!
, направо си е голям шок да чуеш такова нещо 
.Началото на юни излязоха резултатите и показаха синдром на Едуардс.Сега съм в голям страх днес видях положителен тест за бременност и сърцето ми е свито,забременяла съм в месеца в който трябваше да се радвам на малкато ми момиченце. 