А Габи и Майчето са излезли като сестри- много сте хубави. Айде и аз започнах четките
Много хубаво ми беше вчера с всички вас и успях да си поговоря с повечето, само с Мария не можах. Като една цветарка бях
Иги, аз направих един любовен сладкиш, който ще бъде унищожен още утре и това ще ми е подаръка. А напоследък не обичам да получавам подаръци, защото хората които ми ги подаряват отделят от оскъдния си бюджет и ми е съвестно. У нас е същото, но знам, че моя мъж винаги ме изненадва с нещо мъничко и мило. Преди години ми беше купил едно речно камъче изрисувано като езерце със жаба- много си го обичам. Аз обикновено му подарявам нещо за ядене Ами не за всеки празник мога да изляза и действам с подръчни средства. Готвя някой хиперкалоричен сладкиш с подтекст и потенциял да не спим цяла нощ Веднъж на компютъра му нарисувахме с Калоян едно сърце и пишеш "Тате обичаме те" и го сложихме на десктопа - той много се изненада и му стана мило. Първият ми подарък, който получих за св.Валентин беше балон- сърце. Отивахме на работа и по пътя ми го купи. Аз го занесах в Офиса и бях мноооого горда с балона си:) Май още не бяхме женени...Леле отплеснах се. Не мисля, че е нужно денонощно да изпитваме първите трепети- това е страшно уморително и задължаващо. Тази улегналост на чувствата се дължи на доверието, което сме изградили помежду си - по- малко съмнения и по-малко силно противоречиви чувства- така възприемам аз нещата и не се притеснявам, че тръпката не е като преди. Тя винаги се появява в подходящия момент- може да е веднъж годишно, но е толкова силна, че да ни напомни, че сме живи и че чувството го има- просто дреме и чака да дойде мига.