Забременях през ноември 2003, голяма радост беше, на 20 януари прокървих и веднага отидохме в МД. Откриха ми вътрешна инфекция и след едномесечна борба за живота на бебо на 20 февруари сутринта направих аборт в болницата, всички лекари, които дойдоха да ме видят през нощта казаха, че всичко ми било наред, е да, но бебето започна да излиза... по късно ми направиха кюртаж...
Много сълзи, много болка, безкрайни въпроси, обвинения, много страх от следващо забременяване... знаете как е.
Чудото стана през февруари 2005 година. На 1 март разбрах, че съм бременна, и гинеколожката на която се доверих определи дата на зачеването 20 февруари - 1 година след като малкото ми слънчице ни напусна. Мислите ли, че е случайно? Аз не! Зная, че сега има едно ангелче, което се грижи за това мъничкият ми прекрасен и толкова чакан син да расте здраво и усмихнато дете.
Все още се питам как ли би изглеждало бебето, което загубих, дали беше момче, или момиче, как щеше да се чувства, щеше ли да обича малкия? Постоянно си задавам такива въпроси, но мисля, че това е неизбежно.
Искам и тук да благодаря на момичетата от искам бебе, които ми помогнаха да се съвзема и да започна да гледам напред и да вярвам, че все пак чудеса се случват!