Много злоядо дете на 4 годинки

Като малко детето ми ядеше това, което се сложи на мсата. При едно гостувания по бабите през лятото, беше на възрастта на твоето горе долу, взе, че залитна точно по сандвичите и саламчетата. Като се прибрахме, само това искаше да яде. С мъжа ми предподредихме хладилника, изхвърлихме всичко тестено и боклучаво и започнахме да предлагаме само сготвена храна, каквато ядеше преди това. Можеше да яде колкото и каквото пожелае от хладилника. Изкара 10 дни на мляко и плодове. След това започна да се храни с това, което е сервирано на масата.
Ще излъжа, ако кажа, че ми беше лесно да я гледам, но го направихме за нейно добро, и ако трябва и 10 месеца, не 10 дни, щяхме да изчакаме.
Няма компромиси с храната у нас, като бивше злоядо дете, никога няма да го причиня на детето си.
Каквото е сготвено, това е, няма резервен вариант, ако не иска, няма проблем, никога не насилваме, но заместител не се предлага.

Аз лично проядох на около 26, благодарение на съпруга ми и това, че исках да дам пример на детето си. За което съм им много благодарна.

Все едно аз съм я пуснала тази тема...и ние сме така.Това лято поне опита едни малки парченца домат и краставица и отново заяви,че не ги харесва.Ние я караме поне на супи/и запечени сандвичи де/.Плодове ама само банани/по-рядко ябълки/.Това е.На почти 6г. сме.В детската яде само хляб,сутрин в къщи закусва и след обяд вече е мн. гладен и хапва следобедните закуски.

gerygirl , кое точно те притеснява? Питам съвсем добронамерено като майка на злоядо по рождение дете. Обиколила съм доста лекари заради това и няма нищо кой знае колко притеснително. Изписвали са ми Перитол, което е лекарство за астма със страничен ефект повишаване на апетита и теглото. Но това ли е целта? Да надуем децата изкуствено? Ако те устройва, можеш да пробваш. На втория ден от сиропа започна да ми яде два пъти повече. 

Щом яде плодове(колко деца ги ядат, че и всякакви  ), сирене, кашкавал, яйца, мляко, кайма - това не е никак малко като разнообразие. Моята е карала по цяло лято на сладолед, хляб, сирене, маслини и бисквити.

Моят син пък яде само плодове и сурови зеленчуци. Може да изяде сурова чушка или морков, но ако са на манджа, просто ще избута чинията и ще каже: "Не съм гладен". Един ден дойде майка ми на гости и му показа какво е пълнена чушка - сурова чушка, пълна със сирене, кашкавал и хляб Изяде я и вече така яде чушките. Харесва му и "мечка" - хляб със сирене.
С баща си гледаха олимпиадата и той реши, че ще "прави" мускули. Така започна да яде месо.
Имам чувството, че не яде от инат и трябват много убеждения, за да хапне нещо, различно от плодове.
Преди около месец го водих на гастроентеролог и му изписа прахчета за рефлукс. Каза да му давам каквото иска да яде, избягвайки пърженото, много кисело и люто.
В ДГ твърдят, че яде всичко, но на мен не ми се вярва
Това е моя опит. вече се примирих. А, според педиатърката пък не яде от ревност към сестра си...

И моят не е от най-ядящите- запечени сандвичи, месо , ябълки и супа, всякакви тестени закуски, пица и пържени картофи, бискивити и сладкиши, кисело и прясно мляко. Не близва готвено. След 5 г. прояде в градината доста готвени неща, вкъщи не. Не го насилвам. Расте си здрав. Примирих се. Аз проядох на 16г.

И аз проядох в пубертета. 

Моето не е злоядо, но също предпочита филии, пици, пастет, салам. Готвено яде по няколко лъжици, а ако реши изобщо не яде. Зеленчуци като цяло малко яде - основно краставици. Плодове - ябълки и банани, всичко друго се опитва и до там.
Не намирам това за злоядство. Аз самата обичам много филии да ям и сандвичи . Като цяло предлагам да си избере /макар че тактиката на Човечето ми се видя добра, не знам дали е приложима при нас, защото не обичам да насилвам с яденето на нещо, което съм решила/. Сигурна съм, че в градината се храни с това, което му предложат /в група децата ядат повече и всичко/, в къщи набляга на кисело и прясно мляко.

На фона на все повече затлъстели и направо дебели деца, не виждам повод за притеснение че детето е злоядо. Нали е здраво? За тази възраст това ми се вижда по-добрият вариант, отколкото да не отказва на нищо и после да се чудите как да отслабне. Не се притеснявай.

Не е рядко срещано злоядите деца да израстват такива с проблем с килограмите. Аз съм от тях. Повечето злояди деца приемат основно въглехидрати (сандвичи, пици, сладко и подобни), свикват с тази храна и продължават с нея и нагоре. А именно тя води до затлъстяване. Така че изграждането на хранителна култура в малка възраст е изключително важно.
На някой може да му се вижда крайно онова, което съм писала, но понеже съм минала по този път, а и все още имам много да извървя, ще направя всичко възможно да не се наложи и детето ми да го минава.

elena_d, аз не насилвам. От бебе яде на поискване. Ако иска яде, ако не иска, не яде  

И аз съм същата. 

Малките деца имат различен вкус от възрастните. Аз например, не съм била чак злояда, но месо като дете не понасях. Беше ми буквално гнусно, гадеше ми се от него, от миризмата му, от вида му. От саламите ядях само много добре изсъхнал суджук, подкова, нищо друго. Когато майка ми настояваше да хапна месото в яденето, го дъвчех, колкото мога, после го изплювах Просто не можех да го глътна!
Помня ги тези неща и затова никога не съм насилвала децата да ядат нещо, само защото аз го намирам за полезно. Като не им е  вкусно - ми не става и това е. Големият ми син например на 5 години внезапно спря да яде домати. Боли ме като гледам как подминава хубавите розови домати лятото, но това е положението. От грозде също му се гади, само от миризмата - става и отива в другата стая. Дребното пък от миналата година спря да яде всякакви зелени неща - подправки, маруля, рукола, спанак. Хапва краставици и зеле.
Ами, примирила съм се. Каквото - такова

Аз пък с в другата крайност с дъщеря ми.
Ако може супа и на закуска ще се яде...да,ама няма как.
Не бих казала,че е злояда но не залита и към месото.
Сега в градината има дни в които освен закуската друго не хапва-въпреки молбите на госпожите.Но пък аз съм предупредила да не насилват.
Вчера погледнах менюто сутринта и бях сигурна,че ще си я прибера гладна,освен закуската сутринта:
И не се излъгах..
Като се прибрахме изяде 2 ябълки;порция гъста супа с картофи и чаша КМ/150гр/
Прилично,нали 

Отклоних се,но към авторката съвет:Приготвяй си рационална храна,такава каквато ти решиш и предлагай/това когато е в къщи детето/.Скривай всички други пакетирани и ако не иска предлагай плод щом тях поне яде,зеленчуци на салата с парче сирене или кашкавал;мляко.
Знам,че звучи трудно,но много скоро ще има положителен резултат.Желая ти това да се случи бързо  

В такива теми, които са много, си имам много ценен цитат на Judi. Тя е казала всичко, което бих казала и аз и си спестявам писане. Така че - поствам ти го и на теб, като подкрепям всяка една дума, както и Човечето.

Злояди деца няма, не съществуват. Такива ги правим родителите, вината е наша и само наша. От нас зависи и да поправим нещата, на първо място - себе си 

Цитат на: Judy в Вт., 25 Ноем. 2008, 11:36

"Педи" в случая си знае работата очевидно, наддаването е в норми и определено храната е достатъчна. Не се паникьосвай, ако детето ти изглежда добре, ако е игриво и закачливо.
Ако някой даде пример с умрял от глад човек, който има възможности да се храни и е здрав ще призная теорията за злоядите деца. За такива не знам, а съм се интересувала.
http://consult.speednetbg.net/fs/html/ceiijaeoa_aaoa.html
"Може би да опитате насила да го нахраните и след като успеете, да се погушкате и да се сдобрите с него и... всичко да е наред...до следващото хранене... или до поредното повръщане и рев...
Скоро ще се убедите, че бебетата НЕ ЯДАТ НАСИЛА!!!
Много бързо привикват с разсейващите фокуси и занимавки и пак отбягват биберона или лъжицата.
Телевизията и домашния театър бързо губят своето обаяние...
Обещанията, залъгалките, новите хора, страшното или любимото куче, смешните физиономии, заплахите, дори сълзите и сръдните от ваша страна...ВЕЧЕ НЕ ВЪРШАТ РАБОТА!!!
Затова :
• Не етикетирайте детето си – така само ще затвърдите злоядството и ще подхраните нарцисизма му;
• Не го превръщайте в центъра на домашната вселена – така само ще му дадете властта да събира семейния съвет по няколко пъти на ден;
• Не се оплаквайте от него пред другите хора;
• Не го сравнявайте с другите „добри” деца, които „всичко си изяждат;
• Не му се карайте и не го бийте;
• Не му се сърдете и не плачете пред него;
• Не го насилвайте – така ще намрази храненето и ще го използва, за да ви отмъщава или за да се забавлява;
• Не го карайте да гладува до озверяване – това е жестоко;
• Не сменяйте настроенията си, когато идва времето за хранене;
Вместо това:
• Пуснете семейния театър в отпуск;
• Започнете да променяте себе си и собствените си нагласи за храненето - бебето интуитувно усеща вашето настроение;
• Създайте ритуал, неангажиращ храненето - спокойствие, светлина, музика, без излишни движения около вас;
• Изберете кого да слушате - себе си?, бабата?, педиатъра?, съседката? или някой друг специалист? - но слушайте само един!;
• Накарайте всички членове на семейството да ви съдействат и да правят това, което правите вие;
• Не давайте на детето да яде излишни неща - шоколад, зрънчо, чипс и т.н.;
• Направете храненето приятно за цялото семейство;
• Хранете се заедно, когато детето е на достатъчна възраст за това;
• Оставете детето да си играе с уредите за хранене и с храната и не се страхувайте, че ще изцапа; "

http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=2923
"Най-добрата рецепта според мен е: Забавлявайте се, не се борете!
Ако след консултация с личния лекар, той прецени, че детето ви се развива нормално, то не се притеснявайте."

Моите деца не ядат неипременно на всяко хранене и не винаги си изяждат порцията. След като са здрави обаче не намирам за какво да се притеснявам. 
Това подкрепям изцяло:
http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_731_0.html
"Понятието „злоядо дете“ не е съществувало в миналото, когато хората са се чудели как да изхранят децата си. Днес е обичайна гледка майки и баби да тичат след детето с лъжица в ръка, а то да стиска уста, сякаш го е страх  да не го отровят. Всъщност, злояди деца няма, има неправилен подход и изнервени майки. Като на всеки човек, понякога и на детето му се яде, друг път не. Но някои родители изпадат в шок, ако съкровището им не иска да се храни, без да отчитат неговите желания. То обаче, като всяко живо същество си  държи на мнението и започва борба за надмощие. Въпрос на чест за малкия човек е да си отстоява позициите. Колкото повече майката настоява, толкова повече детето ще отказва да се храни. Нещо повече, то вече е разбрало слабото място на „противника” и вече има мощно оръжие за манипулиране. За да не се стигне до война между световете, не насилвай детето.
Предложи храна, но ако я откаже, спокойно прибери чинията до следващото хранене. Не давай признаци, че това те дразни, така само ще усложниш нещата. Между храненията не давай нищо, освен плод или зеленчук. Защото една бисквита например спрямо детското тегло е като една пица за възрастния. Апетитът се потиска от похапване на лакомства, което майката не отчита за хранене, и войната на масата отново се повтаря. Замисляш ли се какво количество изяжда детето така, „между другото”, и че всъщност злоядите деца в повечето случаи не са слаби, а дори дебели? Защото те се хранят, но не с това, с което трябва.
Единственото лекарство за безапетитието е гладът. Когато детето ти огладнее, с удоволствие ще си изяде храната. Тя, естествено трябва да е вкусна и с подходящ вид. Не всяко дете ще се зарадва на броколи на пара, например. И не слагай големи порции, те плашат децата.
Спри да даваш сладки неща, те убиват апетита! Готовите сокове и безалкохолните са много калорични и засищат. Любимите сладки храни не само убиват апетита, но съдържат само „празни” калории без никаква хранителна стойност. Детето отказва витаминозната храна, дебелее, а на всичко отгоре му лепват етикет „злоядо”."
Още по темата:
http://www.health.bg/lang_bg/topics.php?id=248
Би ми било интересно да видя написана от професионалист статия, която обяснява по друг начин този феномен- "злоядото дете". Не съм попадала на такава обаче. Попадала съм само на поставени етикети от мами и баби. Кой ви каза по колко пъти и точно какво количество следва да изяжда ВАШЕТО дете?
Гледам, Блонди е дала и други причини- неудобен биберон, например, същото важи за лъжица и т.н.
Ако пиша по темата го правя не за друго, а за да дам информация, която лично на мен ми е помогнала да си реша проблема в зародиш. Отдавна съм забравила подобни на тези притеснения. Дори не знам какво количесто храна изяждат децата ми. Заедно сме на масата от 8-10 месечна възраст на малкия ми син /откакто се научи да седи седнал добре и по- дълго време/ и всеки се храни до тогава, до когато желае. Важно е, че на прегледите теглото им е съобразено със средната норма за височаната им и че са здрави.
В заключение- когато имам проблем, гледам да установя причината и да го реша, като никога не изключвам тази причина да е у мен. Постоянното обсъждане на проблема с eдинственото повтаряне, че има такъв, не ми решава въпроса.