Прасенце, при мен таткото беше във фоайето, въпрке че докторките (Асенова и Христова) и акушерките положиха доста усилия да го отпратят, но той категорично отказа. В родилна зала категорично не го пуснаха. Но пак се наслуша на всичките ми викове и крясъци 
Когато ме сваляха към операционната (тя е на долния етаж) минах покрай него и успях да му кажа чао. Та той е останал във фоайето на родилното и е видял детето веднага след раждането, когато са го качили да го мерят. Мен са качили час по-късно, а след още 1 час ме събудиха и ми дадоха да ги гушна и двамата - и таткото и малкото магаренце. Всичко това става в реанимацията - една стая, обзаведена по същия начин като другите стаи, но има стелаж с всякакви разтвори и лекарства и се намира непосредствено до акушерската стая.
За Христова - едно от момичетата, с които лежах в стая роди към 6 вечерта и съпругът й, другото й дете и майка й дойдоха към 8 да я видят и да й донесат някои работи. Естествено акушерките ги пуснаха, но точно след 5 минути се развихри някакъв нечовешки скандал (Христова викаше по акушерките) и ги изгониха.
Друг случай: съпругът ми имаше пропуск да идва на свиждане всеки ден между 12 и 14ч. Един от дните, когато Христова беше на смяна, точно в 12:30 ми заяви, че вече сме прекалявали със свиждането и е време съпругът ми да си ходи
Свиждането провеждахме във фоайето, където е мястото за свиждания и си говорехме тихо. В същото време в една от стаите лежеше ВИП родилка (няма да й казвам името, защото тя не е виновна), и по същото време съпругът й и 4 годишния й син бяха при нея и Христова специално отиде да ги поздрави. 
Още един случай: изписват ми някакви антибиотици, заради които не мога да кърмя. След няколко дена цикълът с лекарствата свършва и правим опит да възстановим кърмата ми, която е драстично намаляла. За целта на всяко хранене с акушерките правим пробно кърмене - мерят детето, кърмя го, пак го мерят и тогава се решава с колко грама адаптирано мляко да го дохранваме. Акушерките ми бяха казали да влизам в детската стая (стаята с бебета), където е кантара и да ги чакам вътре, за да не стоим в коридора с малката. Влизането в детската стая е забранено и аз изрично ги попитах може ли и те ми казаха, че за тях така е по-удобно. Идва смяната на Христова, започва процедурата по храненето, отиваме в детската стая, в този момент минава Христова и вдига невероятен скандал каво правя аз там, бебета вечер не ги мерели т.н. Опитвам се да й обясня за какво става въпрос, но тя крещейки се отдалечава, без да ме изслуша. Акушерките не знаят какво да правят и ми връчват 150 мл адаптирано мляко, което детето лакомо изцоква и след 1 минута повръща (щото е преяло).
Имам и други примери, но тези ме изкараха извън нерви.
Иначе по време на самото раждане Христова се държа перфекто и въпреки усложненията, които имаше, в нито един момент не се поколеба какво да прави.
За това пак казвам - страхотен специалист, но пълен темерут и борсук като човек.
Когато ме сваляха към операционната (тя е на долния етаж) минах покрай него и успях да му кажа чао. Та той е останал във фоайето на родилното и е видял детето веднага след раждането, когато са го качили да го мерят. Мен са качили час по-късно, а след още 1 час ме събудиха и ми дадоха да ги гушна и двамата - и таткото и малкото магаренце. Всичко това става в реанимацията - една стая, обзаведена по същия начин като другите стаи, но има стелаж с всякакви разтвори и лекарства и се намира непосредствено до акушерската стая.За Христова - едно от момичетата, с които лежах в стая роди към 6 вечерта и съпругът й, другото й дете и майка й дойдоха към 8 да я видят и да й донесат някои работи. Естествено акушерките ги пуснаха, но точно след 5 минути се развихри някакъв нечовешки скандал (Христова викаше по акушерките) и ги изгониха.
Друг случай: съпругът ми имаше пропуск да идва на свиждане всеки ден между 12 и 14ч. Един от дните, когато Христова беше на смяна, точно в 12:30 ми заяви, че вече сме прекалявали със свиждането и е време съпругът ми да си ходи
Свиждането провеждахме във фоайето, където е мястото за свиждания и си говорехме тихо. В същото време в една от стаите лежеше ВИП родилка (няма да й казвам името, защото тя не е виновна), и по същото време съпругът й и 4 годишния й син бяха при нея и Христова специално отиде да ги поздрави. Още един случай: изписват ми някакви антибиотици, заради които не мога да кърмя. След няколко дена цикълът с лекарствата свършва и правим опит да възстановим кърмата ми, която е драстично намаляла. За целта на всяко хранене с акушерките правим пробно кърмене - мерят детето, кърмя го, пак го мерят и тогава се решава с колко грама адаптирано мляко да го дохранваме. Акушерките ми бяха казали да влизам в детската стая (стаята с бебета), където е кантара и да ги чакам вътре, за да не стоим в коридора с малката. Влизането в детската стая е забранено и аз изрично ги попитах може ли и те ми казаха, че за тях така е по-удобно. Идва смяната на Христова, започва процедурата по храненето, отиваме в детската стая, в този момент минава Христова и вдига невероятен скандал каво правя аз там, бебета вечер не ги мерели т.н. Опитвам се да й обясня за какво става въпрос, но тя крещейки се отдалечава, без да ме изслуша. Акушерките не знаят какво да правят и ми връчват 150 мл адаптирано мляко, което детето лакомо изцоква и след 1 минута повръща (щото е преяло).
Имам и други примери, но тези ме изкараха извън нерви.
Иначе по време на самото раждане Христова се държа перфекто и въпреки усложненията, които имаше, в нито един момент не се поколеба какво да прави.
За това пак казвам - страхотен специалист, но пълен темерут и борсук като човек.
окончателно решихме с мъжа ми, да раждам там. Тази или началото на другата седмица отивам да се запиша. Така като чета, май ще говоря с Асенова, познавам си се добре и ако някой така ми се резкрещи за каквото и да било и независимо какъв специалист е, ще побеснея. Иначе приятелката ми е раждала там при Христова и ме предупреди предварително. Христова й казала, че ако иска нормално раждане, а не секцио /раждането продължило 3 дни/ ще търпи и няма да крещи, какво и да й прави, защото тя не обичала ревлите и крясъците. Та й направила една процудура, от която почти изпаднала в безсъзнание. Подчертавам, че това е разказ на моя приятелка. Е ако имате още впечатления пишете. Кажете и за ВИП стаята, таткото иска да присъства на раждането. 
идваше абсолютно всеки ден на работа (стоях 1 седмица) от 8 до към 14 ч и при нужда (например мойто раждане в почти 8 ч вечерта) пак дойде 
И понеже малката беше на лампа в кувиоза и на системи (в стаята срещу детската) аз си стоях почти непрестанно при нея, никой не ми е направил забележка 
