Весе, за теб е плакал бе Виж Калина за мен никога не е плакала. Ама никога. Сульо и пульо я гледаха, даже и комшиите по едно време (майка я оставяше у тях като имаше работа) и тя не се и сеща за мен. Обаче Бобето сега, друго нещо е. Още от малък много ме търси. Само да усети, че ме няма в стаята, почва да ме търси и да реве. Оня ден на селото на ММ, аз се качих горе да чистя стаята ни. И го оставих на свекитата. И като ревне онова Бобе ! Те го гушкали, люляли, дундуркали, дали вода, биберон...абе какво ли не. Реве. И накрая ме извикаха. Щом го гушнах веднага спря да плаче и притихна. Гушна се в мен милото и притихна. Та и при вас е било така.
Иначе аз киселини нямах грам, а Боян се роди с огромна коса. И мен ме питаха - ауууу каква коса, сигурно си се скъсала от киселини! На което аз само се пулех. Просто не виждам връзката....
Ох, а вчера майка ми се оплака, че Софийка и казала: "Ти трябва да помагаш сега на децата за Боян, ти за това си учила. Щом си детска учителка ти ще помагаш. Аз не мога, аз не съм учила за това".
Казах на ММ, той беше възмутен. Обаче какво от това, тя продължава да си ръси простотии.....