Какво би ви накарало да имате повече деца?

Единственото, което засега ме спира е това, че не искам да изживявам отново едно раждане.
Но, ако случайно стане, няма да го махна.
Затова се пазя още по- добре...

Аз съм до 2 броя живот и здраве. Просто не искам да бременея повече 

Иска ми се даже много да имам още поне едно момиченце. Нашия тати обаче неще и е прав. За да имам второ дете трябва да имаме собствено жилище, стабилен доход за да не разчитаме на майчинството. Отделно ми се иска това да стане , когато държавата ще стои зад семействата решили да имат повече деца(май никога няма да стане). Не ми пука за това, че няма кой да ми помага стига да разполагам с средства за да мога да осигуря на децата си това от , което имат нужда. Целта не е само да го родиш , целта е да го отгледаш щастливо и да му дадеш нужния старт в живота.

Любовта, смеха из къщи, малките гушльовци, грижовния ни тати, все такива неща
Единственото, което ме спира засега за следващите мъници, е това че Роско и Йони имат нужда от мен, живот и здраве да е, след някоя друга година, пак така с малка разлика. Много ни е хубаво, затова искаме още деца. Направо се разтапям като ги гледам как си играят заедно, гоненките им, как се заливат от смях, забавленията с татко им, как тичат вечер да го посрещнат с цунка на вратата. 

Аре... аз ще го износя- ти ще го родиш... 

хм, ми после как ще го делим? 

искам да имам 2-3 деца; винаги съм го искала, и продължавам да го искам. Мисля, че имам все още време.
Но мисля да изчакам поне още 1-2 години, защото искам поне собствено жилище да имаме, както се казва "собствен покрив над главата"; надявам се, че и постепенно ще се покачва стандартът на живот...  Не искам да създавам челяд, а да имам деца, на които мога да осигуря най-нормалните неща
Много е трудно, не знам дали наистина това мое желание за повече деца ще се осъществи

Аз също искам да имам повече деца, но живеем в гарсониера, а вече сме четирима, тъй че... Но ако забременея случайно, пак ще си имам бебе.

Честно казано единствения проблем са парите  Не ме притеснява факта ,че живеем на квартира или че колата ни е стара,но с тези доходи и с  две деца е трудно,камоли с повече ....

Аз много искам повече деца, но... пустите средства много не стигат.
Все още сме без собствено жилище(а и няма вариант за това скоро).

А, пропуснах, че и мъжа ми е против, но не това ме притеснява - на него винаги мога да повлияя

Аз съм от семейство с три деца и мога да кажа, че по-хубаво нещо от пълна къща няма.

Нищо,ама нищо не може да ме спре!
Много искам да имам поне две деца,а най вече-три!Винаги съм си мечтала за голямо семейство,тип италианско,весело и задружно!Искам къщата ми наистина да е пълна-с детски смях,с обич и щастие!
Дано успея да го осъществя,тъй като вече минах трийсетте,наближавам христовата!
Страшно много се възхищавам на майките с повече от две деца,поздравявам wright за желанието,с което дарява живот,а и всички многодетни майки!
Иначе,тук,в нашата Абсурдистан е много трудно да се осмелиш да родиш повече от веднъж!Нищо не те подкрепя в тази насока и никой не ти помага в това отношение!Хубаво би било да има промени в здравеопазването ,по-голяма еднократна помощ,особено за второ и трето дете,за майчинските да не говорим-160 лв. определено не покриват необходимите разходи за дете,а сумата на детските си е направо подигравка с българските майки и деца!Знаем,че уж държавата е бедна,но защо точно за бъдещето и да няма пари?Как има за какви ли не абсурдни управленчески идеи?
Но си мисля,че това не бива да ни плаши!Парите никога,ама никога не стигат!Не бива точно това да ни спира!Трудно е,но животът е кратък,а пък нищо не може да се сравни с това да създадеш човек,да му помогнеш да стане наистина такъв,да се гордееш с него!

Според мен най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена е да дари живот. Бих имала и 3-то дете. Финансите изобщо не ме притесняват (въпреки, че не стигат). Проблемът е кошмарните бременности, които карам заради вродена аномалия на матката; както и всички други естествени, но много неприятни съпътсващи бременноста симптоми. Друг проблем ми е липсата на социални контакти (да живее интернет и форумите като този!), че стоя затворена в къщи (особено зимата) и не се развивам професионално. Но така или иначе кариера няма да започна тепърва да градя, та в това отношение май няма какво да губя. След някоя друга година ще си помисля пак по въпроса.

Надявам се да не съм спряла дотук. Мечтая си и много искам 3 деца. Мъжът ми е съгласен за второ, третото според него е лудост...но да се стигне до там, ще го убедя 
Какво ни пречи? Както прочетох при много мами преди мен - най-вече липсата на собствено жилище, т.е. несигурността. Не мога да си представя с 2-3 деца да се местя по квартири... Парите, все някак ще се оправим, сигурна съм, да сме здрави и да работим. Но докато не решим проблема с жилището, едва ли ще имаме повече деца. Надявам се да е скоро.

Аз съм бременна в момента, както се вижда...Много искам да имам поне три деца, но мисля, че ще ми стигнат силите само за две. Това, което ще ми попречи, са финансите-не само жилището, а като цяло издръжката на семейството. Смятам, че няма смисъл да имам много деца, на които да не мога да дам нужното образование и стандарт на живот.

Все по-често си мисля за още едно детенце  Ако може- момче... Но...има прекалено много но-та.
Просто не мога да си представя, че няма да имам повече деца ... 
И не мисля да се отказвам - все ще се оправим някак със всички НО-та 

Ами спират ме много неща, винаги съм искала да имам 1 дете, в един момент поисках да имам 3, винаги съм се радвала на пълна къща с деца и още ме радва това, но това е голяма робия, аз едвам смогвам с моя син, той ми е като за 3 деца. Освен всичко това едва ли бих издържала физически и психически да имам 3 деца, като знам колко труд и грижи се искат, пък и тялото ми ще се скапе напълно. След като сина ми се роди, решението беше взето 1 дете, съпруга ми е на същото мнение. Пък и да не говорим, че на този етап не можем да си го позволим финансово. Друг мотив е, че от малка съм се нагледала на родители които делят децата си, нагледах се на болката, злобата, съперничеството и лицемерието. Страх ме е, че ако имам друго дете, ще създам предпоставка за делене или най малкото децата ми да се борят за одобрението ни, или да се борят едно с друго кой е по добър и т.н.. Освен това не мисля, че мога да имам по добро дете от това което имам в момента, едва ли другото ми дете ще е като това, и може би няма да го одобрявам толкова колкото това, сина ми е това което аз винаги съм искала да бъда, а ако другото ми дете прилича на мен... Освен това гледам сама сина си (мое решение, не че няма мераклии да помагат) а той е трудно и палаво дете. Не ми се иска да преминавам всичко това отначало, носене, раждане, колики и т.н. Смятам, че света е труден и жесток и не искам да раждам още роби на обстоятелствата. Обмисляме сериозно възможността евентуално като порасне сина ни да си осиновим момиченце. Ще видим как ще се развие живота ни... Ако Бог реши... Може би това ви се струва странно, след това което писах по горе, но смятам, че е по трудно да делиш, разно полови деца, освен това, това дете ще има нужда от дом и любов, които аз мога да му осигуря. Не бих го деляла, защото ще знам какво е преживяло, аз самата съм била захвърлена по седмични ясли и детски градини, израснах сам по улиците и знам колко боли, родителите ти да не те искат.