За какво точно е темата Тарталетка е най-наясно и току ни обяснява. 
Като се замисля ... по-добре да е за стрии.
- Публикувана: 14 окт. 2013, 13:14 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2023, 21:02 ч.
Късно ли е да родиш на 40?
Като се замисля ... по-добре да е за стрии.
Аз пък проектирах завеси и пердета, пък и трябва вече да обърна внимание и на миуото, ако искам да изпълня петилетката за три години, така де...
Айде пак малко философски уклон. Повтарям, защото е важно:
Да родиш на 40 и да гледаш дете не е точно грешка, но има един много важен момент. Човек има два пътя: или да е обикновен човек, да се размножи и да умре, или да е от тия хора, които си задават сериозни въпроси и работят върху съзнанието си. За съжаление имането на деца доста пречи на работата със съзнанието. Ще кажете- ама то има много духовни и извисени хора с деца. Не, тия, дето са стигнали далеч, не се занимават с деца.
Единият начин е, ако си останала без деца, да го броиш за голям късмет и да се заемеш с другата задача на човека.
Другият е да си изгледаш децата навреме, защото 40 е възрастта, в която вече е крайният срок да се започне този друг вид Работа. А какво се получава? Точно както жената се е държала като тийнейджърка на 30, и сега не може да се заеме с правилната задача за възрастта, ами изостава и от нея. А работата е там, че и за работата върху съзнанието трябва здраве и младост. Иначе се получават изкривявания и грешки.
Та човек трябва да се замисли като тръгне да ражда на 40- дали пък не краде времето си за една задача, която може би е по-важна от това да оставиш деца след себе си...
Айде пак малко философски уклон. Повтарям, защото е важно:
Да родиш на 40 и да гледаш дете не е точно грешка, но има един много важен момент. Човек има два пътя: или да е обикновен човек, да се размножи и да умре, или да е от тия хора, които си задават сериозни въпроси и работят върху съзнанието си. За съжаление имането на деца доста пречи на работата със съзнанието. Ще кажете- ама то има много духовни и извисени хора с деца. Не, тия, дето са стигнали далеч, не се занимават с деца.
Единият начин е, ако си останала без деца, да го броиш за голям късмет и да се заемеш с другата задача на човека.
Другият е да си изгледаш децата навреме, защото 40 е възрастта, в която вече е крайният срок да се започне този друг вид Работа. А какво се получава? Точно както жената се е държала като тийнейджърка на 30, и сега не може да се заеме с правилната задача за възрастта, ами изостава и от нея. А работата е там, че и за работата върху съзнанието трябва здраве и младост. Иначе се получават изкривявания и грешки.
Та човек трябва да се замисли като тръгне да ражда на 40- дали пък не краде времето си за една задача, която може би е по-важна от това да оставиш деца след себе си...
Имам стрии тук и там. Решението е да се прави секс в полумрак.
Ако си вземеш късоглед мъж (като мен), може и по пладне, даже с косми на краката.
Като в разказа на Рей Бредбъри, дето един отказал да носи очила, защото виждал прекалено грозни подробности по хората.
Обаче ако ще се гледат деца, хубаво е да стане, преди да ти се развали зрението. То не че няма млади с проблемно зрение, но като гледам дори и младите баби как почват да се държат кьораво...
Обаче ако ще се гледат деца, хубаво е да стане, преди да ти се развали зрението. То не че няма млади с проблемно зрение, но като гледам дори и младите баби как почват да се държат кьораво...
Да родиш на 40 и да гледаш дете не е точно грешка, но има един много важен момент. Човек има два пътя: или да е обикновен човек, да се размножи и да умре, или да е от тия хора, които си задават сериозни въпроси и работят върху съзнанието си. За съжаление имането на деца доста пречи на работата със съзнанието. Ще кажете- ама то има много духовни и извисени хора с деца. Не, тия, дето са стигнали далеч, не се занимават с деца.
Единият начин е, ако си останала без деца, да го броиш за голям късмет и да се заемеш с другата задача на човека.
Та човек трябва да се замисли като тръгне да ражда на 40- дали пък не краде времето си за една задача, която може би е по-важна от това да оставиш деца след себе си...
Единият начин е, ако си останала без деца, да го броиш за голям късмет и да се заемеш с другата задача на човека.
Та човек трябва да се замисли като тръгне да ражда на 40- дали пък не краде времето си за една задача, която може би е по-важна от това да оставиш деца след себе си...
На човека, но не и на жената.
Основната задача на жената е да си намери мъж и да остави деца след себе си.
Глупости, жените имат огромен талант да са мистици и могат да имат невероятни постижения, стига в един момент да спрат да мият насрани дупета, или изобщо да не го правят.
Жените могат да си управляват и пренастройват съзнанието по много по-интересни и фини начини в сравнение с мъжа, ама въпросът е да се сетят да го напрвят. От много работа, а и от очакването, че "майчинството е най-важно" не остава време.
Жените могат да си управляват и пренастройват съзнанието по много по-интересни и фини начини в сравнение с мъжа, ама въпросът е да се сетят да го напрвят. От много работа, а и от очакването, че "майчинството е най-важно" не остава време.
Глупости, жените имат огромен талант да са мистици и могат да имат невероятни постижения, стига в един момент да спрат да мият насрани дупета, или изобщо да не го правят.
Жените могат да си управляват и пренастройват съзнанието по много по-интересни и фини начини в сравнение с мъжа, ама въпросът е да се сетят да го напрвят. От много работа, а и от очакването, че "майчинството е най-важно" не остава време.
Жените могат да си управляват и пренастройват съзнанието по много по-интересни и фини начини в сравнение с мъжа, ама въпросът е да се сетят да го напрвят. От много работа, а и от очакването, че "майчинството е най-важно" не остава време.
Могат, но не всички. И ми се струва, че битовизмите, сив и скучен брак, досадна работа ограничават много повече жената, отколкото майчинството. Отделно, че събитията променят човека много повече от годините и съответно отключват повече аспекти в съзнанието му. От друга страна, какво толкова лошо има и да си останеш съвсем обикновен? Лошо е да го осъзнаеш късно и да не го приемаш. Не всеки има кой знае каква мисия.
Не всеки има кой знае каква мисия.
Е да, ама явно на някои много им се иска
От друга страна, какво толкова лошо има и да си останеш съвсем обикновен? Лошо е да го осъзнаеш късно и да не го приемаш. Не всеки има кой знае каква мисия.
Там е работата- човек е дори по-малко от обикновен и трябва много работа, за да стане обикновен. То не е мисия, а е част от природата, като храненето и дишането. Необходимост- която обаче се пренебрегва.
Лошото е, че ако не вършиш тази Работа, винаги ще страдаш от усещане за празнота. В съвремието това усещане може да се притъпи със забавления, дейност, ако щете- с деца, но никога няма да изчезне, а накрая на живота ще се върне с пълна сила и със знанието, че в крайна сметка най-важното не е свършено. Гарантирано е.
Колкото до АРТ, да се върнем на темата. АРТ не дава истинска надежда. Ако жената се примири и откаже, ще има надежда за нещо Друго, за развитие в много други области. А АРТ дава надежда само за още една серия от същото, и така докато се изхаби целият биологичен и паричен ресурс. Това не е истинска надежда, това е много умела лъжа, в повечето случаи.
Айде пак малко философски уклон. Повтарям, защото е важно:
Да родиш на 40 и да гледаш дете не е точно грешка, но има един много важен момент. Човек има два пътя: или да е обикновен човек, да се размножи и да умре, или да е от тия хора, които си задават сериозни въпроси и работят върху съзнанието си. За съжаление имането на деца доста пречи на работата със съзнанието. Ще кажете- ама то има много духовни и извисени хора с деца. Не, тия, дето са стигнали далеч, не се занимават с деца.
