Истерични родители

За такива глупости не изпадам в истерия.
Детството му е за това да тича , да се цапа и да счупи нещо без да иска -голяма работа.
Когато се разлигави и казва нещо което съм му забранила тогава може и да повиша тон.

След прекараната нощ и дотук изминалия ден с моята невръстна дъщеричка,мога без да се притеснявам,да заявя,че определено клоня към истеричния тип...

Е, няма как да ни знаете колко ни е багажът в главите, нали?
Водя си децата по площадки заради люлки, пързалки и запознанствата с дечица. Просто на всякъде има пясъчници. Сега и да не ги водим по детски площадки, защото изглеждаме тъпи ли? Моля, без такива определения. Никой от нас не обиди някого, та да се коментира интелигентността на майките, които не даваме да се влиза в някакъв си пясъчник. Пък и не мисля, че тук е мястото където трябва да си пишем кой какъв е, какви образования имаме и прочие. Темата е за децата и истерията, която като такава се представя чрез това че не се пускат децата в пясъчниците си е направо смешно определение. Истерия има друго значение и ако някой не го знае има тълковен речник и чичко Гугъл веднага ще го обясни!

  В София трябва със закон да се забрани правенето на пясъчници на детските площадки. Друг вариант е да имат денонощна охрана и покривала. Иначе са си игра на руска рулетка. И аз като бяха малки сякаш бях по-ларж в това отношение, но след като това лято се сдобихме със стафилокова инфекция и стигнахме до детска хирургия на Пирогов вече не съм толкова смела. И да, случва се да викна от другия край на площадката да не доближават пясъчника  . Те си знаят, но се случва да се изкушат понякога. Болно ми е, че трябва да ги ограничавам, но здравето е по-важно!

По-скоро покривала. Аз спрях да пускам сина ми след като видях как едно от околните бездомни кучета използва пясъка за тоалетна. Не че се изненадах супер много.

Моите ме докарват до вик с най-разнообразни прийоми. Петгодишния страда от някаква странна глухота, която се изразява в нечуване на отправена забележка и ясно чуване на прошепнатото: искаш ли шоколад?
А малката е само Не! и Няма! По всякакъв повод и за всичко. И като прибавя спорадичното мърморене на най-големия - направо съм си завършена истеричка.

Аз тотално избягвам площадки с люлки. Щерката е останала с впечатление, че са само за нея и при опит да бъде свалена, за да се полюшка друго дете, пищи до посиняване. След третия подобен цирк заобикалям всички площадки с люлки отдалеч. Синчето малко се сърди, че не може да се полюшка, но само като го питам: помниш ли сестра ти как пищя последния път?, и той сам се отказва...

Първото ми дете започна да разбира от дума около осмата си годинка. Честно казано си мечтая, времето до осмата годинка на най-малката, да го прескоча някак си и да не изтезавам гласните си струни и ушите на домашните. Щото те, крясъците, са основно в къщи. Навън съскам тихичко на ухото на провинилото се злодейче.

Значи и аз спадам към истеричните..... Не викам от единия край на площадката до другия просто защото почти постоянно съм след детето!И аз правя забележки за пясъчника,за това,че е седнал на земята и лющи настилката на площадката,понеже е видял от батковците,за това,че иска да се спусне по мократа пързалка или,че реве за чужда играчка,а истерясва като вземат неговата и т.н.
И аз съм на мнение,че щом не искаш детето да пожелае пясъчника или нещо друго не го водиш на въпросните места,но пък люлки и пързалки+пясъчник,поне при нас вървят в комплект,така че не знам каква друга опция имам

Повечето родители и баби са такива. На мен също ми е странно и избягвам детските площадки винаги когато мога. Най-неприятното е виковете отдалеч и разправиите с чужди деца  .
Не казвам, че не ми се е случвало да изпадна в ярост, но гледам да не е пред очите и ушите на хората.

В нашия една пролет имаше умряла котка, която стоя един месец  цялата площадка е в пясъчници, ама другите не са по-чисти със сигурност. До тях си гледат глутница кучета от блока и домашните там извеждат

Колкото истерички, толкова и откровено прости майки има! Тука няма и от двете категории, знам!
Тук има само спокойни и назидателни родителки.

Предпочитам големите деца с големите им проблеми...
Периода до навършване на 2-3 години, беше най-кошмарния в живота ми. Може би заради безсънието, може би заради нещо друго, не знам. Чувствах се задушена и направо ми е идвало да хвана гората.

 Аз пък нямам такива впечатления. Даже напротив. Впечатленията ми са че напоследък децата са пуснати да се търкалят, да ядът пясък, да се плюят на воля, а родителите си почиват на някоя пейка.
 Има и по-истерични родители, както има и по-кресливи и трудни деца, но това си го е имало винаги, не е някаква новост. Най са ми интересни бабите, които сякаш ако се изцапа детето, снахата ще и се накара, че го връща в такъв вид.

Най-истеричните на нашата площадка не са родителите, а трите детегледачки.
Крясъци за най-малкото нещо.Поверените им деца бяха дресирани да стоят до тях на пейката,но като гледат другите и те искат да пробват пързалката или да побягат и тогава следват викове.
Веднага ела тукаа...Не  бягай,  не скачай, държите се като диваци.
На пързалката-забранено да се качват. Ако се качи детето, може да падне, а госпожата ще трябва да стане от пейката.Ако се изцапа ще трябва да го преоблича .
''Само да си посмяла да се качиш на пързалката"
''Няма да ходиш до люлките''
''Ей тук ще стоите на пейката''
Забранено е да бягат, да влизат в пясъчника.Детегледачките са възрастни не могат да бягат, ако детето се отдалечи.

Позволяваха си да крещят и по нашите деца.Накрая се изпокарахме.
Ние родителите си водим децата на площадката за да бягат, да се люлеят и да се пързалят, а не да стоят на пейката.

Моята е малка, но редовно гледам племенницата ми( година и половина). Аз и родителите и, сме по-ларж...някой ще ни нарече безотговорни  Тя още не ходеше и я плясвахме в пясъчника, детето се овалваше хубаво, наяждаше се добре с пясък, после изпълзяваше извън пясъчника и започваше като кученце да обикаля площадката.През това време разни баби ме/ни питаха защо не го дръпнем да не яде пясъка, защо я пускаме да лази, защо не знам какво си. Нищо и няма, изяла е сумати пръст, китки, мухи, облизвала е добре котката и папагала. А наблюдавах пролетта често следната картинка-баба си води внучката на пясъчника-то жега, та не се диша, детето е с шапка и зимно яке. Слага се картон от кашон на ръба на пясъчника, детето се позиционира седнало там.Навиват му се ръкавите на якето(явно да не ги цапа), подават му се гребло и лопата и му се обяснява как да борави с тях, така че да не докосва пясъка.През това време племенницата ми е с омазано лице с лиги и пясък и гледа недоумяващо отстрани.
Единствено и се караме като вземе чужда играчка или налети на някое дете(малко грубиянка си пада). Но ми е неудобно от родителите, не знам кой няма да се издразни, че сме им взели кофичката или колелото. Баща ми, например, си е скръндза и мрази някой да и взима нещата и ходи и ги обира от другите деца  Може да има и такива родители.
Аз много спокойно и говоря, но ми прави впечатление, че родителите ми много я навикват за никакви работи.Не пипай това, не пипай онова, защо врещиш, защо не знам какво си.И им правя забележки, защото като всички сме в нас и отида да преобувам малката, от другата стая само викове чувам, как врещят по племенницата. И ми става мъчно, че детето се научва на викове и караници.Сестра ми също много забележки и прави, въпреки че ебпо-деликатна от зет ми и родителите ни.
Може би, просто сме различни хора.Аз, а и мъжът ми, не викаме на детето и племенницата, дори да се караме, не си позволяваме да крещим пред дъщеря ни. Много пъти ме е изкарвала изеън кожата ми след няколко часово дране, но не бих и викнала.Племенницата ми е правила сумати поразии-чупене, омазване, захапвала е детето ми-никога не съм и викала, най-много по-рязко да направя забележка. Не бих викала по децата си, много ме натоварват тези неща, защото нас все ни наказваха, яли сме и бой, слушала съм скандали.Като повиши някой тон, веднага ми се разтупква сърцето и се напрягам, не искам и детето ми да е така...ако ще да изяде половината пясък и пръст в София, да се окаля и в ушите и да почупи де що има играчки, техника и мебели.

УУу то голяма тема се е получила
На Щастлива Мама - да имам дете на 3 години.
Не му забранявам да седи на земята, нито да си играе с пясък. И наблюденията са ми от пракове и градинки, където масово родителите изпадат в истерия от бацили, мръсотия, лошо държане на децата и т.н....