Интересно ми е да прочета , какво мислите вие, за телефона за спешни повиквания 112? Обаждате ли се при нужда? И по-точно при какви обстоятелства?Ако не го правите какво ви спира?
Мислите ли, че адекватно обслужват нуждаещите се?
Аз звъня, когато сметна, че е необходимо.Звъняла съм както за катастрофи, така и за хора в безпомощно състояние на улицата.При последния такъв, имаше хора, които искрено се учудиха на постъпката ми.Била съм си създавала излишни главоболия.
До сега не съм получавала твърде неадекватно обслужване.Е имала съм моменти, в които, ми се е искало да не ме засипват с въпроси, а просто да придвижат необходимите органи към мястото на събитиети, но пък в последствие, като се размисля и съм намирала логика във питанките от тяхна страна.Напоследък обаче , чувам от различни групи хора, как там никаква работа не се върши.Едва ли не търсят начин да те объркат , а не да помогнат. И просто от чист интерес , искам да знам какво е всеобщото мнение
Мислите ли, че адекватно обслужват нуждаещите се?
Аз звъня, когато сметна, че е необходимо.Звъняла съм както за катастрофи, така и за хора в безпомощно състояние на улицата.При последния такъв, имаше хора, които искрено се учудиха на постъпката ми.Била съм си създавала излишни главоболия.
До сега не съм получавала твърде неадекватно обслужване.Е имала съм моменти, в които, ми се е искало да не ме засипват с въпроси, а просто да придвижат необходимите органи към мястото на събитиети, но пък в последствие, като се размисля и съм намирала логика във питанките от тяхна страна.Напоследък обаче , чувам от различни групи хора, как там никаква работа не се върши.Едва ли не търсят начин да те объркат , а не да помогнат. И просто от чист интерес , искам да знам какво е всеобщото мнение
Случката се развива в София, преди 2 години. Сутринта ставам, пия кафе и изведнъж ми се схващат ръцете и краката - не го отдадох на нищо, закъснявах за работа. След 2-3 мин обаче и говора стана странен, все едно упойка за зъб са ми слагали. Сама с дете на 7 години, звъня на 112 и оттам като се почна олелелле боже - обяснения, приказки. 15 мин по-късно няма ги, мъжа ми си върна обратно от работа, а детето ми направи през това време айрян, чаша вода отделно с малко захар и яко сол в айряна. 40 мин по-късно...линейката все още пътува към нас, все пак съм в София....55 мин по-късно ми става по-добре и мъжа ми звъна на 112 да каже, че вече няма смисъл да идва. Те казали добре. Излизаме от нас 1 час и нещо по-късно да идем до ЛЛ - поне 1 кръвно да премери, отпред линейката 
Казвам на лекаря, знам че не сте виновен, моля отидете на сигнал, където може би човек се нуждае от вас, аз се оправих с подръчни средства..... 
.така или иначе линейка не дойде защото нямало.имаше ли смисъл да губим време в празни приказки докато човека до мен умираше 
!!??Не ми се мисли какво щеше да стане ако нямах шофьорска книжка или ако момчетата които случайно минаваха не ми бяха помогнали да го преместим от шофьорското място.а болницата е на 3 минути от мястото където бяхме 
20 мин. никой не дойде и си тръгнахме накрая