ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

мен май ме гони параноя ето сега е вече 4 часа, а аз пак се вкарах в някъкви филми нали си имам проблем със синузита казаха ми че бил алергичен и не мога да дишам постоянно тече  боли ме главата от него и ми предписаха антибиотици и куп лекарства едно от което е геломиртол форте казаха ми по 3 4 пъти на ден по 1  е аз заправих и по погрешка взех 5 по 1 и това се случи преди 4 5 часа към полунощ започнах да си мисля че съм се натровила ,звъня на бърза да ги питам дали от една таб повече може да ти стане нещо те ми затвориха телефона после звънях на денонощни там ми казаха че няма проблем 1 таб повече, на мен не ми е зле от лекарството ,но пустата паника ме тресе яко пак имах атаки, вече си мисля че полудявам какъв е този страх от смъртта който придобих  не знам , на всичкото отгоре веднага щом се сетих че съм я пила таблетката,  повърнах,  беше някъде половин час след като я взех ,сега пия много течости пак казвам не се чувстам зле, но си втълпявам, че съм се натровила и ей сега ще умра.
Много глупав въпрос, а и знам ,че не на вас трябва да го задам, но мислите ли че ще ми стане нещо вече минаха 5 часа и съм жива то самото лекарсто съдържа миртол- разстителни масла ?
Абе май всичко ми е в главата офф не знам какво ще правя и не знам от къде ми дойде този страх до скоро бях толкова добре и изведнъж всичко в мен се пречупи тогава, като че ли дойде и страха.
Аз съм просто униклана в страховете си постоянно ми минават мисли ,че този синузит може да не е алергичен, а да е стафилкокова инфекция в носа и сега ще ходя да ме изследват въообще страхове много и не знам от къде се появиха.Това е направо кошмар ,а и като е сам човек е много лошо не че като са сред мен близките ми е добре пак си се чувствам сама,с една дума кошмар
Съжалявам че звуча толкова зле и ви натоварвам може бим но съм тук знам че ще получа рабиране и дано не съм ви натоварила много 

belladonna, надявам се вече да си по-добре през деня 
Напомняш ми на мен самия в първите месеци след като ме натровиха с антибиотици. Тотална обърканост и самота, зверски болки, невъзможност да се спи... И да - силните болки абсолютно могат да бъдат на нервна почва. Прочетох постовете ти назад, видях, че си писала, че АД не ти действат. При мен не действаха, защото си мислех, че не ми е на психична основа всичкото, което ми се беше насъбрало, и ту ги спирах, ту ги почвах, мислех си, че щом не могат да ми повлияят на физическото състояние в рамките на месец-два, значи не са за мен. И така в подобно на твоето състояние изкарах две години...
Сигурен съм, че нещата при теб ще се оправят, имай малко вяра, колкото и гадно да ти звучи това в момента!
Моят съвет - отиди при личната си лекарка и поискай да те прати на психиатър, поискай от нея да ти препоръча някой добър.
И знай, че нещата ще се оправят, няма начин да не оправят, в това можеш да бъдеш сигурна!

belladonna, отдели една седмица и си направи всякакви изследвания, за всичко което те човърка- стафилококи...и всякакви други коки-моки ... Трябва да редуцираш страха и да почнеш да работиш за психиката си.Спомням си през моята първа година с ПР, перманентното ми психическо състояние беше- ей сега ще умра! ей сега, тука ще падна и ще си умра и ще ме пишат по вестниците....  На следващия ден- ок вчера не стана, но другия път вече ще умра! Сърцето ми няма да понесе цялото това напрежение...и т.н. Еми вече седем години по-късно съм жива и смятам,че съм успяла, доколкото е възможно след такива преживявания, да запазя що годе нормално психично състояние.Бях толкова отчаяна, че съм плакала на психиятърката си- моля ви, направете нещо!Дайте ми нещо,което да ме вдигне на крака.Искам да съм пак себе си, каквато бях преди...Не мога да живея повече така и не мога дори да се самоубия,защото не искам и да умирам... Пълен ад! Та, антидепресантите ме върнаха на крака...чисто физически... от там насетне- работа със себе си!Осъзнавам колко съм се натровила с тях и продължавам да се тровя, но като се замисля за прекрасните моменти и сбъднати мечти които са ми се случили от тогава до сега, си е струвало тровенето.Искрено се надявам и тях да спра скоро...както съм планувала. Но ако не стане- не стане... Искам да съм жива и да мога да се движа и да спя пълноценно.
Моят съвет е да се елиминират една по една причините и да останеш само с психическия проблем   И тогава да запретнеш ръкави и да мислиш за алтернативи за излизане от ситуацията.

На мен пък страховете ми са свързани само с тъпото кръвно . Нямам други страхове и ПА ми са свързани все с това да не вдигна кръвно , а както всички знаем по - лабилните и емоционални хора като нас вдигат за щяло и нещяло   . Понякога си казвам - няма да го меря пък да става каквото ще , но не мога да се отделя от пустия апарат. Хем виждам , че като цикля над него само ми изкарва 1000 стойности за 10мин и виждам , че няма как да си измеря реално кръвното като съм все под напрежение и пак продължавам да го меря по цял ден ...

Elizabett, да де, страх те от кръвното ама всъщност от това че може да умреш като го вдигнеш много. А и едва ли е само този страх...Я бръкни по-надълбоко да видиш какви чудеса ще излязат от подсъзнанието...Кръвното е само върхът на айсберга.Аз като работих с терапевтката ми бях отвратена от способността,която подсъзнанието ни има за да ни вреди. Не е като да не знаем за нещата...там са си, някои умишлено заровени, други постоянно напомнящи за себе си. Трябва само осъзнато да започнем да ги преодоляваме. Аз до миналата година...миналата!!!!, винаги излизах с апарата за кръвно в чантата си! Да, посмейте се. В чантата! На работа, на клуб с приятели...той там, да знам ако ми стане нещо веднага да проверя... Един ден просто се развали и нямах пари за нов... и си казах- ми какво като си премеря кръвното, то със сигурност ще е високо, и ако умра, това че съм го премерила няма да ме спаси... И просто ми писна...И се откъснах от апарата. Така или иначе си усещам като ми призлее( в повечето случаи от ниско кръвно) тъй че... Много съм уморена вече...и съм цял ветеран относно ПР и взе наистина наиситна много да ме дразни всичко това, затова гледам да се променям.....малко по малко.
А!! Сега се сетих и още нещо - майка ми е диабетик и има глюкомер, ами редовно се боцках да проверявам и кръвна захар... ...понеже и тя ми пада много... Еми мерси от такъв живот! Трябва да се оправим някакси! Трябва да преодолеем тези неща!
Дано! 

Привет на всички жива съм хип хип урааа
Благодаря ви на всички за подкрепата ,която ми оказвате ,минаха 24 часа и очевидно не съм се натровила , то и няма как да стане с 1 таб повече още повече от разстително лекарство, но това паниката си е страшно нещо, най гадното е че знам колко глупави са  всички тези притеснения ,осъзнавам го и въпреки това се страхувам.
Ще се боря някак си ,обещавам го на себе си ,най лошото е обаче ,че сега съм болна в смисъл наистина някакъв вирус ме е  хванал и затова сега се тръшкам толкова ,като оздравея наистина смятам ,че ще се преборя защото се познавам и знам, че съм способна на много неща ,имам силна воля,сега се сещам че майка ми  секунди  преди да почине  ми каза нещо, което ми е останало като отпечатък(както ви казах тя ме познаваше много добре)та тя ми каза ''знаеш ли страхът е най големият ни грях и враг, никога  ами никога не позволявай той да те контролира" секунди след тези думи почина.Сега вече  9 год по късно (знам че наистина е късно), но чак сега разбирам защо  ми е казала всичко това , познавайки моята психика въпреки, че тогава не съм имала такива проблеми се е опитала да ме предупреди да не се подам на страха си и да бъда по смела.
Ноа не те познавам като човек, ти казваш че си минала през депресията, но трябва да ти кажа ,че от постовете ти строи някакъв оптимизъм, винаги когато пише успяваш да ми подобриш настроението, някак си се осеща
Благодаря ви още веднъж и дано тази вечер да е по лека 

извинявам се за правописа усеща имах впредвид

 

Запис...колкото и да не ми се ще 

И аз ви чета.
Може би ще намеря смелост и да пиша 

*NOA* , няма да ти се смея аз лично , защото като бях бременна си носех апарата на работа и го проверявах през 1 час сигурно . Влизах в тоалетната и там , даже веднъж толкова съм се забавила , че идваха да ме викат  . Мъжа ми адски ми се дразни на това мерене и вече взе да му писва много , а аз не знам просто как да спра. Обикновено все съм уморена , все глава ме боли и т.н. покрай грижите за малкия и все си мисля - ето сега вече имам кръвно , но като го премеря не е високо , само малко , но то се вдига от паниката заради апарата .

Аз да споделя нещо, което на мен ми помага в известна степен.
Следните хомеопатични на боарон:
- arsenicum album 15ch;
- aconitum napellus 15ch.
Първото е при неврастения (нервна слабост) и свързаните с това депресивни състояния - стабилизира нервната система, тушира нервността и те кара да се чувстваш по-добре (така го усещам и аз).
Второто е при резки промени в организма от всякакъв тип - паническа атака, грип, рязко покачване на температурата, изобщо всичко, което се характеризира с внезапност на проявата.
Знам, че всичко е индивидуално при хомеопатията и все пак ми се струва, че arsenicum album е доста универсално, поне при слабост/чувствителност на нервната система.
Аз ги пия така: един ден от едното по 5 гранулки, на другия ден - 5 гранулки от другото.
За aconitum не мога да споделя дали наистина помага при ПА, защото нямам такива и не усещам конкретно неговото действие, но arsenicum наистина действа - някак си се чувствам по-балансиран (тежа си на мястото:-)

Привет паники, как сте?

enyo, тези хомеопатични неща заедно с АД ли ги взимаш?Бил ли си на хомеопат или си ги купуваш направо от аптеката?Нали не трябвало да се смесват двата вида лечение...?

NOA, няма проблеми да се смесва хомеопатията с хапчетата, не си влияят взаимно.
Ходил съм на много хомеопати, в повечето случаи без особен успех.
Тази комбинация ми я изписа последната хомеопатка, при която ходих миналата година. Очевидно имаше ефект, защото след няколко седмици се чувствах толкова добре, че започнах по малко (по схема) да спирам АД. Само че аз съм си шамандура и спрях и хомеопатичните (моето вярване е, че организма трябва да се оправя сам, така че няма нужда откаквито и да е лекарства, щом веднъж се почувства добре). Та така стигнах и до тазгодишния рецидив
Сега реших да опитам пак с тези (не съм ходил при хом. този път) и от около седмица ги взимам вече. И пак мога да кажа, че ми влияят много добре. Даже последните дни си позволявам и по две-три глътки кафе, което иначе много ме смачква, но сега се ядва, раздрусва ме малко, но не ме вкарва в дупка, както преди.
П.С. от аптеката ги взимам, тези са стандартните на боарон.
А АД си ги пия и не мисля скоро да ги спирам 

аха, ясно.Ами аз си пия АД без нищо друго...и съм се закрепила доста като цяло, тъй че нямам и нужда засега от други неща.Но тъй като съм решила да пробвам да го спирам пак по някое време, мисля за алтернативи отсега.Но ме е страх...страх ме е да спра АД...Просто нямам сили отново да мина през всичко това, т.е. рецидивите.. Ще видя как ми се развива живота в следващите 6 месеца и ако съм в релси, ще се пробвам.

Но относно хомеопатията- нали уж трябва тотално изчистване на организма от всякакви други медикаменти? Дори пастата за зъби си сменяш, хранителния режим също- без силни подправки и т.н.  Аз си спомням, че в малкия промеждутък без АД, когато се пробвах с хомеопатия, трябваше да е много стриктно всичко.