И аз трябва да взема решение

Това е и моето мнение.

Не знаех, че в БГ живеят огромен брой майки, на които им е широко около врата, понеже се чудят как да съчетават деца, работа, болести. И че по-изтормозени от тях са само тези, които са избрали бабите за седмични детегледачки.

Искрено ти желая, абсолютно искрено, никога да не почувстваш тази моя "широта" около врата...!!!

Аз си пратих детето точно от зор при бабите. Не виждам, как се съчетава работа с болести!? Ето моя случай е точно работа+болести, ама не може цял живот да отсъстваш, защото детето ти е болно. От яслата. И понеже хич не ми беше широко около врата, започнах работа..., защото не можехме да се справяме вече. Изхарчихме всички пари, които сме имали някога и после няма вече къде да се бърка и да се взима... Така стигаш до такива решения. Когато си без изход. Разбира се, моето дете съм го дала на бабите само за месец февруари и после пак си го взимам при нас, защото не мога да свикна без нея, а и мястото на Гери е при нас с баща й..., но пък явно майката си има причина, за да не иска да живеят заедно с детето. Знам ли, може да живеят в някоя дупка в присъствието на млад пияница или наркоман.../брата/, а майка й или свекърва й да имат къща-палат, в която детето наистина да се чувства по-добре. А и ще ходят да се виждат, да няма да си остави ей така детето... Моя приятелка живя с детето си в едно мизерно стайче, което беше все в мухъл и течеше вода отгоре от къщата, където живееше баба й /дъртата не искаше да й дава да живее в къщата/ и накрая детето й вече е в 4 клас, има една камара болести от вечната влага и сумрак там. А докато да почнат да живеят там, си беше здраво детето.
Всеки решава за детето си. А и не е казано, че цял живот ще живее при баба си и дядо си.
П.С. И наистина този случай няма нищо общо с моя .

На мен здраво ми се е стегнала примката, около врата, така че накъде повече не виждам .
Няма да се караме, нали ? На всички ни е трудно, но на някои малко повече.

Ама моята тема няма нищо общо с тази, не знам, защо съм спомената въобще  ... Аз давам детето си на бабите и дядовците, само за 1 месец, защото искам да се откъсне от яслата, да й се подобри малко здравето и да подиша чист въздух. Иначе беше всяка седмица болна. Пи 3 пъти антибиотици за 1 месец. Просто малко да  я заздравя. През март, когато се постопли времето, ще си я взема и пак ще тръгне на ясла, но ще се надявам, че вече по-рядко ще боледува. И ще е укрепнала.
А тук майката иска да даде детето на бабата и да ходи при нея на ясла. Това е голяма разлика все пак.

Не, моята тема не е "такава"

Какъв е смисълът първо да искаме мнение, а после да се сърдим, че не съвпадало с нашето?

Зази, свалям ти шапка!
Мамо Кенга, имах предвид обидените мами от тази тема.

Честно казано след всичките тези мнения се чудех дали въобще да пиша, но реших и аз да разкажа на кратко за моите преживявания от такива "изпращания при бабите" . Не знам дали ще помогне, но със сигурност ще е интересно да видиш, че не само на теб ти се е налагало да "изпратиш" детето си при бабите. Последствията от това пребиваване зависят от годините на детето, от отношението на бабите, от детското заведение, в което ще е детето и от продължителността на престоя на детето там.
На кратко: като малка мен са ме "изпращали при бабите ми" ту в София, ту в Москва, Слава Богу не е било за много дълго, но не и малко, това положение (до 6 годишна), но имам доста неприятен спомен и се чуствах много изоставена, а пък на баба ми (в София) хич не и е било лесно. Разбира се при мен ситуацията се утежнява от различието в езиците и културите, но пак е доста гадно.
Декември 2005г. моята детегледачка напусна и трябваше 1 месец да се съчетават нещата с гледането на детето ми (2г. и 9м) докато започне ДГ. Свекърва ми е от провинцията и предложи да гледа там детето, но аз не се съгласих. Съгласих се да дойде само за 10 дни в София за да ми помогне докато аз организирам аз и майка ми да си вземем отпуск да се редуваме да го гледаме. Сега ходим на ДГ и сме добре. Е, боледуваме от време на време, но мисля, че детето се чуства най-добре при родителите си, а за ваканции като станат големи "при бабите" е най-добре.
И друго, ако така и така детето ти ще ходи на ясла, то ще прекарва там целият ден, и времето вкъщи ще е малко, така, че няма да му е тясно или да е лудница.
Решението трябва да бъде взето от майката според мен със съглсието на бащата. Успех, надявам се всичко да е наред

Точно това имах предвид в края на постинга си - тук ще се разпишат и в едната, и в другата крайност. Хора и съдби всякакви. Мен са ме гледали баба и дядо, но аз сама гледам децата си.
Стъпката е важна и трябва да се обмисли от всички страни, но нямаме право да съдим майката.

Искам да споделя и аз своя опит - живеем на 15 км. от София, в къща, в началото трудно отоплявахме, дъщеричката ни я гледаше майка ми. Страшно съм се плашила да не се отчуждим, всяка вечер бяхме заедно-или ние да спим при майка или си взимахме детето с нас. Ако боледува - задължително с мен, майка се дръпваше и ме оставяше аз да се грижа за детето. И въпреки това имаше моменти, в които чувствах, че дъщеричката ми се отчуждава, че добива навици и норми на поведение, които аз не одобрявам и й се карам за тях. Сега се поустроихме, дъщеря ни е на предучилищна, разбираме се добре. Искам да кажа, че това може да е решение за няколко месеца, но ако оставите детето за година и повече ще си вземете един ден един непознат човек вкъщи и ще се чудите защо се е получило така, че не сте щастливи и удовлетворени като родители-мое мнение, не ангажирам никого!

мили майчета,благодаря ви за съветите и мненията!съжалявам,че не се появих по-рано,имах проблеми в работата.да поясня-имам избор.въпросът е,че мъжът ми настоява,защото 1.има повече доверие намайка си,отколкото на гледачката;2.отношенията ни се влошават заради съжителството;3. смята ,че условията на живот там са по-добри откъм пространство, чистота,място за разходки и роднини в яслата;5.смята да ми осигури условия да я виждам 2 пъти през седмицата(т.е. автомобил,за да пътувам,когато искам).това е-не звучи зле,но аз имам забележки към майка му,също и към моята за начина на отглеждане.докато дойде време за училище на дъщеря ми планираме да сме осигурили самостоятелно жилище в софия. но плановете са едно,а реалността друго...затова са ми полезни вашите гледни точки!благодаря

....освен това,решението да отиде детето там ще се вземе,след като се изпълнят всичките ми условия,тъй като аз съм против (за сведение на всички,които така ожесточено ме нападнаха). не знам как може да има някой,който си мисли,че има майка не-искаща да живее с детето си просто ей така...

не звучиш убедително.не те нападам,ама търсиш съвет???!!!
мъжът ти настоява,ти търсиш подкрепа във форум??!!!
нещо не разбирам???