И аз трябва да взема решение

и?кое точно ти е чудно? мъжът ми си настоява ,има си свое мнение...?аз имам друго,искам да чуя майки,преживяли нещо подобно.

ами аз понеже прочетох началния ти пост,където звучиш, сякаш решението вече е взето.А после това за мъжа ти,дето настоява..Звучи ми като че ли си сигурна,а после се разколебаш.Поставяш условия...Не знам,за мен е объркано.

Най-важното май е да се подкрепяте взаимно.
Съжалявам,не е моя работа.
Успех.

Искам да попитам дали наистина правилно съм разбрала, че детето ще бъде при бабите докато започне училище? .
Лично аз мисля, че това е много време и никакви посещения през седмицата няма да помогнат особено за сближаването ви ако наистина стане така... Съжелявам, разбирам, че ситуацията е тежка, но колкото по-кратък е този период толкова по-добре за всички според мен.
Аз вече си написах на дълго мнението си и примера с моя живот, така, че мога да ти пожелая само успех, търпение и далновидност. А пък, това, че мъжът ти настоява е често срещано явление защото мъжете са склонни да избягват натоварването вкъщи за сметка на това в работата...
Бъди силна и направи това, което ТИ смяташ за правилно!!!

Не могат чужди хора да дават съвети за това кое е най-доброто за една майка и едно дете. Никога не се намесвам в такива отношения - само твоето сърце и разум ще ти подскажат какво е решението във вашата ситуация. Ако все пак искаш мнение, ами смятам, че децата много се травмират, когато са далеч от майка си - някои плачат, други го преживяват по-тихичко, но за всяко дете раздялата с мама е много тежка. От друга страна пък - да е с майка, която вечно я няма, защото работи до късно и го взема последно от яслата и е вечно нервна и сърдита - също е много травмиращо. А от двете злини трябва да се избира по-малката.
Аз лично бих останала с детето си и бих направила всичко възможно то да се чувства добре, въпреки, че живеем н тясно и чеработя и т.н. Бих прекарвала всеки свободен миг с него. Ако обаче обстоятелствата ме депресират много и когато съм с детето вместо да му се радвам съм изнервена и вечно крещяща за нещо - май при баба и дядо ще му е по-добре. Не знам дали съм ти била от полза. Опитах се да разгледам всички алтернативи. Най-важното е, каквото и да избереш да не се упрекваш и да го приемеш геройски - за детето няма по-важно нещо от това майка му да е спокойна, защото така и то счувства спокойно и добре.

Според мен най-очевидното решение на проблема е да изпратите брата на квартира. Дори, ако трябва да му помагате с плащането й.

Вие сте си едно семейство, според мен не трябва да се разделяте. Ако искате детенцето да тича на воля, водете го на село всяка събота и неделя.

Ако не си убедена в правилността на решението, не позволявай на друг да го взима вместо теб.

успех!

Тук ми намирисва, че дъртата бабичка иска да ощастливи дните си с едно невинно дете и е обработила синчеца си. Как така ще настоява? Ти си му майка на това дете, ти си го родила и си го искаш. Ти ще го раждаш... той ще решава...  дъртата ще му се кефи... не е честно !!!

Заради кое съжителство?

Между другото, сега се сетих да ти напиша, тъй като детето ти е горе-долу, колкото моето, че много ще му е мъчно за теб и баща му. Моето момиченце така страда, че е без нас и сме го оставили там... като ни чуе по телефона и почва да удря баба си да се маха. Когато я видяхме в събота, не мога да ти опиша, колко ни се радваше и как й се отпусна душицата изведнъж. От седящото и гледащо телевизор дете на дивана, когато влязохме, след малко това същото скачаше, викаше, смееше се и танцуваше,дръжейки ни за ръцете. Иска да е с нас постоянно. И твоето ще бъде така. Дори и да ходиш да го виждаш от време на време.

Не ми става ясно едно: Мъжът ти настоява да отделите детето от себе си ли? Аз оставам с това впечатление. Дори и майка му да е по-добра от гледачката, нали детето ще си е при вас - или мъжът ти не иска? Чии отношения и заради кое съжителство (вашите отношения и съжителството с брат му или съжителството със собственото ви дете)? Кои условия, пространство и т.н. са по-добри за едно дете от тези да има къде да спи, какво да яде и (най-важното) да е близо до мама? Как така определихте точно 2 дни за виждането и идеята ти сама (т.е. без него) ли е да ходиш при детето? Той кога ще го вижда? А и до училището имамного време - дали тогава детето ще поиска да дойде при вас (и изобщо,ще го попитатели какво иска то), а и тогава ако не сте постигнали мечтаното няма ли да го вземете?



И на мен не ми е ясно нещо. Т.е. защо като ти си против, мъжът ти настоява и защо си готова (дори и срещу определени условия) да приемеш подобно решение? Мъжът ти не иска ли да живее с детето? Какво изобщо означава "настоява", когато майката на детето си ти? Не тенападам или обвинявам, но нещата (така, както ги описваш ти)  изглеждат все едно мъжът ти на всяка цена държи да се освободите от детето, за да не ви пречи да постигнете някакви конкретни цели. Ако мъжът ми постави подобноискане, а аз не съм съгласна - вместо да се отделя от своите деца и да ги изпратя някъде, ще му събера неговия багаж и него ще изпратя при мама му.

А Валвал го е казала най-добре - водете децата при бабата събота и неделя - ще потича, ще поиграе, бабата ще му се порадва, вие ще си починете, но ще знае, че вкъщи е при вас, а там е на гости (пък и всяка вечер през седмицата ще сте си заедно тримата).


И аз това си помислих, че всичко е резултат от приказки на бабата.

Здравей. Моето мнение ще се припокрие с това на някои от майките. За съжаление и аз имам горчиви спомени от това, че родителите ми ме оставиха при баба и дядо до 7-мата ми година, когато тръгнах на училище. Баба ми за мен е най-любящата баба на света и досега съм много привързана към нея, но и до ден днешен си спомням, че тайничко плачех за родителите си. Чудех се защо са ме оставили и мислех, че не ме обичат. Мисля, че е вярно, че много зависи и от това на каква възраст е детето. За едно по-голямо дете това може би не би било проблем. Успех във вземането на най-доброто решение

здравейте! Валвал,и според мен е така за квартирта-това е правилния вариант,но жилището не е наше,а е семейно-т.е. на техните родители,следователно колкото е на мъжа ми,толкова е и на брат му. това казва мъжът ми,защото много пъти съм поствяла този въпрос.би било логично братът сам да се изнесе,виждайки че е излишния,но не-наглостта край няма. 
Азаф,става дума за изнервяне от съжителството с брата,а не с детето.
Бабата наистина това и чака,но аз много не й цепя басма. Понеже тя е изпратила сина си да го гледат на село,като е бил дете,сега и се вижда нормална тази ситуация.
но ще видим,още повече се настройвам проив това разместване като ви слушам. само дали ще успея да надделея срещу всички....

В началото, като ти видях темата си помислих, че няма нищо лошо да се отделите, ако става въпрос за известно кратко време, докато решите някой проблеми...
Но Бога ми останах изумена,че изобщо си допуснала да се обсъжда вариянт ДЕТЕТО ДА НЕ ЖИВЕЕ С ВАС С ГОДИНИ!!! КАКВИ СВИЖДАНИЯ, КАКВИ УСЛОВИЯ???  Тука не става въпрс за временно решение.... тука става въпрос трайно да се отделиш от детето си и да ти кажа излиза,че отношенията с брата за мъжът ти са по важни от тези с детето... И как ще живеете с този брат като поглеждаш вечер него, а не детето си?????
Изобщо, съжалявам, че не мога да те подкрепя и грам, но въпроса  не е в това дали си права или не ВЪПРОСА Е В ТОВА,чЕ ТЪРСИТЕ РЕшЕНИЕ В СЪВЪРшЕНО ГРЕшНА ПОСОКА!!!С най- добри чувства те съветвам сериозно да преразгледаш ситуацията, да си дадеш сметка за мотивите на мъжът ти и твоите собствени и пак да пишеш.... защото сега никой не може да ти е полезен- ти самата не си наясно със себе си и си позволила отношенията ти с мъжът ти да поставят на изпитание отношенията ти с детето ти- по-добре да е обратното.... и ако по каквито и да е причини мъж може да настоява да е далече от детето си.... аз не бих искала да съм до него....мъже много дете - единствено!!!

Май това е най-важно. Всичко останоло ще намери решение стига да го потърсиш

Еден, ами в такъв случай, братът (дори и като създаде свое семейство) винаги ще настоява да живее в това жилище. Мъжът ти май също не отстъпва. Няма ли начин да се разберете някак. Та вие тепърва ще имате проблеми с този апартамент.
Защо не обмислите нещата спокойно - дори с брата и със свекърите (щом те са собствениците) и не продадете жилището (срещу цената и евентуален заем можете да си купите 2 отделни апартамента и да няма подобен проблем). Или пък единият брат да изплати на другия неговата част от апартамента и да си го поделят.
Май просто при двамата братя надделява инатът кой да стане собственик на жилището, а не кое е най-добро за детето. Не ми е ясно защо родителите им толерират подобни проблеми, вместо да вземат те решение  . 
Желая ти успех при вземането на най-правилното за вашето семейство решение.

От това, което четох стигнах до заключението, че бабата /свекито/ си органзира забавление и осмисляне на дните в пенсия, а мъжът ти си прехвърля отговорността на нея и си разширява около врата. За мен това е недопустимо - детето е отговорност на родителя защо създаваме деца, като ги пращаме по баби и гледачки. Разбира се, има случаи, в които е наложително, в които това е по-доброто, да не ни се налага да се изправяме пред подобна дилема. Но за мен това са наистина крайни, много крайни случаи, не просто така. Аз самата се отказах от нещо много важно, за да съм до детето си, така че знам за какво иде реч.

Била съм по цяло лято при баба и дядо - не е да не ми е било хубаво, дори прекрасно, това са най-хубавите ми спомени от детството, толкова обичах дядо........но чувството за изоставеност бе по-силно, неразбирах защо исках с мама и тата, като ми беше толкова хубаво на село, не го разбирах, о го исках. И до ден днешен нямам силна връзка с родителите си. Не ми липсват, мога и да  не ги виждам. Обичам ги, свестни хора, които много са се грижили за мен, но нямам "онази особена връзка", която виждам при други хора и която много ми липсва.


Всяка майка знае най-добре, за мен най-доброто е да съм до детето си, затова съм го създала. Надявам се никога да не ми се налага да бъде гледано от баби/гледачки и т.н.

Не ми се искаше да взимам отношение, за да не предизвиквам чувство на вина, ако нямаш друг избор, на май се колебаеш и търсиш подкрепа, за да задържиш детенцето си? Бих те подкрепила на 100%, мъжът ти няма право да настоява да се отделяш от детето си, ако ти самата не го желаеш (то пък коя ли майка ще го желае). Сигурно ви е трудно финансово, нямате възможност за собствен дом или квартира под наем, но нека той се напъне за по-добра работа, а не да решава нещата по най-лесния за него начин - при баба на село. А и това съжителство с брат му (с дете или без дете) ми се вижда доста странно - излишният е братът, не детето в семейството ви. И вместо мъжът ти да ти вземе кола и да плаща за бензин два пъти седмично, май по-евтино ще бъде парите да отидат за нова квартира? За бабата пък се чудя как ще гледа и възпитава вашето дете, след като е дала на бабите своето. Успех във взимането на решение и отстояването му!