синът ми е на 2 години и 3 месеца с диагноза - кариес на ранното детство. Централния горен резец беше премахнат, като е останало коренче или поне така ми беше обяснено след процедурата, която аз не съм поискала, а и не ми се обясни преди това какво предстои. Детето се дереше неистово на зъболекарския сол, на който аз здраво стисках ръцете и краката му. Докато го успокоявах споменах, че "Леличката само ще му измие зъбките", при което ми се направи забележка, от стоматолога, че не е леличка, а професор. Когато станах от стола и подадох детето на баща му, видях липсващия зъб. Попитах как ще се храни, защото е само на 2 години и 3 месеца, казаха ми, че няма да има зъбче на това място. На картонче, ми беше показано, че има да се работи по още зъби, включително и долните - за които аз не вижам причина да се говори въобще. Беше уточнено, че не е видяло добре всичко в устата на детето ми, но ми взеха пари както за прегледа, така и за извършената процедура. Сега детето ми, което го обработвах цял месец за среща със стоматолог и за него това беше едно положително събитие, плаче вече 10 дни буди се нощем в истерия. Доста е стресиран и последващо лечение е почти невъзможно. Притеснявам се от поставянето на пълна упойка. Бих искала да попитам възможно ли е да се постави местопазител на мястото на липсващото зъбче и да се предотврати разрушаването на останалите? Какви биха били последиците от пълната упойка за толкова малко дете? За да докарам дете си до това физическо и психическо състояние съм виновна само аз, но въпреки всичко моля за съвет.