Характер на децата, които проговарят късно

Не.
Характера няма връзка с говора.

Надали късното проговаряне е свързано с характера. Но това, предполагам, зависи и от причините за късното проговаряне. При Дамян Ноа например те са съвсем обективни - мама му говори на български, баба на немски, в яслата на френски, а гледачката - на полски. Имам приятелки, които му говорят на румънски, италиански,... Просто в такава среда живеем. Вследствие на това на 15 месеца чаровникът казва само ''баба'', ''мама'' и ''найн'' - ''не'' на немски. Но изпълнява команди на всички изброени по-горе езици без румънски и италиански. Като казах на педиатърката какво е положението с езиците около нас и че се притеснявам, че детето не казва нищо, тя каза, че предвид ситуацията не може да се очаква друго.

Nedinka, направо ме изуми, значи догодина вече ще си имате малък полиглот вкъщи!  А що се отнася до това дали характера и късното проговаряне имат нещо общо - по-скоро не (мое мнение).
sattva, да не си останала с впечатлението, че по-късно проговарящите деца са по-интровертни?

Зависи ,колко късно е проговорило детето. Ако е на 5, то страда ,че не е разбрано,изнервя се ,връстниците му го изолират от игрите.
 Има значение и какво  е изоставането в интелектуалното му развитие.

Кое дете без проблем е проговорило чак на 5год?
В голяма част от случаите късното проговаряне няма общо с интелектуално изоставане.
Големият ми син беше от по-късно проговорилите. Никога децата не са го избягвали, нито той е страдал, че не го разбират.
sattva предполагам, че искаш да попиташ нещо по-конкретно, направи го, няма страшно!
Характерът е индивидуален при всеки човек и няма нищо общо с проговарянето, но ако има сериозна причина за по-късното вербално развитие, да, възможно е детето да се различава от връстниците си...Но какво от това!? Кому е нужно всички да бъдем еднакви?

Остро не съм съгласна!
Синът ми проговори на 5, смислено, с повече от 2 думи в изречение. Не е диагностициран с проблем, до ден днешен, посещаваме само логопед.
Няма как късното проговаряне да не повлияе психиката и характера на едно дете, просто няма сила, която да ме убеди, че не оказва влияение. Колкото и да се наваксва, времето на не-говорене обикновено или изнервя страхотно едно дете, или го кара да трупа други умения, с които да се справя свойчески с живота и общуването с близките нему хора. И всичко това му гради някакви особени черти в характерчето.
Дори интелектуално, да е 10 нива над връстниците си, едно мучащо дете, за протокола и околните си остава странно, избягват го, не е интересно.  Няма начин тази първа оценка на Другия, да не му повлияе, колкото и да е жестоко, е така. Да не говоря, че процентното нарушение на говорните умения, на документ, автоматично пращат едно дете в редиците на интелектуално изостаналите, както и в Спектъра.
Лично аз не съм на мнението, че трудно -проговорилите деца са бавноразвиващи се, и това им е дамгосано на челото цял живот, казвам само, че по - късното проговаряне твърдо формира психиката и характера на едно такова, специално и различно човече. Както и на уменията, и способностите му, след време. Сега може да си имам в първи клас математик, но елате да видите, ако трябва да прави преразказ, какъв зор е. И всичко това всеки ден, няма как да не коства някакви емоции, и от негова, и от наша страна.. Чете се м/у редовете, какво искам да кажа, надявам се.
И синът ми, и приятелско детенце (още не проговорило, почти на 4) са много различни и интересни деца. Но са и доста особени. Силно интуитивни, чувствителни и дори гениални. И въпреки всичко - странни птици.

Принципно си права, но съм изцяло съгласна и с това:

Съвсем съгласна с последните 2 поста, но отново искам да кажа, че "късно проговаряне" и причините за това са разтегливо понятие. И да, моят син също е много математически насочен (дори гениален за възрастта си, според някои хора, занимаващи се с математика) , но с преразказа е много зле. НО това негово различие не го прави по-особен, по-различен или по-малко симпатичен за общуване с връстниците му.
ღолчеღ добре прочетох всичко между редовете  Но пак казвам, че не е плашещо, че децата ни са по-различни, нали? Имах сериозно вътрешни борби, докато стигна до този извод, но откакто насочвам детето към силните му черти, всички живеем по-добре.

Ами, нали ти казвам, че нищо не приказва - какъв полиглот?!

Всеки човек си има слаби и силни области в развитието си - в едно е гениален, в друго изостава. Според мен е важно да не се прави драма от това, да се търсят причините за проблема, ако има такъв, и на детето да се помага, без обаче да се тюхкаме, да се обясняваме и да се фокусираме върху слабостта.

Дамян Ноа до една година не можеше да изразява нито''браво'', нито ''чао'' с ръцете. Педиатърката беше казала, че ако до месец не се научи, ще трябва да посетим невролог. След триседмично усилено пляскане и махане на ръце у дома сега пляска след всяка изядена лъжица и по-енергично, ако благоволи да изпие лекарство.

За мен, едно не-проговаряне до определена възраст си е проблем. Не може да се каже - детето ми няма проблем, но въпреки това посещава логопед. Като няма проблем що чини при логопеда?!?

Моят си се очертава от трудно-проговарящите, ще му дам още половин година и ако видя, че няма напредък, ще ходим при специалист.

Не съм задълбавала в казуса, тъй като моят син проговори рано.
Обаче, при едно ходене при педиатъра се разговорихме именно за говоренето. И тогава той ми сподели нещо интересно, което ми е останало в главата: децата, които проговарят по-късно искат да са сигурни, че произнасят думите правилно. Така или иначе думите са запечатани в съзнанието им, ако мога така да се изразя, но едва когато придобият смелост, започват да говорят.
Та, ако тази теория е вярна, може би има връзка с черти на характера. Не знам, споделям това, тъй като все пак е интересно и изречено от  педиатър. Но дали е така?

Категорично не е така!  Това са митове и легенди!

Късното проговаряне повлиява поведението на детето на 100 процента а пък поведението е това което сформира характера. 

Извинете че не ползвам запетая но не ми работи клавишът. 

В момента водя сина ми на терапия при логопед заради проблеми, свързани с храненето, както и липсата на думи. Той живее в двуезична среда, но покрай мен слуша и много английска реч. Логопедът категорично забрани да пея на детето, да чета или да пускам филмчета на английски. Предупреди ме да сведа до два езика, защото иначе ужасно се обърквал и щял съвсем да има проблем с думите и произнасянето им. Ако има как да редуцирате броя говорими езици покрай него, ще е по-добре.
Извинявам се, че се включвам така с непоискан съвет, но реших да споделя казаното ми, защото и аз съм на тази вълна в момента.

Нещата са свързани - моторното и когнитивно развитие влияе на усвояването и продукцията на езика, както и усвояването на езика влияе на когнитивното и психологично развитие на детето. Това не означава, че децата са с някакви интелектуални проблеми, просто обичайно се стимулира цялостното развитие, както и  се работи конкретно по езика и говора. Разбира се, зависи и от възрастта на детето. Има си периоди, в които обичайно при повечето деца се случват определени неща, свързани с усвояването на езика и говоренето. Специалистите това го знаят, нали това им е работата. Има и особености с дву- и повече езични деца, там, доколкото зная, може да има забавяне в проговарянето. Сложни са нещата. Сигурно е едно нещо - ако родителят забележи или просто усети нещо, което го притеснява или му се струва не съвсем като при другите деца, е по-добре да потърси консултация със специалист, отколкото да стои и да чака предучилищна. Колкото по-рано започне да се работи с детето, толкова по-лесно се наваксва.