Проблем с 2 годишен

А какъв е проблема точно като сте навън да тича и да се катери(не говоря за улиците, там ясно), ти не го ли извеждаш вън именно да се натича детето? Ако имаш желанието да излезете, за да пиеш кафе на спокойствие...това не се прави с дете. На две години е нормално да не играе с други деца, може да играе до тях, но общо взето общите игри идват малко по-късно....
В къщи също - какво точно правите, ти не играеш ли с него? Ако детето не скучае то няма да обикаля да прави поразии из къщата, за да ти привлича вниманието.
Явно детето ти много не може да се занимава още самостоятелно, ти трябва да му помагаш.
И имай предвид, че тръгването на градина си е шок за детето, още не се адаптирало, цялото напрежение от там, после си го изкарва с теб, да може би там е кротичък, но после трябва да си го излее някъде, съвсем естествено е. Ако може след градината да го водиш  поне 30 мин да потърчи и поиграе някъде, да почувства малко свобода би било чудесно и после му, вкъщио, му обръщай много внимание преди да си легне, цял ден да сте разделени, за него си е голямо нещо, след като е свикнал 2 години да сте плътно един до друг.
За храненето решинието е сравнително лесно, стига да имаш нерви за това. Или сяда и яде или дигаш храната и не викаш, не се молиш, не гониш с лъжица и т.н., като остане няколко пъти гладен, вероятно ще схване идеята, че се яде седнал на масата.

на 2 години влизат в т.нар. бебешки пубертет.
нормално е да не слуша какво му казваш - вече е осъзнал, че САМ може да прави нещо и иска да се докаже. което не означава, че трябва да му позволяваш всичко.
много важно е детето да има рутина в ежедневието и риатуали.
да се храни в едно и също време, в едно и също време да си ляга, къпе и т.н. отделно помага горе-долу да знае - предиобед си играем вкъщи, следобед навън и т.н.

моят син също нон стоп отваря и затваря вратите на шкафовете - в един шкаф в кухнята съм оставила само пластмасови неща и там съм му позволила да отваря, затваря, рови и т.н. условието е: да не тряска вратите и да прибира всичко, което е извадил.
щом иска да тича и да се катери - навън на площадката му е позволено. вкъщи не позволявам по дивана или масата, има малък трамплин - скача на него. ако иска да блъска - има барабани, по тях е позволено да се блъска.
общо взето гледай с какво иска да се занимава детето и му предлагай това занимание, но в по-приемлив за теб вариант.
свободно време и тишина не са на дневен ред

всяко нещо, което е извадил от някъде, после трябва да го прибере.
ако на 3то повтаряне не е спрял да прави това, което му забранявам - следва наказание - 2 мин. стои сам, като е светло и може сам да дойде при мен. но стои седнал, докато го викна.

много е важно как говориш с детето. използвай винаги положително форумирани изречения.
пример: ако детето е на масата казваш: Мите,искам да слезнеш от масата и да си играеш на земята.
не е правилно да се казва: не се качвай на масата, ще паднеш. децата слушат избирателно и малкото "не" в началото на изречението бързо може да бъде пуснато покрай ушите.

за храненето съм съгласна с Angel_Dust - слагаш масата и сядаш да ядеш с него, за да му даваш пример. ако не иска да яде, не му намилаш и не го караш. даваш му избор дали да яде и колко. ако не иска - вдигаш след 10-15мин. когато после огладнее му казваш: за обед не яде, следващото ядене е следобед, ще трябва да изчакаш. не му даваш ядене, когато той поиска, а когато дойде определеното от теб време. то и в градината е така.

синът ми също известно време се хранеше прав. но подозирам, че причината беше червено дупе - явно го болеше, ама после му мина дупето и пак искаше прав, но не му давах ядене, докато не седне. понеже много се тръшкаше, просто му сервирах на ниска масичка с малко столче и не беше заедно с нас на масата. след няколко пъти реши, че иска да е с нас на масата и проблемът се реши без драми.

иначе ти препоръчвам като го вземеш от градината после половин-един час интензивно да си играеш с него с много телесен контакт. детето е отделено от теб и после му трябва сигурността, която само ти можеш да му дадеш на този етап.

Когато съм с него на разходка излизам заради него ,а не да пия кафе ,защото знам че няма да седи мирно.Тича си по градинките ,играем си ,но проблема е когато излизаме и се прибираме ,защото минаваме през шосето ,а няма откъде да минем по друг път.И сега като ми се тръшка го оставям на земята и го чакам ,за да види ,че не може така.Не знам дали е правилно ,но засега действа.А след градина като го взема е вече здрач и е студено и се прибираме,играем си ,но пък не мога само аз да си играя с него.Баща му като се прибере и детето иска да си играят ,и да му обърне внимание той го гушне за 5 мин и готово.И той естествено започва да прави бели

Това с оставянето да се натръшка и аз съм го правила, вършеше работа, бързо му омръзна. Но по улиците работата е с много обяснения, поне при нас така беше докато се научи, че се ходи за ръка, трудно, но безкомпромисно. Разбират и свикват.
Иначе, че е здрачи  и хладно не пречи да оставиш детето да поиграе малко навън, нашите поне често играеха в двора, след градина, хем е заградено, хем си поиграват, на 99% съм сигурна, че както са 2 годишни, не ги и извеждат по цял ден и децата лудват.
А като се приберете от градина, той нали след някой друг час си и ляга детето, какво ти пречи да си играеш с него през това време или да си го взимаш да ти "помага" ако имаш къщна работа да вършиш, да му четеш и т.н.

Акси, мисли варианти да го развличаш детето и да си изразходва енергията. Трябва да е скапано от умора, за да не му идва на ума да ти търси вниманието чрез бели. Момичетата горе са ти дали добри съвети. На тази възраст всичко им омръзва за отрицателно време. За това мисли игри и занимания, докато той е на градина. Може вече да му даваш листи да драска/рисува. Прекарвайте време и на въздух и му обяснявай постоянно.
Успех, детето ти определено не е от "лесните", и моето е такова, не си играе само, но с порастването знай, че ще се разбирате все по-добре, бъди сигурна. 
За яденето въобще не се притеснявай, като огладнее, ще яде.

Благодаря ви за съветите.Казвали са ми и други ,че детето не е от "лесните".Вярно е и това ,че всичко им омръзва много бързо,а за рисуване рисуваме, и двете ни маси са добре написани.

Живея на място, където зимата е студена и бързо се стъмва, но съм виждала деца до 21-22ч. на площадката и на снега. Там децата се извеждат и под -20. Това, че е студено, не трябва да е водещ мотив, за да не излизате след градина. От студа ще се умори и по-бързо. Най-добрият вариант е да го прибираш омаломощен вкъщи, за да няма толкова излишна енергия и да е поизгладнял.
За шкафовете моят съвет е да наслагаш заключващи механизми там, където не искаш да се отваря и да оставиш шкафе с подходящо съдържание, в които е разрешен достъпът. Вариант 2 - пренареждаш така, че чупливите работи да са високо, а останалите да ги разнася насам-натам. Това е естествено детско любопитство и стремеж да опознае света, така че не трябва да чува постоянно "Не".
Според мен, колкото повече те вижда да се изнервяш, толкова повече опити ще прави да те провокира. Особено, ако вършиш нещо твое, а не му обръщаш внимание на него. Зареди се с търпение, стискай зъби и гледай да не подвикваш много, защото в някакъв момент ще престане да те отразява. Сега е периодът, в който очертаваш границите на допустимо и недопустимо и постоянно ще те тества.

Здравей,

Просто не мога да не ти отговоря. Имаме същия бяс в къщи. Напълно съм наясно в какво положение сте. Просто ще споделя моя опит.
Аз по принцип се старая да не викам и да не се карам, но понякога не издържам. Пробвах да спра белите с отвличане на внимание ( не става), повишаване на тон (минава понякога), игнориране (получава се почти винаги).
Ситуация: отива до шкафа, поглежда ме хитро, казва: ще се кача отгоре, аз нищо, той се качва седи 2минути и слиза. Пак се пробва на другия ден, пак нищо, и спира да го прави.
Това става обаче само при бели, които не носят риск за здравето.

За ходенето на улицата: всеки пък обяснявам как се пресича. Отне ни около 6мес да се научи да спира и да чака. Така, че се зареди с търпение. Около 2г и 3мес се научи да ме държи за ръка. Преди това само тичах след него

Като тръгна на ясла преди два месеца, нещата станаха непоносими. То беля след беля. Просто не мога за една секунда да си отклоня погледа. Така се стекоха нещата, че се случи едновременно да взема хомеопатични за свикване в яслата и междувременно да спрем яслата за определен период. Коренна промяна. Няма бели. Спокойствие.  . Мога да имам 100 такива деца.

Та или са подействали хомеопатичните, или детето се успокои, че няма да ходи на ясла (той плачеше постоянно и не искаше да ходи), или по-скоро порасна.
Според мен е последното.

Така, че търпение!!!

Ако си за хомеопатията, може да се посъветваш със специалист.

Това е съвсем нормално поведение на 2годишно дете, а не "проблем".
Първо, трябва да имаш предвид, че той правилата не може да ги научи от едно казване. Не очаквай от него да е робот. Зареди се с търпение и повтаряй всеки път, когато се налага. Това, че си го казала веднъж и очакваш да е разбрано, запомнено и да се спазва, е защото в последните години си общувала предимно с големи хора, които разбират от дума  Не очаквай това от детето. Децата просто не са такива. Да се излезе на глава с дете е по-трудно, отколкото с възрастен, но няма как да се заобиколи детството. И слава богу.

Вкъщи прави бели, защото вижда, че тогава му обръщаш внимание. Ако си играе кротко, ти си гледаш твоята работа, а той получава игнор. Но ако прави бели, веднага ставаш да вземеш участие в играта, което го стимулира да го прави и така да получава желаното.

Храненето за децата е много скучно, защото продължава дълго, а тяхното търпене е нюню. Той иска да обикаля и да изследва всички интересни и любопитни неща около себе си, а вместо това трябва да седи и да дъвче неподвижно. Impossible. Измисли начин да съкратиш храненето и ако трябва да яде по на често по по-малко.

Като цяло за решението на тези проблеми трябва да промениш своята настройка. Не трябва да мислиш как да принудиш детето да се държи по начин, който ти е удобен и ти помага да направиш нещата така, както ти си си навила на пръста, че трябва да се направят, а да измислиш как да отговориш на конкретната му нужда.
Примерно тръшкането при придвижване от точка А до точка Б може да се преодолее с каране на колело, триколка или каквото средство за придвижване ви е на дневен ред.
И т.н. Спри да гледаш на взаимоотношенията ви като подаване на команда и очакване на изпълнението и. По-скоро нека да бъде взаимодействие, от което и дой да може да получи каквото търси или да даде своя принос.
Награждавай с внимание желаното, а не нежеланото поведение, за да му дадеш по-ясен знак какво искаш от него.

Тази работа никак не е лесна, както вече си забелязала

Ох , не знам какво да кажа и при мен е същото с дъщеря ми . С брат й никакъв проблем , но при нея нещата са ужасни. Прави всички описани по-горе неща , които те вадят извън нерви . Успях да я укротя като и казах че ако прави това и това няма да получи нещо , което харесва като я питам първо какво иска / отбелязвам това , тъй като зададен по друг начин въпроса не действа. Когато нещата станат извън контрол , без да повишавам тон я слагам в кошарата й и я оставям да поплаче за около 5-10 мин , след това я извеждам , обяснявам защо е наказана и т.н . , понякога помага понякога не , в повечето случаи помага. При тръшка ето , то става в парка или магазина , защото я държа в количка , я оставям да пищи и лежи по земята , а аз продължавам да вървя, не че не я наблюдавам скрито и това работи доста добре засега.

Синът ми е на 3 години и вече премина този период, но като беше на около 2 беше същия. Но аз малко по-крайно реагирах, най-вече защото имаше навика като не е на неговата да си удря главата - в стената, пода, на асфалта, и ме беше страх на де си я разбие. Та ако се тръшка вкъщи - игнорирам, даже излизам за около 5 мин. от стаята - за него това се оказа голямо наказание и като се върна, вече се успокоява бързо. Ако е навън - хващам го и се прибираме, като обяснявам, че щом не му е забавно да играе вече, няма защо да седим навън. В магазина - пак го вземам и излизаме с обяснението, че щом се държи така няма да му купя нищо. В такива моменти не му говоря много, защото не ме чува изобщо. Чакам да му премине истерията и тогава обяснявам, защо не може да получи нещо или защо трябва да направи нещо. И никога не получава това, за което се тръшка - за да разбере, че не това е начина да получи нещо.
За пресичането - още от бебе му обяснявам като пресичаме, че трябва да изчакаме колите да минат, да светне зеленото на светофара, че не се седи по средата на улицата. Още не разбираше вероятно за какво му говоря, но понеже се сърдеше като спираме преди да пресечем, му ги обяснявах тези неща. 1-2 пъти се е случвало да се затича и да излиза на пътя без мен - хващам го, отиваме на тротоара и започвам да нареждам с назидателен тон защо не се прави така и какво може да се случи ако го блъсне кола - да го боли много и няма да може да си играе, ще пие горчиви лекарства... такива работи.
Не знам дали са ми били успешни методите или просто го израсна, но вече почти не се случват такива неща. Сърди се, но не стига до истерии. Бели също почти не прави - но аз гледам да го включвам в нещата, които правя - готвене, чистене и т.н Така той се забавлява, а аз си върша работата. Е, малко по-бавно става, но ако не му давам да "помага" още по-бавно вървят нещата 

От вашите съвети си намерих една грешка която правя.А тя е ,че като кажа нещо и искам веднага да стане,но разбрах че при децата не е така.Може би си въобразявам ,но като че ли усеща когато съм нервна и започва с щуротиите си.А иначе с него готвим,чистим заедно и обича да е полезен ,да носи разни неща.Все повече се убеждавам ,че не децата са лоши и добри ,а просто ние не ги разбираме и затова  се" караме".

Абсолютно си права , децата обичат да са включени в това , което правиш -може да те вади извън нерви , но с времето помага . Те се чувстват големи и равностойни с теб , мо все пак трябва да са наясно кой поставя правилата , а децата обичат последните.