Публикувана: 4 дек. 2013, 10:40 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2016, 02:45 ч.

Колко често оставяте децата си на бабите?

51 974
634
1

4 дек. 2013, 10:40 ч.

Мнения: 5 721

Здравейте! Пускам темата , защото съм провокирана от съседка , която нямаше търпение да роди ,беше накупила колички , кошари ,люлки , проходилки , маркови дрехи месеци преди да роди. Детето вече е на 8 месеца , но тя нито един път не го е изкарала на разходка сама с количката.Винаги го разхожда или съпругът и , или майка и , или свекърва и /най-често тя/. Веднъж я попитах защо и тя ми отговори "Ами ако се разплаче какво да го правя , всички ще ме гледат".
Вие на какво мнение сте , аз лично оставят детето си , когато ми се наложи да отида до банка или до някоя официална институция , където не ми е удобно да ходя с количката. Но не съм спокойна , все мисля , че никои не може да го гледа като мен. Мъжът ми даже напоследък твърди , че съм се вманиачила , но какво да направя?! Обичам си детенцето и не съм спокойна , когато е далеч от мен. Вие колко често оставяте децата си на бабите или на други роднини? Да уточня - говоря за деца до 2 годишна възраст , естествено че на по-късен етап те самите може би ще искат да погостуват на баба и дядо!

Последна редакция: ср, 04 дек 2013, 10:45 от Šunšhine

# 1 4 дек. 2013, 10:52 ч.

Мнения: 6 365

До близо 2 годинки: броени пъти, за по няколко часа. Единият чифт
баба и дядо се оказаха адски неадекватни, един памперс не се сетиха
как да залепят с лепенките. При второто оставяне едвам успха да направят
адаптирано мляко по инструкции.

След 2 съм го оставяла доста повече.

# 2 4 дек. 2013, 10:57 ч.

Мнения: 2 048

Ако имах на кой да го оставя ,като беше малък ,от време на време бих го направила Много ми тежеше че дори на зъболекар и гинеколог го водех със себе си , понеже няма баби на близо , а мъжа ми работи от 7 до 21 вечерта , че и в събота .Не може да си представите , какво чудо е да имате отмяна поне за няколко часа , на момените ревях от изтощение и безпомощност (когато беше бебе и ревеше 20 часа в денонощие) .Хубавото е , че и децата порастват и в един момент всичко се намества ! Ако имах помощ - бих се доверила ,не за постоянно отглеждане , но за от време на време , със сигурност !Само да спомена , че майка ми е много адекватна и оправна с децата и имам невероятно доверие , ако не беше така сигурно по друг начин бих разсъждавала

# 3 4 дек. 2013, 11:03 ч.

София
Мнения: 38 582

Първото го гледахме заедно със свекърва ми.
Така че не го броя за "оставяне", ако го оставя за няколко часа и се върна.
Второто - първата година си ходех навсякъде с количката!
Даже ми правеше удоволствие да обикалям. Мразех да седя по градинките и да блея.
Непрекъснато си намирах работа навън - да плащам сметки, да пазарувам.
Малко бебе не е никакъв проблем по институции, като заспи особено.
Виж, втората година, като проходи и подивее, нещата стават малко по-сложни.

# 4 4 дек. 2013, 11:08 ч.

Мнения: 6 365

И аз се чудя на тоя мерак за оставяне на малко бебе.

След 1-2 почва купонът...

# 5 4 дек. 2013, 11:13 ч.

Мнения: 80

За съжаление имаме само една баба, която още не е пенсионерка и живее в друг град, но й оставяме нашия малчуган от доста ранна възраст.
За първи път й го поверихме за 1 вечер докато беше на 3 месеца. След 6-тия месец сме го оставяли за различни периоди (от няколко часа до 2 дена) почти всеки месец. Това лято беше на "ваканция" при нея за цяла седмица (тогава беше на възраст около годинка и 1 месец).

# 6 4 дек. 2013, 11:15 ч.

Мнения: X

На 10 месеца сме и нямам и желание да го оставям!
Моите баби не са идвали да го гледат, да разхождат а още по малко да помагат. Така пожелах аз! Ако се налага да изляза го оставям на съпруга ми или намиран начин да сме заедно!
Ако се наложи да отидем някъде със съпруга ми бих наела квалифицирана детегледачка!

# 7 4 дек. 2013, 11:16 ч.

Мнения: 8 270

Всеки има право да си гледа детето както намери за добре Peace

От позицията на времето бих го оставяла по-често. До 1,5 години детето ми не е оставено на баби.
Ами как иначе, нали аз съм най-перфектната майка. 24/7 трябва да съм с детето и никой друг не може да го гледа като мен Embarassed

Не само съм ходила в институции с него - банки, НАП...ами съм го влачила по сделки за земи...по полята с количката.
Сега съм наясно, че това е едно от хормоналните разтройства при жените. Да не се отлепяш от детето. Живот и здраве за следващото, ще го давам на всеки които има желание да го разхожда.
Освен майка съм и съпруга и жена. И ако мога да имам 30 минути за себе си...би било най-страхотното нещо.
И мъжа ти -към авторката- сигурно е прав. bouquet

# 8 4 дек. 2013, 11:17 ч.

Мнения: 332

Аз съм къдеееееее по напред от съседката ти. На 20 дни за пръв път го дадох на родителите ми да го гледат за един уикенд, на 40 дни им го предадох за отглеждане, защото се върнах на работа. По - търпеливи са от мен, по - спокойни са и с повече мъдрост приемат всички въпроси, проблеми и стрес, свързан с отглеждането на детето. За пръв път го дадох на свекърва ми в провинцията за около три седмици когато беше на 9 месеца - жената беше тогава на 70 години - е, справи се перфектно. И двамата с детето бяха много щастливи от времето заедно. Давам и го всяка година по два пъти за по няколко седмици.
Не съм обсебваща майка и не смятам, че детето задължително трябва да е само с мен, да обича само мен... и бабите и дядо му го обичат много и имат право и да са с него и да го учат на нещата, които те смята за важни за него, и да споделят емоциите си.

# 9 4 дек. 2013, 11:18 ч.

Мнения: X

Цитат на: Mamacita Bandida в ср, 04 дек 2013, 11:08

И аз се чудя на тоя мерак за оставяне на малко бебе.

След 1-2 почва купонът...

Да, да, ако е кротко и спящо бебе.
Ама , ако реве нон- стоп става весело. Grinning

# 10 4 дек. 2013, 11:19 ч.

Мнения: 15 043

До 10-тия месец съм го оставяла два пъти за по два часа, за да отида на лекар. По банки и институции си го водех с мен, бях с кенгуру. Когато стана на 10 месеца, тръгнах на работа и го гледаха баба му и баща му заедно, когато баща му не беше на работа, когато беше, си вземах отпуск и си го гледах аз. Сега ходи на ясла, но много боледува и пак го гледаме или аз или баща му и баба му, ако баща му не е на дежурство. Приготвям предварително храна, дрехи и съм дала инструкции за всичко. Той има изграден режим и е лесно да кажа кога какво да правят. Единствено с извеждането навън имам проблем, защото така и не мога да ги накарам да го извеждат в студено време.

# 11 4 дек. 2013, 11:21 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Ходене на лекар и зъболекар са една от причините. Задължително без бебе.
Излизане с приятелка или таткотото от време на време - друга много добра причина. Стига д аима на кого.

Ще свикнеш да се отделяш от детето. Таткото е близо и двама ви и вероятно вижда неща, за които не си даваш сметка. Има безотоговрни хора, или незачитащи майките. Обач еима и от другите и те ще го гледат като теб.

# 12 4 дек. 2013, 11:22 ч.

Мнения: 723

Не са оставяни, и тримата.
Само че с първото изпаднах в огромна депресия, липса на серотонин, която ми откриха след пет месеца. Бавно изчезвах. Никой, освен най-близките ми не знаеха. Така че, не мога да се произнасям, след като не знам какво му е на момичето в главата и душата. Естествено, най-малкото през този период ми е идвало на ума да ходя на купони, аз се чудех как да оцелея....
Шапка свалям на хората, които признават, че не могат да гледат дете и го оставят при баба и дядо. Не за това, че не могат да гледат, а за това, че си признават. Иначе, като се почнат едни обяснения-защо, как, къде. Няма нужда. Всеки си знае емоционалното състояние и възможностите. Някои хора майчинството ги смачква.

# 13 4 дек. 2013, 11:22 ч.

Мнения: X

Цитат на: Šunšhine в ср, 04 дек 2013, 10:40

Детето вече е на 8 месеца , но тя нито един път не го е изкарала на разходка сама с количката.Винаги го разхожда или съпругът и , или майка и , или свекърва и /най-често тя/. Веднъж я попитах защо и тя ми отговори "Ами ако се разплаче какво да го правя , всички ще ме гледат".

Склонна съм да я разбера.
Моето дете много плачеше.
Беше невъзможно да изляза сама с него на по- далече от 100 метра от вкъщи.
Винаги, когато ми се налагаше да отида някъде или просто да изляза веднъж седмично за 2 часа да се разтоваря го оставях на бабите.
С кротко и спящо беше е лесно, затова и на такива майки им е странно, но на мен не ми е.

# 14 4 дек. 2013, 11:27 ч.

Мнения: X

Мястото на едно дете е при родителите му! А бабите не са длъжни да го гледат!
Не ме разбирайте погрешно. Мен баби са ме гледали, защото майка ми беше болна от лошата болест. И сега знам, че всяка секунда прекарана с детето ми е безценна.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Как да подсиля имунитета на 3-годишно дете преди градината?

Предложения за закуска

Причина:

Причина: