- кенгуру бейби бьорн: въпреки прехвалената си ергономичност, при бебе на няколко месеца определно натежава на кръста и гърба. Бебето не е в поза жабка, т.е. не седи на целите си бедърца, а виси на чатала си... (не, че им пречи видимо, защото още са лекички, но и според мен не е оптимално). Предимства: бебето е плътно притиснато до родителя, а не виси и не се клатушка някъде пред него (което е правилно); лесно е за поставяне с удобни катарами.
- слингове за едно рамо - аз не се оправих с тях, и на бебето не харесаха.
- мей тай слинг - страхотно нещо, не тежи на гърба дори голямо гюлле, много се харесва на повечето бебета, лесно се връзва в сравнение с шал, бебето седи ергономично. Сладурски на вид. Недостатъци: дълги връзки, които може да пометат земята при връзване, обикновено без опора за главата на голямо спящо бебе.
От тоя сладко-горчив опит, ако трябваше пак да избирам, бих си взела именно ерго раницата, китайската, от линка на Еовин. Има подобни и в Премама, но са майка си и баща си. Ерго раницата съчетава удобните катарами на кенгуруто - лесно поставяне и махане, подпора за глава, ергономична поза на бебето - жабка, мисля, че и леко се носи като мей тай, но не съм сигурна.
Аз никога не съм носила с лице напред - именно от съображения за безопасност за гръбчето. Мей тай слингът може да се носи настрани на хълбок с по-голямо дете - така може да гледа и напред, и назад то. А и е по-елегантен вариант за светски събития - бебето си седи отсрани и гледа, а ти пийваш и се здрависваш спокойно, хич не пречи. Може би така може да се носят и някои от ерго раниците, но трябва да се провери специално.