Как трябва да реагира в този момент един възрастен, изправен пред питащите очички на детето си. Душата на осиновените деца е лесно ранима. Те страдат за своята "не-цялост" поради редица причини:
1. Откъснати са от биологичните си родители;
2. Често растат сами в едно семейство, без да имат братя и сестри;
3. Почти винаги не знаят отговора на въпроса "От къде идвам и кои са моите истински родители?"
4. Научавайки по неподходящ начин за своето осиновяване от "доброжелатели", те губят сигурността си и в осиновителското семейство;
5. Понякога растат само с един родител;
Тази тема е подробно описана във форума на БАОО - Българска Асоциация "Осиновени и осиновители http://baoo-bg.org/forum/viewtopic.php?p=302#302 и може би ще привлече вашият интерес.
Много бих искала, ако и сред вас има хора с подобни съдби или попадали в подобна ситуация, да ни разкажат за това как се справят, как са постъпили при въпросите на детето си, как смятат да подходят, когато настъпи подходящия момент, как виждат нещата и т.н.
Ще се радвам и, ако се получи интересен коментар по темата не само тук, но и във форума на БАОО. Всеки един от вас е добре дошъл там. Можем да обменам интересни идеи и да учим един от друг.
Поздравявам ви:
Деси Тенева
www.baoo-bg.org/forum