Как избрах име за детето си

Аз само ще чета. 

invierno би ли споделила как се казват децата ти?

Ето и моят разказ...

Живеем в чужбина и знаехме, че не искаме имена, които трудно се произнасят типично български като Димитър примерно, нито пък едносрични като Ния. Знаехме, че едната баба много държи да е на нея кръстено, но ние не искахме да се пренася някаква тежест, карма ли да го нарека или характер и искахме необременено име, като се съгласихме да има второ име, както тук често се прави, което да е на баба му Марта, тоест Мартин.

Много умувахме, имахме само имена за момиче на прегледа в 4ти или 5ти месец, когато разбрахме, че чакаме момче. Татко му предложи Филип. Първоначално го отхвърлих, стори ми се не достатъчно мъжкарско ли как да се изразя. С времето заобикнахме името и даже говорех на бебето, наричайки го Пипи. После разбрахме, че Филип има имен ден на денят на нашата църковна сватба, също така е един от 12те апостоли. Ние сме вярващи. Като прибавим, че и името е международно и няма да трябва да го повтаря по три пъти преди да може някой да го произнесе...започна да води класацията. После в един магазин за бебешки дрешки продавачка пита как ще го кръстим. Тя реагира така - брат ми така се казва и е човек със златно сърце, най-милият човек, когото познавам. Едни от първите, на които казахме името бяха племеничките ми на 2 и 4 годинки. Те възкликнаха - Филип, като принцът от приказката за спящата красавица! Много ми стана топло на душата. На брат ми жена му - лелята - пък много хареса името, защото има Фил - обичам. И така името се утвърди...

Казва се Филип Мартин. Викаме му Филип, на мама златото и милион други мили обръщения.

Баба му още не може да го приеме. Не мога да кажа, че я разбирам.

Валерия и Симеон.

dolce_vita, Филип е страхотно име!

Забременях планирано, много рано разбрах, че чакам момче.
Приготвих си един списък с 10 момчешки имена и си го премятах наум. Някак ми беше далечно името, борех се с ужасен дискомфорт, гадене, сънливост.
Един ден майка ми се прибира вкъщи (добре помня, че бях в началото на 3-тия месец) и още от вратата ми казва "Харесва ли ти Теодор?", отговорих положително и повече не се замислих за име. Даже като му говорех, се обръщах към него с галеното му име .
Като се роди и просто името му "лепна", просто не мога да си представя да се казва по друг начин.

По някое време около 7-мия месец се замислих, че може би няма да е зле да помисля за име. Бях се спряла на 2 варианта, които се харесаха и на мъжа ми. После се прибави и 3-ти. Даже бях пуснала анкета тук. Бебето се роди, ние продължавахме да се чудим, защото и двата лидера от анкетата ни харесваха. Случайно мъжът ми видя, че според руския църковен календар било Андреев ден (там родих) и тъй като една от алтернативите беше Андрей, решихме, че бебето си идва с името.

Много любими за мен имена. Симеон имам сред близките. Валерия не познавам, но просто го намирам за красиво, царствено и женствено, макар трудно да го произнасям.

Винаги съм харесвала двойните име, звучат ми някак приказно и от години преди да забременея бях сигурна, че ако имам дете, ще е с две имена, дори да е родено в България, с български фамилия и презиме. Никога не съм била притискана да кръщавам на някого, но аз исках, ако имам момиче, да я кръстя на майка ми, то ест едно от имената й да е Наташа, както е и името на майка ми, но не за да съвпадне изцяло, а просто защото го харесвам повече от Наталия и Натали. Обаче аз откакто се помня винаги съм мислела, че ще имам син. От началото на бременността и аз, и бащата на детето бяхме сигурни, че е момче, въпреки, че по стечение на обстоятелствата чак в шести месец бях за първи път на ултразвук и чак тогава разбрах пола. Сега вече, дори да имам някога дъщеря, не мога да я кръстя Наташа, защото имам племенница Натали. 

С баща ми през години сме имали периоди на много лоши отношения и не съм си и помисляла да кръщавам дете на него, независимо момче или момиче. През бременността обаче видях някакво по-специално отношение от него, свързано с очакаването на бъдещото ми дете, и понеже бях сигурна, че много ще се трогне, реших, че мога да си преглътна предишните огорчения, и ако имам син да го кръстя на него. Баща ми се казва Мирчо, но нито това име, нито Мирослав ми харесват, избрах любимото си мъжко име с М - Мартин. Мартин е избрано и по други, сантиментални причини, които няма обаче как да споделя с никого, не става дума нито за име на роднина, нито за някаква стара моя любов, трудно е за пояснение.

Сина ми е кръстен на още един човек, който не е българин и се казва Саймън. Избрах да не е Саймън, а Симон, изписва се по същия начин на латиница, но ми харесва повече как звучи, а и със Саймън се запознах в Испания, където много хора си го наричаха именно Симон. Освен това исках да са имена, които биха звучали добре в повечето други държави, особено в испано и португалоговоряшите, защото бащата на сина ми е бразилец. Саймън не е никакъв на сина ми, но е мой много близък човек, който много ми е помагал в трудни моменти, включително в началото на бременността.

Още когато за първи път ми дойде на ум съчетанието Симон Мартин, много ми хареса как звучи. Пусках тема тук, повечето, които писаха, бяха на мнение, че не им харесват двойните имена, че е претрупано и неблагозвучно, което мен само ме убеди, че искам точно това име, защото бях готова със зъби и нокти да защитавам избора си. 

Бащата не е участвал въобще в избора на името, но ние с него се разделихме още по време на бременността. Всъщност той до последно ме убеждаваше, че трябва да го кръстя Лусиано, както се казва и самия той, ракзваше и на приятели си как детето щяло да се казва така. Всъщност аз много харесвам името му, но му бях твърде ядосана и не смятах, че заслужава детето да е кръстено на него.

Родтелите ми не са се опитвали да ме разубеждават за името, макар да съм сигурна, че не им харесва толкова много от самото начало. Други роднини и приятели откровено ме разубеждаваха да го ползвам и държаха да го кръстя само Мартин. Леля ми пък искаше да го кръстя Мартин Велик, защото се очакваше да се роди около Великден. Аз обаче така се бях влюбила в това име, че никой не успя да ме разубеди. И сега мисля, че е възможно най-доброто име за сина ми. 

Пак ферман написах, извинете. 

Ами никой не ми се е налагал в избора на име за децата ми.Когато бях бременна със щерката имах два варианта Микаела на баща ми и Александра на мъжа ми.Съпруга беше против името Александра,има ли вече Александър в рода и т.н.Бях ме решила че ако е момиче както искам аз така ще се казва,а ако е момче както реши той.Така в една гореща августовска сутрин се роди Александра.Преди 15г. не беше толкова популярно както е сега  .Името на сина ми го избра мъжа ми.Исках само да е с буквата М на баща ми.И така сега си имаме и Мирослав  

По време на бременността буквално всяка минута, да не кажа и секунда , си менях мнението. Гледам някой филм - харесам името на героинята, чета някоя книга - харесам си пет. Бях станала толкова нетърпима с тея имена, та ММ вдигна ръце и заяви сама да се оправям, подлудих го тоя човек. Бяхме решили да не е кръстена на никого и имахме само един критерий - името да не е много разпространено. Тъй като я наричах "луничка", желаех името ѝ да означава "луна" - проблемът беше, че нито едно не го чувствах като име за свое дете. Бях пуснала тук тема и някоя от вас спомена Елиза, което ми припомни друго мое любимо име още от детството - Луиза. Така ми легна на сърцето, та вече никое друго не успя да го детронира. Вярно, не означава "луна", но тъй като започва с "лу-" ми е много по-лунно, отколкото Селена, Селина, Селин или другите имена, значещи "луна".
Слава богу, всички одобриха името - само бабата на ММ изтърсила после пред свеки: "Какво е това еврейско име?" Не виждам нищо еврейско в него, явно бабата е познавала някоя еврейка на име Луиза, кой знае. Сега не мога да си представя Луничката ми с друго име - толкова много ѝ отива и се надявам след време и тя да си го харесва.

Първото до 8-мия месец го наричахме Кратус.Не можехме да му изберем име.Никой не ни е оказвал натиск,просто много ни се разминаваха вкусовете с таткото.Бяхме на дискотека една вечер,и един приятел на бившия си беше дошъл от чужбина.Взе да ни пита за името,и като му отговорихме,че не можем да решим каза на майтап да сме го кръстели на него тогава  Първата ми реакция беше ''ко?,не!''  ,но после като се замислихме-нямаше близък роднина с това име нито в моята,нито в на таткото родата.Та го решихме още в дискотеката.
С номер две до скоро имаше скандали за името.Таткото е друг,а майка му е на светлинни години от родителите на бившия.Изисква да е кръстено на нея.Ама не е погодила,както казва баба 
Тук историята е дълга.Бяха ми казали в началото,че бременността е извънматочна.Преди да тръгна за болницата се помолих на първата икона която видях.Беше на св.Георги,и си казах,че ако стане чудо и живее,ще е Георги.Два дни ме гледаха сумати доктори на сумати ехографи.Видя се,че е в матката в последния момент.Обаче свекървещицата се запъна,че на бившия съм искала да го кръстя.Таткото и се върза,и се отказах да споря.Все пак име избрахме.Бяхме на дискотека,на Хелоуин парти  Мъжа ми вампир,аз вампирска невеста  Та отново от майтап на майтап,чакаме вампирче-върколак (имам тату на върколак,та мъжа ми понякога така ми казва).Започнахме да му казваме Клаус.Побългарихме го на Кольо,и още същата вечер решихме,че Никола ни харесва и това ще е.

Тия кои са?  От някой филм/книга?

Много трудно! До последно се чудихме кое от всичките - имахме списък поне с 20 имена. 

Аз държах на име за момиче, той държеше за име на момче. Оказа се момче, съответно избора на мъжа ми - на баща му.
Ако беше някое твърде старо или неприятно, щях да се опъна, но името си е ок.

Kratos е бог на могъществото от гръцката митология.Нашето беше вдъхновено по-сокро от играта ''God of war''  Таткото беше фен,а бебето наистина беше много шавливо.Сякаш в мен се водеше война 
А Клаус (Nikolaos) е ония готиния от сериала ''The Originals''. Таткото е фен