Mоля ви за съвет мами в Канада/Една бъдеща майка с желание да замине в Канада

продължавам аз с питането за Канада, за да не отварям нова тема. а с две малки деца, под 4г. как стоят нещата?

трябва ли единият от родителите да си стои вкъщи да ги гледа, толкова ли са скъпи градините?

чух за някакви детски по 400кд., истина ли е?

какви са тия 4г за документите, на мен ми разправят година, две..

има ли възможност да ходим на почивка и др., ако само единият родител работи? колко често си идвате в Бг?

в Бг имаме някакъв стандарт, наистина среден, със собств. жилище, доходи, море, ски и тн. по-добре ли ще сме в Канада (абстрактно е малко и все пак)

аз знам англ. ез., а мъжът ми има малки познания по френски, но е на 50г. коя част да избера, френската или английскоговорещата?

ако някой е наясно за пенсиите..след колко години трудов стаж в Канада имаш право на пенсия,  на каква възраст започваш да я получаваш и колко горе-долу е минималната пенсия

предварително благодаря

1. Цената на детските градини в различните провинции е различна. Пример - Квебек - най-ниско заплащане 7$ на ден, останалото се доплаща от държавата. Онтарио - от 600$ до 1200$ на месец в зависимост от градината и възрастта на детето. Ако сега ще започвате процедурата, докато дойдете тук ще минат 1,5 - 2 години и до тогава децата ви ще тръгнат на предучилищна (2 - 2,5 часа на ден) и после на училище (тук се тръгва на 6 години). Ако все още няма да са на необходимата възраст, най-вероятно ще се окаже по-насметка да си седиш в къщи и да си ги гледаш, отколкото да ходиш на работа и заплатата ти да покрива само градината и пътя.
2. Детските в различните провинции също са различни и се изчисляват на базата на дохода от предходната година, т.е. най-вероятно поне в началото ще взимате максимална сума. Най-високи са в Квебек - общо на месец около 500$ за дете до 6 год. вкл., от 7год. сумата е по-малка. В Онтарио - 237$ за дете до 6 години вкл., с около 30$ по-малко за след 7 год. Това са максималните суми.
3. Предполагам, че имаш предвид канадското гражданство. За него трябва да си пребивавала в страната най-малко 3 години от последните 5 (за по-сигурно си прочети на страницата на правителството), за да можеш да кандидатстваш. Самата процедура в различните провинции отнема различно време - в Онтарио 6-7 месеца след подаването на документите те викат на тест и пак след 6-7 месеца е клетвата, т.е. от подаването на документите, до получаването на гражданство отнема към година и половина.
4. Зависи от размера на дохода. В нашето семейство работи само съпругът ми и се справяме. До сега за 4-и години сме си ходили 2 пъти, като едно прибиране за месец излиза към 10 000$ (билети, подаръци, издръжка в БГ, наем в Канада и т.н.)- поне на нас. Тази година няма да се прибираме и по тази причина планираме 2 екскурзии до щатите.
5. В БГ имахме доста висок стандарт, тук все още сме доста далеч от него, но при една заплата няма и да го стигнем скоро.
6. Квебекската процедура е поне 2 пъти по бърза от федералната. Ако сте решили да идвате, непременно наблегнете на езиците - жизненоважно е!
7. Нямам представа, само знам, че всеки канадски гражданин, дори и да не е работил никога през живота си, има право на социална пенсия, но не може да я получава, ако изкарва повече от 6 месеца в годината зад граница.

Sneji, страшна си. Благодаря за отговорите. Аз все се чудя дали си заслужава да се замени едно що годе прилично съществуване в Бг за доста несигурно такова в Канада?

Кажи ми дали си заслужава, като аз най-вече си мисля за  ползата при децата.

Мъжът ми е безработен от 1 месец и затова си мислим за подаване на документи, тъй като той вече е на 50, но е съгласен да работи пазач или шофьор в Канада, а аз да търся нещо по-така. Нещо такова си представяме и засега аз се чудя най-вече, тъй като съм водещата и май ще се наложи аз да бачкам.

Всички съвети ще са от полза, Снежи още веднъж благодаря за своевременния отговор.

ПС. А ти канадска гражданка ли си?

Здравейте да се включа и аз.  И аз си задавам същите въпроси - моята процедура се раздвижи тъкмо когато бяха започнала да постигам някаква стабилност в България. Работим със съпруга ми, нямаме деца, животът ми се струва по-хубав отпреди 4 години, а и 4 години много променят човек и приоритетите му. Дойде момента да се реша или да се откажа от подобна стъпка завинаги. Но мисля, че не трябва да се отказвам, това е шанс за нов жизнзен опит. 4 години чакам това заминаване и подчинявам живота си на него. Но ако сега трябваше да взема решение за подаване на документи мисля, че не бих се решила, просто съм по-зряла и съзнавам как трябва да ценим това, което имаме, особено близките и родителите си, които много ще тъгуват за нас. Моята процедура наистина беше много дълга защото кандидатствах за федерална Канада. Ясно ми е, че стандартът ми ще се влоши - няма жилище от родителите, а наем, който гълта 1/3-1/2 от заплатата, няма баби и дядовци, а детски градини, които гълтат още толкова, ще пътувам много до работата си, няма да имам собствена пералня в наетото жилище, няма да познавам институциите и как да се справям. Но всичко това се компенсира от достойно заплащане на труда и възможност дори за спестяване, което в България при средностатистическа заплата дори и с баби и собствено жилище не е постижимо и за един цял човешки живот. Ако нещата в България се променят и тя повече цени гражданите си, никой не ни е отрязал пътя назад 

hesitant, на същото горе долу дередже съм, разликата е в двете говеда..извинявай, че ти спамвам темата...следя я с интерес

Ами Миленка, няма защо да ми се извиняваш; по-скоро аз прекалих, даже не съм мама още, още не съм и в Канада, а напълних форума на мамите в чужбина  Общещавам да докладвам как се развиват нещата ми и в двете насоки 

Мами, може ли и аз да се намеся с въпроси.

1. Някоя от вас да е живяла  в Западна Европа,
преди да се реши на стъпката за Канада?
Като гледам, всички сравнявате с България, ама предполагам,
че за човек, който се е устроил в Западна Европа, едва ли
ще се прехлaсва толкова по далечна и студена Канада.
Питам, защото моя приятелка, която живее тук от сума-ти години,
твърдо разправя, че в най-скоро време иска да се засели в Канада.
И се питам, бре, наистина ли е толкова супер и
наистина ли разликата е толкова голяма.

2. И при кандидатстване, дава ли се предимство
за българи с чужбински опит? Немска диплома за
виcше образование и препоръки от работодатели тежат ли?

3. И за езика да ви питам. Като говорите за акцент и за това,
че добре трябва да се говори, какво имате предвид?
Да говориш френски като французин или да говориш като кебекуа?
Защото според мен има огромна разлика. Това е като от мен
да се иска да говоря австрийски немски. Е, много трябва да се пъна.

Та това е засега. Сигурно ще се появят още въпроси.
Но, като ви чета, ми допада, че не разводнявате темата
и споделяте практични съвети. Merci.

Hesitant, а мислили ли сте за Британска Колумбия и по- точно Ванкувър? Четири години сте чакали, заслужавате най-доброто, а то определено е тук
Поздрави!

Темичката стана доста интересна и се разгорещих 

Миленка,   за пенсиите искам да ти кажа, че има минимално гарантирана от федералното правителство, която е към 500 долара на месец, но това не са много пари. Повечето хора взимат допълнение към нея от правинцията, в която са и което зависи от трудов стаж и заплата. Освен това си правят и нещо като спестявания през годините, които им гарантират по-спокойни старини - малко лаишки обяснявам за REER. Ако мъжът ти иска като шофьор нали знаеш, че тука трябва пак да се явява на изпити и май се иска няколко години стаж. Тая тема беше дисктутирана в един друг форум - www.bgcanada.com - потърси там с търсачка за повече подробности, за да ги знаете предварително.

За децата ще има полза - по-спокойно е по-сигурно е, гладни няма да останете, както се казва. Пряавителството много помага. Но решението трябва да си го вземете вие. Но с риск да се повторя  - не е много лесна работа имиграцията. 

Лиска,
Не познавам много отблизо хора, живели в Европа. Говорила съм си с един французин, който също имаше трудности в началото и за него също не беше много лесно. А за езика - кебекарски е най-добре, ако можеш да го докараш, разбира се. Иначе на мене тука ми признават бакалавърската степен, но веднъж ми предлагаха работа за хора с ниво колеж - та си прави изводите. Но в крайна сметка така и нищо не стана, че бях бременна.

Миленка, не се наемам да ти давам съвети - ти най-добре си знаеш дали в България се чувстваш на мястото си. Ако бях сама тук или само с мъжът ми, щях да се върна в България. И не за друго, а защото там бях постигнала всичко, за което някога си бях мечтала. Обаче имам две деца и много ми се иска да вярвам, че тук за тях е по-добре, че стоейки тук им давам по-добър шанс в живота. В момента ми изнася да съм тук, ако реша друго, просто ще си събера багажа и ще отида там, където ще ни е по-добре, не е задължително да е в България. С мъжът ми все още не сме канадки граждани, макар да сме изпълнили условието за 3-те години още преди няколко месеца. Изобщо не сме подавали документите, за нас канадския паспорт не е цел и няма да ни донесе повече права (освен правото да гласуваме). Пътуваме си спокойно и с българските паспорти - проблем с визи нямаме (имаме 10-годишни многократни американски). Е, все някога ще подадем и за гражданство, но не бързаме за никъде.

Liska, мъжът ми е обиколил цяла Европа, в Италия е бил за по-дълго време, говори и италиански. Няколко пъти съм подхващала разговор за преместване, но той казва, че тук се чувства по-добре от там - причина - в Европа винаги си оставаш емигрант, а тук си един от многото емигранти. За чуждите дипломи - предполагам, че ще са от полза. А за езика - тук (Торонто) всеки си говори със свой акцент и на никой не му прави впечатление. На мен ми е най-трудно да разбирам някои индийци - имат безобразно произношение.

Milenka, Hezitant,
за новопристигащите и тези, които тепърва ще предприемат процедура по емиграция, най-краткия път е през Кебек(щата), защото тук социалните придобивки и облекчения са доста повече от тези в др. щати. Моми1етата са ти изброили много обективно предимствата и недостатъците на двете писти.
Иначе за социалния живот, аз мога дА ТВЪРДЯ, че се забавлявам много и тък, имаме добри приятели. Е, вярно, че през седмицата нямаме много време, но пк през уикенда можеш да си изкарваш страхотно. Според мен всичко зависи от човека, а не от обстоятелствата.
Не искам да звучи като агитация, но аз лично искам детето ми да израстне тук и да има статута на канадски гражданин, а останалото е негов съзнателен избор. Просто искам да знам, че сме му осигурили шанса да е в позиция да избира, а не да зависи от обстоятелствата.

И ние още не сме си достигнали стандарта от Бг, но всичко е въпрос на време ( и нерви...)
Каквото и да решите, кураж :

1. Не не съм живяла в Западна Европа, но сестра ми живее вече 6 години там. Все си мисля, че за това време тя тук щеше да постигне много повече неща. Дискриминацията в Европа е много голяма. "... в Европа винаги си оставаш емигрант, а тук си един от многото емигранти."- много точно казано.

2. Мисля че не, но не съм сигурна. Поне в аспекта, който питаш. Ако си запозната с някоя технология и тя се търси си добре дошла. Никой не се интересува къде си я научила и практикувала-Бг или Германия.

3. Тук всеки говори с акцент. Да се говори добре означава граматически правилно. Това е за Торонто-английската част, за Квебек-незнам.

Нека и аз да се представя и да се включа в темата. На 30 съм, с две момчета - на 1,4 и на 5 г. Със съпруга ми и децата пристигаме на 18 март в Монреал. С процедурата започнахме на 09 март 2005г., а на  05.02 т. г. вече имахме визи. Искам да подчертая, че по процедурата за Квебек не се чака 1,5-2 години, а една, и то не съвсем цяла. Нужно е само голямо желание и здраво учене на езици, в случая френски. А за процедурата за федералната част, еми за мен 3-4 години си е чиста загуба на време и нерви, след като веднъж е взето решението за емиграция. Следя темата ви с интерес и надявам се част от съветите ви да приложа след пристигането ни.
Успех на всички и приятен ден, ще се радвам да се запознаем на канадска територия.
П.С. Май заформихме алтернативна тема на онази за мамите в арабски страни