Постъпих глупаво, как да се извиня

Като чета отговорите, се сещам за ученическите си години. Как някои криеха и не даваха да им видиш написаното, а други, тези които приемаха за естествено да се справят с всичко, раздаваха надлъж и шир. Учителите винаги са знаели кои са по-умните, логичните и аналитичните. Предполагам, работодателите и те не лапат мухи.

 

Най-умните биха изкарали пари от това, което са направили. 

И аз смятам, че няма за какво да се извиняваш. Но за да спре да ти е гадно, кажи й, че досега си й показвала нещата такива, каквито са, но ти имаш разработена система, която ги улеснява и ако прецени, може да я ползва.
П.П. В началото всички нови са мили и симпатични.

Аз се присъединявам в групата на тези, които мислят, че не трябва да се извиняваш.
Е, то има значение за какъв продукт става дума и т.н. и т.н., но ще дам един пример от моя живот...
През ръцете ми също минаха много новаци. И понеже в работата ни често използваме едни и същи примерни думи и команди, намерих една програма, в която ги запаметяваш и после ги пускаш с шорткъти.
На всеки новак обаче я показвах едва на 3-4я месец, като "изненада". Защото ако се научат още от началото, че при даден случай натискат CTRL и А, при друг - CTRL и B, няма да научат нищо от работата. Те се радваха и се съгласяваха

Затова казах, че зависи от програмата, от нещото, но според мен ако си я направила ЗА ТВОЕ улеснение, а не за улеснение на екипа - съвсем не трябва да се извиняваш за нищо.
Ако си я направила за екипа - нормално е първо мацката да свикне с нещата и едва като навлезе в работата да се улеснява.

Еми те хората са си го казали - открий в какво си най-добар и никога не го прави безплатно 

Хо хо хо!! Не ви завиждам за стреса и съмненията, в които живеете. Души на дребно. Да правят пари от това От съучениците си
Днес едната е печеливш  адвокат в Лондон, правещ 6 цифрено число годишно, друг-професор в Москва, трети-знае 4-5 езика, без проблем работи навсякъде, защото е с МИО, четвърти е преподавател в Оскфорд....да продължавам ли, мога да изброявам още много.
Ако само парите ви хранят, направо сте за съжаление. Но явно никога не сте контактували с извънредно умни хора, жалко. При тях тези страхове ги няма. Да създадат новиции, им е хоби.
Весели празници.....

Малко смешно ще се получи според мен да каже на колежката си: "Абе, виж сега, аз тука разработих една система за улеснение. Само аз знам за нея, но срещу заплащане ще ти обясня как действа."

До някаква степен може би зависи и какви са настроенията във фирмата. Понякога единоборството и вечната конкуренция се диктуват от самите шефове. Аз като човек, който оценя готовността на колегите си да обясняват и който радушно помага на свой ред ( тя и позицията ми е била винаги такава,  по-скоро да помагам с информация, отколкото да си я стискам за себе си), малко трудно вирея в такава среда.
Последния път случих на колеги, които много добре знаят, че ако не ме вкарат в играта, няма и как да ги замествам после и няма такива скрити-покрити неща, но съм имала и такива, които съвсем открито са заявявали, че нарочно не искат да те просветят - именно защото ги е страх да не им изядеш хляба. Той примерно е шофьор със средно и някак си се е докопал до тази работа и продължава да се натиска там. Защото знае, че не навсякъде са достатъчни връзките и доносничеството, за да просперираш. Та и малкото, което знае няма да ти го даде лесно.
За мен да помогна на колега, с когото работя и да му обясня тънкостите на работа е по-скоро въпрос на лично достойнство, отколкото на това дали някой щял да го оцени и да изкарам пари от това.
Особено пък когато напускам и знам, че този след мен, ако не е разбрал всичко както трябва, ще се мъчи като грешен дявол, някак си не ми иде отвътре да се спотайвам. Нищо, че на предишната ми работа това изобщо не беше оценено от работодателя. Просто е въпрос на отношение. Моето отношение към моята работа и към човека, на когото я предавам.
 Била съм на мястото на новака и знам какво е чувството, че си в необрано лозе. И последното, което си помислих за тази преди мен е, че е много находчива и умна.

Не е въпросът да изкараш пари точно от мижавата програмка. Въпросът е да не те издухат утре заради милата нова колежка.

А защо непременно трябва да те издухат?

Защото живеем в пазарна икономика.

И само наивник, който не го е преживял все още мисли, че хората са като него.

+1 

Обратното е параноик, който си мисли, че хората са като него.
Щом самият ти си готов да пързулнеш колегата по нанадолнището, защо и той да не го направи?
Правилно, всеки очаква от хората това, на което самият той е способен.

Не е нужно да си параноик, защото носиш обеца на ухото си.
Наричай го както искаш, аз ще стискам палци да не те въвличат в ситуации, от които да излизаш с моя извод.