Пожелавам ви много обич през най-любовната седмица в годината!
- Публикувана: 13 фев. 2006, 00:14 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2006, 22:36 ч.
Любовната седмица - обичайте и бъдете обичани - 13.02-19.02.2006 г. !
Танюши без малко да пусна нова тема, нещо не я доскифих, че и почти същото име щях да сложа, хехехе!
И аз пожелавам на всички ни много любов тази седмица и специално благодаря на йосарианчето, че ме накара да се замисля, колко много обич имам всъщност и то не един-два пъти! Смешно ще прозвучи, ама снощи колкото и да му се спеше, не остави чиниите за да ме разтовари за днес, а сутринта дори и простря вместо мен, тези жестове са също жест на обич!!! Може би не така романтични, колкото ми се иска, и не са заветното околосветско пътешествие, но все пак са много за мен! Така или иначе от снощи така неприятно ми тупти сърцето и още го прави, че нямаше да свърша и толкова! Обичам ви много и се радвам, че сте тук за да ме завръщате понякога на земята!
И аз пожелавам на всички ни много любов тази седмица и специално благодаря на йосарианчето, че ме накара да се замисля, колко много обич имам всъщност и то не един-два пъти! Смешно ще прозвучи, ама снощи колкото и да му се спеше, не остави чиниите за да ме разтовари за днес, а сутринта дори и простря вместо мен, тези жестове са също жест на обич!!! Може би не така романтични, колкото ми се иска, и не са заветното околосветско пътешествие, но все пак са много за мен! Така или иначе от снощи така неприятно ми тупти сърцето и още го прави, че нямаше да свърша и толкова! Обичам ви много и се радвам, че сте тук за да ме завръщате понякога на земята!
Щастлива седмица на влюбените мили майчета! 
Нека дарим половинките си с повече любов и те да ни оттвърнат десетократно на даденото
Вчерашният ден много ме развълнува и ще се опитам да бъда по-мила и внимателна занапред, не ни е лесно и на двамата и май трябва да правя повече компроси и да не очаквам много. Сигурна съм, че му е по-трудно отколкото на мен да приеме тежкото заболяване на детето ни и я обича страшно много но по своему.
Времето ще покаже.
Нека дарим половинките си с повече любов и те да ни оттвърнат десетократно на даденото
Вчерашният ден много ме развълнува и ще се опитам да бъда по-мила и внимателна занапред, не ни е лесно и на двамата и май трябва да правя повече компроси и да не очаквам много. Сигурна съм, че му е по-трудно отколкото на мен да приеме тежкото заболяване на детето ни и я обича страшно много но по своему.
Времето ще покаже.
И дано успеем да запазим романтиката през всички останали не толкова романтични дни и седмици в годината 
защото лично на мен, понякога ми е много трудно 
На мен малката ми направи най - хубавия подарък: от няколко дни ми повтаря "Мами, ибичи те", превод: "Мамо, обичам те" И като го чуя това, сякаш нищо друго няма значение за мен...
защото лично на мен, понякога ми е много трудно На мен малката ми направи най - хубавия подарък: от няколко дни ми повтаря "Мами, ибичи те", превод: "Мамо, обичам те"
И като го чуя това, сякаш нищо друго няма значение за мен... ..."Мами, ибичи те"...
Ей, мами, колко любовно се е заформило тук. Айде, дано от любов не се отървем не само тази седмица, но и цялата година (поне 
).
Ние сме на гимнастика от 11.50 тази седмица. Знам ли ако някой има път натам да свирка.
Пътуваме днес натам и този малкия вика - "Колко?" (много обича да го задава този въпрос, на по-голяма почит е от "Защо?") и аз му казвам "30 минути." (т.е толкова му е гимнастиката), а нашия доволен от задната седалка ми се хили и вика "Добре-е. " Ама с един благ тон, сладур. Как да не се радваме и на малките неща, даже и на белите.
Поздрави
).Ние сме на гимнастика от 11.50 тази седмица. Знам ли ако някой има път натам да свирка.
Пътуваме днес натам и този малкия вика - "Колко?" (много обича да го задава този въпрос, на по-голяма почит е от "Защо?") и аз му казвам "30 минути." (т.е толкова му е гимнастиката), а нашия доволен от задната седалка ми се хили и вика "Добре-е. " Ама с един благ тон, сладур. Как да не се радваме и на малките неща, даже и на белите.
Поздрави
ех, любов, любов...
аз не го тача този празник по принцип, ама мисля тази година по изключение да направя на татито подарък - ще си купя секси бельо а да видим, дали ще има ефект, хихи..
с празник или не, желая на всички много седмици чиста любов!
а като си говорим за чувства, искам да ви кажа, че много много ви обичам. изключително се радвам, че ви познавам. честно казано, много рядко влизам в някои от другите форуми.
аз не го тача този празник по принцип, ама мисля тази година по изключение да направя на татито подарък - ще си купя секси бельо
а да видим, дали ще има ефект, хихи..с празник или не, желая на всички много седмици чиста любов!
а като си говорим за чувства, искам да ви кажа, че много много ви обичам. изключително се радвам, че ви познавам. честно казано, много рядко влизам в някои от другите форуми.
Еххх любов..Стана ми толкова топло като прочетох колко сте влюбени и цветно настроени към този празник..Ами да ви пожелая тогава мнооого да се обичате, да бъдете винаги влюбени и цялото това усещане да искри завинаги в очите ви..
Сняг заваля, ама топлинката отвътре ще го стопи....
Сняг заваля, ама топлинката отвътре ще го стопи....
"Мами, ибичи те
Понеже сме на любовна тема, та аз мисля, че тя любовта е като неволята - все я викаш и тя все не идва. Как и кога минава така бързо покрай нас....... може би пък никога не е минавала.
Габи и аз като тебе, не съм влюбена. Вече неискам да правя компромиси, било за едно или друго и да си въобразявам, че някой ме обича.
Толкова много обаче ми се иска да съм влюбена и не съм си изгубила вярата, че все някога това ще се случи.
А на влюбените искам да пожелая хубав и весел празник и да си изкарете страхотно.
Габи и аз като тебе, не съм влюбена. Вече неискам да правя компромиси, било за едно или друго и да си въобразявам, че някой ме обича.
Толкова много обаче ми се иска да съм влюбена и не съм си изгубила вярата, че все някога това ще се случи.
А на влюбените искам да пожелая хубав и весел празник и да си изкарете страхотно.
МОмичета, понякога точно когато не сме влюбени...се оказва, че най-силно обичаме. ЗАщото bebiradi, ти ако не обичаше - надали щеше да имаш тази малка красавица. А Габи... нямаше да трае свеки.
ЗАтова да ви кажа специално на вас двете - сигурна съм, че в сърцата ви тлее повече обич отколкото в най-лудовлюбените! Защото диамантите стават само под много силно напрежение! Но са и най-ценни
ЗАтова да ви кажа специално на вас двете - сигурна съм, че в сърцата ви тлее повече обич отколкото в най-лудовлюбените! Защото диамантите стават само под много силно напрежение! Но са и най-ценни
Надеее, иска ми се да повярвам на думите ти, ама като ги пречупя през призмата на истината, и илюзията изчезва. Наистина благородно завиждам на всички, които са успяли да съхранят любовта и не са позволили да се пуснат сами или по двойки по течението на ежедневието...
bebiradi, ние с теб сме от една порода..И аз няма сили за много обикновени неща, дори понякога забравям да се усмихвам за малките големи неща, както го е казала мама Иги. Нямам сили и да се боря за загубените мигове..НО да не разваляме празника на много влюбениете с черни оттенъци..Обичайте се, 'Правете любов, а не война"..
bebiradi, ние с теб сме от една порода..И аз няма сили за много обикновени неща, дори понякога забравям да се усмихвам за малките големи неща, както го е казала мама Иги. Нямам сили и да се боря за загубените мигове..НО да не разваляме празника на много влюбениете с черни оттенъци..Обичайте се, 'Правете любов, а не война"..
Момичета, и аз да се запиша тук и да ви пожелая страшно много любов, да давате и получавате...
В "осиновени" се появи темичка за среща-weekend, в Арбанаси, Рибарица или където кажете...Давайте да се заформим яка група..
става въпрос за месец май, а може и юни..ама по-отдалече да се преброим..
поздрави и целувки на всички вас..Обичам ви, всичките!
В "осиновени" се появи темичка за среща-weekend, в Арбанаси, Рибарица или където кажете...Давайте да се заформим яка група..
става въпрос за месец май, а може и юни..ама по-отдалече да се преброим..
поздрави и целувки на всички вас..Обичам ви, всичките!
В края ма миналата седмична тема yosarian каза нещо много хубаво:
Не мисля, че е нужно денонощно да изпитваме първите трепети- това е страшно уморително и задължаващо. Тази улегналост на чувствата се дължи на доверието, което сме изградили помежду си - по- малко съмнения и по-малко силно противоречиви чувства- така възприемам аз нещата и не се притеснявам, че тръпката не е като преди. Тя винаги се появява в подходящия момент- може да е веднъж годишно, но е толкова силна, че да ни напомни, че сме живи и че чувството го има- просто дреме и чака да дойде мига.
....и аз си представях така нещата, но за съжаление се присъединявам към Габи и bebiradi и аз не искам да правя повече компромиси, чувствам се безсилна и изтощена. Все се надявам, че нещо ще се промени, но...не...
Не мисля, че е нужно денонощно да изпитваме първите трепети- това е страшно уморително и задължаващо. Тази улегналост на чувствата се дължи на доверието, което сме изградили помежду си - по- малко съмнения и по-малко силно противоречиви чувства- така възприемам аз нещата и не се притеснявам, че тръпката не е като преди. Тя винаги се появява в подходящия момент- може да е веднъж годишно, но е толкова силна, че да ни напомни, че сме живи и че чувството го има- просто дреме и чака да дойде мига.
....и аз си представях така нещата, но за съжаление се присъединявам към Габи и bebiradi и аз не искам да правя повече компромиси, чувствам се безсилна и изтощена. Все се надявам, че нещо ще се промени, но...не...
Понеже бях обещала на yosarian, ето какво игри купих напоследък на Йоан: http://community.webshots.com/album/349862422RdYnlQ, започват след снимката на Габи и Мая! Първата е пъзел с ГОЛЯМО, СРЕДНО, МАЛКО, втората е игра, в която детето си слага маска на очите и трябва да познава предмети само като ги опипва (засега я ползваме като пъзел и за учене на думички), третата е пъзел с малко и голямо животно, като голямото също се разглабя на 3 части, а четвъртата е пак пъзел, но по цветове, като първата картинка винаги е моливче в съответния цвят и самото моливче също се разглабя. Ако имате въпроси ще отговарям! Игрите са от Малък ЦУМ, втори етаж, фирмата на игрите е EDUCA, а цената - 8.80.
Мили мами, не знам за вашите мъже, но моя, а и всички които зная, не признават никакви любовни празници, може би те изразяват любовта си по друг начин? Има една полезна книга по въпроса - "Мъжете са от Марс, жените от Венера", готина е. http://www.yosif.net/bg/semot/index2.htm
Аз затова смятам да си отпразнувам стария Трифон
, и тогава ще гледам най-любовно
Бим-бам, много се радвам за мъничката!
Аз затова смятам да си отпразнувам стария Трифон
, и тогава ще гледам най-любовно Бим-бам, много се радвам за мъничката!
Много ми стана мъчно, задето така сте оклюмали.
На мен пък ми се струва, че съвременните хора имат малко изопачена представа за любовта. Тя непременно трябва да е изгаряща, страстна и разбира се - вечно да си остане такава! Аз пък съм сигурна, че ако човек вечно е в такова състояние на влюбеност, тотално ще затъпее. В днешно време вместо хората да биват по някакъв начин подготвяни за брака като нещо, което търпи развитие и промяна във всяко едно отношение, отвсякъде ни се натрапва мнението, че любовта е цветя и рози докато свят светува! И, ако не дай си Боже, нещо не върви в посочените релси - край! Тогава пък идва другото безумие - щом нещата не вървят - развеждайте се! Не се задълбочавайте в проблемите, не ги решавайте, не си слагайте беля на главата, ами тичайте бързо към адвоката си да ви отърве! Някак си не си представям баба ми да е живяла с подобни илюзии! Любовта е именно в това - да си показваме, че се обичаме, въпреки хилядите трудности, да не се отказваме да се борим, въпреки че изглежда безнадеждно, да сме заедно дори напук на всичко! Не го казвам като някой който никога не е имал семейни проблеми и притеснения. Омъжена съм от почти 8години - ясно е, че малко или много страстите са утихнали. И все пак - не се отказвам! То е като с децата ни - хванала съм се на хорото и ще го играя! При това - с радост!
Да не ме раберете погрешно - знам, че има и случи, когато човек просто повече не може. Само исках да кажа мнението си по въпроса защо толкова често са разочаровани съвременните хора от любовта и брака.
На мен пък ми се струва, че съвременните хора имат малко изопачена представа за любовта. Тя непременно трябва да е изгаряща, страстна и разбира се - вечно да си остане такава! Аз пък съм сигурна, че ако човек вечно е в такова състояние на влюбеност, тотално ще затъпее. В днешно време вместо хората да биват по някакъв начин подготвяни за брака като нещо, което търпи развитие и промяна във всяко едно отношение, отвсякъде ни се натрапва мнението, че любовта е цветя и рози докато свят светува! И, ако не дай си Боже, нещо не върви в посочените релси - край! Тогава пък идва другото безумие - щом нещата не вървят - развеждайте се! Не се задълбочавайте в проблемите, не ги решавайте, не си слагайте беля на главата, ами тичайте бързо към адвоката си да ви отърве! Някак си не си представям баба ми да е живяла с подобни илюзии! Любовта е именно в това - да си показваме, че се обичаме, въпреки хилядите трудности, да не се отказваме да се борим, въпреки че изглежда безнадеждно, да сме заедно дори напук на всичко! Не го казвам като някой който никога не е имал семейни проблеми и притеснения. Омъжена съм от почти 8години - ясно е, че малко или много страстите са утихнали. И все пак - не се отказвам! То е като с децата ни - хванала съм се на хорото и ще го играя! При това - с радост!
Да не ме раберете погрешно - знам, че има и случи, когато човек просто повече не може. Само исках да кажа мнението си по въпроса защо толкова често са разочаровани съвременните хора от любовта и брака.
Мила Габи, сигурна съм, че ти имаш любов... защото казваш "не ми се търпи",о не и "не го обичам". Има тънка разлика. Но съществена. Лошото е, че понякога любовта не е достатъчна. А и за нея са нужни двама. Но съм сигурна, че има надежда за вас с мъжа ти. Тя е в ритника който той тури на врата на майка си... ПОмниш ли го? Сигурна съм, че е заради теб и детето. Сигурна съм, че рано или късно ще тури ритник и на другите проблеми... Желая ти, когато това се случи - ти да разровиш въглените и да откриеш жарта... тази от която възкръсва Феникса.. А сега - не бъди тъжна. Седни до семейното си огнище и помисли, виж че въпреки трудностите там греят огънчетат... и в студените зимни нощи това е достатъчно да те сгрее. Не е това, за което си мечтала, но е повече от нищо и дава надежда, че огъня пак ще гори!
Толкова хубави думи сте казали и много реалистични! Имаме 14 години брак, винаги съм гледала на мъжа ми като на най-близкия ми приятел и аз съм за него, и че аз съм отговорна за запазване на чувствата. Семейството е като огнище и колкото по- неподържано е, толкова по-трудно е да се разгори хубав огън в него. За това при първите проблеми, гледам да изясня нещата. Така е в последните години. И yosarian, и Ийпе и Надето казаха много хубави неща.
Да протегнем ръка на партньорите - те като всички живи същества имат нужда от добра дума, нежност и обич. Сигурна съм, че ще получим в замяна същото!
Любознателна, много благодаря за линка, аз много обичам такива книги, а тази или съм я подредила дълбоко или не съм я купувала.
Миленка, аз съм навита за обща почивка, преди време видях в кърмене снимки от тяхната и тайно им завидях
Да протегнем ръка на партньорите - те като всички живи същества имат нужда от добра дума, нежност и обич. Сигурна съм, че ще получим в замяна същото!
Любознателна, много благодаря за линка, аз много обичам такива книги, а тази или съм я подредила дълбоко или не съм я купувала.
Миленка, аз съм навита за обща почивка, преди време видях в кърмене снимки от тяхната и тайно им завидях
Лелеее, тука много горещо е станало
Аз като жена с два брака ще ви кажа, че мъжете показват любовта по различен начин. Първия ми съпруг и след 10г брак рядко пропущаше ден, в който да ми каже колко ме обича, но пък това обикновено ставаше след някой лют скандал. Този ми съпруг е пълна противоположност - сдържан и уравновесен, но и изблици на изразяване на любовта липсват. Все пак си мисля, че сега този вариант е по-добрия.
Хайде наздраве!
Аз като жена с два брака ще ви кажа, че мъжете показват любовта по различен начин. Първия ми съпруг и след 10г брак рядко пропущаше ден, в който да ми каже колко ме обича, но пък това обикновено ставаше след някой лют скандал. Този ми съпруг е пълна противоположност - сдържан и уравновесен, но и изблици на изразяване на любовта липсват. Все пак си мисля, че сега този вариант е по-добрия.
Хайде наздраве!
Йепе, много хубаво си го казала и сигурно си права.
Аз поне имах нещо съвсем простичко в предвид под"състояние на влюбеност".
Хубаво би било, любимият до теб човек, да изпитва радост когато те вижда, да те уважава, да харесва нещата които правиш, да се вълнува заедно с теб,когато се радваш и когато имаш грижи.
Относно другото "безумие": Повярвай ми не съм от хората, които бързо ще хукнат при адвокати, за да ги отърват от проблемите им. Все пак "всеки знае себе си".
Сигурно съм от жените, които искат повече от човека до себе си, но то е защото давам много.
Аз поне имах нещо съвсем простичко в предвид под"състояние на влюбеност".
Хубаво би било, любимият до теб човек, да изпитва радост когато те вижда, да те уважава, да харесва нещата които правиш, да се вълнува заедно с теб,когато се радваш и когато имаш грижи.
Относно другото "безумие": Повярвай ми не съм от хората, които бързо ще хукнат при адвокати, за да ги отърват от проблемите им. Все пак "всеки знае себе си".
Сигурно съм от жените, които искат повече от човека до себе си, но то е защото давам много.
Честит ви Свети Валентин и Трифон Зарезан- кой каквото празнува!Мили мами, истината е че нашите специални деца изчерпват силите ни и не ни остава много време за разнообразяване на ежедневието! Аз понякога завиждам на мамите които почти не разбират кога децата им са пораснали, но пък от друга страна не могат и да оценят малките постижения на дечицата си и едва ли са по щастливи от нас! Обичайте се ,бъдете обичани и не губете надежда!;
Вени, толкова хубаво си го казала за изчерпването на силите от специалните ни дечица. Изобщо не се сещам за разнообразяване на ежедневието
аз съм й се отдала напълно и не забелязвам татко й.за мен най-важно е тя да се чувства добре и да няма нужда от нещо. Психоложката при която ходих каза, че таткото ревнува и че чувства Мими като конкурент, понеже аз не му обръщам никакво внимание. Предупреди ме,че ако продължавам така той може и да ни изостави. От една страна заради трудното приемане на тежкото заболяване на детето (за повечето мъже бягането от проблема бил спасение), а от друга това че не намира вече ласка и внимание от съпругата си.
Осъзнах, че е мн права и ще се опитам да спася брака си, да нося две дини под една мишница - да не престана да бъда всеотдайна майка, но и да бъда желана съпруга.
Стискайте палци
аз съм й се отдала напълно и не забелязвам татко й.за мен най-важно е тя да се чувства добре и да няма нужда от нещо. Психоложката при която ходих каза, че таткото ревнува и че чувства Мими като конкурент, понеже аз не му обръщам никакво внимание. Предупреди ме,че ако продължавам така той може и да ни изостави. От една страна заради трудното приемане на тежкото заболяване на детето (за повечето мъже бягането от проблема бил спасение), а от друга това че не намира вече ласка и внимание от съпругата си.
Осъзнах, че е мн права и ще се опитам да спася брака си, да нося две дини под една мишница - да не престана да бъда всеотдайна майка, но и да бъда желана съпруга.
Стискайте палци
bebiradi, ама разбира се, че не може човек да престане да изисква от половинката си. Повярвай ми, аз съм дори досадна! Говорех по принцип за това, че съвременните хора като че ли по-често се оказват неподготвени за брачния живот. Може във вашия случай това да е бил твоят съпруг. А и аз знам, че причините за раздяла могат да са страшно много и най-различни. Съвсем не бих посмяла да осъждам никой, който го е преживял.
Говорех по принцип за това, че съвременните хора като че ли по-често се оказват неподготвени за брачния живот. Може във вашия случай това да е бил твоят съпруг. А и аз знам, че причините за раздяла могат да са страшно много и най-различни. Съвсем не бих посмяла да осъждам никой, който го е преживял. 
Nandy, детето е важно, но не бива да се изолираш от всичко останало. Опитай се за миг да си представиш, че ти си не майката, а детето. Каква майка би искала да имаш?
Когато бях дете, често боледувах с доста висока температура. Спомням си нашите паникьосани, компреси сменят, суетят се, а аз не разбирам защо е нужно това, защо не ме оставят просто да си полежа, та аз не се чувствам толкова зле...
Разбираш ли, опитай да се държиш така, сякаш всичко е наред... и тогава детето ще се чувства сякаш всичко е наред. И моето е различно, и е много-много назад от връстниците си, но се успкоявам с това, че е весело.
Това го казвам от позицията на дете на прекалено грижовна майка.
Майка ми прекалено много се вторачва в мен, прекалено много е обвързана... разбираш ли... това натоварва... Тя мисли, че е най-добрата майка на света, а не знае, че нейната прекалена загриженост ми идва в повече. Опитвам се да й обясня, че е редно и тя да има свой живот... ама не... тя само мисли какво правим ние и тн., макар че аз не съм на 2 годинки...
Независмо здраво или болно, детето има нужда от майка, която се усмихва, от майка, която прави различни и весели неща.
Опитай се да разчупиш омагьосания кръг. Започни да излизаш, да правиш неща, които си обичала. Спретни една изненада на таткото.
Детенцето ще има нужда от теб цял живот, затова трябва да се съхраниш, а не да изхабиш всичко за година-две...
Опитвам се да ти пиша на кю...
Когато бях дете, често боледувах с доста висока температура. Спомням си нашите паникьосани, компреси сменят, суетят се, а аз не разбирам защо е нужно това, защо не ме оставят просто да си полежа, та аз не се чувствам толкова зле...
Разбираш ли, опитай да се държиш така, сякаш всичко е наред... и тогава детето ще се чувства сякаш всичко е наред. И моето е различно, и е много-много назад от връстниците си, но се успкоявам с това, че е весело.
Това го казвам от позицията на дете на прекалено грижовна майка.
Майка ми прекалено много се вторачва в мен, прекалено много е обвързана... разбираш ли... това натоварва... Тя мисли, че е най-добрата майка на света, а не знае, че нейната прекалена загриженост ми идва в повече. Опитвам се да й обясня, че е редно и тя да има свой живот... ама не... тя само мисли какво правим ние и тн., макар че аз не съм на 2 годинки...
Независмо здраво или болно, детето има нужда от майка, която се усмихва, от майка, която прави различни и весели неща.
Опитай се да разчупиш омагьосания кръг. Започни да излизаш, да правиш неща, които си обичала. Спретни една изненада на таткото.
Детенцето ще има нужда от теб цял живот, затова трябва да се съхраниш, а не да изхабиш всичко за година-две...
Опитвам се да ти пиша на кю...
Нанди, firebird е просто напълно права. Едно, че такава любов товари - защото ти принудително правиш симбиоза, а особено при вас ще е максимално нужно детето да е самостоятелно!
Аз ти го казвам, защото аз съм като теб и започвам все повече да страдам от себе си и невъзможността да оставя Дани да се развива сам. Сигурно и второ идва заради това - да ме спаси преди да съм станала патологичен случай!
Много е трудно да откриеш равновесието във всичко което правиш - и в любовта ив другите неща... НО се надявам, че всички ние ще се справиму преди децата да ни плащат за нашата прекалена майчина любов.
Точно днес четох един разказ на някакъв новозенландски писател - някъде 80-те е писал. Точно за тази глезеща и задушаваща майчина любов, тази която не гледа дали детето заслужава или дали не му прави мечешка услуга... Каквато съм си ревлива напоследък - почти се разплаках. Колко лошо може да има в една добра постъпка!?!
"Прекаления светец и Богу не е драг" и другото е "Пътя към ада е постлан с добри намерения"
Аз ти го казвам, защото аз съм като теб и започвам все повече да страдам от себе си и невъзможността да оставя Дани да се развива сам. Сигурно и второ идва заради това - да ме спаси преди да съм станала патологичен случай!
Много е трудно да откриеш равновесието във всичко което правиш - и в любовта ив другите неща... НО се надявам, че всички ние ще се справиму преди децата да ни плащат за нашата прекалена майчина любов.
Точно днес четох един разказ на някакъв новозенландски писател - някъде 80-те е писал. Точно за тази глезеща и задушаваща майчина любов, тази която не гледа дали детето заслужава или дали не му прави мечешка услуга... Каквато съм си ревлива напоследък - почти се разплаках. Колко лошо може да има в една добра постъпка!?!
"Прекаления светец и Богу не е драг" и другото е "Пътя към ада е постлан с добри намерения"
Четох ви момичета и понеже съм станала много сълзлива напоследък, се разплаках! Незнам дали е от щастие или от нямане на сили вече, защото отново съм болна, носа ми е запушен ужасно, едва дишам и кашлям като за световно...цяла нощ спах ужасно и сънувах че се задушавам...но знаете ли дадох си сметка, че наистина съм късметлийка в живота!
Имам прекрасно дете, което оживя, въпреки нашата родителска небрежност, имам мъж до себе си, който цяла сутрин тича да уреди продължението на ТЕЛК-а на Мишо, защото както винаги българска институция ни излъга и ни подреди "добре"!!!После успя да се върне за 2 минути в къщи, и въпреки че беше много закъснял за работа, да се усмихне почти виновно и да ми каже, имам 2 стотинки, забравил съм си пари, а съм много гладен, после ме прегърна и каза: Честит празник!
Попита ме: Ти влюбена ли си? А аз му отговорих със същия въпрос: А ти влюбен ли си? Тогава ми каза: Може да не съм влюбен, но много ви обичам и вие сте моя живот!Е няма да ви описвам всички чуства, които изпитах в голямата му прегръдка, сигурност и обич, към този голям мъж, който може да не е Ален Делон, но е нашата опора и искрено ни обича и се грижи за нас! И за момент ако щете и страх мина през сърцето ми, че ако го загубя, това ще е най-страшното нещо в живота ми в този момент! Е след това как смятате дали съм влюбена? Дори и когато съм му най-ядосана ще се опитвам да си спомням този миг, за да знам че няма нищо по-важно от нас тримата, че всеки има и косури, но и много добри страни! За един миг си дадох сметка, че не помня нищо лошо, само този хубав миг, и това беше моя най-голям подарък днес, да осъзная някои истини!!!
Йеппе много хубави неща си написала за брака! Съгласна съм с тях!
А и всички останали, много хубави и мъдри думи прочетох тук!
Вижте това:
http://www.infotourism.net/vino.html
Имам прекрасно дете, което оживя, въпреки нашата родителска небрежност, имам мъж до себе си, който цяла сутрин тича да уреди продължението на ТЕЛК-а на Мишо, защото както винаги българска институция ни излъга и ни подреди "добре"!!!После успя да се върне за 2 минути в къщи, и въпреки че беше много закъснял за работа, да се усмихне почти виновно и да ми каже, имам 2 стотинки, забравил съм си пари, а съм много гладен, после ме прегърна и каза: Честит празник!
Попита ме: Ти влюбена ли си? А аз му отговорих със същия въпрос: А ти влюбен ли си? Тогава ми каза: Може да не съм влюбен, но много ви обичам и вие сте моя живот!Е няма да ви описвам всички чуства, които изпитах в голямата му прегръдка, сигурност и обич, към този голям мъж, който може да не е Ален Делон, но е нашата опора и искрено ни обича и се грижи за нас! И за момент ако щете и страх мина през сърцето ми, че ако го загубя, това ще е най-страшното нещо в живота ми в този момент! Е след това как смятате дали съм влюбена? Дори и когато съм му най-ядосана ще се опитвам да си спомням този миг, за да знам че няма нищо по-важно от нас тримата, че всеки има и косури, но и много добри страни! За един миг си дадох сметка, че не помня нищо лошо, само този хубав миг, и това беше моя най-голям подарък днес, да осъзная някои истини!!!
Йеппе много хубави неща си написала за брака! Съгласна съм с тях!
А и всички останали, много хубави и мъдри думи прочетох тук!
Вижте това:
http://www.infotourism.net/vino.html
Честит празник на празнуващите-пожелавам ви да сте опиянени от любов и мнооого щастливи!
Прекрасни неща сте казали.Любознателна, има едни книжки за "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния", на същия принцип са,много свежи и верни. Това че сме различни с половинките си е хубаво, така всеки оценява преимуществата на другия, качествата,които сам не притежава.Човек израства в брака и неизменно следва промяната, но за постигане на щастието трябва да съумее да преоткрива любовта към партньора си - в белите коси, в красотата да се събуждате всяка сутин един до друг, в това да се любуваш колко неумело сменя памперси или простира пране, това е част от любовта.Останалото...
Целувки от мен и Лорка 
...и Нинчеееее, липсваш ми
Прекрасни неща сте казали.Любознателна, има едни книжки за "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния", на същия принцип са,много свежи и верни. Това че сме различни с половинките си е хубаво, така всеки оценява преимуществата на другия, качествата,които сам не притежава.Човек израства в брака и неизменно следва промяната, но за постигане на щастието трябва да съумее да преоткрива любовта към партньора си - в белите коси, в красотата да се събуждате всяка сутин един до друг, в това да се любуваш колко неумело сменя памперси или простира пране, това е част от любовта.Останалото...
...истина е
Целувки от мен и Лорка
...и Нинчеееее, липсваш ми
nandy , живота продължава въпреки проблемите с децата ни и не бива да страним от него, защото не е полезно за никого. Аз приех случилото се в началото като личен провал. Много ме терзаеше и мисълта, че съпруга ми се грижи за чуждо здраво дете, а нашето не е такова. Въпреки болката и за миг не съм престанала да се чувствам и жена, освен майка. Желанието за второ дете(т.е. трето) беше повече мое. Исках и съпруга ми да се почувства съвсем пълноценен баща. Не казвам, че с проблемно дете не сме пълноценни родители, но усещането е съвсем различно, а аз вече го бях изживяла веднъж. След раждането на сина ми започнах да гледам на нещата по друг начин, приех болното дете такова каквото е, от това си мисля, че спечелиха всички. Аз съм една съвсем нормална майка, домакиня и съпруга, с малката разлика, че съм доста по ангажирана и ограничена откъм контакти. Затова пък имам вас и съм благодарна за това. Безкайно щастлива се чувствам за всеки малък успех на Наталия, много повече, отколкото за тези на синчето.
Хайде пак Наздраве! Аз, въпреки отричането на празника на Валентин от половинката, получих карамфили
Хайде пак Наздраве! Аз, въпреки отричането на празника на Валентин от половинката, получих карамфили
пригответе се за парти довечера
http://www.all-yours.net/u/step1.php?idecard=30395&title=Slu … =450&cardurl=
http://www.all-yours.net/u/step1.php?idecard=30395&title=Slu … =450&cardurl=
За съжаление нашето парти остава за друг ден, Бояна е болна и не мога да изляза спокойно От вчера е със запушен нос и температура, а днес стигнахме до 38.8 градуса + силно зачервено гърло и надути сливици. Не хапва нищичко, пие само сокове. Джипката ни изписа Оспамокс и аз не посмях да минем без антибиотик и вече го почнахме 
Така че на празнуващите: Весела любовна вечер! И утре да разказвате
От вчера е със запушен нос и температура, а днес стигнахме до 38.8 градуса + силно зачервено гърло и надути сливици. Не хапва нищичко, пие само сокове. Джипката ни изписа Оспамокс и аз не посмях да минем без антибиотик и вече го почнахме Така че на празнуващите: Весела любовна вечер!
И утре да разказвате 
Ей, момичета.Тая тема голяма романтика я тресе. Аз поотбелязах празника на едно парти навън, пих две чаши вино и се повеселих. Бях без мъжлето, имаше някаква томбола и се шегувах, че видиш ли сега ако спечеля среща с непознат, как ще се обадя да кажа. Това на шега. Но вярно бях без мъжа ми. Отношенията вече ги поизгладихме, но на човека не му се излизаше, а пък сестра ми ме помоли затрогващо. Пък и да ви кажа ние сме си дали малко свобода. Ей, онзи ден ходихме на откриването на един бар и още от вкъщи му казах "Всеки да си вземе ключовете и да се прибере когато се умори. Да няма сръдни, караници излишни" И си мислех, че аз първа ще падна, но всъщност се прибрах последна вкъщата. )
Та така празника си е празник, любовта си е любов, но и свободата си е свобода - с или без детенце. Мисля че и ние намираме средата нужна за виреене на добри отношения. От което съм доволна,разбира се. Нямам вече сили за никакви спорове и караници. Психически не мога да понеса повече.
А това, което мама Иги е написала - напълно съм съгласна. Това са мили думи, които имаме нужда да чуем. Не само един път годишно.
Хайде, с пожелания затолкова романтика и през следващите седмици и месеци.
П.П. И извинявайте, че ви занимавам с тези мои неща, но няма сега с кого друг, толкова близък, да споделя. А мъжа вече спи.
Това на шега. Но вярно бях без мъжа ми. Отношенията вече ги поизгладихме, но на човека не му се излизаше, а пък сестра ми ме помоли затрогващо. Пък и да ви кажа ние сме си дали малко свобода. Ей, онзи ден ходихме на откриването на един бар и още от вкъщи му казах "Всеки да си вземе ключовете и да се прибере когато се умори. Да няма сръдни, караници излишни" И си мислех, че аз първа ще падна, но всъщност се прибрах последна вкъщата. )Та така празника си е празник, любовта си е любов, но и свободата си е свобода - с или без детенце. Мисля че и ние намираме средата нужна за виреене на добри отношения. От което съм доволна,разбира се. Нямам вече сили за никакви спорове и караници. Психически не мога да понеса повече.
А това, което мама Иги е написала - напълно съм съгласна. Това са мили думи, които имаме нужда да чуем. Не само един път годишно.
Хайде, с пожелания затолкова романтика и през следващите седмици и месеци.
П.П. И извинявайте, че ви занимавам с тези мои неща, но няма сега с кого друг, толкова близък, да споделя. А мъжа вече спи.
Искам да продължа по темата с романтиката като споделя с какво ме изненада любимия. Вчера се върна много късно от работа и на мен ми беше тъжно, но той дойде с червена роза и една картичка, на която беше написал:
"Това, че вече има две жени в живота ми, не означава, че деля любовта си на две, а че обичам два пъти повече?"...
и на мен ми заседна една буца от щастие.Иначе беше късно за купони, хапнахме, аз си гушнах Лора, той-възглавницата
Целувки на всички, а на
мами двойно повече !
"Това, че вече има две жени в живота ми, не означава, че деля любовта си на две, а че обичам два пъти повече?"...
и на мен ми заседна една буца от щастие.Иначе беше късно за купони, хапнахме, аз си гушнах Лора, той-възглавницата
Целувки на всички, а на
мами двойно повече !
Извинявайте, че пиша това съобщение тук, ама Нанди не си е изтрила пощата и не мога да и го изпратя - та това касае нея:
Разбира се, че уговорката е в сила. Още днес ще нося топката и ще звънна на Ваня да я вземе, за да не я затрият някъде. Дано ви свърши работа и най-вече дано ви помогне. Децата са на градина, а се надявам в петък да мине и резонанса на Гого - днес вече оправиха апарата. Стискайте палци всичко да мине нормално. Да нацелуваш малката.
А на другите мама да кажа, че не съм ви забравила, ами тези дни ми беше много лошо - нещо сърцето ми излезе от ритъм - абе нервата... Ама изненадах тати с бутилка вино , кашу и бонбони - той просто се размаза.
Хайде ще пиша пак, когато мога.
Разбира се, че уговорката е в сила. Още днес ще нося топката и ще звънна на Ваня да я вземе, за да не я затрият някъде. Дано ви свърши работа и най-вече дано ви помогне. Децата са на градина, а се надявам в петък да мине и резонанса на Гого - днес вече оправиха апарата. Стискайте палци всичко да мине нормално. Да нацелуваш малката.
А на другите мама да кажа, че не съм ви забравила, ами тези дни ми беше много лошо - нещо сърцето ми излезе от ритъм - абе нервата... Ама изненадах тати с бутилка вино , кашу и бонбони - той просто се размаза.
Хайде ще пиша пак, когато мога.
... ще нося топката...
Поздрави на Ваня от нас с Лора.
На теб-по-малко нерви , за петък много стискаме палци
bim bam извинявай, ама все забравям! /кво да се прави - кат една бременна крава съм станала /
Искам да ти кажа колко много се радвам за малкото ти слънчице! Наистина мисля си, че няма по-мили и хубави думи от тези "бичкам те". и бързо да ти оздравява малката. а и повече любов ти желая - сигурна съм, че покрай малкат и проблемите сте се изнервили и уморили... тези пътувания и всичко останало - са си тежък товар! поразрови огнището да намериш някой по-жежък въглен - да видиш какъв огън ще пламне само леко с любоФта, че да не слагаш лентичка кат мен /надявам се леката закачка да не те обиди/
Сети, ти знаеш, че вие с мъжа ти сте ми слабост Толкова сте ... някак един за друг... просто не знам как да опиша това което чувствам когато ви гледам. Радвам се, че той въпреки многото работа не е забравил, че ти имаш нужда и от него! И знаеш ли, човек с такъв съпруг не би могъл да е самотен дори и той да е на хиляди киломентра и да не може да се видите! Но мисля, че си го знаеш
Мая, нещо са те налазили нервите! Спокойно, сигурна съм - направо имам вътрешна увереност че при Гого всичко ще е перфектно! КАк върви с памперсите? ДАно напредва юнака.
elinger радвам се, че звучиш по-оптимистично... но все още долавям тъга в писаното. желая ти скоро и тя да изчезне, заедно с недоразбирането ви и караниците! желая ви любов, уважение и разбирателство!
Любознателна, думите ти ме накараха и аз да погледна себе си и да преосмисля някои неща... ако имах поне част от твоя характер и сила... ма май ще си остана самосъжаляваща се безхарактерна личност!
Иги, къде се потули? Момичетат от отчетната питат за теб и се притесняват!
Ние сме болни - от днес сме на антибиотик и да видим - Дани само лежи на леглото и нищо не му се прави. Аз драйфам, чат пат и той - като се задави с някоя храчка... не яде нищо - но поне сокове пие. ама и тях не много... дано поне до довечера помогне антибиотика да започне и да хапва.
/Искам да ти кажа колко много се радвам за малкото ти слънчице! Наистина мисля си, че няма по-мили и хубави думи от тези "бичкам те". и бързо да ти оздравява малката. а и повече любов ти желая - сигурна съм, че покрай малкат и проблемите сте се изнервили и уморили... тези пътувания и всичко останало - са си тежък товар! поразрови огнището да намериш някой по-жежък въглен - да видиш какъв огън ще пламне
само леко с любоФта, че да не слагаш лентичка кат мен /надявам се леката закачка да не те обиди/Сети, ти знаеш, че вие с мъжа ти сте ми слабост
Толкова сте ... някак един за друг... просто не знам как да опиша това което чувствам когато ви гледам. Радвам се, че той въпреки многото работа не е забравил, че ти имаш нужда и от него! И знаеш ли, човек с такъв съпруг не би могъл да е самотен дори и той да е на хиляди киломентра и да не може да се видите! Но мисля, че си го знаеш Мая, нещо са те налазили нервите! Спокойно, сигурна съм - направо имам вътрешна увереност че при Гого всичко ще е перфектно! КАк върви с памперсите? ДАно напредва юнака.
elinger радвам се, че звучиш по-оптимистично... но все още долавям тъга в писаното. желая ти скоро и тя да изчезне, заедно с недоразбирането ви и караниците! желая ви любов, уважение и разбирателство!
Любознателна, думите ти ме накараха и аз да погледна себе си и да преосмисля някои неща... ако имах поне част от твоя характер и сила... ма май ще си остана самосъжаляваща се безхарактерна личност!
Иги, къде се потули? Момичетат от отчетната питат за теб и се притесняват!
Ние сме болни - от днес сме на антибиотик и да видим - Дани само лежи на леглото и нищо не му се прави. Аз драйфам, чат пат и той - като се задави с някоя храчка... не яде нищо - но поне сокове пие. ама и тях не много... дано поне до довечера помогне антибиотика да започне и да хапва.
Мая, благодаря ти от мое име и от името на Мария!
Надявам се искренно да има положителен ефект и върху нея, какъвто е бил върху твоите дечица! Да ни донесе и на нас здраве и щастие!
Стискам палци магнитният резонанс да се сътои и всичко да е наред с Гого! И да споделиш с нас хубавата новина, че вече няма и спомен от лошите нещица (аз вече не искам да ги изричам с гадните им имена) !!!
С вас сме!
Надявам се искренно да има положителен ефект и върху нея, какъвто е бил върху твоите дечица! Да ни донесе и на нас здраве и щастие!
Стискам палци магнитният резонанс да се сътои и всичко да е наред с Гого! И да споделиш с нас хубавата новина, че вече няма и спомен от лошите нещица (аз вече не искам да ги изричам с гадните им имена) !!!
С вас сме!
Наденце, Благодаря ти!!! А като стигнах до момента с лентичката, направо ме разрева. Мечтая си за лентичка, вярвай ми! Но в момента има разни други обстоятелства, които ме притесняват... И много си права за огъня, само че аз изпитвам неувереност в моите чувства и желания, не в неговите... и ако в скоро време си изясня нещата за себе си, се надявам да ми стане по - леко.
Иначе днес малката е по - добре, няма температура, явно антибиотикът вече е задействал. Вие да се оправяте бързо! Целувам те мнооого!
П.П. А това въобще не е вярно:
Благодаря ти!!! А като стигнах до момента с лентичката, направо ме разрева. Мечтая си за лентичка, вярвай ми! Но в момента има разни други обстоятелства, които ме притесняват... И много си права за огъня, само че аз изпитвам неувереност в моите чувства и желания, не в неговите... и ако в скоро време си изясня нещата за себе си, се надявам да ми стане по - леко.Иначе днес малката е по - добре, няма температура, явно антибиотикът вече е задействал. Вие да се оправяте бързо! Целувам те мнооого!
П.П. А това въобще не е вярно:
.............. ма май ще си остана самосъжаляваща се безхарактерна личност!
миличка бим бам, какво да ти кажа - не знам нищо за проблемите ви, но позволи ми да ти споделя нещо - мъжете обичат по по-различен начин както нас така и децата си/ни. ТЕ не могат да изразяват чувства, а понякога дори не умеят да се грижат за децата, които толкова са искали. Те са страхливи и в най-тежките мигове с децата - ние жените сме сами /другото е изключението потвърждаващо правилото/. Ето и сега мъжа ми спи преди нощна /много е уморен след нощна/, а аз сама си блъскам главата с детето - не защото не го обича или защото е егоист, а защото природата ги е ОЩЕТИЛА и те НЯМАТ сили да надделеят собствените си нужди заради тези на децата - някои нужди - да, но други - просто не се осъзнават...
такива са си мъжете... повечето, а другото е изклюбение. това особено за нас майките с деца с проблеми е доста тежък товар и понякога много накърнява образа на мъжа до нас в нашето сърце! дали сме прави? не съм сигурна, защото оставам с впечатление, че много малко мъже биха се справили по-добре. т.е. повредада не е в НАШИЯ телевизор, а въобще в "телевизорите", т.е. в мъжете като цяло.
все си мисля, че когато всичко отшуми и се поуспокоите, и си отпочинете - ще разбереш истината за себе си. но поне на теб ти трябва много яка почивка, за да видиш реално нещата, а не пречупени през умората, гнева, насъбралата се тъга!
хайде целувки и горе глават - след като се пребори за малката, сега остава по-лесното
такива са си мъжете... повечето, а другото е изклюбение. това особено за нас майките с деца с проблеми е доста тежък товар и понякога много накърнява образа на мъжа до нас в нашето сърце! дали сме прави? не съм сигурна, защото оставам с впечатление, че много малко мъже биха се справили по-добре. т.е. повредада не е в НАШИЯ телевизор, а въобще в "телевизорите", т.е. в мъжете като цяло.
все си мисля, че когато всичко отшуми и се поуспокоите, и си отпочинете - ще разбереш истината за себе си. но поне на теб ти трябва много яка почивка, за да видиш реално нещата, а не пречупени през умората, гнева, насъбралата се тъга!
хайде целувки и горе глават - след като се пребори за малката, сега остава по-лесното
за сега се разминахме с моя страх - слава богу не се е обезводнил и не е менингит. било нормално да е толкова отпаднал - ама доктора го видя жизнен де... да го беше видял 10-15мин преди това като дроб...
ама поне каза че няма признаци на менингит, че и неговото педи се изприщи с това рязко отпадане - днес е бил буден всичко на всичко 4-5 или мах 6 часа! и все лежи и само нещо отвреме на време си говори... абе направо беше страшна картинка
до утре и лека нощ! че направо и аз съм дроб, а май и аз се разболявам
ама поне каза че няма признаци на менингит, че и неговото педи се изприщи с това рязко отпадане - днес е бил буден всичко на всичко 4-5 или мах 6 часа! и все лежи и само нещо отвреме на време си говори... абе направо беше страшна картинка
до утре и лека нощ! че направо и аз съм дроб, а май и аз се разболявам
Момичета, Лора падна от дивана и си удари главичката 
, а аз бях на един метър от нея.Иде ми да се гръмна.Не плака много, после я държах час и нещо будна, весела си беше.Сега заспа. В 13.30-14.00ч.ще дойде да я погледне лекарка.Дано нищо й няма Милото ми бебче.Понякога чувствам, че не се справям изобщо и за нищо не ставам
Наде, пази се, хапни нещо и гушни до Дани да поспиш.Дано бързо оздравее милия.Има ли кой да ти помага, знам, че си свикнала самичка, но ако има кого да викнеш все пак да те отмени малко.
, а аз бях на един метър от нея.Иде ми да се гръмна.Не плака много, после я държах час и нещо будна, весела си беше.Сега заспа. В 13.30-14.00ч.ще дойде да я погледне лекарка.Дано нищо й няма Милото ми бебче.Понякога чувствам, че не се справям изобщо и за нищо не ставам Наде, пази се, хапни нещо и гушни до Дани да поспиш.Дано бързо оздравее милия.Има ли кой да ти помага, знам, че си свикнала самичка, но ако има кого да викнеш все пак да те отмени малко.
Наде, как сте с Дани?
Сети, не се притеснявай за Лорка, най-вероятно нищо й няма, и Дара е падала на глава и на ръб... Обезпокойтелните признаци са да е раздразнителна или сънлива и не се е разплакала веднага след падането. Обаче знам колко ти става гадно, че си донего, а пък то се случва... Ако има цицина, намажи я с олио, ще премине много бързо.
Сети, не се притеснявай за Лорка, най-вероятно нищо й няма, и Дара е падала на глава и на ръб... Обезпокойтелните признаци са да е раздразнителна или сънлива и не се е разплакала веднага след падането. Обаче знам колко ти става гадно, че си донего, а пък то се случва... Ако има цицина, намажи я с олио, ще премине много бързо.
Сети, щом е изплакала веднага, най - вероятно няма никакъв проблем. Но лекарката се надявам да те успокои напълно.
Все още си спомням, първия път когато Бояна падна от леглото, беше едва на 6 месеца. Дни след това изпитвах страхотно чувство за вина и не можех да си простя как допуснах детето да падне. Ама то наистина става за стотни от секундата... Дори сега, на цялото ни пазене, когато нон - стоп има човек до Бубулечката, пак се случва да се чукне тук - там, слава Богу, лекичко. И аз редовно си рева с нея и все се боря с чувството за вина
Но колкото и да мислим, че не се справяме с децата си, знам, че сме най - добрите за тях родители
Все още си спомням, първия път когато Бояна падна от леглото, беше едва на 6 месеца. Дни след това изпитвах страхотно чувство за вина
и не можех да си простя как допуснах детето да падне. Ама то наистина става за стотни от секундата... Дори сега, на цялото ни пазене, когато нон - стоп има човек до Бубулечката, пак се случва да се чукне тук - там, слава Богу, лекичко. И аз редовно си рева с нея и все се боря с чувството за вина Но колкото и да мислим, че не се справяме с децата си, знам, че сме най - добрите за тях родители
Наде, оздравявайте бързо с Дани....
Сети, не се тревожи, всичко ще е наред. Бобо беше на годинка и половина, когато го блъсна една люлка, на която за лош късмет се люлееше едно голямо детенце. Ръба на люлката го удари по веждичката и го изхвърли няколко метра назад, Той падна, като главата му се удари на една плочка, след което започна да плаче, но и да повръща. Когато го гушнах, не можеше да пази равновесие и беше като неадекватен. Заведох го веднага в Пирогов, но по пътя той започна да идва на себе си и снимката не показа нищо обезпокоително. Разминахме се с малкия дявол, но една минута невнимание можеше да ми струва много.
Когато се случват такива неща никой не е виновен. И аз тогава се самообвинявах, че съм си осакатила едва ли не сама детето, но слава Богу всичко е наред след инцидента.
А иначе ние сме болни от вчера също- висока температура, повръщане..Бобо само лежи и мънка, а аз не смея да го оставя с температура над 38 след температурния гърч, който ми направи и цяла нощ, на всеки 15 минути ставам да му меря температурата. И като нищо друго не помага, му давам течен аналгин, а той го повръща и така сме един омагьосан кръг.
Днес му боцнаха пръстчето, за да му изследват кръвта и той не пророни нито една сълзичка..Просто един истински мъж, няма спор. Дадоха ни Зинат, ама още се чудя дали да започна да му го давам. Ама какво ли да чакам....Аман от тия болести..
Сети, не се тревожи, всичко ще е наред. Бобо беше на годинка и половина, когато го блъсна една люлка, на която за лош късмет се люлееше едно голямо детенце. Ръба на люлката го удари по веждичката и го изхвърли няколко метра назад, Той падна, като главата му се удари на една плочка, след което започна да плаче, но и да повръща. Когато го гушнах, не можеше да пази равновесие и беше като неадекватен. Заведох го веднага в Пирогов, но по пътя той започна да идва на себе си и снимката не показа нищо обезпокоително. Разминахме се с малкия дявол, но една минута невнимание можеше да ми струва много.
Когато се случват такива неща никой не е виновен. И аз тогава се самообвинявах, че съм си осакатила едва ли не сама детето, но слава Богу всичко е наред след инцидента.
А иначе ние сме болни от вчера също- висока температура, повръщане..Бобо само лежи и мънка, а аз не смея да го оставя с температура над 38 след температурния гърч, който ми направи и цяла нощ, на всеки 15 минути ставам да му меря температурата. И като нищо друго не помага, му давам течен аналгин, а той го повръща и така сме един омагьосан кръг.
Днес му боцнаха пръстчето, за да му изследват кръвта и той не пророни нито една сълзичка..Просто един истински мъж, няма спор. Дадоха ни Зинат, ама още се чудя дали да започна да му го давам. Ама какво ли да чакам....Аман от тия болести..
болниците да оздравяват, че пролет иде
сети, не се притеснявай за малката. наблюдавай я за сънливост, раздразнителност, неадекватност и гледай дали не са и разширени зениците. сигурна съм, че всичко ще е наред.
Ния ми се изтърси от ниската маса в хола на 4 месеца. точно я бях сложила да и правя Войта...а тя от 2 дни се обръщаше и...за секунди стават тия работи -само се обърнах да взема една пелена... не се обвинявай излишно!
ние бяхме на ваксина днес, че сме я отложили от август...докторката малко ни се скара, че никакви не се обаждаме ама какво да и се обаждам, като Нията все беше сополива и не ставаше за ваксина. ноември месец ходихме за последно да ни мерят и теглят - тъкмо преди 3 месеца. днес установиха, че Ния е 11 700 и 85 см. и тя си каза, "Ния гояма"
още веднъж пожелавам на болничките хора- малки и големи - да се оправят бързо
сети, не се притеснявай за малката. наблюдавай я за сънливост, раздразнителност, неадекватност и гледай дали не са и разширени зениците. сигурна съм, че всичко ще е наред.
Ния ми се изтърси от ниската маса в хола на 4 месеца. точно я бях сложила да и правя Войта...а тя от 2 дни се обръщаше и...за секунди стават тия работи -само се обърнах да взема една пелена... не се обвинявай излишно!
ние бяхме на ваксина днес, че сме я отложили от август...докторката малко ни се скара, че никакви не се обаждаме
ама какво да и се обаждам, като Нията все беше сополива и не ставаше за ваксина. ноември месец ходихме за последно да ни мерят и теглят - тъкмо преди 3 месеца. днес установиха, че Ния е 11 700 и 85 см. и тя си каза, "Ния гояма"още веднъж пожелавам на болничките хора- малки и големи - да се оправят бързо
Мила Сети, не се обвинявай! Това което казваш че е правила малката паланица сочи че детето не напълно добре! Успокой се - моето диване преди два месеца падна от стола за хранене 8много се срамувам/ ама той не иска да го връзвам. Падна... и нищо. ТА от дивана щом не се е ударила на нещо остро, щом не са и разширени зениците, не е с нефокусиран поглед и не повръща - най-вероятно няма абсолютно нищо.
Габи, пак ли сте болнички... БОже малкия само боледува - толкова ми е жал - той и с това повръщане... направо не знам кка ти оцелява. ДАно се размине с лежане и мрънкане.
Дани е по-добре - не много но поне сутринта беше буден 2-3 часа. Утре на кръв и урина да видим.
Аз съм болна - за сега гърлото, но да видим. Иначе съм адски зле с повръщането - от 3 дни бях на една миниатюрна филийка сутрин и малко ядене на обед с което се разделях след 10 мин, а вечер хапвах също малко. От днес ново двайсет - повръщам и водата дето пия. От вчера в 9 вечерта нищо не съм яла. Излишно е да ви казвам как съм - нито съм спала последната седмица - детето хърка и проплаква на всеки 2-3 часа, нито мога да ям. Нищо лошо, само дано не влезна в болница щото няма кой да гледа детето... Просто не знам какво ще правя ако се наложи.
Габи, пак ли сте болнички... БОже малкия само боледува - толкова ми е жал - той и с това повръщане... направо не знам кка ти оцелява. ДАно се размине с лежане и мрънкане.
Дани е по-добре - не много но поне сутринта беше буден 2-3 часа. Утре на кръв и урина да видим.
Аз съм болна - за сега гърлото, но да видим. Иначе съм адски зле с повръщането - от 3 дни бях на една миниатюрна филийка сутрин и малко ядене на обед с което се разделях след 10 мин, а вечер хапвах също малко. От днес ново двайсет - повръщам и водата дето пия. От вчера в 9 вечерта нищо не съм яла. Излишно е да ви казвам как съм - нито съм спала последната седмица - детето хърка и проплаква на всеки 2-3 часа, нито мога да ям. Нищо лошо, само дано не влезна в болница щото няма кой да гледа детето... Просто не знам какво ще правя ако се наложи.
Наде, недей да подценяваш твоето повръщане и не се самонавивай, че си добре, само защото няма на кой да оставиш Дани.
Аз лежах с Бобо за задържане в 4 месец и в в отделението имаше няколко обезводнени мами, които бяха отслабнали с 5 кг и бяха с ацетон в урината. Не искам да те плаша, а и ти си една смела мама по принцип, но наистина вземи мерки и ако трябва, даже влез в болница за няколко дни..За да ти помогнат, а ти да помогнеш на себе си и на Дани.
Аз лежах с Бобо за задържане в 4 месец и в в отделението имаше няколко обезводнени мами, които бяха отслабнали с 5 кг и бяха с ацетон в урината. Не искам да те плаша, а и ти си една смела мама по принцип, но наистина вземи мерки и ако трябва, даже влез в болница за няколко дни..За да ти помогнат, а ти да помогнеш на себе си и на Дани.
Сети, не се притеснявай, и ние сме падали.
Случи се с баткото и беше доста от високо. Удари си главичката в ръба на масата, а беше само на няколко месеца.
Казаха ми само да го наблюдавам. Главичките им са още мекички и много по-здрави от на големите.Всичко ще е наред.
Наде, аз понеже си повръщах до 8 месец включително, а в първите 4 месеца въобще не можех да хапна нищо, искам да те успокоя.
Отслабнах в първите месеци с цели 10 кг., наддадох общо 7 и родих бебе (баткото) - 4.100 г.
Постоянно ме плашеха, че ще ми сложат системи, ама си пиех вода и си хапвах само плодове и зеленчуци.
Виж недоспиването, умората и стреса са си друга работа. Така, че хубаво е някой да ти помога, за да си отспиваш поне.
Сега, като се стопли времето пак почнаха едни грипове, едни чудесии. Стискам палци, дечицата бързо и безпроблемно да оздравяват.
Случи се с баткото и беше доста от високо. Удари си главичката в ръба на масата, а беше само на няколко месеца.
Казаха ми само да го наблюдавам. Главичките им са още мекички и много по-здрави от на големите.Всичко ще е наред.
Наде, аз понеже си повръщах до 8 месец включително, а в първите 4 месеца въобще не можех да хапна нищо, искам да те успокоя.
Отслабнах в първите месеци с цели 10 кг., наддадох общо 7 и родих бебе (баткото) - 4.100 г.
Постоянно ме плашеха, че ще ми сложат системи, ама си пиех вода и си хапвах само плодове и зеленчуци.
Виж недоспиването, умората и стреса са си друга работа. Така, че хубаво е някой да ти помога, за да си отспиваш поне.
Сега, като се стопли времето пак почнаха едни грипове, едни чудесии. Стискам палци, дечицата бързо и безпроблемно да оздравяват.
Мерси за успокоението, лекарката сега си тръгна, Лорка е добре.Знаех, че ще ме разберете, просто бях много близо до нея и...не успях да я хвана.Добрата новина е, че май най-после случихме на добър лекар в Кн.Не смея да се похваля, но жената стоя повече от час, запозната е с проблемни пациенти и такива с дцп, така, че знае повечко.Дълго си поговорихме и за масажи и за болницата Св.София, за всичко.Препита Лора с играчка, гледа я как лази и се изправя, изобщо много съм доволна.Обясни ни и пред комисия кога и как да минем.Хареса Лора и се ангажира да я следи.
Габи, бързо оздравяване на смелото детенце, дано скоро му се върнат силите.Ако малкият се сърди като му мериш често Т, нас ни спасява /ако нямате де/ лентичка-термометър за челце.Едва ли са много точни за 1.50лв., но все пак...
Наде и на вас бързо оздравяване, свива ми се сърцето, че всичко на теб чака.Дано поне повръщането попремине, че сега повече от всякога трябва да си здравичка.
А за голямата Ния, мнооого се радвам:))
Габи, бързо оздравяване на смелото детенце, дано скоро му се върнат силите.Ако малкият се сърди като му мериш често Т, нас ни спасява /ако нямате де/ лентичка-термометър за челце.Едва ли са много точни за 1.50лв., но все пак...
Наде и на вас бързо оздравяване, свива ми се сърцето, че всичко на теб чака.Дано поне повръщането попремине, че сега повече от всякога трябва да си здравичка.
А за голямата Ния, мнооого се радвам:))
мили майчета, Мими пак направи гърчове
цяла нощ не спа, заспа в 6 и се събуди в 7.30 с гърч, после още един... успоки се и след 1 час отново .... плачеше, скимтеше, мъркаше милата, сложихме й Диазепам по съвет на д-р Литвиненко и спа 3 часа, като още при първият гърч повръща, после пак след като се опитах да й дам 20-30 гр пюре от ябълка.... мн е отпаднала и безпомощна
не изглежда никак добреХодихме до Пирогов да й изследваме Амоняка -отново е мн висок 81, а трябва да е 9-35 (47)
Ще се гръмна вече, не издържам ... този ад няма край ... не искам вече да броя гърчове, не искам повече да страда детенцето ми
В Пирогов пък ни се накараха защо е сме я водили на ендокринолог за хормоните, на нефролог за бъбреци, з акуп неща ни овика все едно ние сме лекарите, та тя им беше в ръцете месеци наред при доцентите и рпфесорите... те нищо не са изследвали.... аз ли съм виновна за това...
Само да се поуспокои малката и ще търся такива специалости, пак ще висим пред кабинетите им и те пак няма да направят нищо.... мъжът ми е прав че няма нужда да се занимаваме с лекари-те са станали абсолютно бездушни същества, които се интересуват само от пари .... съжалявам ако вие сте на др мнение и имате добри впечатления от специалсити
крещи ми се .... чупи ми се нещо .... иска ми се да убия някого или себе си...
как може след толкова много лекарства и изследвания нищо д ане може да се направи за детето... при кого да отидем, какво да направим?
Миличкат ами тя.... не беше яла нищичко до 16 часа от 3 през ноща ... сега изпи поне 120мляко надявам се да не се обезводни... тя никак не обича да пие течности, но ще я насиля поне 10-20 вода да пийне, да не направим пък такава беля
Ще отивам при нея милички... поплаках си пак и се оплаках поне на вас, споделям си с вас, защото не смея с мама -тя е достатъчно болна вече с нашите проблеми... на никого от семйството не казвам за състоянието на мИми, а те не са я и виждали-само майка ми милата.
Молете за дъщеричката ми моля ви, нека спрат тези ужасни неща, нека има шанс да живее нормален живот
Прегръщам ви горещо и усещам подкрепата ви
Нанди, и аз си поплаках с теб.
Горещо те прегръщам и желая от сърце да спре ада... уви не мога да помогна.
Господ да е с вас, защото докторите са ни изоставили - с малки изключения...
Бях в понеделник при педито на детето - невероятен човек. Като влезнах й се обади жена, чието дете е с хидроцефалия.. Тези бездушни машини-докторите /те дори не са животни/ й бяха казали, че детето НЯМА мозък. Излишно е да ви казвам в какво състояние беше жената... и в какво бях и аз после... Още повече, че тази нещасна жена вече е загубила при трагични обстоятелства първата си рожба. От тогава не ми излиза от ума, как с желание уж да помогнеш на някого да реши своята съдба - ти направо го съсипваш, гавриш се с чувствата и живота му...
СЪжалявам за тъжната тема, но провокирана от тъжния пост на Нанди, не се въздържах! Как може тези хора така да закоравяват? Вярно, че това е начин да оцелееш - но майка Тереза е видяла такива нещастия и мъка с каквито повечето доктори не се сблъскват - и пак жената имаше вътрешна светлина, любов и вяра, които да раздава... Вярвам, че ако човек изгуби вярата си, то той не е способен да даде най-доброто от себе си.
Надявам се, нашите лекари, да го разберат това!
Горещо те прегръщам и желая от сърце да спре ада... уви не мога да помогна.
Господ да е с вас, защото докторите са ни изоставили - с малки изключения...
Бях в понеделник при педито на детето - невероятен човек. Като влезнах й се обади жена, чието дете е с хидроцефалия.. Тези бездушни машини-докторите /те дори не са животни/ й бяха казали, че детето НЯМА мозък. Излишно е да ви казвам в какво състояние беше жената... и в какво бях и аз после... Още повече, че тази нещасна жена вече е загубила при трагични обстоятелства първата си рожба. От тогава не ми излиза от ума, как с желание уж да помогнеш на някого да реши своята съдба - ти направо го съсипваш, гавриш се с чувствата и живота му...
СЪжалявам за тъжната тема, но провокирана от тъжния пост на Нанди, не се въздържах! Как може тези хора така да закоравяват? Вярно, че това е начин да оцелееш - но майка Тереза е видяла такива нещастия и мъка с каквито повечето доктори не се сблъскват - и пак жената имаше вътрешна светлина, любов и вяра, които да раздава... Вярвам, че ако човек изгуби вярата си, то той не е способен да даде най-доброто от себе си.
Надявам се, нашите лекари, да го разберат това!
Нанди, мила, много ми стана мъчно.
Не губи вяра, сигурна съм, че това е за последно, няма да има повече гърчове Нощта е най-тъмна точно преди разсъмване. Ще видиш, че ще започне подобрение. Стискам много силно палци и се моля за скорошни добри новини.
Само не се отчайвай и нещата ще тръгнат към добро.
Не губи вяра, сигурна съм, че това е за последно, няма да има повече гърчове
Нощта е най-тъмна точно преди разсъмване. Ще видиш, че ще започне подобрение. Стискам много силно палци и се моля за скорошни добри новини.Само не се отчайвай и нещата ще тръгнат към добро.
Нанди, не знам какво да напиша. Знам, че каквото и да кажа в такъв момент е трудно да ти помогна. Има неща, които се случват в живота ни, които са много тежки и за които няма отговори. малката да е по-добре, да не се налага отново да броиш, но също се да имаш сили и мъдрост да приемеш онова, което се случва с нея. Защото тя има нужда от теб, има нужда да усеща силата ти, нежността ти, вярата ти, това че не се предаваш и си готова да продължиш да се грижиш за специалното дете, което Бог ти е дал. А продължавам да вярвам, че сме специални и силни след като Бог е преценил да ги даде точно на нас. Ох, не е лесно и знам колко пъти аз самата си поплаквам и ми се иска да е различно. Но и знам, че това което се случва с всяка една от нас не е случайно и ни е направило по-добри и по-силни майки. Кураж!
малката да е по-добре, да не се налага отново да броиш, но също се да имаш сили и мъдрост да приемеш онова, което се случва с нея. Защото тя има нужда от теб, има нужда да усеща силата ти, нежността ти, вярата ти, това че не се предаваш и си готова да продължиш да се грижиш за специалното дете, което Бог ти е дал. А продължавам да вярвам, че сме специални и силни след като Бог е преценил да ги даде точно на нас. Ох, не е лесно и знам колко пъти аз самата си поплаквам и ми се иска да е различно. Но и знам, че това което се случва с всяка една от нас не е случайно и ни е направило по-добри и по-силни майки. Кураж!
миличка Нанди, дори не знам какво да ти кажа, толкова ми е мъчно
с теб сме! и те прегръщам силно! моля се за твоето детенце
добре де, никои ли не знае какво предизвиква повишено количество амоняк в кръвта? това е някакво разстройство в обмяната на веществата...как така нищо не могат да открият...ох, това са риторични въпроси...моля се скоро да намерите точния лекар - тук или в чужбина и да дойде края на този кошмар
сега се сещам...ако имаш нужда от преводи или писма да се пишат в чужбина - кажи - ще ти помогна!
с теб сме! и те прегръщам силно! моля се за твоето детенце
добре де, никои ли не знае какво предизвиква повишено количество амоняк в кръвта? това е някакво разстройство в обмяната на веществата...как така нищо не могат да открият...ох, това са риторични въпроси...моля се скоро да намерите точния лекар - тук или в чужбина и да дойде края на този кошмар
сега се сещам...ако имаш нужда от преводи или писма да се пишат в чужбина - кажи - ще ти помогна!
уви това завишаване на амоняка много прилича на малката на Реза
мила Нанди, ако искаш пиши й - тя ще ти отговори къде и какви изследвания са правили за амоняка
мила Нанди, ако искаш пиши й - тя ще ти отговори къде и какви изследвания са правили за амоняка
Къде се загуби Реза, между другото?
Нанди стана ми много мъчно, когато прочетох, толкова мъчно и знам само едно, когато искаш да поплачеш прави го, не се сдържай, това ще отпусне поне за миг майчиното ти стегнато от мъка сърчице! Как искам да намерите точния лекар и да ви помогне! Да знаете с какво да се борите! Бих искала да мога да ти дам всичката си вяра, че всичко трябва да е наред и да прогоня отчаянието от душата ти, но виждам че ти си силна жена, стягаш се и продължаваш, само така момичето ми, и знаеш ние сме с теб!!!
само за бързо.
Да се обадя че резонанса мина. няма да ви споменавам, че си чакахме анестезиолога 1.30 минути...
Важното е, че Гого излиза от упойката и вече е добре. След обяд отиваме в Пловдив, та ще пиша пак като се върнем в неделя. А резултата ще е готов в понеделник. Та така - хубав уйкенд на всички ви. дано няма болести, гърчове и повръщане за тумбаците.
Да се обадя че резонанса мина. няма да ви споменавам, че си чакахме анестезиолога 1.30 минути...
Важното е, че Гого излиза от упойката и вече е добре. След обяд отиваме в Пловдив, та ще пиша пак като се върнем в неделя. А резултата ще е готов в понеделник. Та така - хубав уйкенд на всички ви. дано няма болести, гърчове и повръщане за тумбаците.
Всички гледам се оплакват, да взема и аз да ви поплача...
Тази седмица ми беше ужасно натоварена - обучения изпити, работа... Празника ми го честитиха със скандал... Вече съм уморена и май се разболявам. А ми се иска вместо да градя кариера, да си седя в къщи и да се гледаме с дребо. Да си го гушкам, да си играем, вечер да го слагам да спи, а сутрин да се събуждаме с усмивка. Искам, ама няма...
Вече си мечатая да дойде времето за операцията, защото тогава ще съм си с него. И ме е страх...
Оплаках се Стига толкова...
Сети, мъжа ти е супер. Наистина сте прекрасна двойка. И си избий от главата тия мисли как не си добра майка. Не мисля че Лора би могла да има по добри и любящи родители. А падането - ми то оттък нататък ще си е ежедневие, колкото повече порасват децата и стават по палави.
Надя, гледай да се погрижиш и за себе си и за малкия живот дето се развива в теб. Ако се наложи ще се намери кой да гледа Дани, но теб няма да има кой да гледа. Дано това с повръщането мине по-бързо...
На всичко останали - дано болните дечица по-бързо се оправят и мамите да си отдъхнат.
Тази седмица ми беше ужасно натоварена - обучения изпити, работа... Празника ми го честитиха със скандал... Вече съм уморена и май се разболявам. А ми се иска вместо да градя кариера, да си седя в къщи и да се гледаме с дребо. Да си го гушкам, да си играем, вечер да го слагам да спи, а сутрин да се събуждаме с усмивка. Искам, ама няма...
Вече си мечатая да дойде времето за операцията, защото тогава ще съм си с него. И ме е страх...
Оплаках се
Стига толкова...Сети, мъжа ти е супер. Наистина сте прекрасна двойка. И си избий от главата тия мисли как не си добра майка. Не мисля че Лора би могла да има по добри и любящи родители. А падането - ми то оттък нататък ще си е ежедневие, колкото повече порасват децата и стават по палави.
Надя, гледай да се погрижиш и за себе си и за малкия живот дето се развива в теб. Ако се наложи ще се намери кой да гледа Дани, но теб няма да има кой да гледа. Дано това с повръщането мине по-бързо...
На всичко останали - дано болните дечица по-бързо се оправят и мамите да си отдъхнат.
Здравейте мили мой,
Първо да ви кажа ЗДРАСТИ от Искричка, моли да я извините, че не пише. Когато е готова да пише ще ви разкаже как е и защо само ни чете и не пише. Добре е и много ви обича и и липсвате. Каза, че на 11 март ще гледа да дойде на форумската среща.
Снощи се разплаках докато ви четях. Нанди мила, идва ми да изляза от кожата си, но за съжаление аз също съм един зрител. Абсолютно безполезен.
Първо да ви кажа ЗДРАСТИ от Искричка, моли да я извините, че не пише. Когато е готова да пише ще ви разкаже как е и защо само ни чете и не пише. Добре е и много ви обича и и липсвате. Каза, че на 11 март ще гледа да дойде на форумската среща.
Снощи се разплаках докато ви четях. Нанди мила, идва ми да изляза от кожата си, но за съжаление аз също съм един зрител. Абсолютно безполезен.
Лелееееее, среща на 11 март ли има? Че аз тогава съм в София със сигурност Ураааааааа!
Искричка, много, много те прегръщам и знам, че ще се справиш с трудностите, колкото и големи да са те. Просто си невероятно силен и целеустремен човек, който намира вярната посока. Дори това да е свързано с болезнени решения... Липсваш ни много
Stun, кога ще ви оперират?
Нанди, каквото и да ти кажа, едва ли ще те утеши. Но от личен опит знам, че когато си мислиш, че вече си наистина на края на силите си и по - зле не може да стане, точно тогава се случват макар и малките победи. Онези мигове, които ни карат да вярваме в чудеса! Нанди, днес си прерпочетох едни редове, които Силвето беше пускала тук /може и ти да си го чела това/. Не ми се сърдете, но ще си позволя отново да го копирам, такива неща могат да се четат многократно.
Стъпките на Бога
Една нощ сънувах сън.
Разхождах се с Господ по брега на морето, а по небето проблясваха сцени от моя живот. На всяка от тях имаше два чифта стъпки по пясъка, но за моя изненада забелязах, че в много случаи по пътя ми имаше само един чифт стъпки. Открих, че това се е случвало в най-тежките моменти от моя живот.
Попитах Бога: "Господи, Ти беше казал, че след като веднъж реша да Те следвам, винаги ще ходиш с мен. А сега установявам, че през най-мъчителните мигове от живота ми, има само един чифт стъпки по моя път. Не разбирам защо си ме изоставил, когато най-силно съм се нуждаел от Теб?"
Бог ми отвърна: "Мое скъпо дете, никога не съм те изоставял в изпитанията. Там, където виждаш само един чифт стъпки, Аз те носех на ръце."
Ураааааааа! Искричка, много, много те прегръщам
и знам, че ще се справиш с трудностите, колкото и големи да са те. Просто си невероятно силен и целеустремен човек, който намира вярната посока. Дори това да е свързано с болезнени решения... Липсваш ни много Stun, кога ще ви оперират?
Нанди, каквото и да ти кажа, едва ли ще те утеши. Но от личен опит знам, че когато си мислиш, че вече си наистина на края на силите си и по - зле не може да стане, точно тогава се случват макар и малките победи. Онези мигове, които ни карат да вярваме в чудеса!
Нанди, днес си прерпочетох едни редове, които Силвето беше пускала тук /може и ти да си го чела това/. Не ми се сърдете, но ще си позволя отново да го копирам, такива неща могат да се четат многократно. Стъпките на Бога
Една нощ сънувах сън.
Разхождах се с Господ по брега на морето, а по небето проблясваха сцени от моя живот. На всяка от тях имаше два чифта стъпки по пясъка, но за моя изненада забелязах, че в много случаи по пътя ми имаше само един чифт стъпки. Открих, че това се е случвало в най-тежките моменти от моя живот.
Попитах Бога: "Господи, Ти беше казал, че след като веднъж реша да Те следвам, винаги ще ходиш с мен. А сега установявам, че през най-мъчителните мигове от живота ми, има само един чифт стъпки по моя път. Не разбирам защо си ме изоставил, когато най-силно съм се нуждаел от Теб?"
Бог ми отвърна: "Мое скъпо дете, никога не съм те изоставял в изпитанията. Там, където виждаш само един чифт стъпки, Аз те носех на ръце."
Това, което е копирала Бим бам, е направо невероятно..Тръпки ме побиха, докато го четях..Много истина има в тези няколко изречения..
И аз сега разбирам, че ще има среща пак на 11 март..Там сме, ако не ни мине път черната котка с големите мераци.
Нанди, всички от нашето голямо семейство тук са ти написали, че трябва да си силна най-малкото заради самата себе си, защото ти си опората, която има твоето мъниче...Думите на Мая, че "понякога нещата просто се случват", са една голяма истина..
Всички тук знаем колко ти е трудно и до каква степен те отчайва безсилието..
Трябва да знаеш просто, че ние сме с теб..И дано намериш наистина сили да приемеш това, което не може да промениш. Целувам те..
И аз сега разбирам, че ще има среща пак на 11 март..Там сме, ако не ни мине път черната котка с големите мераци.
Нанди, всички от нашето голямо семейство тук са ти написали, че трябва да си силна най-малкото заради самата себе си, защото ти си опората, която има твоето мъниче...Думите на Мая, че "понякога нещата просто се случват", са една голяма истина..
Всички тук знаем колко ти е трудно и до каква степен те отчайва безсилието..
Трябва да знаеш просто, че ние сме с теб..И дано намериш наистина сили да приемеш това, което не може да промениш. Целувам те..
Забравих да кажа на Мая, че много се радвам, че Гого е добре след изследването и очакваме да ни напишеш добри новини, след като се завърнете от Пловдив..
И след като вече ще си по-спокойна, ще мога да те попитам и какво стана с вашата логопедка и твоето предложение да ни срещнеш с нея..
Но това- в началото на новата седмица..
Наде, оздравя ли Дани?
Как са всички мъници-болници?
Бобо от вчера няма температура, но отказва да се храни. Сипвам му насила чай и вода в малката стисната устичка, пък да видим колко ще е жестока борбата тоя път.
Какво става със Светла, никаква я няма?
И след като вече ще си по-спокойна, ще мога да те попитам и какво стана с вашата логопедка и твоето предложение да ни срещнеш с нея..
Но това- в началото на новата седмица..
Наде, оздравя ли Дани?
Как са всички мъници-болници?
Бобо от вчера няма температура, но отказва да се храни. Сипвам му насила чай и вода в малката стисната устичка, пък да видим колко ще е жестока борбата тоя път.
Какво става със Светла, никаква я няма?
Нанди, как сте днес? Дано по-добре .Попитай лекаря на малката дали в случая войтата е най-подходящия метод.От мен-силна прегръдка.
Наде, а вие как сте с Дани, много си мисля за вас, пази се миличка.
Стън, кажи за операцията на Гинко, кога е, има ли дата?Представям си колко ти е трудно далече от малкия, но знам, че ако имаше начин, сега щеше да си до него.Знам също, че и това скоро ще стане и някак чувствам, че всичко ще се нареди.Утре ще ходиш ли да го гушкаш, нацелувай го от мен /и го наснимай, да му се порадваме/.
Мая, чакаме да се похвалиш с най-най-добрите резултати
Бим-бам аз точно за този пост на Силвето си мислех вчера, историята стига до сърцето.
Дени, намерих играчката за пълзене, за която ти казах по кю-то, има я в комсед, струва 12.60лв., като си он-лайн в кю-то ще ти пратя снимка.
Много прегръдки на всички ви и целувки на дечицата
.Попитай лекаря на малката дали в случая войтата е най-подходящия метод.От мен-силна прегръдка.Наде, а вие как сте с Дани, много си мисля за вас, пази се миличка.
Стън, кажи за операцията на Гинко, кога е, има ли дата?Представям си колко ти е трудно далече от малкия, но знам, че ако имаше начин, сега щеше да си до него.Знам също, че и това скоро ще стане и някак чувствам, че всичко ще се нареди.Утре ще ходиш ли да го гушкаш, нацелувай го от мен /и го наснимай, да му се порадваме/.
Мая, чакаме да се похвалиш с най-най-добрите резултати
Бим-бам аз точно за този пост на Силвето си мислех вчера, историята стига до сърцето.
Дени, намерих играчката за пълзене, за която ти казах по кю-то, има я в комсед, струва 12.60лв., като си он-лайн в кю-то ще ти пратя снимка.
Много прегръдки на всички ви и целувки на дечицата
Бим-бам аз точно за този пост на Силвето си мислех вчера, историята стига до сърцето.
Напоследък много често си го чета този текст, че и аз съм изпаднала в една гадна дупка... Затова реших да го пусна пак.
Как са всички мъници-болници?
Мойта щерка от два дни няма температура, явно се повлия от лекарствата, но от вчера сме с алергия от антибиотика
и пак сме на Кларитин. А за срещата на 11 март в Клюкарника какви са подробностите? В смисъл, кога и къде ще бъде?
На фона на цялата сива картинка, ви пускам да видите новите сними на моят малък болен мъж Бобо.
Както забелязвате, вече ухажва и мацките, така че внимавайте мами на момиченца...Бобо идва..
('http://www.snimka.bg/album.php?album_id=22716');
Както забелязвате, вече ухажва и мацките, така че внимавайте мами на момиченца...Бобо идва..
('http://www.snimka.bg/album.php?album_id=22716');
Габи, гледаме, гледаме............
Голям сладур е. По скоро ми се видя, че мацките го ухажват.
Много хубаво, че ще има среща на 11.03., но защо за нея да четем в Клюкарника. Няма ли да е само наша среща, като тази която пропуснахме?
Този път ще направя всичко възможно и аз да дойда.
Голям сладур е. По скоро ми се видя, че мацките го ухажват.
Много хубаво, че ще има среща на 11.03., но защо за нея да четем в Клюкарника. Няма ли да е само наша среща, като тази която пропуснахме?
Този път ще направя всичко възможно и аз да дойда.
Много хубаво, че ще има среща на 11.03., но защо за нея да четем в Клюкарника. Няма ли да е само наша среща, като тази която пропуснахме?
Аз съм виновна за заблудата
редактирах си горния пост, че да не объркам и други мами. Просто не съм разбрала, че ще има среща на 11 март и реших, че е обща на форума... Но така ми харесва повечееееееее Ей, от сега започвам да си точа зъбките за купона 
Ние нямаме още дата за операцията. Искат да е навършил поне 9 или 10 месеца и от сега не може да се планира. Към края на март ще започна по-сериозно с организацията.
А каква е тази среща на 11-ти? Ако е сигурно, че ще е тогава, може да се опитам и аз да дойда. Този път не можах, защото така ми се падаше пътуването, но ако знам от по рано мога да наредя нещата
А каква е тази среща на 11-ти? Ако е сигурно, че ще е тогава, може да се опитам и аз да дойда. Този път не можах, защото така ми се падаше пътуването, но ако знам от по рано мога да наредя нещата
Здравейте!
Бях написала много дълъг отговор, но докато го пусна и ми се скапа нета
Затова накратко.
Много ви благодаря за подкрепата и милите и топли думи от всяка една от вас. Ще се опитам да се държа, колкото и да ми е трудно... много искам да имам силната вяра в доброто и в добрият край на нещата на Мама Иги.
Бим-Бам благодаря за стойностните редове, които публикува заради мен
се да не се налага повече БОг да ме носи на ръце, нека смо винаги е с мен и детенцето ми.
От скоро съм тук момичета, но искам да ви кажа колко много ви обичам, колко близки ви чувствам и как успокояващо ми действате.... каквито и крайни решения да съм взела, да съм се побъркала от мъка и яд, като прочета вашите постинги и се мотивирам да продължавам да се боря, да търся и аз добрият край и малките победи
Пак стана дълго... дано не се проваля отново... преди бях написала за всяка по едно изречение, но ще трябва да практикувам вече по малко, но редовно писане тук
Бях написала много дълъг отговор, но докато го пусна и ми се скапа нета
Затова накратко.
Много ви благодаря за подкрепата и милите и топли думи от всяка една от вас. Ще се опитам да се държа, колкото и да ми е трудно... много искам да имам силната вяра в доброто и в добрият край на нещата на Мама Иги.
Бим-Бам благодаря за стойностните редове, които публикува заради мен
се да не се налага повече БОг да ме носи на ръце, нека смо винаги е с мен и детенцето ми.От скоро съм тук момичета, но искам да ви кажа колко много ви обичам, колко близки ви чувствам и как успокояващо ми действате.... каквито и крайни решения да съм взела, да съм се побъркала от мъка и яд, като прочета вашите постинги и се мотивирам да продължавам да се боря, да търся и аз добрият край и малките победи
Пак стана дълго... дано не се проваля отново... преди бях написала за всяка по едно изречение, но ще трябва да практикувам вече по малко, но редовно писане тук
Добре де, ама аз другите мами не ги познавам и ще ми е все едно дали съм в София в един ресторант пълен с непознати жени или съм във Варна.
Аз много искам да се запозная с Вас, мили мами, дето от първото ми стъпване във форума, от преди една година, сте ме подкрепяли и сте се радвали заедно с мен за нашите успехи.
Аз много искам да се запозная с Вас, мили мами, дето от първото ми стъпване във форума, от преди една година, сте ме подкрепяли и сте се радвали заедно с мен за нашите успехи.
моля ви за съвет
болна съм и то много - гърлото ме боли, линфните ми възли са като корабни възли, боли ме даже врата като го местя. бях на доктор и той каза - парацетамол ака ако умиргам.
ама мен ме е страх това боледуване да не увреди бебето... та не знам кое е по-добре - да почна лекарства преди съвсем да съм рухнала или да почакам. за сега нямам висока температура.
другия проблем е - какво даправя ако почна парацетамол - аз съм с язва, а от две дни съм на едно единствено ядене /другото отива в любимата ми тоалетна/. как да си успокоя стомаха.
Прощавайте че пак ви затрупвам с въпроси, но искам да събера повече мнения - кога да се почне лекарство - до кога да се чака.
Обичам ви! Толкова се радвам, че ви има - да изслушате и дадетет съвет
болна съм и то много - гърлото ме боли, линфните ми възли са като корабни възли, боли ме даже врата като го местя. бях на доктор и той каза - парацетамол ака ако умиргам.
ама мен ме е страх това боледуване да не увреди бебето... та не знам кое е по-добре - да почна лекарства преди съвсем да съм рухнала или да почакам. за сега нямам висока температура.
другия проблем е - какво даправя ако почна парацетамол - аз съм с язва, а от две дни съм на едно единствено ядене /другото отива в любимата ми тоалетна/. как да си успокоя стомаха.
Прощавайте че пак ви затрупвам с въпроси, но искам да събера повече мнения - кога да се почне лекарство - до кога да се чака.
Обичам ви! Толкова се радвам, че ви има - да изслушате и дадетет съвет
здравейте на всички - да се появя и аз накрая на любовната седмица. ние благодаря на Бога сме добре, Теди ходи на градина, аз бях на преглед - кръвно и тонове в норма. Да се похваля - тате е отпуска от вчера и аз съм много щастлива. имаме още някои неща да преместим и доподредим преди малкия човек да се появи.
Нанди мила много се моля за вас с Мими и тате да имате силите и търпението да преодолеете тези нелеки изпитания.
Наде моля те пий парацетамол или ако имаш Фервекс си разтвори, защото не е хубаво да си като парцал - опитай да го изпиеш като чай с малко препечена филия и сирене, надявам се да не иде пак в любимата ти..... помоли тате да те разстрие с ракия или мас ако имате - това е супер за бременни и след това заспиваш като къпана
аз най-вероятно ще пропусна срещата на 11 март по уважителни причини
пожелавам ви спокойни почивни дни, здрави дечица и мнооооого силни и усмихнати мами
за всички вас мили мои смели момичета
Нанди мила много се моля за вас с Мими и тате да имате силите и търпението да преодолеете тези нелеки изпитания.
Наде моля те пий парацетамол или ако имаш Фервекс си разтвори, защото не е хубаво да си като парцал - опитай да го изпиеш като чай с малко препечена филия и сирене, надявам се да не иде пак в любимата ти..... помоли тате да те разстрие с ракия или мас ако имате - това е супер за бременни и след това заспиваш като къпана
аз най-вероятно ще пропусна срещата на 11 март по уважителни причини
пожелавам ви спокойни почивни дни, здрави дечица и мнооооого силни и усмихнати мами
за всички вас мили мои смели момичета
Наде, като цяло високата температура е най опасна за детето. Така че по добре гледай да не стигаш до там. Аз пих парацетамол докато бях бременна - някъде 4-ия месец бях май и се бях разболяла. Гледай да пресечеш нещата от рано. Само не прекалявай - мисля че 3 пъти беше максимума на ден. За успокояването на стомаха нищо не мога да кажа... Аз никога не съм имала проблеми.
Опитай се все пак да ядеш нещо, въпреки повръщането. То няма как да не си като парцал май с неядене и неспане и да не си бременна...
Опитай се все пак да ядеш нещо, въпреки повръщането. То няма как да не си като парцал май с неядене и неспане и да не си бременна...
Мила Нанди,и аз се моля за твоето слънчице.Дано Бог покаже милост и помогне на Мими да укепне и да се възстановява.Много се надявам с таткото да се справите с този гооолям проблем за всяко семейство-болно детенце.
Съжалявам и за болничката Надя.И аз мисля,че не бива да отлагаш започването на Парацетамол.Твоето състояние също се отразява на бебето.
Ех,момичета всички си имаме по-големи или по-малки проблеми с дечицата,но Бог така е отредил...Можем само да се грижим за тях и да ги обичаме.И аз с моята Мони се притеснявам всеки ден-колко й е захарта,колко инсулин да сложим.Сега слагаме два пъти на ден,но докторката каза,че ако продължава да е с нестабилни захари,ще се наложи да слагаме по четири пътиИ аз преглъщам сълзите си всеки път,когато й слагам инсулина и тя проплаче,че я боли.Ръчичките и крачетата й стават на "решето",но...няма как.Знам,че моя проблем изглежда"глезотия"пред вашите,но и на мен ми е тежко
Дано Бог да покаже милост и всички дечица да се подобрват,а тези които са на път-да нямат никакви проблеми
С много обич
Теди
Съжалявам и за болничката Надя.И аз мисля,че не бива да отлагаш започването на Парацетамол.Твоето състояние също се отразява на бебето.
Ех,момичета всички си имаме по-големи или по-малки проблеми с дечицата,но Бог така е отредил...Можем само да се грижим за тях и да ги обичаме.И аз с моята Мони се притеснявам всеки ден-колко й е захарта,колко инсулин да сложим.Сега слагаме два пъти на ден,но докторката каза,че ако продължава да е с нестабилни захари,ще се наложи да слагаме по четири пъти
И аз преглъщам сълзите си всеки път,когато й слагам инсулина и тя проплаче,че я боли.Ръчичките и крачетата й стават на "решето",но...няма как.Знам,че моя проблем изглежда"глезотия"пред вашите,но и на мен ми е тежко Дано Бог да покаже милост и всички дечица да се подобрват,а тези които са на път-да нямат никакви проблеми
С много обич
Теди
Наде, пий си парацетамола, не чакай 
За гърлото се сещам една смес от 2с.л.мед, 1/2с.л.маргарин и 1 ванилия, забърква се и всяка сутрин по една лъжичка, мен ме оправи докато бях бременна.Пила съм също ехинацея, но в по-късен етап.Капки за нос в краен случай - виброцил.Друго не знам, ДАНО бързо се махне настинката .Много .
Светле, супер е, че таткото вече е в отпуск, сега спокойствие и радостни трепети преди събитието.Много стискам палци всичко да е наред и когато му дойде времето, да гушкате най-прекрасния бебок.
За гърлото се сещам една смес от 2с.л.мед, 1/2с.л.маргарин и 1 ванилия, забърква се и всяка сутрин по една лъжичка, мен ме оправи докато бях бременна.Пила съм също ехинацея, но в по-късен етап.Капки за нос в краен случай - виброцил.Друго не знам, ДАНО бързо се махне настинката .Много .Светле, супер е, че таткото вече е в отпуск, сега спокойствие и радостни трепети преди събитието.Много стискам палци всичко да е наред и когато му дойде времето, да гушкате най-прекрасния бебок.
Теди, аз не те познавам лично, но благодаря за милите думи. И исакм да ти кажа, че разбирам, но истината е, че само си представям болката ти... Но знаеш ли - вярвам, че в най-скоро време ще се измиси нещо за диабета... Нещата толкова са напреднали! Но до тогава- бъди силна - ти си човека, който крепи малката! Ти си нейната сила и опора!
Светле, радвам се за теб! ЖЕлая ти много спокойствие сега - точно преди финала - защото ще ти трябва да събереш сили за малкото слънчице! НАдявам се, няма да ни забравиш и ще се обадиш поне на Мая - та да може и ние да се радваме с вас с таткото! Не знаме кога ще е, но ти желая безпроблемно и безболезнено /до колкото е възможно/ раждане! А до тогава - моляте пази се - след бебето на Любознателна, твоето е най-чаканото - защото така да се каже е "заченато" с нашия форум След малкия принц на Любознателна, чакаме и твоето детенце да огрява с щасливи новини нашия форум!
Сети, вес да ти кажа, че Лорка-дорка е много сладка с тая биба! /аз като видя беб с биба и ме удря на умиление - ДАни нали я отказа на 8-9 месеца/.
Denst как си ти? Не пишеш как се справяш... как ти понасят процедурите... Въобще пиши - не го стаявай в теб - и хубавото и лошото! Аз в такъв шок бях изпаднала, че разбрах колко зле ми се е отразявало всичко, чак след като спрях да ходя на процедури.. Толкова се бях стегнала, че нямаше лабаво... но пък и нервите ми бяха... Бе бях като робот - май нищо не ме впечатляваше, щото бях изкл емоции и чувства, за да оцелея при стреса.
Светле, радвам се за теб! ЖЕлая ти много спокойствие сега - точно преди финала - защото ще ти трябва да събереш сили за малкото слънчице! НАдявам се, няма да ни забравиш и ще се обадиш поне на Мая - та да може и ние да се радваме с вас с таткото! Не знаме кога ще е, но ти желая безпроблемно и безболезнено /до колкото е възможно/ раждане! А до тогава - моляте пази се - след бебето на Любознателна, твоето е най-чаканото - защото така да се каже е "заченато" с нашия форум
След малкия принц на Любознателна, чакаме и твоето детенце да огрява с щасливи новини нашия форум!Сети, вес да ти кажа, че Лорка-дорка е много сладка с тая биба! /аз като видя беб с биба и ме удря на умиление - ДАни нали я отказа на 8-9 месеца/.
Denst как си ти? Не пишеш как се справяш... как ти понасят процедурите... Въобще пиши - не го стаявай в теб - и хубавото и лошото! Аз в такъв шок бях изпаднала, че разбрах колко зле ми се е отразявало всичко, чак след като спрях да ходя на процедури.. Толкова се бях стегнала, че нямаше лабаво... но пък и нервите ми бяха... Бе бях като робот - май нищо не ме впечатляваше, щото бях изкл емоции и чувства, за да оцелея при стреса.
Наденце, не отлагай лечението.Не трябва да се усложнява положението ти в никакъв случай и както са ти казали и др мами пий Фервекс, чай и хапвай... дори и след минута да върнеш всичко... не спирай да ядеш. Бебенцето има нужда от доброто ти състояние.
Стискам палци скоро да кажеш че вече си здрава и бодра
Теди напълно разбирам болката и притесненята ти-имам братовчед с диабет от раждането и познавам от близо живота на семейството му. Сега той е голям,силен и много отговорен младеж и е много благодарен на мама и тате, че винаги са били с него и са му помогнали да надживее леката разлика с другите деца и да разбере колко е важно да е отговорен.
Светле с теб сме! Много приятни моменти ти пожелавам с тати на последната права, най-хубавата-тръпнещото очакване на малкото човече Леко и безпроблемно раждане, бързо възстановяване и при първа възможност да покажете снимки на съкровишето си! И нека новият член на форума бъде здрав и жизнерадостен! Все още ли не знаете дали е момиче или момче????
НИе с Мими сме по-добре! Прави разни странни неща, но аз се надявам да не са лоши. Дори няколко пъти ни се усмихна и издаде звуци(нещо което до сега не беше правила) С баща й се зарадвахме много на това. Казвали са ни че след гърч, децата живват, защото мозъчето им си е починало.
Дано тези с абили последните и тя да бъде вече само в кондиция и да опознава света и да ни радва все с нови и хубави неща !
Приятен уикенд на всички!
Стискам палци скоро да кажеш че вече си здрава и бодра
Теди напълно разбирам болката и притесненята ти-имам братовчед с диабет от раждането и познавам от близо живота на семейството му. Сега той е голям,силен и много отговорен младеж и е много благодарен на мама и тате, че винаги са били с него и са му помогнали да надживее леката разлика с другите деца и да разбере колко е важно да е отговорен.
Светле с теб сме! Много приятни моменти ти пожелавам с тати на последната права, най-хубавата-тръпнещото очакване на малкото човече
Леко и безпроблемно раждане, бързо възстановяване и при първа възможност да покажете снимки на съкровишето си! И нека новият член на форума бъде здрав и жизнерадостен! Все още ли не знаете дали е момиче или момче???? НИе с Мими сме по-добре! Прави разни странни неща, но аз се надявам да не са лоши. Дори няколко пъти ни се усмихна и издаде звуци(нещо което до сега не беше правила) С баща й се зарадвахме много на това. Казвали са ни че след гърч, децата живват, защото мозъчето им си е починало.
Дано тези с абили последните и тя да бъде вече само в кондиция и да опознава света и да ни радва все с нови и хубави неща !
Приятен уикенд на всички!
Нанди радвам се че звучиш доста по-бодро. Само кураж и гледайте напред с тате, всичко ще се оправи - Бог да е с вас
Ние наистина не знаем какво е бебето като се роди ще видим
Наде за всичко друго пишеш, но не и дали пи Фервекс или парацетамол, хапна ли нещо.
и естествено че ще се обадя да ви кажат като се роди бебо или ще поръчам на тате ако не е много шашнат да пише във форума новината
лек и слънчев ден на всички
да ви кажа на кого дължа двете лентички в подписа ми - на бате Пепи - големият син на мама Teddyvas - да го похваля детето много го бива в технологиите
Ние наистина не знаем какво е бебето като се роди ще видим
Наде за всичко друго пишеш, но не и дали пи Фервекс или парацетамол, хапна ли нещо.
и естествено че ще се обадя да ви кажат като се роди бебо или ще поръчам на тате ако не е много шашнат да пише във форума новината
лек и слънчев ден на всички
да ви кажа на кого дължа двете лентички в подписа ми - на бате Пепи - големият син на мама Teddyvas - да го похваля детето много го бива в технологиите
Светле - честита втора лента, браво на помощника! ЖАлко, че не каза да помагаме...
ДАни-бой папка и въпреки, че ще пием Сумамеда 7 дни - щото кръвната картина има левкоцити, той е вече моето момче. Аз имам страшно повръщане по цял ден, но след като вчера нощес преживях 9-те кръга на ада за 2-3 часа - днес поне полестта отстъпва. Иначе май ще си слабея и повръщам - поне ще стана стройна и хубава
Нанди, мила толкова ме сгря твоя пост... И най-вече това, че във всичко присъства и тате. Толкова се надявам да има повече ведри постове. А това с гърчовете май е вярно - след такъв детето е направо контактно и будно... жизнено... Абе става съвсем друго бебе. ТИ писа ли на Реза за амоняка? МОля те пиши й - тя има опит, да те насочи къде и при кого да го изследвате... И въобще посъветвай се с нея - тя е невероятен човек!
Сети, отданва искам да ти предложа да смениш аватара - слава богу това е вече минало! Нека и на аватара ни се усмихва тази малка красавица! А може и тримата да ни гледате от там Че като погледна кувьоза и тея системи... сигурно ме разбираш....
Силве, какво става с Марти? Как е в даскалото? А ти как си? Замисляла ли си се да го пуснеш сам да ходи вече, аконе е твърде далече? Бе въобще - да го запишеш на спорт, кръжок - нещо което да го направи по-самостоятелен. А и да си има лично негово си занимание?
Мамо Иги, да ни пишеш, че те мисля и теб и малчо, и бебе и кръст! Как е твоята настинка? А кръста?
И последна, но не и в мислите ми - мила Искрице, много топлипрегръдки от разпролетила се Сф. ЖЕлая ти сили да се пребориш с трудностите - имай търпение, да промениш това което можеш, и мъдрост да приемеш, това, което не можеш да промениш. И най-накрая - имай любов към себе си - да си отстояваш правата. ЗАщото децата и семейството са ценни неща, но уви не са всичко в живота на човека - той има нужда от своите мечти, от пространство и от вяра, надежда и любов.
НАдявам се винаги да имаш вяра в любовта и надежда за бъдещето!
Желая ти и добри приятели, които да ти помогнат в трудни моменти!
И най-вече - бъди все така позитивна! Вярвам, че в това е твоя ключ към успеха!
И пиши ни - ние сме тук отчасти заради теб и други хора като теб... ако вас ви нямаше и ние нямаше да си имаме "виртуален дом"... Ти си ни искрицата надежда - затова пиши, пиши да бъдем с теб, да ти помогнем или поне да те изслушаме! А докато се решиш на това - знаеш, че ще те чакаме търпеливо и ще се молим за теб и семейството ти!
ДАни-бой папка и въпреки, че ще пием Сумамеда 7 дни - щото кръвната картина има левкоцити, той е вече моето момче. Аз имам страшно повръщане по цял ден, но след като вчера нощес преживях 9-те кръга на ада за 2-3 часа - днес поне полестта отстъпва. Иначе май ще си слабея и повръщам - поне ще стана стройна и хубава
Нанди, мила толкова ме сгря твоя пост... И най-вече това, че във всичко присъства и тате. Толкова се надявам да има повече ведри постове. А това с гърчовете май е вярно - след такъв детето е направо контактно и будно... жизнено... Абе става съвсем друго бебе. ТИ писа ли на Реза за амоняка? МОля те пиши й - тя има опит, да те насочи къде и при кого да го изследвате... И въобще посъветвай се с нея - тя е невероятен човек!
Сети, отданва искам да ти предложа да смениш аватара - слава богу това е вече минало! Нека и на аватара ни се усмихва тази малка красавица! А може и тримата да ни гледате от там
Че като погледна кувьоза и тея системи... сигурно ме разбираш....Силве, какво става с Марти? Как е в даскалото? А ти как си? Замисляла ли си се да го пуснеш сам да ходи вече, аконе е твърде далече? Бе въобще - да го запишеш на спорт, кръжок - нещо което да го направи по-самостоятелен. А и да си има лично негово си занимание?
Мамо Иги, да ни пишеш, че те мисля и теб и малчо, и бебе и кръст! Как е твоята настинка? А кръста?
И последна, но не и в мислите ми - мила Искрице, много топлипрегръдки от разпролетила се Сф. ЖЕлая ти сили да се пребориш с трудностите - имай търпение, да промениш това което можеш, и мъдрост да приемеш, това, което не можеш да промениш. И най-накрая - имай любов към себе си - да си отстояваш правата. ЗАщото децата и семейството са ценни неща, но уви не са всичко в живота на човека - той има нужда от своите мечти, от пространство и от вяра, надежда и любов.
НАдявам се винаги да имаш вяра в любовта и надежда за бъдещето!
Желая ти и добри приятели, които да ти помогнат в трудни моменти!
И най-вече - бъди все така позитивна! Вярвам, че в това е твоя ключ към успеха!
И пиши ни - ние сме тук отчасти заради теб и други хора като теб... ако вас ви нямаше и ние нямаше да си имаме "виртуален дом"... Ти си ни искрицата надежда - затова пиши, пиши да бъдем с теб, да ти помогнем или поне да те изслушаме! А докато се решиш на това - знаеш, че ще те чакаме търпеливо и ще се молим за теб и семейството ти!
Сети, отданва искам да ти предложа да смениш аватара - слава богу това е вече минало! Нека и на аватара ни се усмихва тази малка красавица! А може и тримата да ни гледате от там Че като погледна кувьоза и тея системи... сигурно ме разбираш....
Че като погледна кувьоза и тея системи... сигурно ме разбираш.... ,аватара не го сменям.Ще ти кажа какво виждам аз и какво се надявам всички да видят, виждам в аватара си преплетени -ВЯРЯ, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ.Това е, поглеждаш кувьоза, системите и Лора в него, бореща се... и после поглеждаш лентичката с това усмихнатото с бибата, което е пак тя-моето красиво чудо и тогава се надявам всеки видял това да си каже "всичко е възможно, стига да Вярваме и да се Надяваме с много Обич".А на теб категорично ти забранявам да мислиш за системи и т.н. Много си ви обичам и теб и Дани и растящото ти тумбалаче, моля те, мисли си за хубави неща въпреки близките чести срещи с тоалетната.Всичко ще е наред с бебо, скоро ще ти стане по-добре и ще можеш да се наслаждаваш на всичко което ти се случва без да ти е лошо.Много целувчици
Здравейте момичета,
да се включа и аз. Не знам дали е за хвалене, но днес малката от седнало положение си сви крачетата, опря се на ръцете и хоп - от кос седеж мина на корем. Досега не го беше правила, като седеше, общо взето не можеше да мръдне, а ако я бутнеш падаше като круша и се плъосваше по корем. А сега се опря на ръцете за пръв път. Не смея да се радвам още, дано не го забрави. Още на коленца не се дига, но сега се обнадеждих. Вчера не ми беше много празнично, бях почнала да се психясвам и да се отчайвам, защото няма напредък с пълзенето и с изправянето. Един два пъти миналата седмица като искаше да избяга от рехабилитаторката пропълзя няколко стъпки и ние се зарадвахме, но като е спокойна не ще. Като е в момент на емоция или като се разсъди си опъва и стяга крачетата и стават много корави, това много ме плаши. Уж Чавдаров каза, че не е спастична, ама си ме е страх. Може ли да стане по-нататък, ако сега не е? Но пък днес си сви краката и мина на корем, не знам какво да мисля. Ох, дано скоро видя напредък, че почвам да откачам.
Хайде успешен ден на всички
Чакаме да чуем за ЯМР на Гого на Мая.
И всички бременни да си почиват и да не се натоварват с много, много работа
Това много ми хареса, трябва да си го припомняме по-често и наистина всичко ще е възможно.
да се включа и аз. Не знам дали е за хвалене, но днес малката от седнало положение си сви крачетата, опря се на ръцете и хоп - от кос седеж мина на корем. Досега не го беше правила, като седеше, общо взето не можеше да мръдне, а ако я бутнеш падаше като круша и се плъосваше по корем. А сега се опря на ръцете за пръв път. Не смея да се радвам още, дано не го забрави. Още на коленца не се дига, но сега се обнадеждих. Вчера не ми беше много празнично, бях почнала да се психясвам и да се отчайвам, защото няма напредък с пълзенето и с изправянето. Един два пъти миналата седмица като искаше да избяга от рехабилитаторката пропълзя няколко стъпки и ние се зарадвахме, но като е спокойна не ще. Като е в момент на емоция или като се разсъди си опъва и стяга крачетата и стават много корави, това много ме плаши. Уж Чавдаров каза, че не е спастична, ама си ме е страх. Може ли да стане по-нататък, ако сега не е? Но пък днес си сви краката и мина на корем, не знам какво да мисля. Ох, дано скоро видя напредък, че почвам да откачам.
Хайде успешен ден на всички
Чакаме да чуем за ЯМР на Гого на Мая.
И всички бременни да си почиват и да не се натоварват с много, много работа
тогава се надявам всеки видял това да си каже "всичко е възможно, стига да Вярваме и да се Надяваме с много Обич".
Denat , браво на малката! На мен ми се струва даже, че успехът е дошъл бързо, което значи , че занапред ще напредва още по-бързо. Успехите идват с времето, някой ден изведнъж ще те изненада.
catnadeen , напоследък ми се струва, че си много напрегната и малко параноична Не те познавам лично и представата си за теб изграждам само въз основа на постингите ти, не само в този форум, но тук само си изливаш душата и имам чувството че напоследък чета друг човек. Глада и хормоните са си казали думата. Аз никога не съм повръщала,предполагам че е ужасно, няма ли възможност да се спре с някакви медикаменти? Лежах в патологично с една непрекъснато повръщаща майка, при нея положението наистина беше страшно, до последния ден на бремеността нещо пиеше, биеше си сама инжекции, в краен случай беше на системи, та мисълта ми е не може ли нещо да вземаш, за да го спреш? Как се справяш с болеста, има ли подобрение?
kuneto, стискам палци, малко е останало до събитието, желая ти всичко до тогава да е безпроблемно и да се радваме всички на едно здраво и хубаво форумско бебе!
Мая, чакаме да чуем хубави резултати!
nandy, много ми беше мъчно и за малката, и за теб Ужасни неща е трябвало да преживееш. Надявам се да е за последно.
catnadeen , напоследък ми се струва, че си много напрегната и малко параноична
Не те познавам лично и представата си за теб изграждам само въз основа на постингите ти, не само в този форум, но тук само си изливаш душата и имам чувството че напоследък чета друг човек. Глада и хормоните са си казали думата. Аз никога не съм повръщала,предполагам че е ужасно, няма ли възможност да се спре с някакви медикаменти? Лежах в патологично с една непрекъснато повръщаща майка, при нея положението наистина беше страшно, до последния ден на бремеността нещо пиеше, биеше си сама инжекции, в краен случай беше на системи, та мисълта ми е не може ли нещо да вземаш, за да го спреш? Как се справяш с болеста, има ли подобрение?kuneto, стискам палци, малко е останало до събитието, желая ти всичко до тогава да е безпроблемно и да се радваме всички на едно здраво и хубаво форумско бебе!
Мая, чакаме да чуем хубави резултати!
nandy, много ми беше мъчно и за малката, и за теб
Ужасни неща е трябвало да преживееш. Надявам се да е за последно.
Браво на Вас Денат. Ето ти подаръка за рожденния ден на принцеска. Разбира се, че ще видиш напредък. Ти какво си очаквала.
Нанди, много ме заинтригува твоя братовчед, който е получил диабет от бебе. Незная дали правилно съм те разбрала, но ако е така пиши ми на лични и ще ти обясня по-подробно.
Стискам Ви палци да оздравявате по-бързо и Реза наистина знае много за този проклет амоняк. Дано да сте се свързали.
"всичко е възможно, стига да Вярваме и да се Надяваме с много Обич".
Сети, и аз вярвам, че по този начин се оправят нещата.
Наде, защо се притесняваш от парацетомола. Аз съм го пила много пъти по време на бременноста. Знам, аналгетиците са страшни през първите 4 месеца. Спомням си, че моята лекарка ми беше изписала дори антибиотик. Обаче, ти си знаеш най-добре.
Нанди, много ме заинтригува твоя братовчед, който е получил диабет от бебе. Незная дали правилно съм те разбрала, но ако е така пиши ми на лични и ще ти обясня по-подробно.
Стискам Ви палци да оздравявате по-бързо и Реза наистина знае много за този проклет амоняк. Дано да сте се свързали.
"всичко е възможно, стига да Вярваме и да се Надяваме с много Обич".
Сети, и аз вярвам, че по този начин се оправят нещата.
Наде, защо се притесняваш от парацетомола. Аз съм го пила много пъти по време на бременноста. Знам, аналгетиците са страшни през първите 4 месеца. Спомням си, че моята лекарка ми беше изписала дори антибиотик. Обаче, ти си знаеш най-добре.
Дени, страхотен подарък Ви е направила Бела!
Браво на малката госпожица ! Ще се радваш естествено и ще се надяваш на много повече И ще видиш, че ще започне да напредва. Наистина бързо е дошъл резултата и това ми вдъхва и н амен надежди. Дано и на нас Ваня да може да ни помогне с вълшебните си ръце
се и моето момиченце да започне да се развива в правилната посока
Дано всички дечица имат своите малки победи!
Браво на малката госпожица ! Ще се радваш естествено и ще се надяваш на много повече
И ще видиш, че ще започне да напредва. Наистина бързо е дошъл резултата и това ми вдъхва и н амен надежди. Дано и на нас Ваня да може да ни помогне с вълшебните си ръце се и моето момиченце да започне да се развива в правилната посока Дано всички дечица имат своите малки победи!
Дени, браво на малката, това е чудесно!Бързичко започва да напредва, а сигурна съм това е само началото на много такива изненади.Много се радвам .Притесненията ти са нормални, страховете също, аз също постоянно се вглеждам дали е на пръсти, дали си е свила ръчичките и още много дали..., кога..., след колко...,сигурно повечето мами в този форум така правим, просто се вглеждаме повечко и понякога не смеем да изречем на глас хубавото, от страх.Но хубавото е, че се радваме хиляди пъти повече на всяка малка стъпчица, на усмивка, на думичка, на изправяне и всяка милувка ни прави много щастливи нали?Хайде, горе главата, повече оптимизъм и се радвай на този голям успех, а ние се радваме с вас и ви пращаме мноого целувчици
.Притесненията ти са нормални, страховете също, аз също постоянно се вглеждам дали е на пръсти, дали си е свила ръчичките и още много дали..., кога..., след колко...,сигурно повечето мами в този форум така правим, просто се вглеждаме повечко и понякога не смеем да изречем на глас хубавото, от страх.Но хубавото е, че се радваме хиляди пъти повече на всяка малка стъпчица, на усмивка, на думичка, на изправяне и всяка милувка ни прави много щастливи нали?Хайде, горе главата, повече оптимизъм и се радвай на този голям успех, а ние се радваме с вас и ви пращаме мноого целувчици
Денат, радвам се за вас с малката! Сигурна съм, че този напредяк ще става все по-голям. Не мисля, че има някаква вероятност да се появи спастичност - тя или вече трябваше да е на лице при вашата степен на ЦКС или просто от тук насетне - само подобрение. Надявам се ще ме разбереш - нещо не обяснявам много добре. А това с изпъването - май е свързано с тръшкането на децата - обикновено в тези месеци е свързано и с мятане назад на леглото.
Любознателна, вярно е - много съм се подтиснала. Но днес ми беше хубав ден - ядох, разхождах се с детенце, слънчице ни огрява и оздравяваме и двамата... моята най-добра приятелка беше при мен!
Беше божествено - толкова свежо и хубаво миришеше наоколо, че се зарадвах на света... и на бебето в мен. Да! Даже ми беше превъзходно след една биричка! И въпреки, че като се прибрях пак се изповядвах не ме напуска доброто настроение.
Никога не съм подозирала до колко може да подкопае нервите едно постоянно физическо страдание - дори когато не е със силни болки.
Желая ви също толкова топли и невероятни дни!
Любознателна, вярно е - много съм се подтиснала. Но днес ми беше хубав ден - ядох, разхождах се с детенце, слънчице ни огрява и оздравяваме и двамата... моята най-добра приятелка беше при мен!
Беше божествено - толкова свежо и хубаво миришеше наоколо, че се зарадвах на света... и на бебето в мен. Да! Даже ми беше превъзходно след една биричка! И въпреки, че като се прибрях пак се изповядвах
не ме напуска доброто настроение.Никога не съм подозирала до колко може да подкопае нервите едно постоянно физическо страдание - дори когато не е със силни болки.
Желая ви също толкова топли и невероятни дни!
И аз напоследък имам чувсвото че някой е сменил Надя, ама за добро В постовете и и има толкова много любов. Все пак като ще става мама на двама, редно е
Надявам се вече да си по-добре наистина и да не те повтарят болестите. Но то като се позатопли времето и всички ги хваща.
Denat, много хубава новина. Детето напредва, дано да е с все по бъзи темпове
В постовете и и има толкова много любов. Все пак като ще става мама на двама, редно е Надявам се вече да си по-добре наистина и да не те повтарят болестите. Но то като се позатопли времето и всички ги хваща.
Denat, много хубава новина. Детето напредва, дано да е с все по бъзи темпове
И скоро да се похвалите и с такива движения!