Любовната седмица - обичайте и бъдете обичани - 13.02-19.02.2006 г. !

Честит ви Свети Валентин и Трифон Зарезан- кой каквото празнува!
Мили мами, истината е че нашите специални деца изчерпват силите ни и не ни остава много време за разнообразяване на ежедневието! Аз понякога завиждам на мамите които почти не разбират кога децата им са пораснали, но пък от друга страна не могат и да оценят малките постижения на дечицата си и едва ли са по щастливи от нас! Обичайте се ,бъдете обичани и не губете надежда!;

Вени, толкова хубаво си го казала за изчерпването на силите от специалните ни дечица. Изобщо не се сещам за разнообразяване на ежедневието 
аз съм й се отдала напълно и не забелязвам татко й.за мен най-важно е тя да се чувства добре и да няма нужда от нещо. Психоложката при която ходих каза, че таткото ревнува и че чувства Мими като конкурент, понеже аз не му обръщам никакво внимание. Предупреди ме,че ако продължавам така той може и да ни изостави. От една страна заради трудното приемане на тежкото заболяване на детето (за повечето мъже бягането от проблема бил спасение), а от друга това че не намира вече ласка и внимание от съпругата си.
Осъзнах, че е мн права и ще се опитам да спася брака си, да нося две дини под една мишница - да не престана да бъда всеотдайна майка, но и да бъда желана съпруга.
Стискайте палци

bebiradi, ама разбира се, че не може човек да престане да изисква от половинката си. Повярвай ми, аз съм дори досадна! Говорех по принцип за това, че съвременните хора като че ли по-често се оказват неподготвени за брачния живот. Може във вашия случай това да е бил твоят съпруг. А и аз знам, че причините за раздяла могат да са страшно много и най-различни. Съвсем не бих посмяла да осъждам никой, който го е преживял.   

Не е хич трудно да направиш една жена щастлива!
http://www.arakis-chan.hit.bg/happiness.htm
 

Nandy, детето е важно, но не бива да се изолираш от всичко останало. Опитай се за миг да си представиш, че ти си не майката, а детето. Каква майка би искала да имаш?
Когато бях дете, често боледувах с доста висока температура. Спомням си нашите паникьосани, компреси сменят, суетят се, а аз не разбирам защо е нужно това, защо не ме оставят просто да си полежа, та аз не се чувствам толкова зле...
Разбираш ли, опитай да се държиш така, сякаш всичко е наред... и тогава детето ще се чувства сякаш всичко е наред. И моето е различно, и е много-много назад от връстниците си, но се успкоявам с това, че е весело.
Това го казвам от позицията на дете на прекалено грижовна майка.
Майка ми прекалено много се вторачва в мен, прекалено много е обвързана... разбираш ли... това натоварва... Тя мисли, че е най-добрата майка на света, а не знае, че нейната прекалена загриженост ми идва в повече.  Опитвам се да й обясня, че е редно и тя да има свой живот... ама не... тя само мисли какво правим ние и тн., макар че аз не съм на 2 годинки...
Независмо здраво или болно, детето има нужда от майка, която се усмихва, от майка, която прави различни и весели неща.
Опитай се да разчупиш омагьосания кръг. Започни да излизаш, да правиш неща, които си обичала. Спретни една изненада на таткото.
Детенцето ще има нужда от теб цял живот, затова трябва да се съхраниш, а не да изхабиш всичко за година-две...
Опитвам се да ти пиша на кю...

Нанди, firebird е просто напълно права. Едно,  че такава любов товари - защото ти принудително правиш симбиоза, а особено при вас ще е максимално нужно детето да е самостоятелно!
Аз ти го казвам, защото аз съм като теб и започвам все повече да страдам от себе си и невъзможността да оставя Дани да се развива сам. Сигурно и второ идва заради това - да ме спаси преди да съм станала патологичен случай!
Много е трудно да откриеш равновесието във всичко което правиш - и в любовта ив другите неща... НО се надявам, че всички ние ще се справиму преди децата да ни плащат за нашата прекалена майчина любов.
Точно днес четох един разказ на някакъв новозенландски писател - някъде 80-те е писал. Точно за тази глезеща и задушаваща майчина любов, тази която не гледа дали детето заслужава или дали не му прави мечешка услуга... Каквато съм си ревлива напоследък - почти се разплаках. Колко лошо може да има в една добра постъпка!?!
"Прекаления светец и Богу не е драг" и другото е  "Пътя към ада е постлан с добри намерения"

Четох ви момичета и понеже съм станала много сълзлива напоследък, се разплаках! Незнам дали е от щастие или от нямане на сили вече, защото отново съм болна, носа ми е запушен ужасно, едва дишам и кашлям като за световно...цяла нощ спах ужасно и сънувах че се задушавам...но знаете ли дадох си сметка, че наистина съм късметлийка в живота!
Имам прекрасно дете, което оживя, въпреки нашата родителска небрежност, имам мъж до себе си, който цяла сутрин тича да уреди продължението на ТЕЛК-а на Мишо, защото както винаги българска институция ни излъга и ни подреди "добре"!!!После успя да се върне за 2 минути в къщи, и въпреки че беше много закъснял за работа, да се усмихне почти виновно и да ми каже, имам 2 стотинки, забравил съм си пари, а съм много гладен, после ме прегърна и каза: Честит празник!
Попита ме: Ти влюбена ли си? А аз му отговорих със същия въпрос: А ти влюбен ли си? Тогава ми каза: Може да не съм влюбен, но много ви обичам и вие сте моя живот!Е няма да ви описвам всички чуства, които изпитах в голямата му прегръдка, сигурност и обич, към този голям мъж, който може да не е Ален Делон, но е нашата опора и искрено ни обича и се грижи за нас! И за момент ако щете и страх мина през сърцето ми, че ако го загубя, това ще е най-страшното нещо в живота ми в този момент! Е след това как смятате дали съм влюбена? Дори и когато съм му най-ядосана ще се опитвам да си спомням този миг, за да знам че няма нищо по-важно от нас тримата, че всеки има и косури, но и много добри страни! За един миг си дадох сметка, че не помня нищо лошо, само този хубав миг, и това беше моя най-голям подарък днес, да осъзная някои истини!!!
Йеппе много хубави неща си написала за брака! Съгласна съм с тях!
А и всички останали, много хубави и мъдри думи прочетох тук!

Вижте това:
http://www.infotourism.net/vino.html

Честит празник на празнуващите-пожелавам ви да сте опиянени от любов и мнооого щастливи!
Прекрасни неща сте казали.Любознателна, има едни книжки за "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния", на същия принцип са,много свежи и верни. Това че сме различни с половинките си е хубаво, така всеки оценява преимуществата на другия, качествата,които сам не притежава.Човек израства в брака и неизменно следва промяната, но за постигане на щастието трябва да съумее да преоткрива любовта към партньора си - в белите коси, в красотата да се събуждате всяка сутин един до друг, в това да се любуваш колко неумело сменя памперси или простира пране, това е част от любовта.Останалото... ...истина е  
Целувки от мен и Лорка  
...и Нинчеееее, липсваш ми  

Иги, много хубаво си описала момента.Според мен точно това е ЛЮБОВТА .Много те целувам   

Честити празници! Кой каквото празнува, важното е да има повод
На мен днес само майка ми ми честити празника... Поне и от името на детето...
Но пък аз се опитах да зарадвам доста хора и за някои успях. Празниците са за да даряваме радост, не че през другите дни не можем...

nandy , живота продължава въпреки проблемите с децата ни и не бива да страним от него, защото не е полезно за никого. Аз приех случилото се в началото като личен провал. Много ме терзаеше и мисълта, че съпруга ми се грижи за чуждо здраво дете, а нашето не е такова. Въпреки болката и за миг не съм престанала да се чувствам и жена, освен майка. Желанието за второ дете(т.е. трето) беше повече мое. Исках и съпруга ми да се почувства съвсем пълноценен баща. Не казвам, че с проблемно дете не сме пълноценни родители, но усещането е съвсем различно, а аз вече го бях изживяла веднъж. След раждането на сина ми започнах да гледам на нещата по друг начин, приех болното дете такова каквото е, от това си мисля, че спечелиха всички. Аз съм една съвсем нормална майка, домакиня и съпруга, с малката разлика, че съм доста по ангажирана и ограничена откъм контакти. Затова  пък имам вас и съм благодарна за това. Безкайно щастлива се чувствам за всеки малък успех на Наталия, много повече, отколкото за тези на синчето.
 Хайде пак Наздраве! Аз, въпреки отричането на празника на Валентин от половинката, получих карамфили

пригответе се за парти довечера
http://www.all-yours.net/u/step1.php?idecard=30395&title=Slu … =450&cardurl=

  За съжаление нашето парти остава за друг ден, Бояна е болна и не мога да изляза спокойно  От вчера е със запушен нос и температура, а днес стигнахме до 38.8 градуса + силно зачервено гърло и надути сливици. Не хапва нищичко, пие само сокове. Джипката ни изписа Оспамокс и аз не посмях да минем без антибиотик и вече го почнахме 

  Така че на празнуващите: Весела любовна вечер!  И утре да разказвате 

весел, усмихнат и любовно уютен дом пожелавам на всички ви 
нека заедно с половинките си си обещаем че няма да се предаваме пред трудностите а ще ги преодоляваме с повече търпение и   

Ей, момичета.Тая тема голяма романтика я тресе. Аз поотбелязах празника на едно парти навън, пих две чаши вино и се повеселих. Бях без мъжлето, имаше някаква томбола и се шегувах, че видиш ли сега ако спечеля среща с непознат, как ще се обадя да кажа.  Това на шега. Но вярно бях без мъжа ми. Отношенията вече ги поизгладихме, но на човека не му се излизаше, а пък сестра ми ме помоли затрогващо. Пък и да ви кажа ние сме си дали малко свобода. Ей, онзи ден ходихме на откриването на един бар и още от вкъщи му казах "Всеки да си вземе ключовете и да се прибере когато се умори. Да няма сръдни, караници излишни" И си мислех, че аз първа ще падна, но всъщност се прибрах последна вкъщата.  )

Та така празника си е празник, любовта си е любов, но и свободата си е свобода - с или без детенце. Мисля че и ние намираме средата нужна за виреене  на добри отношения. От което съм доволна,разбира се. Нямам вече сили за никакви спорове и караници. Психически не мога да понеса повече.

А това, което мама Иги е написала - напълно съм съгласна. Това са мили думи, които имаме нужда да чуем. Не само един път годишно.

Хайде, с пожелания затолкова романтика и през следващите седмици и месеци. 

П.П. И извинявайте, че ви занимавам с тези мои неща, но няма сега с кого друг, толкова близък, да споделя. А мъжа вече спи.