Здравейте!
Може би първо трябва да се извиня за дългия пост и малоумния ми проблем! (Чак като го написах, осъзнах колко малоумна е ситуацията!)
Знам, че темата е за подфорум „Семейни отношения”, но нямам права да пиша там и затова я поствам тук. Ако админите преценят да я преместят – ок. Аз няма да мога да пиша там, но ще изчета всяко едно мнение!
Исках да споделя с някого ситуацията, в която се намирам и да потърся съвет, съпричастност и дори бих се радвала някой да ми се скара…
Чувствам се много самотна, предадена, наранена и с разбито сърце. Бих искала да ме посъветвате как да преодолея това. Не издържам психически и физически вече…
Почти на прага на 30те години съм и имам връзка с един мъж от около 8 месеца. Безкрайно много съм се влюбила и го обичам, но не усещам същото към мен и съм толкова объркана….
Запознахме се Април, а от м.Май имаме по-близки отношения. С времето аз се влюбвах все повече и повече в него, а той в мен май не… Мисля че той е влюбен в неговата бивша приятелка и и и просто много ми е тежко…
Юни месец ме покани в неговия роден град да ме запознае с приятелите си и аз бях много щастлива. Естествено първото, което си помислих е, че щом ме запознава с този, онзи, значи в него са се породили някакви чувства и има някакви начални сериозни намерения към мен. За връзка и т.н. Когато си тръгнахме от градът аз не знам защо му проверих телефона (да знам, че не трябва и не се прави така, знам, знам, но нещо в мен ме подтикна да го направя) и видях смс към бившата му гласящ: "Обичам те и искам да прекарам животът си с теб”.
Не мога да ви опиша как се почувствах… това в първите дни, когато аз хлътвах и се влюбвах. Попитах го какво става и получих скандал.
Известно време отношенията ни бяха малко по-хладни, но аз глупачката реших, че мога да го спечеля и днес, днес предколедно съм с подути очи от плач, самотна и с разбито сърце…
Та, простих му смс-ът. Той каза, че така измъчвал нея, защото бла бла бла… продължихме да излизаме…
Дойде септември и въпросният мъж се премести да живее при мен. Аз естествено бях безкрайно щастлива... приятелят ми ме гушкаше, целуваше, готвеше (
) , на екскурзии ходихме, запозна ме с родителите си, баби, дядовци и всичко беше страхотно, но…
Той отново към Ноември стана различен. Някак си ме отбягваше, изморявала съм го била, отдалечи се, престана да прави секс с мен… и аз естествено какво направих … погледанх му телефона… смсите… и познайте…. пишеше, че е подготвил пръстен (ПРЪСТЕН) за бившата му. Имаше неща от сорта на „липсваш ми, и ти на мен бла бла бла”.
Не издържах, стана ми много зле, получих нещо като нервен срив (не знам дали е такова, никога до сега не ми се беше случвало). Вкъщи с голи ръце изпочупих дървен шкаф от яд и безсилие… Мъжът, в когото съм лудо влюбена, единственият мъж с когото съм си представяла дом и семейство пишеше, че е приготвил пръстен на друга…
Той ми видя състоянието и почти беше готов да звънне на 112, но аз го умолявах да не го прави. Не исках никой да ме вижда така…
Неговото обяснение за смсите и пръстена: Някога излизал с тази жена, тя се преместила в друг град да учи, той й ходел на гости, а тя в същото време си живеела с друг и когато моят й е бил на гости, тя криела дрехите на другия. Сега пак била влюбена в моя и той (моят) искал да я държи в напрежение и да й го върне за това, което му е причинила…
Не ме устройва това обяснение! Не ме интересува миналото! Всеки има минало, но аз искам да живея в настоящето и да мисля за бъдещето. Питах го не е ли щастлив с мен та толкова се е вторачил назад, а той ми каза „Не разбираш”. Обяснява ми как никога повече няма да ми има доверие, че съм го била предала поглеждайки телефона му….
Малко след това получих ММС от непознат номер: чатът между него и нея…предполагам, че тя ми го е изпратила или е накарала някой да ми го изпрати… Той я защити! Каза, че аз съм си го нагласила и тя не е такава жена… Почувствах се толкова обидена и безсилна… Ясно се виждаше, че тя си е снимала телефона и чатът с него… аз няма как да имам достъп до нея и телефонът й…. толкова наранена бях….
Останахме да живеем заедно, но нещата вече бяха други… естествено нямаше секс, нямаше милувки, целувки…. Той ми обясняваше как трябва АЗ да го спечеля отново… АЗ, АЗ!? Той вече ми нямал никакво доверие, защото съм ровила в телефонът му... (Знам, че не трябва да се рови в чужда кореспонденция, но все си мисля, че това с доверието в случая трябва да е обратно насочено...)
Последните 10 дни отново се промени и стана различен. Тръгна да ме целува, прегръща, милва…(само секс не желае да прави с мен) и аз отново се обърках какво става…
Разбрахме се да прекараме Коледата с родителите си. Аз моите ги виждам веднъж в годината и държах да съм при тях. С него се разбрахме на 30ти да пътувам и да прекараме нова година заедно. Снощи му се обадих и му казах, че имам приятели, които могат да ме закарат без пари при него на 28ми (все пак говоря за около 7, 8 часа път и ми се прииска да пътувам с кола и безплатно
), а той остана някакъв безразличен, какво съм щяла да правя 4 дни по-рано, щяло да ми е скучно, той по-цял ден бил насам натам… въобще точно реакцията, която никоя жена не заслужава… очаквах „супер, много ще се радвам”.
И тогава разбрах, че той просто не иска да се засичам с бившата му (горепосочената). Те са от един град и една приятелска компания и всяка вечер излизат заедно…. Отново се почувствах толкова самотна и толкова плаках….
Каза ми да пътувам на 30ти или 31ви…
Моля ви, хора, скарайте ми се, моля ви! И кажете как да излекувам проклетото си сърце, което явно вече е с мазохистични наклонности!!!
На никого не съм споделяла всичко това и толкова ми тежи, а сега като го написах за първи път виждам колко малоумна е ситуацията… и сърцето ми пак не спира да го обича! Кажете ми лек!!! Не съм тиинейджър, а се държа като такава! Голяма жена съм и за първи път не мога да се справя! По принцип от 18 годишна живея и се боря сама. Справям се много добре и с работа и с всичко, но това от къде ми дойде на главата… Не знам как стана дори…
П.с. преди него съм имала 2 дълги връзки (една 10 години и една 2 години). И с двамата нещата просто не се получиха и приятелски се разделихме. До днес сме си приятели и можем да разчитаме едни на други. Аз съм се отзовавала при техни затруднения и те при мои. Съвсем цивилизовано…
П.п.с. Освен това се имам за хубава жена. Не съм някоя вещица, дето за първи път вижда мъж и сакън никой друг няма да я хареса, ама нА, сърце… влюбило се било… Около мен винаги е имало мъже и знам, че ако се разделя с този ще си намеря друг, но просто не искам друг, искам този, а знам, че не трябва и ще страдам…
Искам да послушам разума си, но сърцето ми така плаче и се тръшка!
Сега като написах всичко това, знам че ще ми кажете да го оставя. Но моля ви, кажете ми как да го забравя… моля ви…
Благодаря, че изчетохте всичко това! Наистина от сърце ви благодаря!
Предполагам, че ще преместят темата в СО. Тогава само ще ви чета, но ще ви чета!
Благодаря ви отново и Весели и щастливи празници! Обичайте и бъдете обичани!
Може би първо трябва да се извиня за дългия пост и малоумния ми проблем! (Чак като го написах, осъзнах колко малоумна е ситуацията!)
Знам, че темата е за подфорум „Семейни отношения”, но нямам права да пиша там и затова я поствам тук. Ако админите преценят да я преместят – ок. Аз няма да мога да пиша там, но ще изчета всяко едно мнение!
Исках да споделя с някого ситуацията, в която се намирам и да потърся съвет, съпричастност и дори бих се радвала някой да ми се скара…
Чувствам се много самотна, предадена, наранена и с разбито сърце. Бих искала да ме посъветвате как да преодолея това. Не издържам психически и физически вече…
Почти на прага на 30те години съм и имам връзка с един мъж от около 8 месеца. Безкрайно много съм се влюбила и го обичам, но не усещам същото към мен и съм толкова объркана….
Запознахме се Април, а от м.Май имаме по-близки отношения. С времето аз се влюбвах все повече и повече в него, а той в мен май не… Мисля че той е влюбен в неговата бивша приятелка и и и просто много ми е тежко…
Юни месец ме покани в неговия роден град да ме запознае с приятелите си и аз бях много щастлива. Естествено първото, което си помислих е, че щом ме запознава с този, онзи, значи в него са се породили някакви чувства и има някакви начални сериозни намерения към мен. За връзка и т.н. Когато си тръгнахме от градът аз не знам защо му проверих телефона (да знам, че не трябва и не се прави така, знам, знам, но нещо в мен ме подтикна да го направя) и видях смс към бившата му гласящ: "Обичам те и искам да прекарам животът си с теб”.
Не мога да ви опиша как се почувствах… това в първите дни, когато аз хлътвах и се влюбвах. Попитах го какво става и получих скандал.
Известно време отношенията ни бяха малко по-хладни, но аз глупачката реших, че мога да го спечеля и днес, днес предколедно съм с подути очи от плач, самотна и с разбито сърце…
Та, простих му смс-ът. Той каза, че така измъчвал нея, защото бла бла бла… продължихме да излизаме…
Дойде септември и въпросният мъж се премести да живее при мен. Аз естествено бях безкрайно щастлива... приятелят ми ме гушкаше, целуваше, готвеше (
) , на екскурзии ходихме, запозна ме с родителите си, баби, дядовци и всичко беше страхотно, но…Той отново към Ноември стана различен. Някак си ме отбягваше, изморявала съм го била, отдалечи се, престана да прави секс с мен… и аз естествено какво направих … погледанх му телефона… смсите… и познайте…. пишеше, че е подготвил пръстен (ПРЪСТЕН) за бившата му. Имаше неща от сорта на „липсваш ми, и ти на мен бла бла бла”.
Не издържах, стана ми много зле, получих нещо като нервен срив (не знам дали е такова, никога до сега не ми се беше случвало). Вкъщи с голи ръце изпочупих дървен шкаф от яд и безсилие… Мъжът, в когото съм лудо влюбена, единственият мъж с когото съм си представяла дом и семейство пишеше, че е приготвил пръстен на друга…
Той ми видя състоянието и почти беше готов да звънне на 112, но аз го умолявах да не го прави. Не исках никой да ме вижда така…
Неговото обяснение за смсите и пръстена: Някога излизал с тази жена, тя се преместила в друг град да учи, той й ходел на гости, а тя в същото време си живеела с друг и когато моят й е бил на гости, тя криела дрехите на другия. Сега пак била влюбена в моя и той (моят) искал да я държи в напрежение и да й го върне за това, което му е причинила…
Не ме устройва това обяснение! Не ме интересува миналото! Всеки има минало, но аз искам да живея в настоящето и да мисля за бъдещето. Питах го не е ли щастлив с мен та толкова се е вторачил назад, а той ми каза „Не разбираш”. Обяснява ми как никога повече няма да ми има доверие, че съм го била предала поглеждайки телефона му….
Малко след това получих ММС от непознат номер: чатът между него и нея…предполагам, че тя ми го е изпратила или е накарала някой да ми го изпрати… Той я защити! Каза, че аз съм си го нагласила и тя не е такава жена… Почувствах се толкова обидена и безсилна… Ясно се виждаше, че тя си е снимала телефона и чатът с него… аз няма как да имам достъп до нея и телефонът й…. толкова наранена бях….
Останахме да живеем заедно, но нещата вече бяха други… естествено нямаше секс, нямаше милувки, целувки…. Той ми обясняваше как трябва АЗ да го спечеля отново… АЗ, АЗ!? Той вече ми нямал никакво доверие, защото съм ровила в телефонът му... (Знам, че не трябва да се рови в чужда кореспонденция, но все си мисля, че това с доверието в случая трябва да е обратно насочено...)
Последните 10 дни отново се промени и стана различен. Тръгна да ме целува, прегръща, милва…(само секс не желае да прави с мен) и аз отново се обърках какво става…
Разбрахме се да прекараме Коледата с родителите си. Аз моите ги виждам веднъж в годината и държах да съм при тях. С него се разбрахме на 30ти да пътувам и да прекараме нова година заедно. Снощи му се обадих и му казах, че имам приятели, които могат да ме закарат без пари при него на 28ми (все пак говоря за около 7, 8 часа път и ми се прииска да пътувам с кола и безплатно
), а той остана някакъв безразличен, какво съм щяла да правя 4 дни по-рано, щяло да ми е скучно, той по-цял ден бил насам натам… въобще точно реакцията, която никоя жена не заслужава… очаквах „супер, много ще се радвам”.И тогава разбрах, че той просто не иска да се засичам с бившата му (горепосочената). Те са от един град и една приятелска компания и всяка вечер излизат заедно…. Отново се почувствах толкова самотна и толкова плаках….
Каза ми да пътувам на 30ти или 31ви…
Моля ви, хора, скарайте ми се, моля ви! И кажете как да излекувам проклетото си сърце, което явно вече е с мазохистични наклонности!!!
На никого не съм споделяла всичко това и толкова ми тежи, а сега като го написах за първи път виждам колко малоумна е ситуацията… и сърцето ми пак не спира да го обича! Кажете ми лек!!! Не съм тиинейджър, а се държа като такава! Голяма жена съм и за първи път не мога да се справя! По принцип от 18 годишна живея и се боря сама. Справям се много добре и с работа и с всичко, но това от къде ми дойде на главата… Не знам как стана дори…
П.с. преди него съм имала 2 дълги връзки (една 10 години и една 2 години). И с двамата нещата просто не се получиха и приятелски се разделихме. До днес сме си приятели и можем да разчитаме едни на други. Аз съм се отзовавала при техни затруднения и те при мои. Съвсем цивилизовано…
П.п.с. Освен това се имам за хубава жена. Не съм някоя вещица, дето за първи път вижда мъж и сакън никой друг няма да я хареса, ама нА, сърце… влюбило се било… Около мен винаги е имало мъже и знам, че ако се разделя с този ще си намеря друг, но просто не искам друг, искам този, а знам, че не трябва и ще страдам…
Искам да послушам разума си, но сърцето ми така плаче и се тръшка!
Сега като написах всичко това, знам че ще ми кажете да го оставя. Но моля ви, кажете ми как да го забравя… моля ви…
Благодаря, че изчетохте всичко това! Наистина от сърце ви благодаря!
Предполагам, че ще преместят темата в СО. Тогава само ще ви чета, но ще ви чета!
Благодаря ви отново и Весели и щастливи празници! Обичайте и бъдете обичани!
Желая ти кураж да не затънеш съвсем! 
Формули няма 
