Чета и се усмихвам тъжно:)
За всичко в нашата страна трябва да се воюва, вкл. и за добрата система за предучилищно образование.
Замислете се над един факт: нито една детска учителка в ОДЗ почти не смее да влезе в детска ясла и да поработи на мястото на медицинската сестра, докато преди години директорките с охота заставяха мед. сестрите да работят и в градински групи. И тези мед. сестри от яслата се справяха прекрасно и там със задълженията си към децата, но срещу нищожно заплащане.
Истина е, че нито една бивша детска учителка започнала работа в подготвителен клас в начално училище не би се върнала да работи отново в детска градина.
Имам общо понятие от това как се работи в предучилищния сектор и кое демотивира нашите учителки да се справят професионално с предизвикателствата.
Простете, пиша тези редове със спортна злоба, независимо че съм мъж, ето така без да се усетя натрупах стаж над 30 години като предучилищен педагог. Пътувал съм доста.
През осемдесете започнах работа като координатор на департамент "Предучилищно образование" в педагогически институт в столицата на африканска страна. Същата тази държава бе в статус на реална гражданска война. Тогава, когато се считаше, че у нас детските градини функциониран добре, аз разбрах с ужас, че в Ангола предучилищната образователна система е с пъти по-добра от нашата: една учителка и пет вижиланти /вижиланте - асистент учител/ на 15 деца. Във Фламандия /Северна Белгия/ в детска група има 30 деца, една учителка магистър и поне пет възпитателки с бакалавърска степен, т.е. там един специалист - млад човек с подготовка се грижи за пет до седем деца.
Да не говорим, че и в най-бедните части на Южна Италия детските учителки до една отиват на работа с леките си коли, докато у нас в едно ОДЗ съдия изпълнители наложиха запор на три учителски заплати за някакви дребни сметки. А в това време в Рейкявик млада детска учителка - без опит, тя същата стартира в кариерата си в детска градина със заплата в еквивалент на 1600 Евро при за полагане на грижи на пет деца в група!!! /!!!/ Отделно за колегите в Исландия са обзепечени малко над 5000 Евро за текуща специализация за повишаване на умения и компетентности като учител извън страната!!! Който иска мога да му дам телефони и адреси да направи лична проверка! Любимо занимание през ваканциите на колегите от Исландия е да отдъхват извън студената си родина. Видимо това за тях не е финансов проблем.
А съм длъжен да призная - те рабоят всеотдайно, така е, но има защо!
Подобно е положението с колегите от Испания. Но училището, което посетих там ме шокира. Имаше български деца и родителите им разпалено ми обясняваха, че са готови ва всичко само и само децата им да не попадат отново в сриващата се българска образователна система!
Не говоря за посещенията ми в южна Испания в детска градина. И там българките-учителки могат да покажат много, но за без пари. Не пари за богатство, а за нормално съществуване като всеки колега извън България. Защото дори в Рувъния, с която ни сравняват учителките ходят на работа с произвежданата у тях "Дачия" - у нас години наред още, нещастниците на сринатото ни образование и най-вече предучилищното ще ходят пеша за да изпълнят дълрга си към децата!
Но само в България никой не разбира, че колкото е по-малка детската възраст се изисква нещо много повече от висш пилотаж в професията детски учител или яслена медицинска сестра и в цивилизования свят това се заплаща достойно!
Да, в развития Запад на Европейския съюз професията на детската учителка е поставена на заслужен пиедестал, а тук колегите са подложени и не рядко на обиди и унижения! На думи им се дължи почит.
И уж в името на децета от детскиту учителки се изисква на държавно ниво, но този процес на изискване е по-жесток от побоя на Боне над негова умираща Сивушка /нали помните тъжния разказ „На нивата”?/ И се говорят глупости и се пишат тъпи програми, без никой да помисли кой и при какви условия ще ги изпълни в интерес на децата под седем годишна възраст!
У нас „учителката в детска градина– Сивушка” ще яде нормативен кютек от безумни изисквания, унизителна заплата и претъпкани с деца градински групи във вдеки голям град и след смъртта си! И то не от отачаяния Боне Крайненеца – геноят от онзи разказ, а от безумно неразбиращи управляващи и луди да се доказват университетски автори на нови методики, в които се говори за образователни технологии, но не и за възпитание чрез любов. Нещо, което заслужава всяко малко дете от раздането си поне до пети клас у нас!!!
А за Африка, това с което започнах - опитът ми е от Ангола по време на войната в тази държава и вече сме с пъти по-зле от тях!
Да не говорим, че докато опитните стари учителки, доказали се не веднъж в различни международни проекти като по-добри от западните си колеги, та докато те се пенсионират със смешна, нечовешка под всяко достойство пенсия. Това ще е мощен демотивиращ фактор за навлизането на млади колеги.
Преди години, при една голяма учителска стачка се зададе въпрос: Как в някога бедна Ирландия, чрез мого добре подготвено и прекрасно реформирано образование рестатираха живота си и днес, благодарение на образованието са най-младата европейска нация? /това е факт, който поставен като въпрос предизвика невероятно злобна реакция по медиите в онези години срещу учителите/...
Дочух, че съдбата на хората задали въпроса е била в последствие доста неприятна!
***
Опитвам се да кажа: Правилно е да се изисква от държавата за доброто образование. Но за доброто образование и преди всичко – за нормалното предучилищно образование у нас, всички в обществото трябва да воюват като един!
А систимата за добро образование в масовата си социално - необходима и перфектна, т.е. -нормална форма е нещо много скъпо и е по-силите на благоденстващите държави!
За всичко в нашата страна трябва да се воюва, вкл. и за добрата система за предучилищно образование.
Замислете се над един факт: нито една детска учителка в ОДЗ почти не смее да влезе в детска ясла и да поработи на мястото на медицинската сестра, докато преди години директорките с охота заставяха мед. сестрите да работят и в градински групи. И тези мед. сестри от яслата се справяха прекрасно и там със задълженията си към децата, но срещу нищожно заплащане.
Истина е, че нито една бивша детска учителка започнала работа в подготвителен клас в начално училище не би се върнала да работи отново в детска градина.
Имам общо понятие от това как се работи в предучилищния сектор и кое демотивира нашите учителки да се справят професионално с предизвикателствата.
Простете, пиша тези редове със спортна злоба, независимо че съм мъж, ето така без да се усетя натрупах стаж над 30 години като предучилищен педагог. Пътувал съм доста.
През осемдесете започнах работа като координатор на департамент "Предучилищно образование" в педагогически институт в столицата на африканска страна. Същата тази държава бе в статус на реална гражданска война. Тогава, когато се считаше, че у нас детските градини функциониран добре, аз разбрах с ужас, че в Ангола предучилищната образователна система е с пъти по-добра от нашата: една учителка и пет вижиланти /вижиланте - асистент учител/ на 15 деца. Във Фламандия /Северна Белгия/ в детска група има 30 деца, една учителка магистър и поне пет възпитателки с бакалавърска степен, т.е. там един специалист - млад човек с подготовка се грижи за пет до седем деца.
Да не говорим, че и в най-бедните части на Южна Италия детските учителки до една отиват на работа с леките си коли, докато у нас в едно ОДЗ съдия изпълнители наложиха запор на три учителски заплати за някакви дребни сметки. А в това време в Рейкявик млада детска учителка - без опит, тя същата стартира в кариерата си в детска градина със заплата в еквивалент на 1600 Евро при за полагане на грижи на пет деца в група!!! /!!!/ Отделно за колегите в Исландия са обзепечени малко над 5000 Евро за текуща специализация за повишаване на умения и компетентности като учител извън страната!!! Който иска мога да му дам телефони и адреси да направи лична проверка! Любимо занимание през ваканциите на колегите от Исландия е да отдъхват извън студената си родина. Видимо това за тях не е финансов проблем.
А съм длъжен да призная - те рабоят всеотдайно, така е, но има защо!
Подобно е положението с колегите от Испания. Но училището, което посетих там ме шокира. Имаше български деца и родителите им разпалено ми обясняваха, че са готови ва всичко само и само децата им да не попадат отново в сриващата се българска образователна система!
Не говоря за посещенията ми в южна Испания в детска градина. И там българките-учителки могат да покажат много, но за без пари. Не пари за богатство, а за нормално съществуване като всеки колега извън България. Защото дори в Рувъния, с която ни сравняват учителките ходят на работа с произвежданата у тях "Дачия" - у нас години наред още, нещастниците на сринатото ни образование и най-вече предучилищното ще ходят пеша за да изпълнят дълрга си към децата!
Но само в България никой не разбира, че колкото е по-малка детската възраст се изисква нещо много повече от висш пилотаж в професията детски учител или яслена медицинска сестра и в цивилизования свят това се заплаща достойно!
Да, в развития Запад на Европейския съюз професията на детската учителка е поставена на заслужен пиедестал, а тук колегите са подложени и не рядко на обиди и унижения! На думи им се дължи почит.
И уж в името на децета от детскиту учителки се изисква на държавно ниво, но този процес на изискване е по-жесток от побоя на Боне над негова умираща Сивушка /нали помните тъжния разказ „На нивата”?/ И се говорят глупости и се пишат тъпи програми, без никой да помисли кой и при какви условия ще ги изпълни в интерес на децата под седем годишна възраст!
У нас „учителката в детска градина– Сивушка” ще яде нормативен кютек от безумни изисквания, унизителна заплата и претъпкани с деца градински групи във вдеки голям град и след смъртта си! И то не от отачаяния Боне Крайненеца – геноят от онзи разказ, а от безумно неразбиращи управляващи и луди да се доказват университетски автори на нови методики, в които се говори за образователни технологии, но не и за възпитание чрез любов. Нещо, което заслужава всяко малко дете от раздането си поне до пети клас у нас!!!
А за Африка, това с което започнах - опитът ми е от Ангола по време на войната в тази държава и вече сме с пъти по-зле от тях!
Да не говорим, че докато опитните стари учителки, доказали се не веднъж в различни международни проекти като по-добри от западните си колеги, та докато те се пенсионират със смешна, нечовешка под всяко достойство пенсия. Това ще е мощен демотивиращ фактор за навлизането на млади колеги.
Преди години, при една голяма учителска стачка се зададе въпрос: Как в някога бедна Ирландия, чрез мого добре подготвено и прекрасно реформирано образование рестатираха живота си и днес, благодарение на образованието са най-младата европейска нация? /това е факт, който поставен като въпрос предизвика невероятно злобна реакция по медиите в онези години срещу учителите/...
Дочух, че съдбата на хората задали въпроса е била в последствие доста неприятна!
***
Опитвам се да кажа: Правилно е да се изисква от държавата за доброто образование. Но за доброто образование и преди всичко – за нормалното предучилищно образование у нас, всички в обществото трябва да воюват като един!
А систимата за добро образование в масовата си социално - необходима и перфектна, т.е. -нормална форма е нещо много скъпо и е по-силите на благоденстващите държави!
И аз искам да съм като рейкиявска даскалица, ама няма.
