отчаяна съм!

Ами имах огромно желание,но просто не се получиха нещата,аз съм на принципа,че или става или не става и ако трябва да избирам да съм с разранени зърна,мастити,запушени канали и ред други усложнения в жалките опити да ми тръгне някаква кърма-не благодаря! Тя и без друго тръгна  с 300 зора,но просто нямаше достатъчно,за да се наяде бебето,беше все гладен горкия...

Между другото аз като видях момичето в моята стая,която си беше родила нормално как й течеше кърмата ми се дорева...На всеки половин час се доеше с помпата,понеже гърдите й щяха да се пукнат-само като направеше едно движение с помпата и бликаше гъста жълта кърма голямо количество и тя директно я изливаше в мивката,иначе си хранеше бебето от шише с биберонче,защото беше мъничко и слабичко и не искаше да засуче...........Но важното е,че който си има си има,а аз само я гледах и благородно й завиждах,после се изпотявах по 5 пъти с това цедене и няма и няма....

teddynm, за пореден път ти чета мнението за секциото и кърмата. Нямат нищо общо двете. Та, секциото не е оправдане за липса на кърма.

Да,секциото не е причина за липсата на кърма. Но нека да не превръщаме темата в "кърмещи майки срещу не кърмещи" и това кой колко усилия е положил.  Аз два пъти родих секцио и двата пъти кърмих /и още кърмя/,но не това е важното.
Ваня,най-важното е ти да си спокойна и отпочинала .Кърмата е важна,но не на цената на изнервена и преуморена майка.Ако изцеждането е по-скоро мъчение за теб,по-добре мини на АМ и не слушай акъли на роднини.Ако реши да минеш на АМ това в никакъв случай не те  прави по-лоша майка.Много деца са пораснали с АМ и са си живи и здрави.Направи това,което чувстваш,че ще е най-добре за теб и за бебето.Спокойна майка-спокойно дете.

valian1, абсолютно си права! НО аз тук виждам едно, с извинение, мрънкане. Всички искаме спокойни, спящи бебета още от 1 ден, без колики, кърмене без проблеми, момагащи и недаващи съвети роднини. Ами, не знам за такива идеални случаи. И по-горе го казах - бебето е малко, все още се напасвате, него са го почнали коликите, най-добрият начин за успокоение е кърменето (при условие, че говорим за наличие на кърма). За мен първите 3 месеца са най-трудните - и психически, и физически. И при условие, че има баба (майка) на разположение, вместо да се търсят кусурите й и да се дразни, може да се впрегне да помага, а родилката да си почива повече и да се отдаде най-вече на бебето си. И постепенно нещата ще се нагодят.

  Абсолютно подкрепям казаното.

Аз все пак схванах, че основният проблем не е в храненето на бебета и усилията на майката, а в неговото трудно приспиване. Надявам се Ваня да каже какво става с приспиването и успокояването.

А когато се дава приоритет на почиващата и спокойна майка и това оправдава липсата на усилия от нейна страна да даде най-доброто на бебето си, все се сещам за моята баба, която едно време казала на оплакващата се от липса на сън моя майка - "Дърта магарице, не наспа ли се 28 години, та сега бебето (тоест аз) ти е виновно"

Хайде сега пък и мрънкане. Нека не нападаме жената.Тя по-скоро има нужда от разбиране и подкрепа,а не някой да и казва ,че мрънка.
Наистина първият месец е най-труден /особено ако е първо дете/. Жената явно е объркана и притеснена от новите отговорности,от нуждите на малкия човек. Имаш в къщи едно ревящо бебе,не си сигурен това което го правиш дали е правилно и вместо да ти помагат и да те успокоят,някой ти налива масло в огъня,че едва ли не си лоша майка и не можеш да си гледаш добре бебето. Ужасно е!
Ваня,спокойно. Опитай се да намериш други начини за приспиване,а не разнасяне на ръце,както и другите майки са те посъветвали. Аз моят мъник ,когато е кисел и не може да заспи го гушкам като си седя на леглото и го тупкам лекичко по дупето и той се успокоява /без друсане,без разнасяне/. Понякога лягам до него на леглото и като го гушна и той си заспива.А за кърменето сама ще си решиш. Аз лично не бих се изцеждала по час и половина преди всяко ядене.Нооо всеки си решава за себе си.
И още нещо майката ,когато е спокойна и уверена,дори и бебето да реве,майката по-лесно се справя с проблема и намира точния начин да го успокои.

както във всяка тема, в която някой търси съвет, се появяват едни майки-героини, развяващи гордо примерното си поведение. извинете, дами, но нямате моите овации. аз съм от онези обикновените, които понякога се провалят. 

Браво!Напълно подкрепям. Ужасно е,когато имаш някакъв проблем да четеш как другите майки се справят "перфектно" с бебетата си.И започваш да си мислиш,че ти си някаква пълна некадърница.А истината въобще не е такава.Всеки си има своите трудни моменти,когато му иде да се гръмне или да хвърли бебето през терасата. /разбира се, това последното е в кръга на шегата/.Хубавото е ,че всяка трудност минава и с времето става по-лесно.

Четете много избирателно и не се замисляте върху прочетеното, май.

Здравей!
Искам само да ти кажа следното:този проблем го има при много майки. и някога, когато аз станах за първи път майка и сега.Аз ти пиша от личен опит и този на дъщеря ми.Аз родих нормално-колкото нормално може да бъде 25 часа раждане , преносена бременост и 2 системи.Вследствие-20 дни без кърма и трябваше да се храним с Humana-до колкото си спомням.На 20 ден кърмата ми изведнъж тръгна,но настъпи друг проблем -детето се научи на лесното.И стана една...:7 месеца се мъчих с помпа...и дохранвах с хуманизирано мляко.Обаче пък дъщерята така хубаво растеше и наддавашее....Отделно бях-уж за да ми е по-лесно при родителите ми, и смея да кажа сега от опита ми: на всички майки-по-добре сами и "мама"- в какъвто и вариант да е да идва само при нужда  и да изпълнява това което кажем.Защото те не го правят нарочно , а уж да ни помогнат,но бебетата се разглезват.И почват да реват и когато са нахранени, сменени,гушкали сме ги ,нямат колики или др.някакви проблеми ,а просто в момента искат да ги" подрусаме ,бълбукаме "и т.н.И когато останем сами-става страшно.Е.-научил се ....има такава приказка.Когато си сам и няма кой-нещата полека улегват.Много подобна бе  ситуацията   при дъщеря ми,с тази разлика,че тя за да `и е по-лесно бе при другата мама.Това което искам да кажа,че бебето много отрано се учи, и по-точно започва да "учи "майка си-и на един месец,то вече знае много-все пак е човешко същество и идва с толкова много "багаж" ....Не се стряскай мамо,не се предавай-ще се справиш !Приеми съветите,но само прецени кое ще ти е полезно!

А само не разбрах, заради разраняването ли не искаш да слагаш бебето на гърда? Моите зърна също се разраняваха.  Мажех с Лансинох след всяко кърмене в продължение на месец-два и нещата сами се нормализираха. Сега вече нямам тези проблеми.
Мога само да те посъветвам да сложиш ясна граница кой е майка на това бебе, кое е допустимо да се прави с него и кое не. Разни баби, лели и тн обожават да се месят, но не винаги адекватно и на място.
Успокой се преди всичко, води се по бебето и нещата ще се наредят.

П.С. Не знам защо, но е много "модерно" майките да се делят на "недоспали, изнервени и изтощени кърмачки" и "спокойните и щастливи майки, които дават АМ". Явно вторите търсят някакво оправдание за собствено успокоение.

Основната грешка при повечето родители е приспиването на бебето на ръце! Бебето трябва да си знае мястото, а не да се разнася и глези! Задължително трябва да си заспива само в креватчето без излишни глезотии, песни и друсане, ако му се спи= ще спи, ако не ще пореве и пак ще заспи, аз поне съм на този принцип! Отделно се забранява на баби и разни други роднини да го носят и да развалят дисциплината. Относно кърменето....то няма връщане назад като си го научила на шише така ще си бъде.

Pagane,

моите уважения,но търсите под вола теле вече...нито си търся оправдание,за това,че не успях да кърмя,нито го смятам за МОДЕРНО,най-малкото пък искам да се успокоявам...Аз повече няма да се изказвам по никакъв повод по тези въпроси,всяка майка да си храни бебето както намери за добре,просто споделих на тази маминка аз в какво положение бях.
Иначе моите адмирации към всички кърмещи маминки,живот и здраве,ако ми даде Господ второ детенце ще имам вече опит и ще направя всичко възможно да ми тръгнат нещата,не като сега......

Не всички майки,които кърмят са изнервени и недоспали и не всички които хранят изкуствено са спокойни.Както вече казах по-горе хубаво е да се кърми но не на всяка цена.Универсално правило няма.Въпреки че съм от кърмещите /спокойни и доспали /мами,не съм съгласна едва ли не да се анатемосват тези майки,които по разни причини не успяват да кърмят. Важното е всяка майка да намери вярното за себе си решение.

Точно така  Ако майката не се чувства добре, защо трябва да продължава да се “закопава“, като може да си облекчи положението.
Не виждам защо трябва да натискаме на някой главата и да го сочим с пръст, само защото не е избрал да храни детето си с примеси от кръв и кърма, да получава мастит и да припада по нощите с помпа за кърма в ръка!
Много се радвам на майките, успели да закърмят дечицата си. Благодарна съм и на момичетата, които ми предлагаха от тяхната изцедена кърма, за да приготвям пюренцата, когато захранвах детето си. Но моля, бъдете толерантни, лесното или успешното за някого, може да е трудно и недостижимо за друг.