Огромна виртуална прегръдка и от мен. Дано всичко е наред с бебенцето!
- Публикувана: 4 фев. 2014, 15:13 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2014, 15:02 ч.
Събирам прегръдки за Ели!
Azzy, за имената, ако са имали брак, то 300 дни след фактическа раздяла или смърт на бащата, детето носи неговите имена. Ако са нямали брак, доколкото съм запозната, завежда дело срещу родителите му и с тяхно позволение детето се записва с неговите имена (така е постъпила близка на моя приятелка, случая е от преди 15 години).
Категорично отказвам финансова помощ, това, което ми липсва най-много няма да го върнат никакви пари.
Помощта може да има много измерения. Понякога човек има нужда просто да поговори. Да излезе на кафе (или чай). Да размени книга. Да получи неочаквано писмо с мила картинка. Има хиляди начини да си бъдем полезни и в помощ. Понякога е достатъчно просто да знаеш, че не си (съвсем) сам, и че някой мислено е с теб.
Форумът неведнъж е бил полезен и в помощ от тази гледна точка, надявам се и на теб да донесе само положителни емоции и много, много позитивна енергия
Благодаря ти много.
Аз също това и обясних, просто в другата тема, едно момиче, съвсем спонтанно предложи всякакъв вид помощ, тя се притесни да не се изтълкува погрешно, когато и казах, че мога да пусна тема и няма да е сама.
Ако я сложат на легло, след серклажа в петък, можем и на свиждане да отидем в болницата.
Azzy, за имената, ако са имали брак, то 300 дни след фактическа раздяла или смърт на бащата, детето носи неговите имена. Ако са нямали брак, доколкото съм запозната, завежда дело срещу родителите му и с тяхно позволение детето се записва с неговите имена (така е постъпила близка на моя приятелка, случая е от преди 15 години).
Категорично отказвам финансова помощ, това, което ми липсва най-много няма да го върнат никакви пари.
Да поясня, понеже аз споменах думата "помощ".
Помощта може да има много измерения. Понякога човек има нужда просто да поговори. Да излезе на кафе (или чай). Да размени книга. Да получи неочаквано писмо с мила картинка. Има хиляди начини да си бъдем полезни и в помощ. Понякога е достатъчно просто да знаеш, че не си (съвсем) сам, и че някой мислено е с теб.
Форумът неведнъж е бил полезен и в помощ от тази гледна точка, надявам се и на теб да донесе само положителни емоции и много, много позитивна енергия
Ази, 2 бебета съм загубила до сега, надявам се това да се окаже по-силно от всичко.
С мъжа ми наистина много се обичахме, бяхме заедно от деца и след толкова години все още се прибирахме с нетърпение вкъщи, все още се държахме за ръце, вечер си допирахме възглавниците и си казвахме колко се обичаме, както и по всяко друго време, не спирахме да показваме любовта си и сега ми е мъчно не за мен, а за него. Защото заслужаваше да му се случат всички хубави неща на света, заслужаваше да дочака бебето си.
Докато напиша всичко и Ази е изяснила повечето неща.
Препоръчани теми