Не знам как да намеря сили, за да продължа

Светли, прегръщам те силно. 
В момента няма сила на света, която да те накара да се чувстваш по-добре, но не се отказвай да гледаш напред и да живееш.
Грижете се с половинчето ти един за друг. Най-вероятно с мълчанието си той се опитва да те предпази от болката. Затова пиши тук, говори с близките си и понякога си казвай, че може би лошото за вас със татито е било за доброто на бебчо.
 
 

Здравей, мила!
Безкрайно съжалявам за случилото се. Раната ти е още голяма и много, много болезнена. Сега е най-важното да си сред близки хора, които те обичат и държат на теб. Няма да те лъжа - дълго ще те боли; на моменти може да затихва, но ще има и моменти ,в които всичко ще се връща с пълна сила.
Така са мъжете - трудно им е, защото уж трябва да са опората,а и те имат силни чувства. Моят също не говореше.
Сега пак съм бременна, а отначало се държеше все едно това не се случва с мен. Голям страх, голяма паника, да не би да приемем нещо в сърцето си, а после пък, не дай Боже, да ни отвърне с мъка.
На мен също ми се спука мехура в 25 г.с., бебето си беше живо и си имаше още околоплодна течност. Но това за транпортирането не знам - аз също пътува , и то от Бургас до София, но това по никакъв начин не повлия на бебето. То си се роди живичко, дори живя един месец. По-скоро става въпрос за някаква вътреутробна инфекция, за да почине бебчето ти, дано да се разбере от епикризата.
 Прегръщам те, пиши винаги ,когато ти се поиска, добре действа.  

Мила Светлана, прочетох историята ти и ми стана ужасно мъчно- за теб, за мъжа ти, за детенцето ви. Знам,че с нищо не мога да ти помогна, но все пак не мога да отмина твоята болка, без да ти пратя една силна прегръдка! Ти си преживяла кошмара на всяка жена, която очаква дете. Наистина е много страшно....Хубаво е да знаеш физиологичната причина, поради която се е случило това. Може би епикризата ще изясни нещата.

Честно казано, и аз много пъти съм се питала какво ли става с мъртвородените дечица? Погребват ли се или, както са ти казали на теб, ги кремират? Ох, темата е ужасна, но не е маловажна! Би трябвало да имаш право да решиш какво да правиш с тялото на бебчето си, но не знам сали това е възможно, при положение, че има установена процедура в болницата. Нямам представа дали може да се погребва бебе, което фактически няма ЕГН и не е регистрирано....ох, съжалявам, че трябва да ги пиша тези неща!

От американските родителски форуми съм чувала, че когато се случи нещо такова, те винаги дават имена на бебчетата, независимо че са починали, дори на тези, загубени чрез спонтанен аборт в много по-ранен стадий. Ако мислиш, че ще намериш някаква утеха в това, можеш да дадеш име на твоето момиченце и така да му дадеш частица от сърцето си завинаги.

Реакцията на съпруга ти е съвсем нормална за мъжете. Струва ми се, че това е техният начин да понасят болката. Според мен той не си мисли, че по този начин ще зачеркне по-бързо случилото се, по-скоро сигурно му е много трудно и не иска да те разстройва. Преди 4г. и половина почина майка ми, към която съпругът ми беше много привързан. По същия начин не сме говорили много за това. Винаги е бил отзивчив, когато съм споделяла с него мъката си, но честно казано, избягвам да го правя, защото знам, че много се разстройва. По тази причина се бях записала в един форум на жени, загубили майките си, и когато ми причернееше, отивах там и си казвах болката, четях и чуждите мъки....и мисля, че така беше по-добре. Затова и този форум сега е много полезен, според мен, за да си излееш мъката и да говориш за това, щом имаш нужда. А със съпруга ти потърсете опора един в друг по други начини- с повече близост, с много нежност и любов. Все пак той е човекът, от когото на когото си искала да родиш дете. Продължавайте да се обичате и след време, дай боже, да се зарадвате на едно скъпоценно здраво бебче!

Отговорът ми стана много дълъг и с риск да стана банална, само искам да ти кажа, че моя много близка приятелка е загубила две деца при раждане в провинцията- две доносени деца, родени в термин, но задушени от пъпната връв при ражданията от некадърни акушерки и лекари. Тя ми е разказвала как няколко години след тези нещастия е живяла като насън, чувствала се е абсолютно празна и й се е струвало, че никога вече няма да изпита нищо към никого. Не знам с какви сили е забременяла трети път и тогава вече идва за прегледи и за самото раждане в София. Сега има две големи хубави момчета; второто дойде случайно, но като че ли й беше писано да има две живи деца на мястото на починалите две.

Прегръщам те и се надявам след време лошото да остане зад вас!

Знам, че сега ужасно боли, тази болка никога няма да изчезне напълно, но някак си с времето ще се покрие дълбоко в едно  ъгълче на сърцето ти. Съжалявам за теб, говори сега, изплачи си мъката, знам че на мъжете не им е лесно да изразяват чувствата си, но мисля, че е по-добре и за двама ви да изкажете всичко сега, не е хубаво човек да се свива в себе си и да оставя мъката да го гризе отвътре...
Що се отнася до малкото ангелче, за съжаление е така, щом не се е родило живо няма акт за раждане и съответно не може да му се издаде смъртен акт...мисли за него като за малка звездичка, то принадлежи на небето, колкото и да ти е тежко, пусни го да отлети...
Прегръщам те силно, пиши по-често как си!

Много съжалявам миличка Светли. Болката е огромна, буцата в гърлото стои... поплачи си... така ще е  още дълго време. Както е казала и Марлиийс ще дойде време когато болката ще затихне и ще си намери кътче в сърцето ти отредено само за твоето ангелче. Не се затвряй в себе си, говори за това, ако нямаш с кой тук винаги ще намериш приятелско рамо. Сила сама трябва да си дадеш, няма кой да ти я даде. Вярвай, че скоро щастието да имаш живо и здраво бебче ще сполети и теб. Аз вярвам! Моля се за теб и те прегръщам.  

светли, приеми съчувствието и съболезнованията ми...
Непоносимо е ... Ужасн осъжалявам.
Времето и надеждата, че мечтата ти ще се реализира успешно следващия път - само това дава сили д ас епреодолее подобна загуба.
Ще се моля за теб!!!

Здравей Светле, мисля че няма сила и думи , които ще ти помогнат в този наистина много тежък момент от живота, единствено мога да кажа че много съжалявам за загубата ви и искрено ви съчувствам. Не губи надеждата си миличка и вярвай, че някой ден всичко ще бъде наред. Бори се с живота, бори с болката и несправедливостта на този свят, Бори се, защото ако не го направиш , живота е безмилостен към всички нас. А относно съпруга ти, мисля че е нормално и моя се държеше така, просто нали те трябва да са ни опората, но не съзнават че на нас ни става по-леко когато поговорим. Още веднъж много съжалявам, прегръщам те силно и ще се моля никога повече да не  изпиташ тази болка. Кураж мила и горе главата!!!

здравей аз също родих моето бебче мъртво но с тази разлика че аз го носих мъртво цяла седмица а на консултация ми казват че тоновете са идеални  и макар че минаха 9месеца аз все още страдам , с времето мъката намалява но споменът си остава още повече ,че на теб са ти го показали но защо е трябвало .аз поне не видях моето и по добре е така даже незнаехме какво е но от акушерите разбрах че е момче незнам защо е трябвало да го гледаш да се измъчваш повече. бъдете силни

БЛАГОДАРЯ ВИ, МОМИЧЕТА!
 Вероятно от личен опит знаете какво означава за мен подкрепата ви! Благодаря ви, че ви има! Благодаря! Благодаря! Благодаря!

Светле, сигурна съм, че ще се пребориш с тъгата и тежките мигове, защото след изпитание - винаги има награда. Но за да я получиш - трябва да продължиш напред. Сигурна съм,, че скоро ще ни зарадваш с хубави новини. А до тогава - sweetkids mama ти е написала страхотни неща! Послушай я - мъжете са слаби и не са издържливи. Затова споделяй, но не го карай да чувства така както ти - защото просто той чувства по-различно.
Сигурна съм, че ще установиш обаче как той се чувства и как ти когато вечер се прегърнете в леглото. Не е нужно да говориш за нещо - понякога и допира и близостта сами по себе си говорят за твоите чувства.
Но това не значи да не споделяте! Не бива и да не се говори... трябва - но с мярка. Уви ние жените трябва отново и отново да говорим, докато мъжете точно обратното - имат нужда да не говорят, което не значи че не страдат.
НО обичайте се и болката постепенно ще отстъпи място на нови надежди!

Светле,
  знай,че още един човек  ти съчуства за мъката ,която изпитваш
искрено се надявам да превъзмогнеш отчаянието и да имаш повод за нова надежда! 

Светле,съжалявам за това което сте преживяли с твоят съпруг.Бъдете винаги един до друг,обичаите се много и любовта ви ще бъде вазнаградена.

Трудно се преглъща всеки един ред от този постинг....Нямам какво да кажа, всичко би звучало изтъркано и глупаво. Знам как се чувстваш, макар че и не знам - загубите ми са били други, но не по-малко болезнени. Радвам се, че толкова бързо си намерила сили да седнеш и да пишеш за това - само 4 дена след загубата.....
Моя близка приятелка роди в 9 месец мъртво бебе - нямаше тонове и роди предизвикано с хапчета. Отнесоха бебето и повече не го видя. Не можа да го погребе. След една две години роди живо и здраво момченце! Това в БГ.
В Америка имат малко по-различен подход, не знам вече кой е по-добрия - дават ти възможност да си видиш детето, да останеш с него, да го облечеш и изобщо....не мога дори да пиша за това....
Думите ти, че предпочиташ да полудееш, само за да не мислиш, са ми толкова познати - и аз исках просто да ме освидетелстват и повече да нямам отговорностите на нормален човек....Но не би - оцелях и още се боря....И ти ще можеш! Не искай от мъжа ти да говори за това - тях ги боли повече и от нас ми се струва, защото ги боли двойно - и за бебето, и за момичето им,  но нямат същия усет да изказват нещата като нас и затова избягват да говорят...Нищо не може да замени един, два, много разговори с мъжа ти, но не очаквай от него да те затрупа с думи точно сега....Може би след седмица, две, месец, два, ще ти каже и покаже ... Може би още утре ще седне до теб и само като му погледнеш очите ще знаеш всичко, което иска да ти каже...В такива моменти думите наистина не помагат....
Спирам тук, защото всяка една дума от тук нататък би била голословие. Ако имаш нужда, ние сме наоколо

Моите съболезнования, мила Светле. Не знам как бих могла да те утеша в този момент, но искренно ти желая кураж и желание да превъзмогнеш огромната болка. Банално е, но времето лекува. Грижете се със съпруга си един за друг и вярвайте в добрите дни, които ви очакват в бъдеше.

Ужасно съжалявам. Заседна ми буца на гърлото.
С времето ще преживееш болката. След лошото винаги следва хубаво.

Много съжалявам за загубата ти. Каквото и да пиша, няма да те утеши. Аз също загубих моето бебе в началото на 7-мия месец, но съм го носила мъртво поне 20 дни. Аз също лежах в патология с момичета, които бяха там за задържане и знам какво е да се чувстваш празна. Единственото, което ми даваше сили беше надеждата и очакването пак да забременея.
Мъжа ми сега не искаше да ми пипне корема, за да не усети как мърда и да се привърже пак към него.
Искрено се надявам скоро да гушкаш едно малко съкровище. 

Мила Fineti,
 С риск да ти припомня онова, което се е случило ще те питам нещо. Казаха ли ти защо е станало така? От какво се получава? Знам, че трябва да изчакам аутопсионния протокол, но това е, което ме мъчи най-много. Не мога да спра да се питам : ЗАЩО? Мога да си задавам въпроса до безкрайност и отговор не намирам! Опитвам се да разсъждавам логично и да си припомням какво съм правила, как съм се чувствала и т.н. за да открия причината. И пак нищо! Колкото повече време минава, толкова по-зле се чувствам! Не трябва ли времето да лекува? и възможно ли е да се излекува такава болка? Въпроси, въпроси... Кога ще спра да си ги задавам?

Миличка, нормално е да се чувстваш така. Все пак е мнало много малко време. На мен никой не ми каза защо е стаало така. Дори ми бяха изгубили изследванията и се наложи да ходя в патологична лаборатория да си ги търся, но уви нищо съществено не пишеше. Плода нямаше аномалии просто беше спяло да се развива.
Аз също като теб се измъчвах от много въпроси, но всичко избледнява когато пак видиш двете чертички. Не че тази бременност ми е спокойна. Не е минал ден, в който да не ме е страх и да не се притеснявам всичко наред ли е. В началото правех нервни кризи преди преглед. Сега когато малкото човече шава ми е малко по-спокойно, но докато не се роди живо и здраво, няма да се успокоя.
С тази бременност когато бях в 4-тия месец лекарката ми установи, че вдигам кръвно. От тогава съм на лекарства и стриктно си следя кръвното. Миналия път никой не ми го мери. Тя каза, че най-верояната причина за да спре бебето да се развива е високото кръвно.
Изчакай си изследванията и съм сигурна, че следващия път всичко ще е наред 

Мила Светле, знам много добре как се чувстваш. Разбирам и всички онези майки, които са загубили мъничките си бебчета, някои дори без да са могли да видят рожбичката си, без да са имали възможността да гушнат мъничкото човече. Но има и други загуби, които също са не по-малко тежки. Загубих момиченцето си преди почти три години, 23 дни преди да навърши 13. Излезе да играе и никога не се прибра (прибара се в ковчег). Знам, че звучи ужасно. Сега пишейки тези редове сълзите отново напират в очите ми. Но съм и щастлива, защото намерих сили  и отново държа момиченце в ръцете си. Не спирам да благодаря на Бога,че ме дари отново с дъщиричка.Знам,че малкото Сиси (вече е на 4 месеца, а аз съм на 37 г.)никога няма да измести кака си от сърцето ми. Знам, че никога не ще престана да роня сълзи за детенцето, което загубих, но също така знам, че това мъничко човече, което е в скута ми ще ми даде сили и вдъхновение да продължа напред.
Отначало и аз мислх като теб, животът ми загуби смисъл. Всичко изведнъж се срина под краката ми. Добре, че имам и друго дете( син, който вече е на13.)иначе съм сигурня, че днес нямаше да съм тук.Все още не спирам и аз да си задавам въпроса "защо?" и отговор не мога да намеря.Много хора и на мен ми казват,че така е трябвало да стане,трудно е да го приемеш. Имах чувството , че живея нечий друг, чужд живот , а не своя собствен. Много е трудно, и наистина още по-трудно е когато и у дома няма с кого да говориш за болката си. Съпругът ми също се затвори в себе си  и говори малко за загубата ни. Дори сега когато съвсем неволно направя сравнение между Сисито и покойната й кака, чувствам как той страда , но нищо не казва.
Искам да поварваш в себе си, не се очайвай. Колкото и да ти е трудно опитвай се да се зонимаш непрекъснато с нещо върши неща, които ангажират мозъка ти. Потърси помощ от специалист(психолог или психиатър, аз самата почти 2г. бях на антидепресанти, защото сама нямаше да мога да се изправя на крака). А когато ми е много тежко чета следните редове:"Понякога Бог може да поиска от нас свещена жертва, точно както е поискал и от Христос, жертва, която много трудно ще дадем, толкова мъчително ще бъде това за нас. Ала запомнете какво ще ви кажа: винаги има причина за Божието желание. Ние може никога да не узнаем причината за божието желание, Бог обаче знае. И когато поиска от нас тази скъпа жертва, Той ни дава средствата да преодолеем мъката, дава ни силата да оцелеем."
Повярвай така е. И аз в началото не можех да възприема тези редове, но сега вече знам, че наистина може да стават и чудеса( ако мога така да се изразя). И още нещо прочетох когато загубих дъщеричката си " Ние не сме човешки същества, които имат духовни преживявания.Ние сме духовни същества, които имат човешки преживявания."и дописах Ще ми си да можех да повярвам в това.
Не знам дали след цялата тази плеяда от редове съм успяла да вдъхна поне мъничко кураж или съм те разстроила още повече затова за сега ще спра.

Не зная дали е уместно да правя сравнение, но тъй като загубих майка си  много неочаквано и набързо (тя беше на 60 години), вече четири години и половина се уча как да живея с мъката по нея. Наистина, времето лекува, и същевременно не лекува. В сърцето ти остава една дълбока рана, която никога не зараства. По-скоро се научаваш да живееш с нея. И напоследък вече чувствам, сякаш съм се примирила с онова, което се случи. Като че ли го приех. Преди това и аз си задавах хиляди въпроси, обвинявах се за какво ли не, превъртах всяка вечер като видеолента последната й фатална седмица. Но докато стигнеш до етапа на примирение, наистина минава доста време. Изглежда, тези етапи на преживяване си приличат при всички загуби на скъпи хора.

На мен страшно много ми помогна това, че имах вече съпруг и син на 3 г. и половина (тогава). Разбирах, че в лицето на сина ми имам едно скъпо същество, което постоянно се нуждае от мен, независимо че съм преживяла нещо толкова страшно и болезнено. В негово лице, още в първите часове след като научих вестта, видях въплътена истината, че "животът продължава".

Ще имаш още много "духовна" работа, ако мога така да се изразя. Най-трудно ще е да намериш нещо позитивно, върху което да насочиш енергията и вниманието си. Знам, че сега не го виждаш и не ти се вярва,че може да се появи, но с времето и това ще стане.

Мила Светле
Прегръщам те силно. Знам че в този момент те боли много.
Знам че когато четеш тези редове плачиш.
Знам защото и аз плача в момента... преживях същото. Загубих бебчето си преди 37 дни. Бях в 5 месец. Държах го в ръцете си, а не можах нищо да му помогна ...беше момченце.
Болката на моменти утихва когато си сред хора и на работа, но не се забравя.
Съпругът ми не говори за бебчо вече. Когато ме свари да плача ме прегръща и ми казва че скоро ще имаме друго бебче. Това ме успокоява.
    Сега вече живея с мисълта за друго бебче. Чакам да минат 4 месеца и да пробвам пак.
        Знаеш ли....Финети ми даде много нови сили. Благодаря и!
Целувам те!

Светле, sona ти е написала много хубави редове.
Аз само ще добавя, че що се отнася малките деца - поне мен ми се вярва, че Господ ги прибира за да им спести много мъка... като я връчва за доизнасяне на родителите им. Това е за мен кръвната връзка и това, че кръвта вода не става. Сигурна съм особено при неродени или бебета, че става дума просто за това - Господ решава, че този дух не може да понесе страданието което му е отредено и го прибира при себе си... като оставя неговата участ да я изплащат родителите... ЗАтова бъди смела и вярвай, че колкото по-силна си и по-смела - толкова повече помагаш на дететнцето си!
Желая ти да се пребориш и да видиш новите хоризонти пред себе си! И новата вяра и надежда!

"Това, което не ни убива ни прави по-силни"- Фридрих Ницше
Когато родих преди 4 месеца , моята преятелка (която беше неотлъчно до мен в най-тежките и трудни мигове от живата ми) ми написа sms "Ти си герой". Мисля, че всички майки загубили по един или друг начин децата си и осмелили се след това (преборвайки се със хиляди страхове)да имат отново дете са наистина героини. Но каквото и да правим ние не можем да върнем времето.Миналото същесвува само в спомените, бъдещето в мечтите. Ние живеем сега в настоящето. Затова трябва да се борим и да не се поддаваме на пълното отчаяние. Аз бях тръгнала натам, добре, че до мен имаше силни хора, които ми помогнаха да стъпя на крака.

Преживяла си нещо ужасно стресиращо, но от всеки тунел има изход. Опитай да се съхраниш, защото живота е пред теб и някой ден отново ще бъдеш щастлива... Сега звучи абсурдно на фона на мъката ти, но е така, повярвай ми.
Сестра ми роди по същия начин в началото на 7-ми месец момченце. Роди в Хасково, тогава нямаше ток в АГ-то , нямаше кувиоз, сложиха на бебето кислородна маска и го увредиха. Тогава в паниката си го транспортираха в Пловдив. Цели 28 дена се бори за живота си, но не издържа и почина. Докторите казаха, че всяко зло било за добро, защото ако беше оживяло, щеше да е със силно изразени увреждания..., каквото и да значи това... не знам. Сестра ми страда много и сигурно все още /след 10 години вече/ има рана в душата си, но вече не говори за това. Сега си има момиченце на 5 години и сигурно много рядко кошмарния спомен изпъква в душата й... не споделя нищо, не знам какво й е.
Наистина съжалявам за преживяното от теб и ти съчувствам искрено. Дано успееш да надмогнеш болката и никога не си задавай въпроса: За какво да живея?..., защото ще бъдеш пак щастлива, ще видиш.

е какво е станало с мъничката душичка? Имам приятел теолог. Разказах му за случилото се и директно го попитах имало ли е душа вече, защото знам, че битува теория, че душата всъщност се вселяла в тялото при първото проплакване. Той естествено каза, че, да - имало е душа. И че сега тази душа е много по-близо до Бога.
  Не мога да спра да се питам дали е страдало. И дали страда сега? Дали не му е самотно там, където е? Дали не му е тъмно и студено? Предполагам, че звучат абсурдно тези въпроси? Но те не ми дават мира. Това ме ужасява най-много - мисълта, че то е страдало и че страда и сега. Че е САМОТНО! Че е без мен! И се питам нещо друго - дали ако съдбата ми даде втори шанс при нас ще се върне същата тази душичка или не. От всичко, което съм чела в този форум, долавям, че повечето от вас смятат, че душата на детенцето им отива "там" и заживява като ангел. Това означава ли, че те няма да се върнат при нас.
 Вечерта след раждането излезнах в коридора и се наревах едно хубаво. Тогава дълго се молих на мъничката душичка да не се отдалечава много. Защото независимо колко ме е страх , аз ще забременея отново, когато може и искам тогава то да се върне при нас. Сигурно звуча като луда. Но за мен е важно да знам какво става с душата на детето! Дори не мога да преценя доколко свързани са думите ми. Но знам, че вие разбирате!
  Благодаря на всички ви, за възможността да срещам разбиране и подкрепа!

мила светле ако това ще ти помогне (поне на мен ми помага) е да ходиш на църква и да палиш свещичка за твоето ангелче когато ми стане кофти така правим с моя мъж  имай вяра

Мила Светле,
Постоянно си задавам същите въпроси. И аз съм чувала, че душата влиза в тялото в момента на раждането. Преди това тя е около бременната майка и чака момента на раждането си. Незнам това дали е така, а едва ли има някой който може да го потвърди със сигурност. И на мен ми е ужасно тъжно, че моето детенце може да е самичко горе, но аз се опитвам да вярвам, че душата му може да се върне пак при нас. В една книга на Лиана Антонова "Не умирай неук" се описва историята на една майка загубила сина си на около 23 г. вследствие тежка болест. Отчаяна тя се е молила на Господ да й върне сина, а не само да забременее отново. Не мога да разкажа всичко, но там се споменаваше, че е възможно да стане. Също така съм чувала, че души които са живяли заедно в един живот се събират и в следващ. Та всичко това са просто хипотези, но аз силно се надявам да има частица истина и душичката на моето детенце да се върне пак при нас.

моето лично вярване е,че освен спестена болка, загубата на дете - още неродено така да се каже, е прсото откритие на малкат душа, че е сбъркала! да! сбъркала е лии времето или мястото... Вярва се, че децата ни избират, както и  ние тях, но преди всичко те нас! И ако открият, че са сбъркали - си отиват.
Всеки има мисия в този живот и по-добре така - да откриеш своеврменно, че нещо не е наред и да си идеш. Жестоко за нас оставащите, но пък ще ни топли вярата, че сме се предпазили взаимно от по-голямо зло.
Дали там където са душите са добре... Сигурна съм! Че дане би на земята да е рай?!? Тук е място за изпитание.. там - почивка докато тръгнеш на ново изпитание.
Така, че където и да са ангелчетата - добре са! Сигурна съм, че там няма болка и страдание. Мисля, че липса може да има - но много по-малка отколкото когато се разделят хора прекарали целия си живот заедно.
Затова и да има липса - тя бързо се забравя от малките... те поне по мое вярване скоро поема по нов път - в ново прераждане. Много малко са помнещите преражданията /разделите/ и те са много мъдри - достатъчно да не тъгуват!
Аз вярвам в тези неща... те не помагат да се бориш с болката, но поне помагат да не се притесняваме излишно

И аз знам, че стават ангелчета.
Четох някъде, че когато имаме деца те ще бдят над тях.
Често си мисля за тях и дано там където са да са добре
и да знаят че много ги обичам!

Пак съм аз! Сигурно ставам досадна!
 Ама от вчера ме налегнаха едни мрачни мисли... Вчера станах десет дена, откакто мъничкото ми момиченце го няма. Запалих виртуална свещичка в онзи сайт, който една от мамите тук е дала. Благодаря й за това! Някак си се чувстваш по-добре/доклкото това е възможно/! Освен това реших да послушам съвета ви! За името на малкото ми ангелче! Още преди раждането бях го измислила! После, след като родих, си казах, че ако имам втори шанс - другото дете ще носи това име. Вчера разбрах - та аз вече имам детенце с това име. Само че мъртво!!!! Така или иначе това име си е негово! След това почувствах, че съм взела правилното решение! Моята мъничка дъщеря си има име вече....
 На всичко отгоре, ми се обадиха от работа - да ми кажат, че април ми прекратяват договора! Май ще имам доста време да осмисля какво се случи!
  Момичета, има един въпрос. Нормално ли е да ме болят яйчници? Болката не е постоянна, но доста остра на момента. Знам, че не е моментът да се стряскам за моите си физически болки, но ако искам пак да забременея, трябва да мисля и за това.
 Ох, дано не съм прекалила с приказките!
 Целувам ви всичките!

Светле, сърцето ми се сви за теб и дъщеричката ти! Не писа каке името й... ако искаш можеш да го споделиш с нас - сигурное много хубаво...
За работата - не се ядосвай - тъкмо да забременееш на спокойствие и после - да си почиваш... И без това стреса ти е повече от необходимото. Или пък нова пролет - нов късмет - още по-хубава работа!
За яйчниците - не знам, но ако продължава - по-добре иди излишно на доктор отколкото да пропуснеш нещо важно!

Ния! Името. От ученичка съм си представяла как ще имам момиченце. И как ще го нарека Ния. Е, имам момиченце. Просто е ангелче. Но името си е негово, нали? Красиво е. Подхожда на нежното и мъничко същество, което родих...

Миличка Светле знам как боли... Момичетата са ти написали много верни неща преди мен. Твърде малко време е минало, само 10 дни. С времето ще ти олекне. Много красиво име си избрала за ангелчето си. Хубаво е да имат име нищо, че не са сред нас. Аз изживях голям шок, когато се оказа, че трябва да дам име на детето (не бях мислила за това, но моят случай е по-различен), радвам се, че при теб не е така. Когато ти е тежко, пали си свещичка за малката Ния, поплачи си, поговори с някого. Аз така се справям с мъката си.
А за болките в яйчниците отиди на лекар не чакай много време. За работата всяко зло-за добро. Знаеш ли може да излезе нещо по-добро.
 Кураж мила и скоро да ни зарадваш с хубави вести.

Много хубаво име. Знам, че е жестоко, но пак ще ти кажа - Господ прибира малките да не се мъчат! Спестил е много мъка на малката Ния, като е отредил ти като нейна майка да поемеш товара на болката и страданието и да ги изстрадаш заради нея. Суга тя е добре и на хубаво място... сигурлна съм в това. Както и в това, че все още е около теб. Говори й когато искаш, мисли за нея. Отредени са 45 дни в които хората да се простят със своите умрели - време в което те са близко до нас и ние можем да си вземем последно сбогом с тях. Плачи, говри, излей чувствата си... защото е редно след 45 дни да пуснеш душата да си ходи - не да спреш да тъгуваш, но да не го правиш така, че да я задържаш тук, защото не й е мястото сред нас.
Затова сега не се смущавай да плачеш, да тъгуваш - излей душата и болката си... за да може после лека полека да продължиш напред към светлото бъдеще!

Мила Светле,бъди сигурна ,че бебето ти е имало душа.Виж какво казва Библията затова,че Бог ни вижда преди да се родим още:

Пс 139:16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
И в твоята книга бяха записани
Всичките ми определени дни,
Докато още не съществуваше ни един от тях.
Значи всичко е предвидяно още преди да се образува човек
  Исая 49  Господ ме призова още от рождението,
още от утробата на майка ми спомена името ми!
След като се казва,че е човекът има име в утробата,значи има и душа.
Моля се да преодолееш болката ,тоест да дадеш време на чувствата си и после да погледнеш към бъдещето,където,уверена съм,те очакват много радост и щастие.Знам,че това сега изглежда нереално,но настоящият момент е само една малка част от пъзела на живота ти.Бог вече го е видял целият.

Светле, първо - съчувствам ти! Пожелавам ти по-бързо да намериш сили да продължиш напред - с много надежда!

За болката в яйчниците - аз имах точно такава, каквато я описваш, след аборта си (той беше в 18 г.с., по медицински причини, и поради напредналата бременност беше всъщност като раждане ). Болката ми беше неочаквана, рязка, силна, появяваше се предимно нощем и не можех да спя - не се повлияваше и от промяна на позата ми. Мисля, че трая около 10 дни. Сега нямам проблеми. Може би е на хормонална основа. Дано по-бързо отшуми и при теб!

Светле, искрено съжалявам за загубата, но вярвай и се моли на Господ да те дари с друго живо и здраво детенце.
Бих искала да те посъветвам отиди при свещеник в някоя църква и разкажи за случилото се те знаят какви молитви да ти четат има специални за случая. Бих ти препоръчала о. Марко от църквата "Св. Николай", надявам се да служи все още там, той е мой познат.
Друго, което знам е, чеима светец, който пази бременните, родилките, бебетата и децата - това е Свети Стилян, неговата икона е изобразена така светец прегърнал бебе. Моли се и Господ ще ти прати утешение. На наши близки 2004 г. им почина 20 дневно бебе, а миналата година се сдобиха с живи и здрави близнаци. Господ ще е с теб.

Много съжалявам  за вас!От опит ще ти кажа: Колкото и да не ти се вярва ти си по-силната от двамата!Бъди сигурна , че не иска да говори мъжа ти за това , защото се чувства много , много зле и най-вече безсилен да ти помогне , когато вижда мъката ти!Това прави неговата двойно по-голяма.Пожелавам ти бързо възстановяване и само хубави неща да ти се срлучват вече.А бебче винаги ще е в мислите и в живота ти.

Ох, момичета аз пак се чувствам зле! Ходих при един от най-добрите гинеколози тук! Лоша работа! Още докато описвах как е започнало реждевременното раждане, тя /докторката е жена/ ме пита имала ли съм кървене и болки. Казах й, че не! Та каза, че в такъв случай е много вероятно причината да е в родовия канал. Прегледа мел Резултатът: къса шийка, разхлабени мускули. Попита муе защо докторът не ми е направил серклаж като е видял в какво състояние ми е шийката. Докторът просто не ме е преглеждал. Имам предвид на магарето. Само видеозон. Ама аз си мислех, че даже така е по-добре, че да не направим някоя беля. И бях доволна, че не ме преглежда отдолу. А е трябвало. Един серклаж - и сега детето ми нямаше да е мъртво. Лекарката много се възмути от небрежното му отношение. Каза, че понеже е било в по-късен месец тежестта на детето и мехура са притиснали канала. Той се е отворил и..... нататък знаете. Какво да правя? Едно е да си мисля, че детето е било увредено. Друго е да знам, че заради тъпа лекарска грешка сега го няма? На всичкото отгоре в документите ми за бременна той е написал, че е направен вагинален преглед и че всичко ми е наред. Което съвсем не е вярно. Още докато раждах в Пловдив там казаха, че ми е къса шийката и това може да е причинило преждевременното раждане. Ама тогава не обърнах такова внивание, защото не  знаех на кой свят съм и не разсъждавах изобщо. Не мога да го приема - заради един неизвършен серклаж, аз изгубих мъничкото си момиченце! Просто не мога да го приема!
  Ох, след пет дена трябва да е готов резултатът от аутопсията! Така ми е тежко....
 Извинявайте за многословието, ама така ми накривя заради тъпия лекар , дето ме е объркал, че трябваше да го кажа
 

Не се притеснявай. Приеми, че така е трябвало да стане, така е било писано. Колкото по-скоро го приемеш, толкова по-бързо ще се възстановиш и ще си готова за следващ опит. Напротив сега трябва да си по-спокойна след като се е установила причина, защото следващия път няма да допуснеш пак да се случи. Знам, че сега ти е тежко, но трябва да продължиш напред. 

мила светле!съжалявам много за трагедията,която си изживяла!свива ми се сърцето при мисълта как се чустваш!може би не е момента да ти го кажа,но ако се съмняваш,в отговора за смърта-потърси го!има лекари които просто си вършат работата през пръсти,и трябва да платят!моето мнение е такова,но ти най-добре си знаеш силите!икавото и да е решението ти,пожелавам ти успех!

Миличка,искренни съболезнования, Знам как се чувстваш.Недей да се предаваш.Болката ще остане цял живот,но когато дойде времето да помеслите за друго детенце ще видиш ,че ще се почувстваш малко по-добре.Пожелавам ви го от сърце.И недейте да таите мъката във себе си с мъжа ти ,поговорете двамата,кой какво чувства .....ние така правехме,като стаиш в себе се е още по тежко...
И разберете на какво се дължи случката,може да няма и особена причена,може и така да е било писано................незнам и аз вече.....при нас правиха аутопсия........прегръщам те и те целувам

Много съжалявам- за всички вас, които сте преживели този кошмар!
Надявам се отново да забременеете и да имате много здрави бебчета и много късмет и щастие в живота!

Много съжалявам за това което си преживяла. Пожелавам ти много щастие занапред, кураж, сили да превъзмогнеш това и скоро да се похвалиш с добра новина.

МИла Светле, повярвай, че Господ е сторил така, за доброто на детето - да не го подлага на тежки изпитания. За това ти носиш неговия кръст - бъди смела и силна, бори се с мъката, за да може малкото да бъде дзобре където е.... А т продължи към своята бъдеща награда!

Здравейте , мили майки!
Имаше предаване , в което едно момиченце беше онко болно и трябваше да се лекува в чужбина.Беше минало няколко курса на химиотерапия и имаше от нея затруднения в говора и беше спряло да ходи.Само на4 години -един малък ангел!
И то естествено не осъзнава колко е болно и наивно попитало майка си :"мамо ,аз като порасна ще се науча ли да ходя като теб?"-по зле никога не се бях чувствала .
И се питам -как тази мъка ще направи майката по силна , тя ще бъде просто мъртва сред живите и цял живот ще страда , ако се случи нещо с детето й.
И винаги в такива моменти(въпреки ,че съм вярваща) се питам къде е този мил и всеопрощаващ Бог?Едва ли на нас простосмъртните ни става ясно какво цели той като убива децата ни!?Освен , че осакатява за цял живот душите ни.
Нищо не лекува такава мъка -нито времето , нито следващо дете.....
Не съм черноглед човек , просто не разбирам този Бог!
Бъдете живи , здрави и щастливи!

Старая се да не търся вината в Бог! Макар че когато това се случи, първото, което си казах е:"Защо позволи това, Господи?" Сега си мисля, че няма как да знам защо той постъпва така с нас. Изпитание? Но защо чрез децата ни? ПРосто трябва да приемем, че дори да не проумяваме делата му, то то ва не означава че та са лишени от смисъл и и деен замисъл. Просто - Господ знае! Не че това прави болката ми по-лека... Но може би и самата болка има смисъл - катарзис... Не знам!
 Целувам ви, всички! Бъдете силни! Вие самите ми вдъхнахте толкова сили...

Светле, Аз вярвам, че Бог е постъпил така с твоето малко бебече, за да му спести това което описва Rositsa1978. И да спести на теб... А защо все пак някои стигат и до такива дълги и жестоки изпитания... не знам, но вярвам, че това НЕ Е БЕЗЦЕЛНО!
За мен идеята, че нещо се е случило простоТАКА е направо непоносима - не може нещо толкова жестоко да се лучи ей така, просто за да се случи.
Затова аз вярвам, че всяко такова изпитание е урок и начин да се издигнем на слабостта и недостатъците си, да видим важните неща, да усетим истината за живота.
СИгурна съм, че зад всяко изпитание има промисъл, но ние не го виждаме, че след всяко изпитание има отплата!
Затова Светле бъди силна и вярвай, че след всеки изпит идва време за почивка и отмора, както и след всяко лошо нещо идва нещо хубаво!

catnadeen, ти винаги пишеш толкова силни неща и толкова.... верни! Ох, наистина съм благодарна на съдбата, че го има този форум.

Светле,като човек минал по тоя път искам да ти кажа:
Не се измъчвай с въпроси "ЗАЩО?",опитай се!
Знам ,че няма какво да кажа,за да те утеша.
И аз загубих детето си заради лекарско недоглеждане,в моя случай -ненаправено микробиологично изследване в края на бременността,5 минути най-много коства...Толкова ли струва  един невинен живот?
Няма смисъл да се самоизмъчваш.Да се чудиш какво би станало,ако...
Станало е.Въпреки теб,въпреки Бог,въпреки медицината на 21-ви век...
Опитай се да гледаш напред и мисли за бъдещето!
Няма да забравиш никога,но трябва да намериш смисъл на ежедневието си. 
Прегръщам те!
 

Здравейте пак , милички!
Аз не исках да обидя никого, нито искам да обвинявам Бог , нито да казвам на никоя от вас какво да чувства .Аз не съм майка , въпреки , че се боря за това , но и аз имам подобно изживяване(извънматочна бременност в 3 месец)
Просто не знам как да си обясня Божествените замисли ?Как да си обясня , че той е искал да предпази това дете за което ви разказах(като го убие), защо е искал то да се появи в нечии дом и след това да го убие.?Какъв урок ще е това за майката?един родител загубил дете мисли много по-различно от мен например.Такава бездна се отваря в сърцето.....
Аз дни наред плачех за това дете без да го познавам, думите кантят още в главата ми като се сетя.
а как ли го понася майката ?
Малко несвързано пиша , извинявайте.
Приемам , че всичко си има цел и обяснение , просто не искам да се примирявам с такива неща , защото те изобщо не са справедливи -при положение , че Бог е добър и справедлив.
Ох, незнам, просто ми е много болно някои да страда за децата си -нито малките ангелчета го заслужават , нито хората , които ги отглеждат с много любов!
Пожелавам ви много любов и повече хубави моменти! 

Светле, послушай Кукумявката - тя знае, защото е била където си ти... но виж под писаното - виждаш ли лентичката...
Нека мине време, нека се успокоиш и съм сигурна, че ще имаш нейния късмет.
А до тогава - приеми някак нещата и не се обръщай назад - това е най-важното - да не се затвориш в миналото с непрекъснато връщане назад и припомняне, и питане...
Знаме, че сега ти е необходимо време... потъгувай - ние трябва да поносим мъката в сърцата си, да я приютим... но трябва после да отворим сърцето си и да оставим мъкатада си отие - за да не се лишим от бъдещето!

Роситца, а на теб ти желая скоро да се присъединиш към бъдещите мами - отново и с щаслив край! Вярвам, че в най-скоро време ще те видя там!