Мила Светле страшно ми е мъчно и безкрайно съжалявам за това което ти се е случило.Трбва да си силна и сама да се помъчиш колкото и да ти трудно да преодолееш загубата.Ти си млада и живота е пред теб.
- Публикувана: 17 фев. 2006, 11:23 ч.
- Последно мнение: 21 март 2006, 08:34 ч.
Не знам как да намеря сили, за да продължа
Пак съм аз! Сигурно ставам досадна! 
Ама от вчера ме налегнаха едни мрачни мисли... Вчера станах десет дена, откакто мъничкото ми момиченце го няма. Запалих виртуална свещичка в онзи сайт, който една от мамите тук е дала. Благодаря й за това! Някак си се чувстваш по-добре/доклкото това е възможно/! Освен това реших да послушам съвета ви! За името на малкото ми ангелче! Още преди раждането бях го измислила! После, след като родих, си казах, че ако имам втори шанс - другото дете ще носи това име. Вчера разбрах - та аз вече имам детенце с това име. Само че мъртво!!!! Така или иначе това име си е негово! След това почувствах, че съм взела правилното решение! Моята мъничка дъщеря си има име вече....
На всичко отгоре, ми се обадиха от работа - да ми кажат, че април ми прекратяват договора! Май ще имам доста време да осмисля какво се случи!
Момичета, има един въпрос. Нормално ли е да ме болят яйчници? Болката не е постоянна, но доста остра на момента. Знам, че не е моментът да се стряскам за моите си физически болки, но ако искам пак да забременея, трябва да мисля и за това.
Ох, дано не съм прекалила с приказките!
Целувам ви всичките!
Ама от вчера ме налегнаха едни мрачни мисли... Вчера станах десет дена, откакто мъничкото ми момиченце го няма. Запалих виртуална свещичка в онзи сайт, който една от мамите тук е дала. Благодаря й за това! Някак си се чувстваш по-добре/доклкото това е възможно/! Освен това реших да послушам съвета ви! За името на малкото ми ангелче! Още преди раждането бях го измислила! После, след като родих, си казах, че ако имам втори шанс - другото дете ще носи това име. Вчера разбрах - та аз вече имам детенце с това име. Само че мъртво!!!! Така или иначе това име си е негово! След това почувствах, че съм взела правилното решение! Моята мъничка дъщеря си има име вече....
На всичко отгоре, ми се обадиха от работа - да ми кажат, че април ми прекратяват договора! Май ще имам доста време да осмисля какво се случи!
Момичета, има един въпрос. Нормално ли е да ме болят яйчници? Болката не е постоянна, но доста остра на момента. Знам, че не е моментът да се стряскам за моите си физически болки, но ако искам пак да забременея, трябва да мисля и за това.
Ох, дано не съм прекалила с приказките!
Целувам ви всичките!
Светле, сърцето ми се сви за теб и дъщеричката ти! Не писа каке името й... ако искаш можеш да го споделиш с нас - сигурное много хубаво...
За работата - не се ядосвай - тъкмо да забременееш на спокойствие и после - да си почиваш... И без това стреса ти е повече от необходимото. Или пък нова пролет - нов късмет - още по-хубава работа!
За яйчниците - не знам, но ако продължава - по-добре иди излишно на доктор отколкото да пропуснеш нещо важно!
За работата - не се ядосвай - тъкмо да забременееш на спокойствие и после - да си почиваш... И без това стреса ти е повече от необходимото. Или пък нова пролет - нов късмет - още по-хубава работа!
За яйчниците - не знам, но ако продължава - по-добре иди излишно на доктор отколкото да пропуснеш нещо важно!
Миличка Светле знам как боли... Момичетата са ти написали много верни неща преди мен. Твърде малко време е минало, само 10 дни. С времето ще ти олекне. 
Много красиво име си избрала за ангелчето си. Хубаво е да имат име нищо, че не са сред нас. Аз изживях голям шок, когато се оказа, че трябва да дам име на детето (не бях мислила за това, но моят случай е по-различен), радвам се, че при теб не е така. Когато ти е тежко, пали си свещичка за малката Ния, поплачи си, поговори с някого. Аз така се справям с мъката си.
А за болките в яйчниците отиди на лекар не чакай много време. За работата всяко зло-за добро. Знаеш ли може да излезе нещо по-добро.
Кураж мила и скоро да ни зарадваш с хубави вести.
Много красиво име си избрала за ангелчето си. Хубаво е да имат име нищо, че не са сред нас. Аз изживях голям шок, когато се оказа, че трябва да дам име на детето (не бях мислила за това, но моят случай е по-различен), радвам се, че при теб не е така. Когато ти е тежко, пали си свещичка за малката Ния, поплачи си, поговори с някого. Аз така се справям с мъката си.А за болките в яйчниците отиди на лекар не чакай много време. За работата всяко зло-за добро. Знаеш ли може да излезе нещо по-добро.
Кураж мила и скоро да ни зарадваш с хубави вести.
Много хубаво име. Знам, че е жестоко, но пак ще ти кажа - Господ прибира малките да не се мъчат! Спестил е много мъка на малката Ния, като е отредил ти като нейна майка да поемеш товара на болката и страданието и да ги изстрадаш заради нея. Суга тя е добре и на хубаво място... сигурлна съм в това. Както и в това, че все още е около теб. Говори й когато искаш, мисли за нея. Отредени са 45 дни в които хората да се простят със своите умрели - време в което те са близко до нас и ние можем да си вземем последно сбогом с тях. Плачи, говри, излей чувствата си... защото е редно след 45 дни да пуснеш душата да си ходи - не да спреш да тъгуваш, но да не го правиш така, че да я задържаш тук, защото не й е мястото сред нас.
Затова сега не се смущавай да плачеш, да тъгуваш - излей душата и болката си... за да може после лека полека да продължиш напред към светлото бъдеще!
Затова сега не се смущавай да плачеш, да тъгуваш - излей душата и болката си... за да може после лека полека да продължиш напред към светлото бъдеще!
Мила Светле,бъди сигурна ,че бебето ти е имало душа.Виж какво казва Библията затова,че Бог ни вижда преди да се родим още:
Пс 139:16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
И в твоята книга бяха записани
Всичките ми определени дни,
Докато още не съществуваше ни един от тях.
Значи всичко е предвидяно още преди да се образува човек
Исая 49 Господ ме призова още от рождението,
още от утробата на майка ми спомена името ми!
След като се казва,че е човекът има име в утробата,значи има и душа.
Моля се да преодолееш болката ,тоест да дадеш време на чувствата си и после да погледнеш към бъдещето,където,уверена съм,те очакват много радост и щастие.Знам,че това сега изглежда нереално,но настоящият момент е само една малка част от пъзела на живота ти.Бог вече го е видял целият.
Пс 139:16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
И в твоята книга бяха записани
Всичките ми определени дни,
Докато още не съществуваше ни един от тях.
Значи всичко е предвидяно още преди да се образува човек
Исая 49 Господ ме призова още от рождението,
още от утробата на майка ми спомена името ми!
След като се казва,че е човекът има име в утробата,значи има и душа.
Моля се да преодолееш болката ,тоест да дадеш време на чувствата си и после да погледнеш към бъдещето,където,уверена съм,те очакват много радост и щастие.Знам,че това сега изглежда нереално,но настоящият момент е само една малка част от пъзела на живота ти.Бог вече го е видял целият.
Светле, първо - съчувствам ти! Пожелавам ти по-бързо да намериш сили да продължиш напред - с много надежда!
За болката в яйчниците - аз имах точно такава, каквато я описваш, след аборта си (той беше в 18 г.с., по медицински причини, и поради напредналата бременност беше всъщност като раждане
). Болката ми беше неочаквана, рязка, силна, появяваше се предимно нощем и не можех да спя - не се повлияваше и от промяна на позата ми. Мисля, че трая около 10 дни. Сега нямам проблеми. Може би е на хормонална основа. Дано по-бързо отшуми и при теб!
За болката в яйчниците - аз имах точно такава, каквато я описваш, след аборта си (той беше в 18 г.с., по медицински причини, и поради напредналата бременност беше всъщност като раждане
). Болката ми беше неочаквана, рязка, силна, появяваше се предимно нощем и не можех да спя - не се повлияваше и от промяна на позата ми. Мисля, че трая около 10 дни. Сега нямам проблеми. Може би е на хормонална основа. Дано по-бързо отшуми и при теб!
Светле, искрено съжалявам за загубата, но вярвай и се моли на Господ да те дари с друго живо и здраво детенце.
Бих искала да те посъветвам отиди при свещеник в някоя църква и разкажи за случилото се те знаят какви молитви да ти четат има специални за случая. Бих ти препоръчала о. Марко от църквата "Св. Николай", надявам се да служи все още там, той е мой познат.
Друго, което знам е, чеима светец, който пази бременните, родилките, бебетата и децата - това е Свети Стилян, неговата икона е изобразена така светец прегърнал бебе. Моли се и Господ ще ти прати утешение. На наши близки 2004 г. им почина 20 дневно бебе, а миналата година се сдобиха с живи и здрави близнаци. Господ ще е с теб.
Бих искала да те посъветвам отиди при свещеник в някоя църква и разкажи за случилото се те знаят какви молитви да ти четат има специални за случая. Бих ти препоръчала о. Марко от църквата "Св. Николай", надявам се да служи все още там, той е мой познат.
Друго, което знам е, чеима светец, който пази бременните, родилките, бебетата и децата - това е Свети Стилян, неговата икона е изобразена така светец прегърнал бебе. Моли се и Господ ще ти прати утешение. На наши близки 2004 г. им почина 20 дневно бебе, а миналата година се сдобиха с живи и здрави близнаци. Господ ще е с теб.
За съжление неможем да върнем загубеното... а загубата на дете е най-страшна! Незная дали правилно ще ме раберете, но още по-страшно е да гледаш увредено или тежкоболно дете. Често срещам една майка в града ни с дете на възрастта на моето синче. Спомням си , че преди да родя я виждах с количката и бебето вътре, едно много мъничко същество. Мина време и когато започнахме да си разхождаме децата в летните колички забелязах, че то не е нормално и здраво дете, а неадекватно и някак си видимо недоразвито и ...незная как да го опиша. Вече пет и половина години от тогава срещам тази жена която все още разхожда сина си с количка , а той е все още така .... Моето дете е от доста палавите деца , трудно ми е понякога като го изкарам из града да го гоня и викам след него. но в момента когато срещна тази жена с нейното момченце немога да ви опиша какво чувствам...такава болка усещам, защто се опитвам да си представя какъв живот живее и на какво е обречена с болно дететнце....видя ли я и се питам защо се ядосвам с моето палаво дете...дано ме разбирате правилно какво искам да кажа....
От двете злини - да загубиш бебе или да гледаш увредено дете - кое е по-леко поносимо? Темата е много деликатна...и болезнена за тези, които са преживяли загуба на дете...Може би природата си знае работата и така е било по-добре...ще мине време и ще имаш и други деца, това нетрябва да те отчайва, живота е пред теб.
От двете злини - да загубиш бебе или да гледаш увредено дете - кое е по-леко поносимо? Темата е много деликатна...и болезнена за тези, които са преживяли загуба на дете...Може би природата си знае работата и така е било по-добре...ще мине време и ще имаш и други деца, това нетрябва да те отчайва, живота е пред теб.
Много съжалявам за вас!От опит ще ти кажа: Колкото и да не ти се вярва ти си по-силната от двамата!Бъди сигурна , че не иска да говори мъжа ти за това , защото се чувства много , много зле и най-вече безсилен да ти помогне , когато вижда мъката ти!Това прави неговата двойно по-голяма.Пожелавам ти бързо възстановяване и само хубави неща да ти се срлучват вече.А бебче винаги ще е в мислите и в живота ти.
За съжление неможем да върнем загубеното... а загубата на дете е най-страшна! Незная дали правилно ще ме раберете, но още по-страшно е да гледаш увредено или тежкоболно дете. Често срещам една майка в града ни с дете на възрастта на моето синче. Спомням си , че преди да родя я виждах с количката и бебето вътре, едно много мъничко същество. Мина време и когато започнахме да си разхождаме децата в летните колички забелязах, че то не е нормално и здраво дете, а неадекватно и някак си видимо недоразвито и ...незная как да го опиша. Вече пет и половина години от тогава срещам тази жена която все още разхожда сина си с количка , а той е все още така .... Моето дете е от доста палавите деца , трудно ми е понякога като го изкарам из града да го гоня и викам след него. но в момента когато срещна тази жена с нейното момченце немога да ви опиша какво чувствам...такава болка усещам, защто се опитвам да си представя какъв живот живее и на какво е обречена с болно дететнце....видя ли я и се питам защо се ядосвам с моето палаво дете...дано ме разбирате правилно какво искам да кажа....
От двете злини - да загубиш бебе или да гледаш увредено дете - кое е по-леко поносимо? Темата е много деликатна...и болезнена за тези, които са преживяли загуба на дете...Може би природата си знае работата и така е било по-добре...ще мине време и ще имаш и други деца, това нетрябва да те отчайва, живота е пред теб.
От двете злини - да загубиш бебе или да гледаш увредено дете - кое е по-леко поносимо? Темата е много деликатна...и болезнена за тези, които са преживяли загуба на дете...Може би природата си знае работата и така е било по-добре...ще мине време и ще имаш и други деца, това нетрябва да те отчайва, живота е пред теб.
Ох, момичета аз пак се чувствам зле! Ходих при един от най-добрите гинеколози тук! Лоша работа! Още докато описвах как е започнало реждевременното раждане, тя /докторката е жена/ ме пита имала ли съм кървене и болки. Казах й, че не! Та каза, че в такъв случай е много вероятно причината да е в родовия канал. Прегледа мел Резултатът: къса шийка, разхлабени мускули. Попита муе защо докторът не ми е направил серклаж като е видял в какво състояние ми е шийката. Докторът просто не ме е преглеждал. Имам предвид на магарето. Само видеозон. Ама аз си мислех, че даже така е по-добре, че да не направим някоя беля. И бях доволна, че не ме преглежда отдолу. А е трябвало. Един серклаж - и сега детето ми нямаше да е мъртво. Лекарката много се възмути от небрежното му отношение. Каза, че понеже е било в по-късен месец тежестта на детето и мехура са притиснали канала. Той се е отворил и..... нататък знаете. Какво да правя? Едно е да си мисля, че детето е било увредено. Друго е да знам, че заради тъпа лекарска грешка сега го няма? На всичкото отгоре в документите ми за бременна той е написал, че е направен вагинален преглед и че всичко ми е наред. Което съвсем не е вярно. Още докато раждах в Пловдив там казаха, че ми е къса шийката и това може да е причинило преждевременното раждане. Ама тогава не обърнах такова внивание, защото не знаех на кой свят съм и не разсъждавах изобщо. Не мога да го приема - заради един неизвършен серклаж, аз изгубих мъничкото си момиченце! Просто не мога да го приема!
Ох, след пет дена трябва да е готов резултатът от аутопсията! Така ми е тежко....
Извинявайте за многословието, ама така ми накривя заради тъпия лекар
, дето ме е объркал, че трябваше да го кажа
Ох, след пет дена трябва да е готов резултатът от аутопсията! Така ми е тежко....
Извинявайте за многословието, ама така ми накривя заради тъпия лекар
, дето ме е объркал, че трябваше да го кажа
Не се притеснявай. Приеми, че така е трябвало да стане, така е било писано. Колкото по-скоро го приемеш, толкова по-бързо ще се възстановиш и ще си готова за следващ опит. Напротив сега трябва да си по-спокойна след като се е установила причина, защото следващия път няма да допуснеш пак да се случи. Знам, че сега ти е тежко, но трябва да продължиш напред. 