Т.нар. баща

  • 2 912
  • 37
  •   1
Отговори
# 30
  • Пловдив
  • Мнения: 709
Нашият т.нар. баща на сина ми не се е интересувал от него през последните 5 години. Но това не го освобождава от задължението да си плаща издръжката - и тъй като се прави на велик, неоткриваем и недосегаем, стана така, че държавата ми плаща издръжката, а аз с удоволствие бих го гледала, когато агенцията за държавни вземания се заеме с него и му обясни, че трябва да си плати издръжката, но вече на държавата, защото тя я е дала по предназначение  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 31
  • Мнения: 1 533
При нас - веднъж годишно, понякога и по-рядко, децата са големи и твърде не приритват да се виждат и двете страни.

Много дълбоко се замислих обаче за ситуацията на Искрица и това че единият й син е останал с баща си. Сега съжалявам че не позволих на бащата да вземе голямата ми дъщеря преди години, когато я искаше.

В момента е над 40 годишен лигльо, за когото на пиедестал е собственият му задник и НИЩО друго. Живее си със своите нови любови и техните деца, когато има такива, толкова дълго, колкото му е приятно, контактува със своите деца, когато му е приятно /а то е все по-рядко/, пазари се за мижавата стотачка месечно за двете големи деца, които едва покриват по една баничка с боза дневно.

Последният ни разговор "Аз - моля те прати ми пари извънредно, Марта е с гнойна ангина, а съм зле с парите в момента. Той - нещо угрижена звучиш. Аз - ами, имам грижи, много и комплексни, битовизми предимно...Той - ааа, не е хубаво така, като имаш проблеми, не се вторачвай в тях, забрави ги, разсейвай се с друго, че може да те разболеят...грижите..."

Блазе му, с такова мото в живота, един бял косъм няма още - като имаш проблеми, забрави ги /все някой ще ги реши вместо теб/...пари не прати де.

# 32
Не знам в кой от трите варианта спадаме ние, но зорът при нас е да се вижда детето всяка седмица за по 1 час. Само дето не знам дали идва да вижда детето или да се заяжда с мен. Освен това, не зная и какво помни от тези срещи, пре все че всеки път е пиян. Иначе много обича дъщеря си, тя била НЕГОВОТО (демек не моето)  дете и бил БАЩА. Понякога се чудя дали да плача или да се смея. newsm78

# 33
  • Мнения: leet
Ние сме малко извън класацията със случаите на виждане на детето. Малкия ми беше на 5месеца, когато бях убедена в решението си, че този татко не е за у нас и той изчезна. Скоро след това сменихме жилището си и така той не успя да ни открие до миналата година, когато детето вече беше на 5 годинки. На 4 обаче разбрах, че имаме проблем и, че сина ми е хиперактивен,което е свързано с дефицит на концентрация, трудности в общуването с деца, за което съм писала в друг форум и реших да го заведа на гости извън БГ, за което пък ми трябваше съгласието на таткото и го потърсих. От тогава таткото започна да идва да вижда детети и да излизаме заедно, от начало един път седмично, после зачести на 2 пъти. Терапията на детето е много скъпа, свързана е с обучението му и психичното и физическото здраве на детето, а баща му е с доста слаби финансови възможности, но той самият казва, а и аз виждам, че прави каквото може, в смисъл, дава една наистина символична част от необходимата за терапията, но се старае....иначе, никога няма да забравя сложните епитети, които използваше по време на бременността ми от рода на "овцо", "тъпанарка" и "селянка"....

# 34
  • На остров
  • Мнения: 13 498
При нас в момента е 1 седмично.Минахме през период 1 годишно 2 пъти в годината и тн. в случая живее тук и е решил да общува активно с Марти, но това общуване мен ме дразни много, знам че не би трябвало да е така, но е се чувствам ужасно.

# 35
  • Мнения: 4 458
..... в случая живее тук и е решил да общува активно с Марти, но това общуване мен ме дразни много, знам че не би трябвало да е така, но е се чувствам ужасно.

Мила, всичко зависи от начина на общуване  Wink

# 36
  • Мнения: 3 634
В моя случай това общуване вече ще е само във формата на срещи с децата тук у нас... което пък значи, че аз ще трябва да съм нон стоп присъстваща, сиреч, и среща с мен.

Мискинина с булката си са се преместили от собствен апартамент (под наем де) да живеят при бабата на булята. И като го знам той какъв е, няма да издържи дълго там де. Ама... и децата там не можел да взима защото (цитирам го) "Това не е моят дом!" А и от друга страна, аз трябва да съм някое хахо за да му ги дам да ги води в незнайни апартаменти при още по- незнайни дъртофелници, че и дори се съмнявам, че той ще е този който ще ги гледа. Може да ги друсне на бабето, а той и офцЪта му да хукнат по кръчмите (че нали са и в нов квартал, има доста кръчми за опознаване).

При нас в момента е 1 седмично.Минахме през период 1 годишно 2 пъти в годината и тн. в случая живее тук и е решил да общува активно с Марти, но това общуване мен ме дразни много, знам че не би трябвало да е така, но е се чувствам ужасно.

Запитала ли си се, кое в общуването им те дразни?

# 37
  • Мнения: 2 655
Това е нашият вариянт като прибавим и факта, че живее в чужбина и на всички питания на дъщеря ми кога може да отиде на гости при него отговаря с ледено мълчание или сменя темата... още ми е сърдит, че се разведох с него... след 16 години Joy Joy Joy

Не иска, а издръжка плаща ли и тя добра ли е?
Щом живее в чужбина това не би трябвало да е проблем по делата... Thinking

Общи условия

Активация на акаунт