Бебе, което не спи само

О не, не сте ме разбрали. Никого не съдя . Това е моето мнение по въпроса. Аз съм 41 кг и ми идва в повече да нося бебето постоянно, било то и в слинг. Когато е 3-4 кг-ок, но когато стане 7-8
А за леглото съм категорична. Взимам само при болест

Ох, на 41 кг. наистина е трудно да разнасяш 7-8 (или повече) кг. човече 

А за леглото - освен да си кажа, че живот и здраве ще съм категорична някой ден със следващото    Засега, водена от принципа "и мама е човек"  съм категорична, че предпочитам да спя с детето, отколкото да будуваме и двете...

На моя приятелка детето беше кошмар за заспиване и тя успяваше да го приспи без носене за мах 5-10 минути като пусне пералнята да върти на бавни обороти или сешоар , т.нар бели шумове и се получи, след около месец два си спеше спокойно детето . Това е научно доказано / нямам дреме да търся статиите сега / , а и в болницата след като родих , както и офис тура и сестрите , които го наблюдава цяла седмица за около 2м , ме съветваха да ползвам този метод .на мен не се наложи , но моята приятелка е много доволна.

Тая тема от 6 години я чета в разни версии и винаги ми е интересна, макар че моето дете отдавна спи отделно, на своето си легло.
До мен, на спалнята спа в първите 3.5-4 от тях, доколкото си спомням.
Единствените драми са били в моментите, в които съм се съпротивлявала (например настоятелните ми опити да я оставя в леглото, след като заспи на гърдата).
В моментите, в които се настанявах удобно с нея в скута ми и примерно гледах филми, четях книга, цъках на компютър и т.н. - проблеми със съня нямаше. Като да се има предвид, че детето ми изобщо не е от поспаливите - още като бебе е изкарвала денонощия с 9-10 часа сън.

Ходенето на работа също не е проблем - тя тръгна на градина на 1 г. 9 месеца, малко след това аз се върнах на работа (оставих й малко време за адаптация), там първите няколко месеца не спеше следобед, после почна. Отби се мнооого след това, вкъщи също започна да заспива не-долепена до мен мноого по-късно.
Общо взето, всяко нещо с времето си и не съм си помисляла дори, че на 10 би спала в моето легло - има си етапи в развитието, които ако няма грубо вмешателство, си вървят.
Обратно, познавам не едно и две деца, отделени в собствена стая/легло от новородени, които на 2, 5 или 7 години се нанасят трайно в спалните на родителите си.

Параход , признавам си, че ми се струва съвсем нормална и естествена ситуацията с нашето спане. Мисля си и аз, че е период, който детето трябва да израстне. Пуснах темата, защото сме заобиколени от близки, роднини и познати, които обясняват колко неправилно е това    В същото време, като кажа, че спим по цяла нощ, всички ни завиждат    Както и да е, де.

Притеснявам се наесен как ще преживеем завръщането ми на работа с това неспане самостоятелно, но колкото и да го мисля отсега - надали ще има голяма полза.

Аз тъкмо затова ти написах за връщането на работа, ходенето на детска градина, отбиването и самостоятелното спане - горе-долу в този ред
Прочетох обаче, че при вас таткото не е доволен от ситуацията. Твоето мнение и усещане е най-важно, естествено, но ако не срещаш разбиране в семейството, понякога се налага да претърпи корекции... за зло или за добро. Иначе мненията от форума - нейсе, запуши я.

П.П. На 7 месеца бебето ти още е много малко - и все пак определено вече с повече капризи и характер от новороденото. Ще бъдеш свидетел на много промени в поведението му занапред.

Чета с интерес различния опит и методи за приспиване на деца. Иска ми се да намеря решение за спането, но досега не съм открила. Не подкрепям твърденията, че майките сами са си виновни, че децата им не спят сами. Моите са близнаци, еднакво ги гледам и приспивам, напълно различно реагират. Дъщеря ми има нужда от 15-20 минути кърмене, заспива, слагам я в нейното легло в детската стая и се буди само като/ако огладнее. Но сама не заспива в леглото си. Синът ми е малък ужас:), заспива само, ако сме легнали двамата на спалнята и го кърмя. Стана ли, преместя ли го, след 10 минути е буден и пищи сърдито докато не възстановим положението. Най-много ми тежи, че трябва да си лягам в 10 часа заради него. Не мога да стана после, защото се буди и пада от спалнята.
Тук, в Белгия, също практиката е детето да се отделя от изписването от родилния дом и да не се взема в спалнята, ако ще и да идва края на света. Точно два пъти го изпробвахме, като бяха на 5 месеца и на 1 година. Оставихме ги в леглата, отивахме, успокоявахме ги, говорихме, после ги оставяхме да се успокоят сами. Плакаха и пищяха 2 часа. Накрая дъщеря ми заспа изправена на леглото, подпряла глава на рамката, хлипаше и дремеше и на всеки 5 минути се стряскаше и гледаше дали не идвам. Синът ми седна до рамката, удряше си главата и плачеше, докато повърна. И двамата не разбираха какво става и защо са изоставени и наказани. Повече не мисля да правя опити, докато не станат на възраст, в която започнат да разбират. Някой питаше за прожектор с картинки по тавана, при нас не помага. Не помогна и това, че се върнах на работа на 9тия месец. През деня не им липсвам, но вечер без мен не става.
Понеже стана ферман, само ще кажа накрая, че имаме познато дете, което плака с часове всяка вечер докато стана на 1,5 година, а родителите му ядаха и пиеха в другата стая. Това не го искам за моите деца.  

И аз да споделя, синът ми се отдели в собствена стая преди около половин година по негово желание (избра и какъв да бъде спалния комплект на леглото  ), дотогава спеше при нас. Не ми допада да отделям насила детето, а и не мога да търпя да плачат, заради подобно нещо. С Вики спим заедно, за мен това е начина цялото семейство да си почине и да се наспи, а е и най-лесното решение  

От снощи спя с дъщеря ми. Яд ме е само, че не започнах по-рано. Беше ме страх, че ще я затисна неволно. Не можех и да заспивам до нея заради неописуемото вълнение от нейното появяване на този свят. Детето воюва с мен дълго, снощи просто беше категорично, че няма да заспи в своето легло. И аз намерих начин да я взема с мен на спалнята. За първи път, откакто родих, не сънувах кошмари и въпреки буденето на няколко пъти, заспивах отново и се наспах. За какво ми беше да спя сама, таткото да спи до нейното легло и да става да я успокоява всяка нощ и после да ми вдига скандали, че не мога да си гледам детето?? Аз като се събудех не заспивах повече цялата нощ и на следващия ден просто не бях в състояние да се справя с къщата и детето. Ама наистина помощ няма от никъде, докато човек не вземе сам решение и не си го отстои, всички му се качват на главата.

Повечето татковци не обичат някой да им се заселва в леглото, било то и малкият им наследник

Според мен е от значение да не бъдем обсебени от децата и да жертваме връзката с партньора / съпруга си , но много го осъзнават късно.....

Ние спим разделени от раждането на Виктория, не се е отразило на връзката ни все още 

Хич да не ти пука, какво ти обясняват. Едно бебе не е в състояние да се глези (в истинския смисъл на думата). Щом плаче, значи има основателна причина (негова си, такава, каквато за възрастните може и да е глупава, но за него е огромна). Месеците от 0 до 12 са периода, в който бебето ти или ще почувства този свят като едно добро и прекрасно място, където нуждите му са задоволени, или ако преминеш към гореспоменатата дресировка за самостоятелно спане, ще реши че света е място, в което хората са студени и не се интересуват от неговите желания. На третата нощ действително ще спре да реве, но не защото е разбрало, а защото се е примирило (което е много страшно). Ако нуждите са изцяло задоволени, от това бебе ще стане уравновесена личност, която вярва в хората. Otherwise - в дългосрочен план се появяват много персонални проблеми. Какво значи - ама то ще свикне. Че кой би се отказал от хубавото? Защото да си в прегръдките на мама е хубаво. Недоумявам, защо някои родители вярват, че на детето не трябва да му е хубаво, иначе техния живот ще се стъжни. Всъщност е точно обратното - обикновено не достатъчно обгрижваните в ранна възраст деца, понасят най-трудно фазите на съзряването.

Моят син беше така.

От родилното - директно в негова стая и легло. В родилното сме спали две нощи в моето единично легло, защото не искаше да се успокои. У дома не мога да спя с него. Внимавам, не се отпускам, а и с татко му си казахме, че може да идва само ако има буря и го е страх, не нон стоп. Имаме приятели, чийто 3 годишен син още спи с тях. А и не исках да се кърми на самообслужване цяла нощ.

После като стана на 3 месеца започна да спи само в мен или върху татко си през деня, сам през ноща.

После майка ми дойде и успя лесно да го преспи в шезлонг. Toзи - люлее се.

 http://www.amazon.co.uk/BABYBJÖRN-Babysitter-Balance-Silver … eywords=babybjorn

И до ден днешен заспива така. В столчето с люлеене и сам пее.

Никога не сме го оставяли да плаче.

Предполагам следващата фаза ще е с приказките.

Днес за пръв път заспа в колата. Като му се приспа почна да си пее и заспа. Бях удивена.

Общо взето аз все се успокоявам с - Няма 12 годишни деца, които...(в твоя случай) да спят само с майките си. Но фразата може да бъде завършена и с
- да не се возят в кола (нашият до 9 месечна възраст ревеше неистово, сега не е проблем)
и т.н.

Напълно съм съгласна с теб. Ние затова и НИКОГА не сме оставяли сина ми да плаче.

Но мисля, че да спи детето само и да заспива само може и да се случи от само себе си. При нас благодарение на едно вълшебно столче или просто с времето. При нас идването на баба му се отрази супер. Неща, които на нея и хрумнаха като идеи на нас не ни бяха идвали и малкият сам привикна да не е само и единствено в моите ръце. Без плач, без мъчителни ревове...а с песен. Не съм предполагала, че може едно дете само да си пее (когато ние му пеехме ни надвикваше) и само да се унася ако някой е до него. При нас за момента това е задължително.

Племеницата ми пък сама си ляга, дърпа някой за ръката да си легне с него и сама си ляга.

Има такива деца и идва такъв период.