Заклевам ви, никога не ходете в детското изгаряне на Пирогов!

Кажи, че не са ви давали да пушите в отделението, за да стане ясна драмата.

Аналогичен случай в наше село: детето на брат ми го държаха няколко дни без особена нужда в болница - не Пирогов. Някаква банална лека инфекция беше, но попаднаха по случайност там и край - в "затвора". Опитвали да ги сплашат с разни диагнози. Е, не знам да са ги заключвали, но не можело да си тръгнеш, а ако избягаш, трябвало уж да плащаш не знам какво си. Лапето вдигнало стаята на главата си - търчи насам-натам, врещи, играе му се, или пък му е нервно; отделно, че майката (и на смени бабата - майка ми) стои с него, а нито има условия да се изкъпеш като хората, нито да си починеш, нито храната е хубава, нито нищо - не е болка за умиране да престоиш няколко дни, естествено, ама е гадно, когато е без нужда. Предполагам, че престоят им трябва заради парите по клиничната пътека, може да не съм права, но друго обяснение нямам.  

  такива коментари ме втрещяват.Моли се да не ти се нагала,че тогава незнам за каква цигара ще пишем.

Откъде знаеш, че не ми се е налагало?

Има две държавни клиники по изгаряния в страната, които са много добри в областта си - Клиниката по Изгаряния във Военна Болница във Варна и тази във ВМА в София. Може режимът да е по-строг от обичайното, защото все пак военни болници, но с бебо бяхме там, когато беше на 9 месеца със сериозно изгаряне и мога да кажа само хубави неща за тях и прекрасните им специалисти. Когато си тръгвахме ми обясниха подробно как да правя превръзки у дома, с какви лекарства и даже превързочни материали. Наистина са най-добрите в областта си. Ние сме им благодарни от сърце, защото вече изгарянето почти не личи, а казаха че и ще изчезне съвсем с времето. Освен това, благодарение на антибиотичното им венозно лечение бебо не направи допълнителни усложнения.

Изглежда , като филм на ужасите, но все пак това е "Пирогов" -
институт за неотложна медицинска помощ ! Втриса ме ! Това в 21 век,
в страна на ЕС .......  
Желая здраве на всички !

И според теб "драма" има за цигара или за едно 3 год. дете?

От така описаната случка останах с впечатлението, че най-голямата драма е, че не са пускали майките да излизат.
Лежала съм достатъчно в отделения, пазени от цербери, и знам от личен опит, че "блага дума и железни врата отваря".
Нещо повече, пак според описаната от авторката ситуация (която е повече от субективна), останах удовлетворена, че дори в наши дни не навсякъде вратите се отварят с рогата (и пачката) напред.
Може погрешно да съм разбрала, възможно е. Но това са впечатленията, които първият пост остави у мен.

Нито aз, нито детето ми пушим и не виждaм кaкво общо имa товa с горното ми изложение

Ще подкрепя Как Сийка. Това е отделение по изгаряния - всяка вкарана инфекция би влошила положението. Племенницата ми е лежала в него, тежко изгорена, не пускаха никой, майка и не излизаше, но определено не го е наричала затвор. Лежала съм в много детски отделения, най - различни, защото дълго време придружавам деца от домовете в болници, защото няма кой освен доброволци да лежи със седмици с тях и на много малко места режима е какъвто трябва да бъде в една болница - строг.
Ше оставя без коментар сополивите деца....как не ги е срам.

Много неприятна история  , дано повече не ви се налагат ходения по болниците !!

Иначе , относно заключването и аз съм съгласна , не зависимо какво е , отделението . В една болница ( няма да споменавам коя ) , всеки си влиза и излиза във всяко отделение и то когато му е кеф . Излишно е , да коментирам , на какви ситуации съм била свидетел  ...

Аз ще застана на страна авторката.
Правят абсолютно ненужни процедури, за да отчитат дейност и точат пари.
Относно излизането и инфекциите, племенницата ми лежа в същото отделение, мъжът ми им ходи на свиждане, абсолютно си излизаха - и майката, и детето. За часовете извън свиждането просто си плащаш или буташ някакво подаръче, но не са изолирани всички случаи.
Може би за определени увреждания не пускат пациента, но придружителите си излизат
свободно.

Само веднъж ми се е налагало (и се моля да не ни идва до главата пак) да посещаваме Пирогов заради детето.
Първо нямаше никой на регистратурата. Отиваш и няма жив човек. Мъжът ми ходи навътре да търси, казаха му да седим и да чакаме. На детето му се допишка след висенето и той тръгна да я изнася навън (23-24 ч.), за да търси някъде тоалетна, защото вътре не можехме да влезем. Като го видя обаче една сестра тръгна да го гони, защото реши, че си тръгва.
Докторът дойде като тъмен облак, ни дума, ни представяне, нищо. Прегледа й ръката (беше изкълчена вероятно), седна си на компютъра и започна нещо да си цъка. Тишина. Седим и чакаме. Решихме, че пуска някакво направление, но след известно време вдигна глава и измуча - какво още чакаме. Нито разбрахме какво й беше, нито кой я прегледа, нито какво й направи.

haute_couture, бързо възстановяване на детето!

За съжаление, и на мен ми се наложи да лежа в същото отделение с дете на 1.1 година. Отделението наистина е отвратително, а персонала още повече.
На мен първия ден не ми разрешиха да изляза от отделението за да отида до долния етаж за да си взема кафе, следващите дни просто не ги питах, дебнех да е отворена вратата и излизах по най-бързия начин. Правеше ми се забележка, че детето не спи от 2 до 4 следобед и че плаче през нощта.
Иначе да хубаво е да има някакъв контрол, но изгореното дете не е заразно, че да се държи зор заман заключено заедно с майката гладни и жадни, при този строг тъмничен режим, какъвто е там  

 LifeIsBeautiful, на нас ни казаха, че във ВМА няма да ни приемат, изгаряния се лекуват само в Пирогов  

Да, но за съжаление разбрахме късно. Много близки и познати ни се караха как можело да отидем в Пирогов, а не във ВМА. Доколкото разбрах специалистите в клиниката били много добри и съвестни и практикували истинско лечение, а не всички възможни дейности по точене на ЗК. Както и да е, ние открихме нашият лекар и за сега не мисля да ходим на друго място.

Благодаря много, дай Боже

Ние бяхме почти две седмици във Военна Болница във Варна, като казаха, че ако се влошим ще ни препратят във ВМА в София. Слава Богу не се наложи. Режимът е строг, като във всяка военна болница, като излизанията също са ограничени. Имаше доста дечица там на всякаква възраст, но никого не упояваха, а превързваха даже в присъствието на майките (така можеше да наблюдавам точно какво правят и това много ми помогна когато се прибрахме вкъщи и трябваше да правим превръзките сами още месец след това), само абокадите слагаха без майките. Даже пуснаха баща му на свиждането, когато трябваше да къпя бебо за да ми помогне като позволиха да внесем за това леген и хавлии, които мъжа ми си взе веднага после обратно. Даже си бях харесала една медицинска сестра, която исках лично да прави превръзките на бебо и предложих да им заплащам за превръзките, но те категорично отказаха. Операции правиха изключително рядко само в краен случай (като с едно момче, чиято ръка беше направо за ампутация и една дама, която седмица не си лекувала изгарянето и раната й беше направо загнила, но въпреки това се стараха няколко дни само с медикаменти и някаква специална мрежа да оправят положението, но не се получи и трябваше да изрежат мъртвата тъкан до кокал). Имаше едно 2 годишно момиченце, което на 1 годинка беше получила изгаряне от тенджера под налягане, което е било лекувано при тях и всичко беше зарастнало и й слагаха инжекции силикон напълно безплатно, за да се отпусне белега.  Въобще много добри специалисти. Имаха и две камери в отделението на разположение за цели изгаряния, а в болницата имаше и две барокамери. За престоя си там не платихме нищо.
Както и да е, най-важно е детето да е добре - дано скоро бързо се възстановите и забравите изживения ужас, защото изгарянето си е истински ужас. 

Ами пропуснах да кажа, че си имаше свиждане от 13 до 14 ч. и никой не изчисти след като външните хората си тръгнаха. Преди това - да, мина санитарка, но не и след това. Следващото почистване беше чак към 19 ч. Цивилните ни дрехи и ботушите ми през цялото време си бяха в стаята при нас. В банята също беше страховита мърсотия + запушен канал. Една майка побесня и каза, че не може повече да се търпи и влезе и се изкъпа, след което всичко плувна в мръсна вода чак до тоалетните. Направете си сама сметка каква хигиена цари.  Ако състоянието на вашата племенница е било тежко, то сигурно е била в реанимация - там няма свиждане. Според мен тъмничния режим беше по съвсем друга причина - с отвратителното им държание с пациентите, насилствени операции и всеобщото негодувание, което цари, вероятно много майки биха си хванали децата и биха си тръгнали без вобще да им се обадят, камо ли да им плащат 3 бона за една превръзка, колкото искаха от мен.

haute_couture ,бързо възстановяване на детенце.Тъмничният затвор и според мен не е,за да се пазят от инфекция,лежащите в отделението

Злоупотреба от страна на лекарите определено има.Бързат да те вкарат в болница като засилват картината,за да имат причина за болнично лечение.След това те сюрпризират,че пътеката е 5 дни и точка.Виждаш,че реално нищо не правят с детето ти,а само отчитат дейност.Накрая епикризата бъкана с небивалици.Ядохме я тая супа веднъж и ние.След това вече много внимателно преценяваме ситуацията и се консултираме с други лекари дали хоспитализацията е нужна.
Ще се научите и вие да отсявате

А,и покани за хоспитализация имахме и след това по други поводи.Любезно ги откланяме,въпреки описаните страхотии 
Просто преценяме дали наистина случаят го изисква.Не е лесно,но това е действителността

О, да, и ние така!

И аз пожелавам бързо и безболезнено възстановянане на детенце, и аз се присъединявам към някои мнения, че наистина в болниците се чудят, как да те вкарат я за операция, я за друга хоспитализация. Разбира се, че не съм черногледа, и разбира се, по принцип уважавам тази професия, но досега не се бях сблъсквала с неща, които, ме накараха да се замисля.

Преди 2 седмици, синът /голям млад мъж/, се оплака от болки в стомаха, запек, дадох му някакви елементарни лекарства за тази цел, след това вдигна малко температура, след това като място на болката посочи около апендецита, и аз го оставих /живеем врата до врата/. На другия ден ми каза, че отива при бащата на свой приятел - лекар, след което ми се обади от Пирогов /бащата-лекар, му казал, че е по-сигурно да отиде там/ - прегледали го, правели му изследвания, по-късно - ами бил за операция. Моя беше грешката, че не се вдигнах и не отидох до там, за да поискам да видя изследванията - без да съм медицинско лице, все пак, съм си правила достатъчно изследвания през годините, за да поразбирам поне минимално от референтни стойности, но, разбира се, не можех да знам реалната болка, която е изпитвал  Малко по-късно ми се обади, че трябвало да го приемат за операция - или традиционната - по здравна каса, т.е. без пари, или лапароскопична - срещу 500 лв.
Това, което успях да направя набързо преди да отида да му взема дрехите и да му занеса чехли и паста за зъби, беше да се консултирам по телефона с друг познат лекар, който ми каза .... "ами, не знам.... дали е толкова спешно, но.... ако има изследвания, ако могат да го вземат.... представяш ли си спукан апендисит, операция по нощите по спешност, перитонит.....". Когато отидох, попитах хирурга, трябва ли да се оперира, той безапелационно ми заяви "да", вярно, че не поисках изследванията, но това беше просто защото в този момент нямах пред себе си референтни стойности, за да кажа - а, не... това не показва... - а и коя съм аз, да оспорвам мнения на лекари /първична реакция, разбира се/. Както и да е - операцията мина, вярно - само с три дупки на корема, изписаха го на 3-тия ден, възстанови се много бързо. Отделението - не беше зле за българските стандарти на болнично обслужване, но както синът ми каза - тоалетните били отвратително мръсни, чудя се - лежат хора с операции, и то много по-големи - как може там да не се поддържа изрядна хигиена?.

Взехме епикризата, в която са описани и изследванията - но те не бяха като от лаборатория - т.е. да бъде написано - кръвна картина, биохимия, урина.... От общата ми култура - поне това, което знам, и което проверих - само левкоцитите бяха съвсем леко увеличени, но пишеше, че при операцията е бил отстранен гангренозен апендицит?? С левкоцити 11?  След операцията, хирургът минал при него и му казал, че било сериозно? Сега чакаме хистологията да излезне....  Каквото и да е било, в мен има едно неясно чувство, че може тази операция не е била необходима. Понякога е много трудно за нас, обикновените хора, да разберем кое, защо и как се прави - особено, когато става въпрос за деца, когато е необходима бърза реакция, когато се страхуваш от последствия ...

Отнасям се с уважение, и изобщо не смятам, че ние разбираме всичко, и общата култура не винаги е достатъчна за правилна преценка. Но..... дали все пак не сме използвани понякога по някакъв начин?

Хайде стига!
Имате финансова възможност да ходите по 3 пъти и да провеждате "извънземното лечение" Ами родителите на" сополивите" деца представете си нямат въпросната възможност.
Не виждам как при положение, че няколко пъти изтъкнахте/а и от поста разбирам, че сте интелигентна жена/ ви накараха едва ли не насила да ви приемат в болница.
Не мога да се съглася. Защо просто втория път не поискахте мнение на лекар с частна практика тогава?
Аз разбрах само, че едва ли не насила ви накараха да влезете в болница.
И да спомена, че също съм била в детско отделение с тримесечно бебе сред сополиви, кихащи, кашлящи, стенещи, дори умиращи деца. И въпреки усилията на персонала да не влизат външни хора, винаги някой "извънземен" намираше начин да влезе.
И е нормално след като ви хоспитализират да си "изтърпите" срока за който ЗК ще плати на болницата..някой ден.
Успешно възстановяване на детето 

haute_couture,

Съжалявам за преживяното. Пълноценно възстановяване на детенцето ви и дано не му се налага никога повече да влиза в болница, нито на никого от семейството ви.

Понеже такива случаи никак не са рядкост у нас, предлагам да се опитаме да сформираме някакъв наръчник за справяне с такива ситуации. Защото ако си по-млад или просто неопитен, не ти се е налагало до сега да влизаш в болница, хората са объркани и не знаят как да постъпят. И като се добави и стресът от сплашването с тежки диагнози, като ти обяснят как всичко е супер спешно и трябва да решаваш на секундата, става голямо мазало.

Баба ми беше в болница за проблеми с корема и един от лекарите без да обясни абсолютно нищо за състоянието и искаше да я оперира на секундата, през нощта, защото нямало да преживее и няколко часа и ситуацията била изключително спешна. Отказахме, просто защото липсата на каквото и да е обяснение и единствено настървеното натякване колко е зле и как няма да изкара нощта и трябва той да оперира спешно звучаха адски съмнително. Оперираха си я в нормално време на другия ден, нито се влоши през нощта, нито нищо. Оказа се, че и проблемът не е бил животозастрашаващ, а просто тя, защото по природа е корав човек и стоик, доста време е изчакала преди дори да се оплаче и да спомене, че не е добре, и за това са се поусложнили нещата. Предполагам онзи господин се е надявал, че той ще направи операция, защото е бил на смяна при приемането и. Не знам точно как става заплащането на конкретните лекари.

Именно за това предлагам който е по-наясно как действа системата, касата, как става заплащането на лекарите, какво можем да избираме, какво не, кои болници за какво са добри, и т.н. .... Изобщо всякаква информация по тая тема, да пише и да систематизираме някаква база с информация. Нещо като "Наръчник на пациента в България". Аз лично дори с личния си лекар не съм много наясно как да се оправя, примерно почивните дни ако не ми е добре, или ако тя не е на смяна не знам какво да правя. Нито на какви профилактични прегледи имам право безплатно всяка година - нищо.

Направо съм потресена от описанието на това отделение! Още повече съм потресена, че някои хора смятат, че това е нормално! Че е нормално да те заключват някъде, че е нормално да НЕ ти обясняват на достъпен език каква е диагнозата, какво е лечението и какво точно се прави в момента. Че е нормално да се правят някакви манипулации на дете (изключвам операции) без присъствието на родител. Това НЕ са нормални неща никъде в цивилизования свят! Даже няма да споменавам, че НЕ е нормално в една болница да цари тотална мизерия и мръсотия.

Пожелавам бързо възстановяване на детето!

И ние лежахме в Пирогов преди 7-8 месеца.
Сина ми на 2- год.и няколко месеца тогава,беше ухапан от нещо отровно точно м/у веждите.Мястото се поду и зачерви.Кожата започна да некрофира.Приеха ни в петък в Пирогов в събота му направиха интервенция ,не казвам операция,но беше с пълна упойка.Доктора който я извърши беше супер приятен и възпитан,колегите от екипа също.Но сестрите не бяха толкова любезни.15  минути го мъчиха докато му сложат абокат.Милия така пищеше ,че ми идваше да вляза вътре и си го взема.Не успяха и го отведоха в друго отделение за да му го сложат.Понеже нямаше място в детско отделение ни настаниха в гръдно.Не даваха да се движим по коридора.Само една сестра се опита да ми направи забележка,аз и обясних,че ако много държи да дойде да му обясни на него и до там.После разбрах защо толкова е плакало детето като му слагаха антибиотика,абоката пак не  бил поставен добре,ръчичката му оттече.Като ни изписаха ,дори не погледнаха ръката,казах на доктора ,той ми обясни ,че сестрите ще се погрижат.Никой нищо не направи та се наложи да се поразвикам.Иначе от Пластична хирургия дойде една доцентка.Трябваше да се направи нещо с дупката която зееше м/у веждите на детето.Тя дойде в отделението и каза детето да се отведе в манипулационната,чакаахме я 15 минути да се нахили и наприказва с другите доктори и когато най- накрая дойде,повдигна превръзката  /а тя беше с крем със сребро,збравих му точното име/ и каза утре о доведете в отделението да направя пластиката.Добре ,че доктора който който звъриш интервенция беше нощна казах му и той се възмути и попита как е възможно,на тази прясна рана.В крайна сметка попаадднах на доктор Цолова.Тя каза какво тряябва да правим и го следеше и след изписваннето.Дупката вече  няма има само лек белег,но ни предстои среща ,за да видим тя какво ще кажа,ка да процедираме по натам.
В тази връзка,ако някой я познава или и има телефона може ли на лични да ми го  прати.Мъжа ми преинсталира телефона и не бяха архивирани номерата,та и загубих номера.Ще трябваа да ходя до Пирогов,но пролема е ,че тя е на смени.Е ще търся начини ,просто ме е яд ,че не мога да и честитя празниците поне

Стига, бе, хора! Проблемът не е, че не можеш да пушиш в отделението, проблемът е, че те държат без нужда, правят операции вероятно без нужда, заради парите от касата (приемам, че самите правила и нуждата от финансиране понякога ги принуждават да правят подобни маймунджилъци, но никой не иска да е за негова сметка); за да се съгласиш да ги направят, те плашат (будалкат?) с уж-диагнози и уж надвиснали усложнения, държат се грубо, не ти обясняват човешки...

За недотам добрите материални условия в доста от нашите болници не мога да обвиня никого от персонала (и моята племенничка стоя в такова сравнително мизерно отделение на иначе голяма и авторитетна болница), но другото си е за възмущение. Дори част от причината да е в кофтите правила.

Уф, само като прочета "Пирогов" и лошо ми става.
Вече пращам всеки, ако има нужда, да ходи в спешния център на ВМА, а не там.
На мен не стига че ми объркаха диагнозата един път, аха да се възстановя, случи ми се отново и после НАРОЧНО не ми я казаха (А ме пратиха при един частен лекар, след като ме изписаха "За всеки случай, може да имаш проблеми след време).

Попадала съм там с нервен спазъм - не можех да дишам. Но точно им уцелих "сменянето" ! Казаха "изчакайте един час тук, докато се сменим", а после лекаря, който ме посрещна, отказа да ме приеме защото не съм била умирала, видиш ли и ще се оправя!

Въобще имам доста лоши примери от тях. Като малка редовно ги посещавах - я за изкълчване, чупене, натравяне. Ама живеем там (преди де, сега съм в друг квартал, но нашите са си още там) и това винаги е било най-близкото и е "реномиран" спешен център, м... му...


За седенето 3 дни - държат, дори да ти няма нищо, защото иначе им се губят парите, които отпускат по ЗК. В мноооооого редки случаи дават да си ходиш вкъщи на третия ден и то след като си подписал декларация.

Аналогичен случай мога да разкажа, само дето аз се натресох там с "връзки", ноо майчината ми интуиция и късмета на сина ми ни спасиха да не легне на операционната маса с пълна упойка заради едно .... нищо, един мазол на палеца на крака, който аз изгорих с йодови препарати и картинката наистина изглеждаше неприятна
Забравила си да кажеш, че ти искаха пари и за твоето преспиване там, и да направят снимка на белия дроб при хоспитализирането,  да им имам пътеките.
Но и ние  преспахме една нощ, но се ометохме благополучно на другия ден, след куп заплахи, слава на Бога.

Искам да се редактирам, тези лекари, правят и чудеса, за това денонощие, което прекарах там, видях доста страшни случаи, в които много нещо бяха направили те, ноо защо си измислят несъществуващи операции

Прекаляваме с плюенето по докторите. Всеки пост завършва с - ама те обаче и много помагат.
Съжалявам, но аз пък съм се нагледала на майки с безбожни претенции, на които никога не може да се угоди. Само като прочета, че някой от некадърност не сложил добре абоката на детето му и ми иде да викам - слагали ли сте някога абокат бе хора, а на обезводнено дете, на което всяка докосната вена му се пука слагали ли сте, а на постоянно мърдащо дете слагали ли сте - хайде да спрем да ги съдим толкова остро, все пак ни лекуват и често ни спасяват живота. О да, има ужасно отношение много често в болниците, но вие какво правите срещу него - плюете ги по форумите? И на база на какво медицинско образование заключвате, че диагнозите не били верни, операциите не били необходими - ами не подписвайте и не оперирайте децата си, насила никой никого не лекува - подписвате информирано съгласие и ако такова информирано не ви е дадено, защо не си го искате?
Не разбирам защо не действате на момента, ами после ги плюете? Ако някоя санитарка цял ден вика по вас в отделението, вие какво правите, мълчите ли, особенно ако е нискоинтелигентен човек, но единствения, навил се да работи за смешно малко пари?
И не на последно място, не забравяйте, че и те са заложници в една смешна и мафиотска система, от която занимаващите се със здраве изкарват много пари. На мен лично ми е жал за всички доктори, сестри и санитари в българските болници, принудени да паднат на нивото на просията и измамата, заради тоталната мизерия, в която самите те са поставени, вместо да ни лекуват.
Не прочетох нито една от вас да е предприела някакви мерки срещу неправдите, за които пишете - ако утре ви се наложи ( дано не ви се, пожелавам ви го най - човешки) отново да стигнете до болница какво ще правите?

Каквото е трябвало сме направили, на първо място сме си размърдали сивото вещество и сме проумяли, за какво става въпрос. Като знаеш за какво отиваш и от средна интелигентност прочиташ с каква диагноза те приемат, като ти кажат, че ще направят една манипулация с местна упойка, а на другия ден ти заявят, че при деца само с пълна упойка действат, няма ли тези факти да те накарат, да се замислиш, а?
За какво информирано съгласие става въпрос, като ти бутат в ръцете няколко листа, по-големи от А4, изписани с възможно най-дребния шрифт и те карат да се подпишеш.
Случаят, който разказах е от май месец 2011 г. и е факт, че явно в това отделение такава им е схемата на работа.

Базата е медицинското образование на други лекари, едва ли по-малко квалифицирани, консултирали децата после или междувременно. Плюс, че понякога няма как да не се породят съмнения дори у човек без медицинско образование. Например съмнение за енцефалит (ли беше), уж щели гръбначна пункция да правят за изследване, ама в крайна сметка се отказват да я правят, държат детето в болницата обаче, нищо не обясняват, и то както си е "тежко болно", така не е спряло през цялото време да тича и да вика. Такива неща.

На база на това, че след като "лечението" им не работи и друг лекар поставя правилната диагноза, след което детето оздравява.

В техния случай анален секрет е бил напълно излишен. На сестрите, които са там правят ли всеки ден такъв?


Какво да кажа на лекар, който НЕ отговаря на въпросите ми? През цялото време говорихме ние, обяснихме как е пострадало и т.н. Никаква реакция, накрая след като известно време си игра на компютъра просто мучейки ни пита какво правим още там? Какво има да действаш с/у такъв човек?
Нямаме ли право да научим името му?
Нямаме ли право да знаем диагнозата?


Толкова и работят. Болниците тънат в смрад и мърсотия. Не говоря за луксозна обстановка, а за елементарна хигиена, която е тяхна работа.
И стига с тия приказки за малкото пари. Всички живеем в тази същата България. Всички взимаме малко пари.
Ще рече човек, че само те са онеправдани, а другите нищо не правят, само ринат пачки.

Не поставям лекарите под един знаменател. Има лекари, и лекари. Но понякога хората са принудени да идат не на правилното място и затова е нормално да има подобни реакции.

Приемането и задържането в болница без нужда явно си е практика навсякъде. Мен това ме възмущава веднъж като пациент, който е бил и отново може да попадне в подобна ситуация и втори път като данъкоплатец, чиито пари се харчат за ненужни процедури. Ще споделя и моята случка.

През 2009г.бях приета за медицински аборт в трети месец в определена болница. Процедурата беше извършена от лекарката, която бях избрала да ми следи неосъществилата се бременност и ми беше нещо като близка. По принцип тя работеше в друго отдление, в съответното даваше от време на време нощни смени, колкото да си нагласят графика и дойде специално заради мен. След кюртажа  ми написа рецепта за антибиотик и каза, че ще  ме изпишат за домашно лечение. Завеждащият отделението, който никога не ме беше виждал, реши, че трябва да остана пет дена в болницата на венозен антибиотик. Аз им казах, че така или иначе си тръгвам, последваха заплахи, че няма да ми дадат епикриза и болничен, нито ще изпратят материала за хистологично изследване. Не им се вързах на думите, просто щях да си тръгна и после да се върна с мъжа ми да се разправям за документите, но сестрите категорично отказаха да ми свалят абоката. Принудих се да крещя и да заплашвам, за да ме изпишат както си трябва, а не да си тръгна със забоден абокат във вената.

Което ме подсеща за моя случай 2004 г., когато е приеха в МД бременна със зацапване и ме държаха от събота сутрин до понеделник на обяд без да ме прегледат. Но се водех, че ме лекуваха, разбора се. Събота и неделя ехографите са заключени и лекари няма, поне в Патологията на 5 ет.

Защо ли не отидете малко към другите градове в България, където просто няма да ви приемат дори да сте в животозастрашаващо състояние?... Примерно, баща ми беше с 220-180 кръвно, повръщаше и беше много зле, но НЕ го приеха в болницата, а напротив повтаряха ни колко бил добре  . След като не ни приеха и се прибрахме вкъщи направи инсулт...  На следващия ден, пак отидохме и пак ни разправяха колко сме били добре, докато съпругът ми не се разкрещя и те се размърдаха, извикаха други лекари за консултация и естествено констатираха инсулта...  Държаха го три дни и го изписаха, а след 10 дни той почина.... Ето, това е пък, когато никой не ви обръща внимание... Това е, когато в града има една единствена болница, където може да ви приемат, но НЕ искат дори да сте в животозастрашаващо състояние! Явно в София страдате от прекомерно внимание... 

LifeIsBeautiful, съжалявам за баща ти...
На дядо ми преди години му отказаха ТЕЛК заради проблем със сърцето (който е нелечим и години наред беше с ТЕЛК, чудно как решиха, че му е минало). Почина няколко месеца по-късно от болестта, от която според тях не беше болен. Но ако си платиш може. За Монтана става дума, пиша го нарочно, защото не е единичен случай.

 LifeIsBeautiful съжалявам за случилото ви се. За мен това е по - страшно - когато нямаш избор, и да викаш и да не викаш - други няма. В София поне не е така - имаш избор, пък било то и скъпоплатен

Опитах се, но не можах да подмина тази тема. Защо ли? Защото два пъти бях там със сина ми и и от тогава се моля никога повече да не попадам в детско отделение в Пирогов.
Там имаше един човек с главно "Ч", заради който си струваше да се изтърпи всичко останало, но вече е в Токуда - големият професионалист и лекар проф. Бранков.
Да започна от там, че за пръв път бях в Пирогов с бебе на 1г. и 3м. Пристигнахме там след обяд след дълъг път от другия край на страната с гладно и жадно бебе. Настаниха ни в стая с дете от ромски произход което кашляше и майка му също кашляше, а ние бяхме евентуално за операция на туморно образувание и съответно детето трябваше да е в отлично здраве. Тъкмо бях извадила шишенце вода и го поднасях към устата на изтощеното от пътя дете и дойде главната сестра, която го грабна от ръцете ми преди да е отпило и го понесе към манипулационната. Тръгнах след нея, а тя ми тръшна вратата под носа като заяви, че нямам право да вляза. Застанах пред вратата вперила поглед през малкото прозорче на вратата, но не виждах детето, а само чувах писъците и плача му. След около половин час те решиха да си починат от опитите да намерят вена за да му сложат абокат. Тогава влязох в стаята, грабнах го и го гушнах докато му сложат абоката. Имаше дупчици къде ли не чак по пръстчетата на крачетата /?/. Когато вече го отнесох в стаята, ми беше донесен телефон, за да разговарям със завеждащия детско гръдно отделение доц. Р. Дребов който ми заяви, че ако не съм съгласна с начина по който сестрите си вършат работата да си взимам детето и да се махам. Казаха, че операцията е за следващия ден, което ме изненада защото при приемането им казах, че детето е семейно обременено с алергии и освен това самото то проявява алергична реакция към яйце и очаквах да се направят изследвания поне за алергии към упойките. Вечерта ни пратиха на консултация с алерголог, където ми казаха, че консултацията е само защото  съм казала, че детето има склонност към алергия към яйце и затова ще го тестват /би трябвало да тестват всички независимо дали до момента са проявили някакви алергии или не/ и съответно може операцията да не е на следващия ден. Докато се връщахме от консултацията с алерголога попитах придружаващата ни сестра дали са сигурни, че детето с което сме в стаята не е болно от туберкулоза, защото то кашляше, имаше постоянна температура от месеци и вече беше лежало в белодробна болница за туберкулоза, откъдето неизлекувано го бяха пратили в Пирогов. Сестрата ми се сопна, че ако е така нямало да ни сложат при него. След три дни оперираха детето ми. За операция го взе една млада сестра - голо, по памперс през м.12 и го носеше по коридорите под мишница /бяло хубаво бебе как не й даде сърце да го гушне/ отнасяйки го от майка му за операция и качвайки го в асансьор с големи боядисани клоуни. След около два часа пак почти под мишница ми донесе все още упоено и пламтящо от температура бебе. Би трябвало докато е под упойка да го върнат легнало на легло, но това е Пирогов все пак. Междувременно болното дете в стаята и майка му, които си кашляха идваха да се радват на хубавото бяло бебе в непосредствена близост до него. Опериралият го лекар д-р Шивачев ме посети и ме увери, че всичко е изчистил. На втория ден след операцията на моето дете оперираха и другото. Внезапно доц. Дребов разпореди да ни преместят в самостоятелна стая където кошарката на бебето беше до моето легло. В първата стая кошарката беше до леглото на кашлящите майка и дете и аз отказах да го сложа там, така че моето бебе спеше на леглото за мен, а аз седях до него дремейки, но без да мога да спя 5 нощи. Вече преместени, докато минавах по коридора към общата тоалетна /едно гърне за пациенти и придружаващи независимо от пола и едно за лекари и персонал/ чух разговор между сестрите, че детето с което бяхме до предния ден е с туберкулоза. Никой нямаше да ме уведоми, ако неволно не бях чула разговора им. Съответно преместиха туберкулозно болното дете в самостоятелна стая, но каква полза след като сестрите и санитарките не слагаха маски и ръкавици въпреки инструкциите, а майка му ползваше същата тоалетна. Аз съответно взех да задавам въпроси и да поставям на дневен ред проблема, че моето бебе и аз сме били 5 денонощия с туберкулозно болното дете в една стая. Отначало ми се сопваха, че аз и моето дете сме били ваксинирани още при раждането /и другото няма как да е избегнало ваксината още в родилния дом през първите 24 часа от живота му, но се беше разболяло/, но накрая ме извикаха пред няколко лекаря и ми заявиха, че 100% гаранция не могат да ми дадат, но 90% ми гарантират, че с моето дете няма да се разболеем от туберкулоза. Междувременно в новата стая беше топло и оперираното ми бебе беше по едно бодинце в кошарката, когато вечерта на деня след операцията главната сестра беше влязла и отворила вратата към тераската точно срещу кошарката и оперираното полуголо бебе в нея през м.12,  докато бях на мивката в коридора и даже ми се скара че не съм била проветрила. Синът ми се дразнеше от превръзката на вратлето и все я дърпаше. Първия път му сложиха нова както си беше в кошарката. Втория път го отнесоха в манипулационната като пак ми тръшнаха вратата под носа при положение, че детето преди нас беше там за манипулация с майка си, а когато за трети път си махна превръзката два дни след операцията им омръзна да слагат нова и заявиха, че нямало нужда от превръзка и оставиха оперативната рана открита. Нощта след операцията беше първата от стотици нощи в продължение на две години когато детето ми започна да плаче насън и да мята ръце и крака от ужас който изживяваше насън. А с оскъдния си речник от 100-на думи разказваше какво са му правили сестрите. След операцията детето беше с висока температура, но вечерта спадна под 38 гр. Но на другия ден вдигна температура 38.2. Казаха че това не било температура, но все пак ми казаха да си купя свещички за дупето за температурата. Добре че баща ми беше дошъл в София и ми помагаше с покупката на консумативи, вода, пюрета за бебето иначе не знам как щях да успея да закупя въпросните свещички за смъкване на температурата. Цяла седмица чаках да излезе хистологията. Всеки ден питах и нищо не ми казваха. Една вечер една от санитарките, след като ме накара да обещая, че няма да я издам че ми е казала, ми сподели че хистологията е дошла и отстранения тумор е доброкачествен и на другия ден ще ни изпишат. Детето все още си беше с температура. На другия ден при визитация без никой да ми каже резултата от хистологията ми връчиха епикриза за подпис. Прочетох я и ме изуми заключението, че пише, че детето е напълно здраво. Отказах да я подпиша, защото той беше с температура 38.2 и ми предстоеше 6-7 часа път до Бургас и исках в епикризата да пише истинското състояние на детето и факта, че е било в контакт с туберкулозно болно дете. Казаха, че било напълно здраво във връзка с повода да ни приемат там и че 38.2 не било температура и била следствие от това че е настинало докато съм го гледала след операцията. Но след като съм го правила на въпрос ни изпратиха на консултация в детско педиатрично отделение, където педиатърката бръкна в устата му с шпатула която лежеше на бюрото й извадена от опаковката и неясно дали е била вече ползвана за друго дете. Втресе ме, но беше късно да направя каквото и да е било. Изписа антибиотик от който детето ми беше 7 месеца с ужасна кожна алергия на дупето - кожата буквално я нямаше и кървеше и сълзеше лимфна течност, а всяко изхождане и почистване и миене му причиняваха ужасни болки, но това е друга тема. Върнаха ни в стаята и никой не ни потърси 2-3 часа за евентуално нова епикриза или поне обяснение какво следва. Към 13 часа дойде директорът на детската клиника след като му казали за нас и каза, че ако изчакам да мине някакво събрание ще напише нова епикриза. Минаха още 2-3 часа и ме извика. Даде ми новата епикриза в която пишеше за температурата и туберкулозата, но преди това ми обясни че по принцип не могат да изпишат детето с температура /макар че подчинените му точно това направиха сутринта/ и ми предлага да останем още 2-3 дни докато детето оздравее. Казах че искам да се махна час по-скоро от клиниката и му разказах това което разказах тук на вас и той обеща да вземе мерки. Е, в епикризата пишеше че сме наблюдавали тумора от 7-8 месеца, макар че от деня в който се появи /за една нощ/ до деня на операцията минаха точно един месец и един ден, но това ми се видя бял кахър на фона на всичко останало. И да, плаща се по 15 лева на касата на Пирогов за това, че съм придружавала и обгрижвала бебето си.

Рори72,

Рори72  дано повече не минавате през подобни перипетии!

Сега се сещам, че ние докато чакахме с нас беше семейство, чието дете шиеха в една от манипулационните, малко дете, което не разбираше нищо, а го бяха вкарали без придружител. Какви писъци бяха, направо ми се скъса сърцето. Накрая на бащата му писна и се опита да влезе, но беше заключено, намери друг вход и не знам какво стана вътре, но детето млъкна, а единия от докторите излезе много бързо.
Не оставяйте децата си сами!!! Каквото и да ви говорят и заплашват, не ги оставяйте! Съвсем различно е да имат близък там, дори самото присъствие успокоява.

Въпреки че започвам за трети път държа да напиша и за второто ни посещение в Пирогов две години и половина след първото.
Тумора се появи отново за една нощ малко встрани от белега от операцията.
Ще карам по-накратко че с първия разказ стана много дълго.
Приеха ни за втора операция.
При тестовете за алергия едната проба беше с петно 1 см., което би трябвало да се отбележи като граничен резултат, но беше написано че всички проби са отрицателни.
При преглед уши, нос, гърло три годишното тогава дете не си отвори устата и не позволи на доктора да му види ушите, но вместо да повторят прегледа /детето щеше да бъде оперирано и трябва да е сигурно че е здраво/ написаха че е здрав. Когато казах на сестрата как е протекъл прегледа тя ми каза, че доктора е супер специалист и аз не съм видяла, но той е прегледал детето иначе нямало да напише констатация.
В отделението беше починало дете, а сестрите се смееха и черпеха с торта, докато пътьом напътстваха санитарките да влязат да дезинфекцират след починалото дете.
След скенера на моето дете търсеха от мен документите от операцията при първото ни ходене, защото не можели да намерят досието на детето.
Никой нищо не ми обясняваше, само ми казаха че са отложили операцията. Извикаха лекар консултант от друга болница, но пак не ми казаха нищо, докато един ден в 14 часа сестрата дойде да ми каже, че д-р Шивачев който преди 2г. оперира детето /но сега не си признаваше че го е оперирал/ е назначил биопсия за следващия ден. Без обяснение и без лекар в отделението с който да говоря. От няколко дни никой не влизаше на визитация при нас. Когато на следващия ден д-р Шивачев пак не влезе на визитация при нас го гоних по коридора. Държа се надменно и нагло и ме изкара, че аз съм настоявала за биопсия, а всъщност било по-добре тя да се направи след 1-2 месеца. Втрещих се и настоях да извикат проф. Бранков, който трябваше да замине на някаква конференция. Въпреки ангажиментите си професора дойде и разговаря с мен човешки, търпеливо и подробно обясни какво всъщност ги притеснява. Наистина остави на мен да реша за биопсията, но след като сме разговаряли е информиран избор от моя страна и аз отказах биопсията.
На другия ден щяха да ни изпишат.
Намерих д-р Шивачев и казах, че искам копия на документите на детето и междинна епикриза. Тогава той ми каза, че да, може да ми даде междинна епикриза, но трябва да платя около 2000 - 3000 лв. защото в крайна сметка операцията не е направена и здравната каса не можела да поеме изследванията на детето. А изследванията му - кръвна картина, урина, алергични тестове, скенер и консултация с лекар от друга болница по груби сметки няма как да надхвърлят 300 лв. Тъй като скенера е най-скъпото изследване от изброените, а месец по-късно правихме втори скенер платено, разбрах цената му - 130 лева в т.ч. контраста. Казах, че не мога да платя тази сума и тогава д-р Шивачев каза че ще ми бъде издадена епикриза, която обаче няма да е истинска и да си я взема по-късно, когато идваме след 2 месеца за биопсията. Със съдействието на проф. Бранков получих копие от диска със скенера, а за копия от останалите документи т.е. част от тях почерпих сестрите.
В деня на изписването видях как упоиха дете на 1г. и 8м. за да му направят скенер, без да са му правени тестове за алергия тъй като го приеха предния ден и беше в стаята до нас, така че с майката си обменихме историите. Веднага след като детето излезе от първата упойка направиха втора за да го оперират и когато вече беше излязло от упойката след операцията донесоха в отделението резултата от скенера. Напълно излишен след като доктора /д-р Шивачев/ беше вече оперирал брадичката на детето и беше видял на живо за какво става въпрос. Но пък щеше да приложи скенера в досието на детето в случай че стане нещо като при нас. Поне така си обясних странната последователност от действия в този конкретен случай.
Междувременно заведох детето до изхода на болницата при баща му, за да не чака с мен издаването на моя болничен лист и документите за изписването и когато се върнах стаята ни вече беше празна, а санитарките бяха набутали целия ни багаж в две торби и го бяха стоварили в коридора напълно неохраняем. Дори не съм сигурна дали всичко наше си беше там.
Няколко месеца по-късно след официална молба от моя страна /изпратена с куриер и с вх. №/ да ми бъдат предоставени копия на документите на детето ми, се оказа, че срещу скромната сума от 150 лв. все пак ги намериха, но пък копията бяха абсолютно нечетливи с изключение на документите, които бяха напечатани на компютър. Когато прочетох оперативния протокол разбрах защо д-р Шивачев, който оперира детето не си признава. Неговото име не фигурираше в протокола. Там бяха написани имената на двама други лекари, единият от които беше болен от грип по времето по което ние с детето беше оперирано и съответно лекарят беше в болнични,  а другият лекар може и да е участвал в операцията, но никога не ми е било споменавано за неговото участие, а и той не се е появявал да види пациента си нито преди, нито след операцията. Надявам се само в тази си част протоколът да не отговаря на истината, защото ако и другото написано в него е свободни съчинения за какви документи изобщо може да се говори.
И да не забравя. Още като ни настаниха в стаята ми връчиха една тетрадка в която да си напиша имената и да се подпиша под правилата. Основният смисъл беше, че сестрите по свое усмотрение извършват манипулации с децата и аз /придружителят/ нямам право на мнение и да се намесвам /не можах да се отърся от съмнението че тетрадката се е появила след първото ни посещение в отделението и сблъсъка ми със сестрите и шантажа от доц. Дребов, съответно споделеното от мен с директора на клиниката/ и освен това пишеше, че дължа 15 лв. на ден за консумация на ток и вода. Ток за това че ще си зареждам мобилния телефон и ако си платя за дистанционно ще гледам ТВ /който в нашата стая не работеше/ и вода за банята. Там банята беше една кабинка между кабинките с гърнета съответно за пациентите и персонала с поне 40 см. луфт от пода и прозорец, който вечно беше отворен и ставаше огромно течение и бих се изкъпала, съответно да изкъпя детето само в случай че държа да се разболеем от пневмония.
Взех си документите и с най-голяма скорост си тръгнах от там, молейки се никога повече живота да не ме принуждава да минавам покрай Пирогов.
За хигиената която санитарките би трябвало да поддържат само ще добавя, че едната от тях докато се радваше на моето дете пощипвайки го по ръчички и дрешките остави черни следи върху дрехите на детето. Толкова за второто ми посещение в Пирогов, че пак се ядосах за всичко което видях и преживях там.

Не сте права, без да се обиждате! От така прочетения пост аз разбирам, че условията са безобразни, при все че българският данъкоплатец си плаща и данъци и всичко и сме една от всички 'Европейски столици' - нито е правилно, нито е нормално, освен единствено - налудно, Пирогов да е в това състояние и да считаме, че няма за какво да се оплакваме...това би било праисторическо. Макар и някои все още да живеят в миналото хилядолетие, онези които искат да живеят в настояще и да изменят бъдещето към по-добро, ще бъдат винаги хората с добросъвестна критика, тоест онези, които критикуват не за критиката, не заради характера си - ако той е заядлив и мнителен, не заради спорта, а заради истината и онова, което наистина би било добре да бъде. Въпросната изстрадала госпожа (защото не е леко, човек да понася това тегло, което се случва на детето му, а то не е малко) нямаше в никакъв случай да възроптае ако нямаше основателните причини и и сама класираше качеството на лекарската грижа поне като онези в едно средно - статистическо човешко здравно заведение, тук не говорим за излишни луксове, за дизайни, за прекрасната храна, тук говорим за човешкия фактор, да не бъде той пресичан и да не се навлиза вече към сферата на нечовешкото. Това също така е една измамна система за ограбване, извличане средства от здравето на човек, ще ви кажа как:
Явно е че човек се грижи и трепери за детето си, ок това е вече една действителност, която здравните заведения и много лекари използват-възползват се от святи човешки ценности, нужди и добродетели! Ние вече трябва да се пазим от хората, а не от заобикалящата ни природа....Катаклизмите са нищо в сравнение на това човек да злоупотребява с любовта и нуждата от лека на друг.. В тази връзка възползващите се от това лекари какво правят в такива ситуации - система за манипулиране на хората. В Пирогов е под скалата на търпимостта в това конкретно отделение, следва родителите да заплатят , при спешна нужда на частна клиника за хоспитализиране и да изсипят торба с пари там за по-добра храна, по-нормални човешки условия...
Ето вторите се възползват от първите, а може би, много от първите са във връзка с вторите???
Трябва ли да се принуждават хората да взимат кредити, защото немотията се задълбочава, и да вливат средства, когато става дума за спешната помощ и е необходимо тя да удовлетворява нуждите както на социално по-слабите, така и на заможните? Или лекарската намеса вече не е хуманитарна дейност? Ами това е пълен срам, един лекар трябва да бяга като гну от хиена, когато ситуацията в страна или град опре до анти-хуманитарна лекарска дейност, заради личното си достойнство ПОНЕ!

здравейте, ние също попаднахме там и моля ако някой може да сподели отзиви за др Цолова? Благодаря ви!

Прекрасен професионалист,благодарна съм и за всичко което направи за детето ми.
Искаха да зашиват рана на челото на сина ми за да му правят пластика ,тя категорично забрави и каза ,че нещо което ще зарастне с времето, под нож няма да позволи да мине.Така и става,белега все по осезаемо се скрива.
Толкова много ни помогна тази жена,мисля,че сте в добри ръце и може да и се доверите.Всичко което ни даде и направи за детето ми много му помогна

 MG18, мерси за отговора, моля се и при нас всичко мине така успешно!

Благодарна съм ,че ги има тези форуми!!! и по тамата за "Детско отделение по изгаряния -Пирогов"

Синът ми (1г и5м)си поля ръката с вряла вода.От спешния център в града ни го превързаха и ме успокоиха,че не е голямо изгаряне и на другия ден пак да го отведа за превръзка.Самата рана бе с големина 5 на 4см,като сериозното изгаряне(по-дълбоко) бе с големината на един лев монета.На другия ден беше друг хирург на смяна и реши да ни изпрати в София при Доц.Аргирова за консултация,защото все пак е дете.Като загрижен родител тръгнах направо натам.

След прегледа,разбира се ми се обясни,че трябва да останем,ще се направят няколко превръзки със сребърни йони под упойка и дори и белег няма да остане-толкова нова и модерна технология е!Нямах избор-за доброто на детето всичко правим......
Нечовешкото отношение и грубите изказвания можех да преглътна,но подготовката и самата упойка-цяла нощ и сутринта без да давам вода и храна на детето,а като го върнаха бе почервенял и два часа като пиян,при това вдигна температура.....ужасссс,а след три дни отново упойка ......Побесняла бях от безсилие......добре че почнах да чета в нета и форумите,....
На третия път за упойка в една седмица-отказах,първо сестрите се понацупиха и се пробваха да ме пообработят,но преди превръзката говорих с докторката и тя отговори-Няма проблем,но по света така работят с упойки.По време на третата превръзка ме вкараха да видя раната за минута и излязох.Детето ми наистина плака,но 5 мин и то повече от грубото отношение(казвам го,защото след 5 дни неказа и гък),когато го гушнах и наградих забрави всичко!Самото вкарване да видя раната бе с цел да ме убедят ,че е за операция(пластика).На предната превръзка ми намекнаха,че нещата натам вървят........ПАК КАЗВАМ БЛАГОДАРЯ  ЗА ФОРУМИТЕ!!! КАТЕГОРИЧНО ОТКАЗАХМЕ с таткото!Добре,никой не  може да ни принуди,елате след 5-6 дни за смяна на превръзката.Доста се чудех дали да се връщам,но хайде да пробвам само с превръзки.......Мислех си ,че лошото е отминало,ама НЕ......След няколко дни удома се поосъзнах,разпитах приятели и познати за съвет......Отиваме на превръзка и след нея в разговор с доцентката думите и бяха"Детето Ви е за операция,но щом отказвате ще видим как върви раната.....Сега е загноила в дълбокият участак- да има гной ,но времето ще покаже ,елате пак след 4 дни с направление..........."

Това вече преля търпението ми,тръгнах без скандали.......
Директно отидох при една възрастна жена (бивша медицинска сестра),която прави повече от 20год мехлеми за изгаряне.В последствие разбрах за още 4-5 човека които правят мехлеми,даже по-добри от нейния.Тя погледна раната,на мястото на загнояване бяха залепили парцалче  ,даде ми два мехлема,единият за гнойта,другият наоколо където не бе дълбоко.За около 7 дни (2-3 пъти на ден сменяне на превръзка) гнойта изчезна, и до 20ина дни раната се затвори.Остана му белег,но като поодрасне ще се разсее,това за мен е по-добре от пластика.......
Бях решила ако ме посъветва тази жена или видя,че нещата вървят на зле да търся посочения тук доктор......но всичко мина.....Незнам дали постъпих наи-добре,но знам че постъпих правилно!

А доколкото видях в болницата-след пластика се ходи на 3,после на 6 месеца,после веднъж годишно-децата казваха корекции.Жалко е,наистина има тежки случаи на изгаряния и тези доктори са помогнали на много хора,няма как да се махнат оттам,но защо подлагат на мъчения и леките случаи.....С очите си видях-дете на 1г-само с два мехура на ръката-пак упойка и оставане в болницата.........

Бог да пази децта,никога да не се налага на никого да стъпва там!

Здравейте мами,

за съжаление и аз се записвам в темата. Днес се прибрахме от въпросното отделение. Във вторник дъщеря ми(на 11 месеца) се залепи ръчичката за радиатора. В началото не изглеждаше толкова зле (радиатора е е толкова горещ) и отидохме само при нашата педиатърка. Тя ни каза да се мажем с Дефламол. После обаче мехурите се надуха ужасно много и на следващия ден отидохме в Пирогов. Казаха ни да отидем по-късно да ни приемат (нямахме готовност). В началото се дърпах, четох из форума и мислех да отидем в друга болница. Зълва ми, която е лекар, ни убеди че само там могат да ни помогнат, тъй като в София няма друго отделение по детски изгаряния. Отидохме, приеха ни.  Повечето от персонала бяха любезни, условията са ужасни. Изтърпяхме глада и жаждата за упойка докато мина превръзката. Няма услови за работа с малки деца- да тичат и да си играят. Направо луднах. Осен това бебка пищеше ужасно при всяко мое ходене до тоалетната. След обяда дойде една рехабилитаторка от болницата (позната на позната на зълва ми). Тя ме увери че сме в ръцете на най-добрия лекар (др. Цолова) и че тя не назначава операции само за да източва касата, а само по необходимост.  Нямам медицинско образование и не знам как се работи с упойка. Затова се доверявам на лекарите. Днес се примолихме да ни пуснат домашен отпуск до следващата превръзка и се разписах на декларация, че си тръгваме по собствено желание.  И сега сме си в къщи до неделя. Ужасно е преживяването но не бих рискувала да й осакатя ръчичката или да си навлека повече проблеми ако откажа сегашните манипулации. Тя поне няма да помни.

От доктор Цолова и аз съм доволна.Тя не позволи да оперират детето ми,а ни лекуваше с мехлеми и специални превръзки,за които не съм плащала.Страхотна е ,наистина сте в добри ръце

То в България май няма друга клиника по детски изгаряния? Има ли избор?

Здравейте мами, искам и аз да се включа във форума.
 Дъщеря ми ,която е на 1 год и половина се заля с топло мляко преди 3 месеца . Аз съм от малък град далеч от Сф и с линейка ни транспортираха направо натам.
Въобще не знаех къде отивам, но от нашия град ни казаха , че тези доктори в Пирогов са най-добрите в цяла България. Бяхме по-тежък случай -детето лежа една седмица в реанимация( тук изключвам това че беше сама и сестрите както в реанимация,така и отделението са под всякаква критика това е друг въпрос.Та като ни  настаниха и направиха от тези превръзки със сребро и ми казаха че положението ни е гранично 50/50 . След 3 дни като сменят превръзката на момента ще решат като я упоят дали ще и се направи операция със екип. Ако раната загноясва и не заздравява -пластика. (искам да подчертая, че изгарянето беше по цялата ръчичка откъм мишницата навътре към лакътя  и по гърдите ,и двата глезена). В деня на операция я качиха и аз говорих с доц. Аргирова ако има вероятност да не я оперира. Тя каза че ще вифят на място. Аз си дадох съгласието. След 30 мин я изкараха и казаха, че не се нуждае от операция и раните заздравят от сребърните превръзки. лежахме още две седмици в отделението при ужасни условия с отвратителни сестри и санитарки., но тук е момента да кажа Доц . Аргирова , доктор Викторова, док Цолова, и вскички там млади доктори-вълшебници . Господ здраве да им дава. Хора, не ги плюйте така аз съм изстрадала майка и видях много тежки случаи там . Детето е след 3 месеца почти и белези няма. Носи и боди (еластично) и я мажа по 5 пъти най-малко на ден с хидратиращи мехлеми, чудо стана.Да , не отричам че се точат пари от здравната каса и т. н. но дават най-доброто(говоря за докторите) Наскоро си говорихме с една майка. Детето и е претърпяло инцидент като бебе, лекувала го е личната и докторка 3 месеца :о с превръзки , защото не било спешен случай. 4 години по-късно си нямате на идея какви белези са та представям си колко "леки" са били изгарянията. както се е изразила личната и педиатърка. Не си правете експерименти с децата. За това са докторите.

Само да потвърдя за "индивидите" в Пирогов. Свекърът ми беше с операция на счупен крак, аз отидох да го видя, озовах се по средата на един коридор, поовикаха ме 2-3 индивида, накрая стигнах до една млада докторка, която беше мила, но представа си нямаше какво точно са правили другите доктори и само пееше заучени фрази, които после се оказаха неверни. Накрая, 10 дни след изписването намерихме връзка, но беше след дъжд качулка.

Аз не проумявам за тази стара традиция по държавните болници да те навикват като влезеш там, дори само в коридора или не дай си боже да попиташ нещо....Ами аз не хвърлям боб, за първи път влизам в тази сграда, не познавам реда - не викайте, а обяснявайте бе....

Споделям и моя случай, пък всеки да прецени сам за себе си кое е най-правилно.
Синът ми е на 3 г. и 9 месеца и си изгори крачето на ауспуха на АТВ. Бяхме при педиатърката му, която при първото посещение ни направи превръзка, а при второто каза, че раната е по-добре и трябва да направим още няколко превръзки. Въпреки всичко аз реших да го отведа в Пирогов да го видят. Оттам ни казаха, че трябва да ни хоспитализират и да го оперират, нямало нищо страшно. Учтиво ми казаха, че мога да помисля, но най-добре да не губя време и още същата вечер или най-късно на другата сутрин да постъпим в болницата. Ако не постъпим в болницата на другия ден превръзката задължително трябва да се смени и ако те го направят, тогава трябва да заплатим 35 лв., защото "случаят вече не се третира като спешен". Хубаво, написали са си го и на вратата, друг е въпросът че ми изглежда сякаш искат да те вържат, ако си зависим финансово.
Не можах да повярвам, че е за операция и направих консултация с др. лекар - специалист в тази област. Неговото мнение бе, че не се налага операция и за около седмица-две раната ще оздравее. Направи превръзка и при следващото ни посещение наистина вече имаше нова кожа на мястото на изгорялото. Благодаря на д-р Стоян Михайлов за доброто отношение и професионализма, той ми върна вярата, че все още има истински лекари, пък макар и да се броят на пръсти!
Мое мнение е, не бързайте и проверете поне на още едно място /е, вярно аз извадих късмет и накрая попаднах на правилното място/. А пък след това можете да вземете решение на кого да се доверите. И на мен всички ми казваха, че в Пирогов е най-добрата клиника по изгаряния. Дали?!

Моето дете беше оперирано преди няколко години там.Тъй като раната беше на челото и беше като дупка,двама от докторите искаха веднага да се направи и пластична операция.Но Д-р Цолова беше категорична,че това което без операция с течение на времето ще изчезне ,няма да го пипа.Така и стана.Макар и трудно,все повече не се забелязва.Още веднъж благодаря на д-р Цолова.Много ни помогна и с лекарства и мехлеми и превръзки.

Не знам за ВМА София, но за ВМА Варна, реанимация и изгаряния са най- добрите!!!