Заклевам ви, никога не ходете в детското изгаряне на Пирогов!

Базата е медицинското образование на други лекари, едва ли по-малко квалифицирани, консултирали децата после или междувременно. Плюс, че понякога няма как да не се породят съмнения дори у човек без медицинско образование. Например съмнение за енцефалит (ли беше), уж щели гръбначна пункция да правят за изследване, ама в крайна сметка се отказват да я правят, държат детето в болницата обаче, нищо не обясняват, и то както си е "тежко болно", така не е спряло през цялото време да тича и да вика. Такива неща.

На база на това, че след като "лечението" им не работи и друг лекар поставя правилната диагноза, след което детето оздравява.

В техния случай анален секрет е бил напълно излишен. На сестрите, които са там правят ли всеки ден такъв?


Какво да кажа на лекар, който НЕ отговаря на въпросите ми? През цялото време говорихме ние, обяснихме как е пострадало и т.н. Никаква реакция, накрая след като известно време си игра на компютъра просто мучейки ни пита какво правим още там? Какво има да действаш с/у такъв човек?
Нямаме ли право да научим името му?
Нямаме ли право да знаем диагнозата?


Толкова и работят. Болниците тънат в смрад и мърсотия. Не говоря за луксозна обстановка, а за елементарна хигиена, която е тяхна работа.
И стига с тия приказки за малкото пари. Всички живеем в тази същата България. Всички взимаме малко пари.
Ще рече човек, че само те са онеправдани, а другите нищо не правят, само ринат пачки.

Не поставям лекарите под един знаменател. Има лекари, и лекари. Но понякога хората са принудени да идат не на правилното място и затова е нормално да има подобни реакции.

Приемането и задържането в болница без нужда явно си е практика навсякъде. Мен това ме възмущава веднъж като пациент, който е бил и отново може да попадне в подобна ситуация и втори път като данъкоплатец, чиито пари се харчат за ненужни процедури. Ще споделя и моята случка.

През 2009г.бях приета за медицински аборт в трети месец в определена болница. Процедурата беше извършена от лекарката, която бях избрала да ми следи неосъществилата се бременност и ми беше нещо като близка. По принцип тя работеше в друго отдление, в съответното даваше от време на време нощни смени, колкото да си нагласят графика и дойде специално заради мен. След кюртажа  ми написа рецепта за антибиотик и каза, че ще  ме изпишат за домашно лечение. Завеждащият отделението, който никога не ме беше виждал, реши, че трябва да остана пет дена в болницата на венозен антибиотик. Аз им казах, че така или иначе си тръгвам, последваха заплахи, че няма да ми дадат епикриза и болничен, нито ще изпратят материала за хистологично изследване. Не им се вързах на думите, просто щях да си тръгна и после да се върна с мъжа ми да се разправям за документите, но сестрите категорично отказаха да ми свалят абоката. Принудих се да крещя и да заплашвам, за да ме изпишат както си трябва, а не да си тръгна със забоден абокат във вената.

Което ме подсеща за моя случай 2004 г., когато е приеха в МД бременна със зацапване и ме държаха от събота сутрин до понеделник на обяд без да ме прегледат. Но се водех, че ме лекуваха, разбора се. Събота и неделя ехографите са заключени и лекари няма, поне в Патологията на 5 ет.

Защо ли не отидете малко към другите градове в България, където просто няма да ви приемат дори да сте в животозастрашаващо състояние?... Примерно, баща ми беше с 220-180 кръвно, повръщаше и беше много зле, но НЕ го приеха в болницата, а напротив повтаряха ни колко бил добре  . След като не ни приеха и се прибрахме вкъщи направи инсулт...  На следващия ден, пак отидохме и пак ни разправяха колко сме били добре, докато съпругът ми не се разкрещя и те се размърдаха, извикаха други лекари за консултация и естествено констатираха инсулта...  Държаха го три дни и го изписаха, а след 10 дни той почина.... Ето, това е пък, когато никой не ви обръща внимание... Това е, когато в града има една единствена болница, където може да ви приемат, но НЕ искат дори да сте в животозастрашаващо състояние! Явно в София страдате от прекомерно внимание... 

LifeIsBeautiful, съжалявам за баща ти...
На дядо ми преди години му отказаха ТЕЛК заради проблем със сърцето (който е нелечим и години наред беше с ТЕЛК, чудно как решиха, че му е минало). Почина няколко месеца по-късно от болестта, от която според тях не беше болен. Но ако си платиш може. За Монтана става дума, пиша го нарочно, защото не е единичен случай.

 LifeIsBeautiful съжалявам за случилото ви се. За мен това е по - страшно - когато нямаш избор, и да викаш и да не викаш - други няма. В София поне не е така - имаш избор, пък било то и скъпоплатен

Опитах се, но не можах да подмина тази тема. Защо ли? Защото два пъти бях там със сина ми и и от тогава се моля никога повече да не попадам в детско отделение в Пирогов.
Там имаше един човек с главно "Ч", заради който си струваше да се изтърпи всичко останало, но вече е в Токуда - големият професионалист и лекар проф. Бранков.
Да започна от там, че за пръв път бях в Пирогов с бебе на 1г. и 3м. Пристигнахме там след обяд след дълъг път от другия край на страната с гладно и жадно бебе. Настаниха ни в стая с дете от ромски произход което кашляше и майка му също кашляше, а ние бяхме евентуално за операция на туморно образувание и съответно детето трябваше да е в отлично здраве. Тъкмо бях извадила шишенце вода и го поднасях към устата на изтощеното от пътя дете и дойде главната сестра, която го грабна от ръцете ми преди да е отпило и го понесе към манипулационната. Тръгнах след нея, а тя ми тръшна вратата под носа като заяви, че нямам право да вляза. Застанах пред вратата вперила поглед през малкото прозорче на вратата, но не виждах детето, а само чувах писъците и плача му. След около половин час те решиха да си починат от опитите да намерят вена за да му сложат абокат. Тогава влязох в стаята, грабнах го и го гушнах докато му сложат абоката. Имаше дупчици къде ли не чак по пръстчетата на крачетата /?/. Когато вече го отнесох в стаята, ми беше донесен телефон, за да разговарям със завеждащия детско гръдно отделение доц. Р. Дребов който ми заяви, че ако не съм съгласна с начина по който сестрите си вършат работата да си взимам детето и да се махам. Казаха, че операцията е за следващия ден, което ме изненада защото при приемането им казах, че детето е семейно обременено с алергии и освен това самото то проявява алергична реакция към яйце и очаквах да се направят изследвания поне за алергии към упойките. Вечерта ни пратиха на консултация с алерголог, където ми казаха, че консултацията е само защото  съм казала, че детето има склонност към алергия към яйце и затова ще го тестват /би трябвало да тестват всички независимо дали до момента са проявили някакви алергии или не/ и съответно може операцията да не е на следващия ден. Докато се връщахме от консултацията с алерголога попитах придружаващата ни сестра дали са сигурни, че детето с което сме в стаята не е болно от туберкулоза, защото то кашляше, имаше постоянна температура от месеци и вече беше лежало в белодробна болница за туберкулоза, откъдето неизлекувано го бяха пратили в Пирогов. Сестрата ми се сопна, че ако е така нямало да ни сложат при него. След три дни оперираха детето ми. За операция го взе една млада сестра - голо, по памперс през м.12 и го носеше по коридорите под мишница /бяло хубаво бебе как не й даде сърце да го гушне/ отнасяйки го от майка му за операция и качвайки го в асансьор с големи боядисани клоуни. След около два часа пак почти под мишница ми донесе все още упоено и пламтящо от температура бебе. Би трябвало докато е под упойка да го върнат легнало на легло, но това е Пирогов все пак. Междувременно болното дете в стаята и майка му, които си кашляха идваха да се радват на хубавото бяло бебе в непосредствена близост до него. Опериралият го лекар д-р Шивачев ме посети и ме увери, че всичко е изчистил. На втория ден след операцията на моето дете оперираха и другото. Внезапно доц. Дребов разпореди да ни преместят в самостоятелна стая където кошарката на бебето беше до моето легло. В първата стая кошарката беше до леглото на кашлящите майка и дете и аз отказах да го сложа там, така че моето бебе спеше на леглото за мен, а аз седях до него дремейки, но без да мога да спя 5 нощи. Вече преместени, докато минавах по коридора към общата тоалетна /едно гърне за пациенти и придружаващи независимо от пола и едно за лекари и персонал/ чух разговор между сестрите, че детето с което бяхме до предния ден е с туберкулоза. Никой нямаше да ме уведоми, ако неволно не бях чула разговора им. Съответно преместиха туберкулозно болното дете в самостоятелна стая, но каква полза след като сестрите и санитарките не слагаха маски и ръкавици въпреки инструкциите, а майка му ползваше същата тоалетна. Аз съответно взех да задавам въпроси и да поставям на дневен ред проблема, че моето бебе и аз сме били 5 денонощия с туберкулозно болното дете в една стая. Отначало ми се сопваха, че аз и моето дете сме били ваксинирани още при раждането /и другото няма как да е избегнало ваксината още в родилния дом през първите 24 часа от живота му, но се беше разболяло/, но накрая ме извикаха пред няколко лекаря и ми заявиха, че 100% гаранция не могат да ми дадат, но 90% ми гарантират, че с моето дете няма да се разболеем от туберкулоза. Междувременно в новата стая беше топло и оперираното ми бебе беше по едно бодинце в кошарката, когато вечерта на деня след операцията главната сестра беше влязла и отворила вратата към тераската точно срещу кошарката и оперираното полуголо бебе в нея през м.12,  докато бях на мивката в коридора и даже ми се скара че не съм била проветрила. Синът ми се дразнеше от превръзката на вратлето и все я дърпаше. Първия път му сложиха нова както си беше в кошарката. Втория път го отнесоха в манипулационната като пак ми тръшнаха вратата под носа при положение, че детето преди нас беше там за манипулация с майка си, а когато за трети път си махна превръзката два дни след операцията им омръзна да слагат нова и заявиха, че нямало нужда от превръзка и оставиха оперативната рана открита. Нощта след операцията беше първата от стотици нощи в продължение на две години когато детето ми започна да плаче насън и да мята ръце и крака от ужас който изживяваше насън. А с оскъдния си речник от 100-на думи разказваше какво са му правили сестрите. След операцията детето беше с висока температура, но вечерта спадна под 38 гр. Но на другия ден вдигна температура 38.2. Казаха че това не било температура, но все пак ми казаха да си купя свещички за дупето за температурата. Добре че баща ми беше дошъл в София и ми помагаше с покупката на консумативи, вода, пюрета за бебето иначе не знам как щях да успея да закупя въпросните свещички за смъкване на температурата. Цяла седмица чаках да излезе хистологията. Всеки ден питах и нищо не ми казваха. Една вечер една от санитарките, след като ме накара да обещая, че няма да я издам че ми е казала, ми сподели че хистологията е дошла и отстранения тумор е доброкачествен и на другия ден ще ни изпишат. Детето все още си беше с температура. На другия ден при визитация без никой да ми каже резултата от хистологията ми връчиха епикриза за подпис. Прочетох я и ме изуми заключението, че пише, че детето е напълно здраво. Отказах да я подпиша, защото той беше с температура 38.2 и ми предстоеше 6-7 часа път до Бургас и исках в епикризата да пише истинското състояние на детето и факта, че е било в контакт с туберкулозно болно дете. Казаха, че било напълно здраво във връзка с повода да ни приемат там и че 38.2 не било температура и била следствие от това че е настинало докато съм го гледала след операцията. Но след като съм го правила на въпрос ни изпратиха на консултация в детско педиатрично отделение, където педиатърката бръкна в устата му с шпатула която лежеше на бюрото й извадена от опаковката и неясно дали е била вече ползвана за друго дете. Втресе ме, но беше късно да направя каквото и да е било. Изписа антибиотик от който детето ми беше 7 месеца с ужасна кожна алергия на дупето - кожата буквално я нямаше и кървеше и сълзеше лимфна течност, а всяко изхождане и почистване и миене му причиняваха ужасни болки, но това е друга тема. Върнаха ни в стаята и никой не ни потърси 2-3 часа за евентуално нова епикриза или поне обяснение какво следва. Към 13 часа дойде директорът на детската клиника след като му казали за нас и каза, че ако изчакам да мине някакво събрание ще напише нова епикриза. Минаха още 2-3 часа и ме извика. Даде ми новата епикриза в която пишеше за температурата и туберкулозата, но преди това ми обясни че по принцип не могат да изпишат детето с температура /макар че подчинените му точно това направиха сутринта/ и ми предлага да останем още 2-3 дни докато детето оздравее. Казах че искам да се махна час по-скоро от клиниката и му разказах това което разказах тук на вас и той обеща да вземе мерки. Е, в епикризата пишеше че сме наблюдавали тумора от 7-8 месеца, макар че от деня в който се появи /за една нощ/ до деня на операцията минаха точно един месец и един ден, но това ми се видя бял кахър на фона на всичко останало. И да, плаща се по 15 лева на касата на Пирогов за това, че съм придружавала и обгрижвала бебето си.

Рори72,

Рори72  дано повече не минавате през подобни перипетии!

Сега се сещам, че ние докато чакахме с нас беше семейство, чието дете шиеха в една от манипулационните, малко дете, което не разбираше нищо, а го бяха вкарали без придружител. Какви писъци бяха, направо ми се скъса сърцето. Накрая на бащата му писна и се опита да влезе, но беше заключено, намери друг вход и не знам какво стана вътре, но детето млъкна, а единия от докторите излезе много бързо.
Не оставяйте децата си сами!!! Каквото и да ви говорят и заплашват, не ги оставяйте! Съвсем различно е да имат близък там, дори самото присъствие успокоява.

Въпреки че започвам за трети път държа да напиша и за второто ни посещение в Пирогов две години и половина след първото.
Тумора се появи отново за една нощ малко встрани от белега от операцията.
Ще карам по-накратко че с първия разказ стана много дълго.
Приеха ни за втора операция.
При тестовете за алергия едната проба беше с петно 1 см., което би трябвало да се отбележи като граничен резултат, но беше написано че всички проби са отрицателни.
При преглед уши, нос, гърло три годишното тогава дете не си отвори устата и не позволи на доктора да му види ушите, но вместо да повторят прегледа /детето щеше да бъде оперирано и трябва да е сигурно че е здраво/ написаха че е здрав. Когато казах на сестрата как е протекъл прегледа тя ми каза, че доктора е супер специалист и аз не съм видяла, но той е прегледал детето иначе нямало да напише констатация.
В отделението беше починало дете, а сестрите се смееха и черпеха с торта, докато пътьом напътстваха санитарките да влязат да дезинфекцират след починалото дете.
След скенера на моето дете търсеха от мен документите от операцията при първото ни ходене, защото не можели да намерят досието на детето.
Никой нищо не ми обясняваше, само ми казаха че са отложили операцията. Извикаха лекар консултант от друга болница, но пак не ми казаха нищо, докато един ден в 14 часа сестрата дойде да ми каже, че д-р Шивачев който преди 2г. оперира детето /но сега не си признаваше че го е оперирал/ е назначил биопсия за следващия ден. Без обяснение и без лекар в отделението с който да говоря. От няколко дни никой не влизаше на визитация при нас. Когато на следващия ден д-р Шивачев пак не влезе на визитация при нас го гоних по коридора. Държа се надменно и нагло и ме изкара, че аз съм настоявала за биопсия, а всъщност било по-добре тя да се направи след 1-2 месеца. Втрещих се и настоях да извикат проф. Бранков, който трябваше да замине на някаква конференция. Въпреки ангажиментите си професора дойде и разговаря с мен човешки, търпеливо и подробно обясни какво всъщност ги притеснява. Наистина остави на мен да реша за биопсията, но след като сме разговаряли е информиран избор от моя страна и аз отказах биопсията.
На другия ден щяха да ни изпишат.
Намерих д-р Шивачев и казах, че искам копия на документите на детето и междинна епикриза. Тогава той ми каза, че да, може да ми даде междинна епикриза, но трябва да платя около 2000 - 3000 лв. защото в крайна сметка операцията не е направена и здравната каса не можела да поеме изследванията на детето. А изследванията му - кръвна картина, урина, алергични тестове, скенер и консултация с лекар от друга болница по груби сметки няма как да надхвърлят 300 лв. Тъй като скенера е най-скъпото изследване от изброените, а месец по-късно правихме втори скенер платено, разбрах цената му - 130 лева в т.ч. контраста. Казах, че не мога да платя тази сума и тогава д-р Шивачев каза че ще ми бъде издадена епикриза, която обаче няма да е истинска и да си я взема по-късно, когато идваме след 2 месеца за биопсията. Със съдействието на проф. Бранков получих копие от диска със скенера, а за копия от останалите документи т.е. част от тях почерпих сестрите.
В деня на изписването видях как упоиха дете на 1г. и 8м. за да му направят скенер, без да са му правени тестове за алергия тъй като го приеха предния ден и беше в стаята до нас, така че с майката си обменихме историите. Веднага след като детето излезе от първата упойка направиха втора за да го оперират и когато вече беше излязло от упойката след операцията донесоха в отделението резултата от скенера. Напълно излишен след като доктора /д-р Шивачев/ беше вече оперирал брадичката на детето и беше видял на живо за какво става въпрос. Но пък щеше да приложи скенера в досието на детето в случай че стане нещо като при нас. Поне така си обясних странната последователност от действия в този конкретен случай.
Междувременно заведох детето до изхода на болницата при баща му, за да не чака с мен издаването на моя болничен лист и документите за изписването и когато се върнах стаята ни вече беше празна, а санитарките бяха набутали целия ни багаж в две торби и го бяха стоварили в коридора напълно неохраняем. Дори не съм сигурна дали всичко наше си беше там.
Няколко месеца по-късно след официална молба от моя страна /изпратена с куриер и с вх. №/ да ми бъдат предоставени копия на документите на детето ми, се оказа, че срещу скромната сума от 150 лв. все пак ги намериха, но пък копията бяха абсолютно нечетливи с изключение на документите, които бяха напечатани на компютър. Когато прочетох оперативния протокол разбрах защо д-р Шивачев, който оперира детето не си признава. Неговото име не фигурираше в протокола. Там бяха написани имената на двама други лекари, единият от които беше болен от грип по времето по което ние с детето беше оперирано и съответно лекарят беше в болнични,  а другият лекар може и да е участвал в операцията, но никога не ми е било споменавано за неговото участие, а и той не се е появявал да види пациента си нито преди, нито след операцията. Надявам се само в тази си част протоколът да не отговаря на истината, защото ако и другото написано в него е свободни съчинения за какви документи изобщо може да се говори.
И да не забравя. Още като ни настаниха в стаята ми връчиха една тетрадка в която да си напиша имената и да се подпиша под правилата. Основният смисъл беше, че сестрите по свое усмотрение извършват манипулации с децата и аз /придружителят/ нямам право на мнение и да се намесвам /не можах да се отърся от съмнението че тетрадката се е появила след първото ни посещение в отделението и сблъсъка ми със сестрите и шантажа от доц. Дребов, съответно споделеното от мен с директора на клиниката/ и освен това пишеше, че дължа 15 лв. на ден за консумация на ток и вода. Ток за това че ще си зареждам мобилния телефон и ако си платя за дистанционно ще гледам ТВ /който в нашата стая не работеше/ и вода за банята. Там банята беше една кабинка между кабинките с гърнета съответно за пациентите и персонала с поне 40 см. луфт от пода и прозорец, който вечно беше отворен и ставаше огромно течение и бих се изкъпала, съответно да изкъпя детето само в случай че държа да се разболеем от пневмония.
Взех си документите и с най-голяма скорост си тръгнах от там, молейки се никога повече живота да не ме принуждава да минавам покрай Пирогов.
За хигиената която санитарките би трябвало да поддържат само ще добавя, че едната от тях докато се радваше на моето дете пощипвайки го по ръчички и дрешките остави черни следи върху дрехите на детето. Толкова за второто ми посещение в Пирогов, че пак се ядосах за всичко което видях и преживях там.

Не сте права, без да се обиждате! От така прочетения пост аз разбирам, че условията са безобразни, при все че българският данъкоплатец си плаща и данъци и всичко и сме една от всички 'Европейски столици' - нито е правилно, нито е нормално, освен единствено - налудно, Пирогов да е в това състояние и да считаме, че няма за какво да се оплакваме...това би било праисторическо. Макар и някои все още да живеят в миналото хилядолетие, онези които искат да живеят в настояще и да изменят бъдещето към по-добро, ще бъдат винаги хората с добросъвестна критика, тоест онези, които критикуват не за критиката, не заради характера си - ако той е заядлив и мнителен, не заради спорта, а заради истината и онова, което наистина би било добре да бъде. Въпросната изстрадала госпожа (защото не е леко, човек да понася това тегло, което се случва на детето му, а то не е малко) нямаше в никакъв случай да възроптае ако нямаше основателните причини и и сама класираше качеството на лекарската грижа поне като онези в едно средно - статистическо човешко здравно заведение, тук не говорим за излишни луксове, за дизайни, за прекрасната храна, тук говорим за човешкия фактор, да не бъде той пресичан и да не се навлиза вече към сферата на нечовешкото. Това също така е една измамна система за ограбване, извличане средства от здравето на човек, ще ви кажа как:
Явно е че човек се грижи и трепери за детето си, ок това е вече една действителност, която здравните заведения и много лекари използват-възползват се от святи човешки ценности, нужди и добродетели! Ние вече трябва да се пазим от хората, а не от заобикалящата ни природа....Катаклизмите са нищо в сравнение на това човек да злоупотребява с любовта и нуждата от лека на друг.. В тази връзка възползващите се от това лекари какво правят в такива ситуации - система за манипулиране на хората. В Пирогов е под скалата на търпимостта в това конкретно отделение, следва родителите да заплатят , при спешна нужда на частна клиника за хоспитализиране и да изсипят торба с пари там за по-добра храна, по-нормални човешки условия...
Ето вторите се възползват от първите, а може би, много от първите са във връзка с вторите???
Трябва ли да се принуждават хората да взимат кредити, защото немотията се задълбочава, и да вливат средства, когато става дума за спешната помощ и е необходимо тя да удовлетворява нуждите както на социално по-слабите, така и на заможните? Или лекарската намеса вече не е хуманитарна дейност? Ами това е пълен срам, един лекар трябва да бяга като гну от хиена, когато ситуацията в страна или град опре до анти-хуманитарна лекарска дейност, заради личното си достойнство ПОНЕ!

здравейте, ние също попаднахме там и моля ако някой може да сподели отзиви за др Цолова? Благодаря ви!

Прекрасен професионалист,благодарна съм и за всичко което направи за детето ми.
Искаха да зашиват рана на челото на сина ми за да му правят пластика ,тя категорично забрави и каза ,че нещо което ще зарастне с времето, под нож няма да позволи да мине.Така и става,белега все по осезаемо се скрива.
Толкова много ни помогна тази жена,мисля,че сте в добри ръце и може да и се доверите.Всичко което ни даде и направи за детето ми много му помогна

 MG18, мерси за отговора, моля се и при нас всичко мине така успешно!