.задръж поне до събота/беше четвъртък" И той 
..........Е събрах си багажа от нас и отидох след 1 час бях родила 
.Божа работа 
) (естествено, се оказа, че нощницата, която преди два месеца ми ставаше, два месеца по-късно едва покриваше дупето ми, същата работа и с чехлите-как не родих от смях докато ме приемаха, незнам, но поне екипа ми стана фен-не справях да разправям вицове и пр), след това се изкъпах още веднъж, че ми стана жал за вкъщи и тръгнахме към болницата. 
) няма ли да си тръгват най-после . После дойде уикенда:-)) Аре отново в къщи , баня и подробности. Неделя вечер.. отново объркани целувки и нелепи и притеснени пожелания, и тъгъдък - тъгъдък отново в болницата:-)))
Беше 5 сутринта. Отдаде ми се възможност да спя в 12 на обед, вече в следродилно отделение 
То милото чакало мама да се нагласи, че тогава да излиза 
можех да се обзаложа, че си цъкала във форума 
.но стигнахме в 9ч. МД 
.В 14.30ч.-вече си гушках Бобсъна. 
. 
Прибрах се, събрах си набързо нещата, изкъпах се и тръгнах. Аз очаквах всеки момент да започне, през деня сготвих, изкъпах се и точно седнах да изгладя последната партида от дрехите на бебчо и със сядането водите ми започнаха да изтичат 
.
Мъжа ми тогава беше в Англия и нямаше как да е съпричастен, но майка ми се притесняваше за 3-ма. 
и реших вече да отида в болницата.Оказа се,че вече съм със 7-8см разкритие .След 2 часа бях родила.Пожелавам на всички бъдещи майчета раждане като моето!!! 
). Тук специално мъжът ми каза да напиша, че точно преди да тръгнем към родилното, съм се опитала да го докарам до инфарктно състояние . С контракции на 2 мин. тепърва започнах да се къпя, да си правя тоалет, накарах го да ме снима по бански в профил (правех си снимка за всеки месец от бременността и нямах за деветия ), а той през 30 секунди повтаряше: "Хайде, обаждай се на акушерката и да ходим!" . 
, пак си легнах с надеждата "да ми мине" и да продължа да спя, но.. се наложи в 6.30 да събудя мъжа ми. Беше страхотен сняг, та докато той чистеше колата успях да пийна едно сутрешно кафе, в 7.15 бяхме в Шейново, в 7.45 вече имах бебче Накрая мъж ми само дет не ме избута от там за да тръгваме и аз се примирих че тъй или иначе ще се ражда и ухилена и спокойна цъфнах във Окръжна към 18.00 ч и в 21.55 се появи Далия 
и се надявам и да си остане такова 
, а аз с усмивка: "Отиваме към родилното" Последва къпане в къщи и моткане още два часа и така... . Извиках мъжът ми да продава, прибрах се, изкъпах се и се върнах да го изчакам да продаде всичко, тогава тръгнах за болницата - голяма патица съм била. . Това беше към 5 сутринта, мотах се до 7, проверявах си багажа, ей такива работи... и отидох в болницата. 
И казах на мъжа ми да заспива,че не се знае кога ще го вдигна да ходим в болницата.Дремах вкъщи до сутринта,събудих го в 5.30,вече ми беше изтекла тапата и знаех,че раждам - отидхоме към 6 и нещо с 6см разкритие. Тогава получих подозрение,че май твърде начесто ми се стяга корема...помотах се още известно време,реших да се къпя и едва излязох от банята,защото контракциите станаха директно на две минути.А бях и сама,никой вкъщи,мъж ми на работа без никакъв шанс да се прибере (подозирах,че нямам време да го чакам).И докато се изсуша,облека и намеря кой да ме закара,мина още час,та стигнах в болницата вече с пълно разкритие и напъни 
.задръж поне до събота/беше четвъртък" И той ..........Е събрах си багажа от нас и отидох след 1 час бях родила .Божа работа Ама като се случи пак и пак, се обадих на лекарката ми и тя каза да тръгвам с багажчето за болницата. 
. Толкова ми беше , че сълзи ми течаха от смях. 
По едно време кихнах и нещо потече. Реших, че съм се напикала от смях или от кихането. Мъжът ми излезе от банята и аз го попитах дали може човек наистина да се напишка от смях , той каза "да" и си легнахме. Да, ама май беше нещо друго. Но шубето е голяма работа - хич не ми се тръгваше за болницата - ставах, лягах, но никой не събудих. По едно време водите започнаха доста сериозно да изтичат и вече нямаше начин - беше към 5 сутринта. Докато се оправих и събрах багажа стана 6 и в 6,30 бях в Шейново. Родих чак следобед 
, ама при изтичане на водите няма как да си останеш вкъщи. . 
, ходех по концерти 
и шумни купони 
, непрекъснато бях сред хора 
и сина ми сега е същия 
. С второто карах малко по-тежка бременност 
, доста постоях вкъщи 
, нямах много срещи и го гледам, че бебето не обича много хора, не харесва чужди и непознати територии, иска спокойствие 
и предпочита да стои вкъщи, където му е познато и сигурно 
. . За малко да ме удари тока 
и си помислихме че на 13.09 ще се роди но не.Станахме си сутринта в 7 ,newsm37 се и мъжат ми ме закара в болницата.Приехаме за преносване и аз зада не мисля какво ме чака размивах всички в стаята,ама така ги размивах че чак дъх не можеха да си поемат,а те ме успокояваха че на мойто легло бързо раждали.ВЕчерта се събудих с остра болка в корема и съвсем изключих че и се свих на кълбо като си помислих че ще ми идва но уви не ми спря болката.КАто се по расъних видях къде съм и си видях шкембака и си помислих че ще раждам и си пуснах радиото на телефона за да не ми е скучно.Засичах си контракцийте.На сутринта след консултацията ми казаха да дойда на по обстоен преглед.ТОва става в 12.00 и тъкмо съм затворила със съпруга си и след 5 минути му се обаждам да донесе памперсите и той и ме включиха на система с леки контракций.Молих за епидорална но доктора ме "успокой"че по силни от тези болки няма и аз се засмях.Така родих едно прекрасно момиченце в 16.30 и в 17 часа се видях с мъжа си и майка си.Ама какви визиономий имаха 
чак се подмокрих от смях.И после цяла нощ си писахме Смс с мъжа ми.Колкото до това дали това което съм правила предишния дене от значение,мисля че е защото сега мойта дъщеря се смее като невидяла и с глас. 
, даже идваха забележка да ни правят, че вдигаме шум. След второто раждане заспах като къпана 
. И децата са ми така - първото - не спеше, буйно, приказливо, обича да е сред хора, а второто - 
тихо и кротко, обича спокойствието и само познати физиономии. ), прегледът показа 4см разкритие и тапата падна и докторката каза "Мъжът ти да ходи за багажа ти (а през цялото време си мислех да го вземем с нас за всеки случай и в последния момент се отказах), а ти оставаш да раждаш" 
и дали от него или просто си беше време на другия ден ми падна тапата и контракциите ми зачестиха.Но тъй като не бяха болезнени си мислех,че са фалшиви.Вечерта си легнах,а мъжа ми беше в банята.Има-няма 10 мин. от както си легнах и получих една силна контракция и като се плисна една вода,цялото легло беше мокро.За секунди изстрелях мъжа ми от банята.Докато се облечем и приготвим всичко беше във вода и майка ми тичаше след мен с един парцал и забърсваше локвичките.На мен ми беше много забавно.14 часа по-късно вече бях родила . 
. Това ми се е запечатало. Мисля си, че това спокойствие от моя страна предопредели лекото раждане 
, обаче се развълнувах много и отидох да се къпя и да раждам .
и хоп - приеха ме по спешност - родих с операция така и не успях да си хапна кифричката 
Чак тогава си дадох сметка какво й е било... Преди раждането ме убеждаваше, че имало хора дето изпитват по-силна болка с бъбречни кризи.... Ама още в момента, в който я видях след раждането й казах "Не боляло ли...? " и тя ми каза "Е как да ти кажа колко боли преди това..." Истината е, че се забравя и болка и всичко като видиш бебето, ама майката сигурно я боли колкото дъщерята... 
и си мислех дали нямам контракции 
.Същия ден гледах раждане в едно предаване" Биберон " не си спомням по коя телевизия беше.Не съм се замисляла дали това би предопределило живота на детето ми. 
.И преди да тръгна реших всичко да си изям 
..... 
)