Детето ми е в шок след 4 дни в ясла - помогнете!

  • 4 686
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Дъщеричката ми е на 2 години и 2 месеца. От понеделник /31.03/ я дадох на ясла, защото скоро се връщам на работа. От 4 дни детето ми нито яде, нито спи, нито дори пие водичка в яслата, хапва по- малко в къщи. Не съм я виждала да се усмихне от понеделник само скимти и ме гушка. Не знам какво да направя, за да й помогна. Тя е в шок, дори на сън бълнува и плаче. Помогнете!

# 1
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 781
Това е нормална реакция.Детето до сега е било само с теб и е нормално да е в шок, след като се отдели от мама.И моята беше така- много плачеше и постоянно беше вързана за мен.За 3 седмици горе долу и се уталожиха нещата.Аз много й говорих и уж разбираше, че мама трябва да е на работа, да изкарва парички, за да има за нея, но стреса си е стрес.Повечето деца дори се разболяват след като постъпят в детско заведение.А иначе лелите как ти се струват, детето говори ли за тях?Там плаче ли докато те няма постоянно или само до като я оставиш и спира?
Говори й, гушкай я, казвай й че го правиш заради нея.Малко,по малко ще свикне.Децата са различни- някои свикват по-бързо, друго по-бавно.Успех  Hug

# 2
  • Някъде там...
  • Мнения: 3 995
И моите бяха така.  Sad Много трудно свикнаха и много боледуваха.
Говори й. Може да пробваш да й даваш бахови есенции, има готови смеси именно за тръгване на градина или ясла, помагат да се преодолее стреса. Че и ти пий, аз също бях в стрес покрай цялата история навремето.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 26 495
пробвай и с хомеопатия

# 4
  • Мнения: 87
Странно е да се консултирате с форум, когато детето ви страда по подобен начин. Надявам се не разчитате просто на това, което ви кажат тук. Все пак трябва да усетите детето си, да сте близо до него, да ходите с неговите крачки. Трябва да ръководите процеса, да сте в контрол, не се поддавайте на общоприетите инерции.
Може причината да се крие в самата ясла, говорете със специалистите - с персонала, с директорката, също с  другите родители и споделяйте проблема си. Ако се наложи и с психолог-консултант. Много е важно какво се случва в малката душичка, важно е да не остават травми.
И моята дъщеря плачеше първите дни по малко, когато я оставях, но вътре се държеше спокойно, хранеше се и т.н. Тук проблемът според мен изисква повече внимание!
В чужбина често оставят родителите "да се въртят наоколо" или да доброволстват с нещо известно време, за да е по-леко за детето, ако страда при първоначалната раздяла.
В БГ в частни градини също е така.

# 5
  • Мнения: 8 242
Дъщеричката ми е на 2 години и 2 месеца. От понеделник /31.03/ я дадох на ясла, защото скоро се връщам на работа. От 4 дни детето ми нито яде, нито спи, нито дори пие водичка в яслата, хапва по- малко в къщи. Не съм я виждала да се усмихне от понеделник само скимти и ме гушка. Не знам какво да направя, за да й помогна. Тя е в шок, дори на сън бълнува и плаче. Помогнете!
А ти директно за цял ден ли я пусна? Като пишеш за спането... обикновено поне 1-2 седмици ходят по няколко часа, после до обед... след като детето не приема добре промяната, защо я оставяш да спи там?

# 6
  • Мнения: 177
Същият проблем имахме и ние, само че с детската градина на 3 годишна възраст. Тръгна с огромно желание, но след една седмица вече беше ужасно стресирана- будеше се вечер и плачеше, бълнуваше, не се хранеше. Едновременно с това и боледуваше често. Ами не издържах и я спрях. На 5 години вече си тръгна нормално на детска без проблеми. Само че при мен имаше кой да я гледа.

# 7
  • Мнения: 29 711
Не очаквай за няколко дни да свикне. Това за тях е голяма промяна и шок. Моят син ходи месец и половина до обяд, а плачеше поне 5-6 месеца сутрин. Много им е трудно в началото, приемат го като изоставяне. Постоянно му говорех колко го обичам и как всяка вечер ще ходя да го вземам.
Сега вече е по-голям и пак му е тъжно понякога. Ходи с желание на ясла и му харесва, но въпреки всичко....а е вече втора година там.
Според мен е нормална тази реакция, ще свикне лека-полека.
 Peace

# 8
  • Мнения: 3 565
В яслата на моето дете 1 седмица я водех за по 1 час, след това увеличихме времето на 2 часа, после до обяд, едва на втория месец започна по цял ден. И пак не свикна, и беше стресирана, но тя не говореше и това беше допълнителен стресиращ фактор.

# 9
  • Мнения: 10 547
Освен да спреш детето от ясла, дадено ти като съвет, с друго тук не можем да помогнем.
Опитът ми с дете година по-голямо от твоето е плачевен и не бих му причинила подобен стрес, ако мога да върна времето назад. Уви, не мога.
Сега, че децата изживяват промяната- така е, но чак пък такава драстична да е разликата в поведението след четири дни на ясла, не е най-очакваната реакция.

# 10
  • вече Пловдив
  • Мнения: 1 978
RikiBeti, говори на детето. Обясни му, че не го изоставяш, че непрекъснато мислиш за нея и ще я прибираш първа. Че децата, като порастват, тръгват на ясли/детска градина и не са по цял ден с мама.
Ако имаш възможност, остави я известно време вкъщи, докато поотмине стресът. После пробвай пак, но до обяд по възможност. Полека-лека ще свикне и ще почне да се заиграва с децата.
Имате ли нейно приятелче в групата или в същата ясла? Може заедно да ги водите на ясла или да са в една група (да преместиш детето).
Моята дъщеря я пуснах на 1г. и 11 м. Плачеше много, докато я оставя. После съм я виждала как се заиграва с децата, гушка се в лелите, пее, хапва. Криех се в миялното помещение и от там я шпионирах и докато тя плачеше, и аз хлипах...
Каквото и да решиш и да предприемеш, ти вътрешно трябва да си убедена, че това е правилният начин! Така и детето по-лесно ще се убеди и ще спре да се стресира...

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 112
Имам подобен проблем, малката тръгна на ясли октомври 2013. До средата на февруари ходеше само до обед и то не постоянно, защото много боледуваше. Ходеше 5 дни после 10-15 вкъщи  Tired Всяка сутрин я оставях с рев, в началото плачеше през цялото време, постепенно нещата се подобряваха. Не желаеше да сяда на гърне там, но поне хапваше. Когато започнах да я оставям да спи, нещата се влошиха - отказа да се храни, не пиеше вода, не спеше, повръщаше, започна да се напикава в гащите. Беше кошмар, едвам дочаквах да свърша работа и тичах с 200 натам. Много говорех, много гушках и се обяснявах , но всеки ден беше все по-зле. Мразя се, че причинявам това на дъщеря си, но нямах избор. Започнах хомеопатия, вечер давах по 5 гранули ГЕЛСЕМИУМ СЕМПЕРВИРЕНС 15 СН, сутрин след ставането и при влизането в яслата и давах по 5 гранули АКОНИТУМ НАПЕЛУС 9 СН. Не мога да съм категорична, че е от това, или просто свикна, но вече нещата са в рамките на нормалното. Не предписвам на никой нищо, просто споделям  Peace

# 12
  • Мнения: 417
Аз не бих подложила децата си на подобно нещо. И двете ми деца са ходили/ходят на ясла, но никога не сме имали подобни драми. И двамата се радваха много да са с децата, харесваха изключително много "госпожите" и целия персонал. Не сме имали и минута плач, нито вътре в групата, нито като съм ги оставяла.

За мен това ще остави травма за цял живот.

Подкрепям мнението на Amilia Pond .

# 13
  • Мнения: 6
Днес я оставих в къщи, защото е с хрема и е прегракнала. Промяната е поразителна - тя си е същата: смее се, играе си, хапва си, прави си същите белички, не дава вид да се сеща за ясла.
В понеделник вероятно отново ще е там. Относно това, че е по-цял ден е по-препоръка на мед. сестри /госпожите/, казват, че така децата свикват по-бързо, но изобщо не съм убедена, че са прави. Не допускат родители в яслата, макар да ми се иска да вляза, за да види детето, че не е толкова страшно. Проблемът може би се засилва и от това, че тя още не говори разбираемо за нас и не я разбираме когато започва да обяснява. Плаче много когато я оставям, буквално я изтръгват от врата ми, в който тя се е вкопчила. По-точно казано, тя не плаче, а скимти и така е по- цял ден. В момента, в който излезе е вече много по-спокойна - говори, хапва си, но си личи, че е тъжна и си мисли за това което е преживяла през деня.
Относно изказванията за това какво и как го причинявам на детето си, не мисля че някой има право да прави подобни изказвания - всички обичаме децата си, ако имах избор не бих си и помислила за ясла, но нямам никакъв избор. Животът е достатъчно труден, две години малката е по 24 часа в денонощието с мен, няма от кого да получа помощ, няма на кого да разчитам /баби, дядовци и тн/, със съпруга ми се справяме съвсем сама. Много ме боли, но наистина нямам избор. Психолог - дете, което едва казва "мама" и "тати" как да обясни каквото и да било?
Благодаря ви, че споделихте опита си с мен!

# 14
  • Някъде там...
  • Мнения: 3 995
Аз пък не разбирам защо укорявате майката... Не може ли просто да си каже болката, не толкова да поиска съвет... Да попита дали и при другите е било така. Ясно е, че тя самата страда заедно с детето, защо трябва да й се вменява допълнителна вина.  Peace
Не всеки може да си позволи да си спре детето от ясла и да го гледа вкъщи. Аз не можех, отлагах колкото можах и ги пуснах - свикнаха с времето макар и трудно. После ходеха с желание в яслата, сега с желание и на градина.
Чак пък травма за цял живот...  Stop

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт