Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 9

Аз също много се радвам да те видя тук  Благодарение на теб ги отказах първия път преди 2 години,така ме надъхваше и толко ценни съвети даваше.....за съжаление не пуших
1.5 г и пак попаднах в капана,сега отново съм бездимна,надявам се вече завинаги...но да знаеш че имаме нужда от теб тука,влизай от време на време, и още много пъти по 9 бездимни години ти желая......вдъхновение си голямо ,поне за мен!

дамско сърце.......на теб честити 6 месеца!Много ,много да се гордееш,това си е постижение и да се почерпиш подобаващо,и да се стимулираш  с някое подаръче,и никога повече да не ти минава през ума за цигара ти пожелавам!

След около 10 години пушене и безброй опити (хвърляне на кутии с цигари и запалки, дъвки, бонбони) бях спряла, да пуша на 2 пъти по около половин година с леки прегрешения. Напълнях защото замествах жаждата за цигари с храна. След това пак пропуших от нерви и безволие. Пуших обаче по - малко по половин кутия на ден и по - леки (преди пушех тежки 1 кутия на ден).
Декември 2013 си взех електронна цигара и така 4-5 месеца пуших само нея и все по - рядко и по - рядко. В началото бях предубедена, не ми залъгваше гладът за цигари, сладникава ми беше, но след това свикнах с нея. Харесваше ми това, че се трових една идея по - малко, дърпах от нея много рядко, можеше да я пуша в заведения и т.н, където не дават, да се пуши и беше много по - евтино, да я поддържам от колкото, да купувам цигари. Започнах, да дишам малко по - леко.
От една седмица съм спряла и нея, защото се развали и не смятам, да си купувам друга.
Най - трудни са първите 3-4 дни, сега вече съм по - добре. Гледам, да не ям много.
Най ми се пуши, когато съм на кафе с приятелка и тя пуши или пийвам алкохол на заведение.
Ако не пушат хората около мен, почти не се сещам, че ми се пуши.
Чувствам се добре и не съм обременена с постоянното "пуши ми се", "нямам цигари", "отивам за цигари", "свърши ми запалката" и прочие огромни проблеми, които ми бяха на дневен ред.
Харесва ми, че сега кафето е просто кафе, не свързвам всичко с цигарите, например "Да хапна и да пуша една цигара", "Една цигара и идвам" и т.н.
Успех на всички! 

Да.

Някои не ги спират никога. Други поради бременност, здравословни проблеми също (недай си Боже) ги отказват в различни възрасти.

Не знам, аз гледам около мен доста хора на 40-50-60-70... все си пушат.
Но сякаш сред младите по-малко се пуши, дано съм права.

**Sisi**, успех! 

дамскосърце, честити 6 месеца!
 

HI HI

Ето една добра и стимулираща равносметка:

Не пуша от 15-ти март. Това са 42 дни. 

42*5= 210 спестени ЛЕВА
42*20= 840 НЕИЗПУШЕНИ ЦИГАРИ

Интересно, но бройката неизпушени цигари наистина много ме впечатлява 

абсолютно, моята минава 7000 

 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0_%D1% … D0%BD%D0%B8%D1%8F

 

Здравейте ! Радвам се ,че открих тази тема . Спрях цигарите от раз , при вида на + тест за бременност ,естествено докато го чаках бях си запалила  , общо казано живота ми се въртеше около цигарите и тяхното унищожение    но като го видях и се сепнах ,даже не си изпуших и последната цигара в живота (за това съм сигурна ! ).В началото имах проблеми с ходенето по голяма нужда , което за мен си беше голям проблем - ходех по 2-3 пъти на ден , после -йок Но организма ми се нагоди и към НЕпушенето ,след 2-3 седмици всичко беше по старо му .Постоянно сънувах ,че си купувам цигари , единия път някой ми даваше да си дръпна и дори на сън не посмях ! И така .Отвратена съм от цигарите ,от миризмата им , от хората които ги пушат , от кашлиците им ,от лошия им дъх , от жълтите им зъби , от повяхналата им кожа .. даже по телефона като ми пуши някой и ми става гнусно .. абе край с цигарите , не мога да повярвам ,че съм пушила и то по 1-2 кутии на ден , всеки ден от 6-7 клас до 31 годишна възраст ! Бтв последната ми кутия още стои в шкафа , но просто никога не ми се наложи да я търся , даже и в първите дни . За мен това е най-голямото ми постижение и много се гордея с това ! Сигурно съм станала от досадните непушачи , постоянно мъмря моите приятелки , ама като ги гледат как пушат и ми се гади от тях  и най -тъпо ми е оправданието "да бе , и да стана 100 кила като ги спра "  Ебаси диетата дето я правят сега Всеки сам трябва да си реши ,че иска  да ги спре и тогава всичко става възможно . Пожелавам на всички ви силна воля и бърза отврат от цигарите , според мен това е ключът 

Много интересно,  Mishel9, благодаря!
С. Алекс, браво на теб! Дано този хъс се запази завинаги!
Аз много отдавна не си виждам лентичката с дните и неизпушените цигари, но помня точно датата, когато ги спрях и в началото постоянно си броях спестените дози отрова- голям стимул е наистина. Отдавна спрях да ги броя, пък и те вече са хиляди, дори не мога да си ги представя като камара от кутии......
 **Sisi**, много е радвам за твоите успехи!!!:bouquet:

Знаете ли, мили мои "отказвачки", случайно влязох тук сега, писала съм преди време, когато аз ги отказах. Но ми се прииска да ви кажа нещо - вчера бях на среща с приятелки от форума, между друтото и Здравка-Мравка беше. С изключение на една, всички бяхме отказали се пушачки и една настояща. Толкова вече ми е далечно и чуждо пушенете (отказах се преди 2год.), че едва изтърпях пушещата дружка - просто на гърлото ми дращи сега от цигарения дим. Майка ми има един лаф - да те пази господ от отказал се пушач и от лека жена, която е станала почтена.  Та и моята работа сега е същата - не мога да понасям вече нищо, свързано с цигари, дим и пушачи. А бях толкова страстна пушачка, че по едно време си мислех, че живея, за да пуша...
Давайте, момичета, заслужава си!

ММ ги отказа преди 9 месеца, но още има кризи и не се чувства добре - става му нервно, място не може да си намери. Понякога идва до идеята, че ако запали, всичко ще му мине и ще си ок. Тогава сърцето ми се свива, защото той спря да пуши по лекарска забрана - белият му дроб от толкова пушене се е "втвърдил" - бронхиектатична болест се нарича и застрашава живота, така че няма избор.
Затова дерзайте и не се предавайте! Не е лесно, но се получава, бъдете упорити!

Не се сърди, човече,  дамскосърце

Вчера една приятелка, която също ги отказа, като разбра, че вече не пуша и електронна ме похвали и ми стана драго.

Иначе и на мен ми прави впечатление цигарения дим, докато преди нямах проблем, да си пуша вкъщи понякога, сега ако ми дойде на гости приятелка пушачка, бих я помолила, да пуши на терасата.
Когато съм излязла на заведение, на което се пуши, после много ми миришат дрехите и косата, а преди не го усещах чак толкова.
Когато на работа колежките пушат, някой път като им правя компания и ми мирише гадно и си представям как ми влиза в дробовете и ми става лошо.

Обаче не съм от тези хора, които са строго против цигарите, които само мърморят и прочие. При положение, че скоро съм пушила и аз, съм напълно солидарна към другите, направили своя избор. Когато си отидох при нашите на гости, те си пушат в хола, стояхме цяла вечер и не съм мърморила, нито нищо.
Всеки трябва, да се съобразява с другите, но да бъде в някакви граници.

Смятам, че пушачите така свикват с  миризмата, че тя изобщо не им пречи. Аз от години пушех само на терасата, но може би защото бях и единствената пушачка вкъщи. Като студентка пушех в леглото, препълненият пепелник ми стоеше под леглото, перях си дрехите на ръка и помня, че домашните ми блузи, които носех по седмица, не можеха да се отмиришат на катран, колкото и да търках!!!! Абе ужас някакъв, но хич не ми пречеше, и даже си въобразявах, че като идват родителите ми на гости(от които се криех, че пуша), съм проветрила достатъчно ........Тогава още се пушеше в кината, влаковете и дори в градския транспорт- някъде 95-96г., все пак какъв прогрес от тогава
 Аз най-много се дразня някой като пуши в асансьора преди малко с детето щяхме да се издушим.

Леле, изпуснах ви. Чакам нови отговори, чудя се, а то-нова темичка.
Продължавам да чета и скоро пак ще се пробвам. Харесва ми хъса ви, поздравления 

  Много тихо в темата  
Аз утре правя 9 месеца, откакто отказах цигарите и за пръв път ми стана мъчно, че вече не пуша. Някаква носталгия ме налегна   На някой да му се е случвало  

Мишел ,много ме разсмя , каква ти носталгия 

Аз на 9-ти ще правя годинка  , нещо ми се бъгна лентичката обаче